Решение № 5681 от 24.07.2019, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е

Н И Е гр. София, 24.07.2019 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,

ГК, ІV- Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на единадесети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева

ЧЛЕНОВЕ: Станимира Иванова мл. съдия Светлана

Атанасова при участието на секретаря Капка Лозева, като разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 15195 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С

Решение от 8.08.2018 г., постановено по гр.д.№ 14784/ 2018 г. на Софийски районен съд, ІІІ ГО, 81 състав, на основание чл.344, ал.1, т.1 КТ е признато за незаконно и отменено уволнението на Я.П.К. /ЕГН **********/, извършено със Заповед № 08/ 12.01.2018 г. на Управителя на „П.“ ООД за прекратяване на трудовото му правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ; на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ Я.П.К. /ЕГН **********/ е възстановен на заеманата до уволнението длъжност „печатар”; и на основание чл.344, ал.1, т.3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ „П.“ ООД- ***94/ е осъдено да заплати на Я.П.К. /ЕГН

**********/ сумата 6 000 лв.- обезщетение за оставането му без работа през периода 13.01.2018 г.- 13.07.2018 г. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът „П.“

ООД е осъден да заплати на ищеца Я.К. сумата 400 лв.- разноски по делото, а на основание чл.78, ал.6 ГПК е осъден да заплати по сметка на СРС сумата 400 лв.- държавна такса, и 5 лв.- за служебно издаване на изпълнителен лист.

Постъпила е въззивна жалба от „П.“ ООД- *** /ответник по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за отхвърляне на исковете, с присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Въззиваемата страна Я.П.К. /ищец по делото/ оспорва жалбата и моли постановеното от СРС решение като правилно да бъде потвърдено, като претендира разноски за въззивното производство.

Предявени са искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ, чл.344, ал.1, т.2 КТ и чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Настоящата въззивна инстанция намира постановеното от СРС решение и за правилно, като споделя изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за уважаване на предявените от Я.К. искове по чл.344, ал.1, т.1 КТ, чл.344, ал.1, т.2 КТ и чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ като основателни и доказани- чл.272 ГПК.

Приложеното от работодателя- ответник основание за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца Я.К. по чл.328, ал.1, т.2, изр.2 КТ- „съкращаване на щата“, изисква премахване, считано от един определен момент за в бъдеще на отделни бройки от утвърдения общ брой на работниците и служителите в предприятието или учреждението /в случая- дружеството/, поради преустановяване на съответстващите им трудови функции. Законосъобразността на уволнението на посоченото основание изисква съкращаването на щата да се основава на такива промени в щатното разписание, които са извършени от компетентния орган по установения за съответния работодател ред. То може да бъде извършено само след утвърждаване на промените в щатното разписание. Освен това е необходимо същото да е реално, а не фиктивно, т.е. съответната трудова функция да се премахва, а не да се променя само наименованието на съответстващата й длъжност при запазване характера на извършваната работа. За установяване законността на уволнението в случая би следвало да се установи, че преди неговото извършване е било налице утвърдено ново /следващо възникването на трудовото правоотношение между страните/ щатно разписание на длъжностите на заетите по трудово право-отношение при ответника и че съгласно това ново щатно разписание вече не е съществувала длъжността, заемана от ищеца.

Не е спорно по делото, а се установява и от представения трудов договор от 12.05.2017 г., че считано от 15.05.2017 г. между страните е съществувало валидно трудово правоотношение, по което ищецът Я.К. е заемал длъжността „печатар“ в ответното дружество „П.“ ООД, с място на работа: “Довършителен цех“.

Това право-отношение е прекратено едностранно от работодателя със Заповед № 08/ 12.01.2018 г. на Управителя на „П.“ ООД, на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ- поради съкращаване на щата, считано от 13.01.2018 г.

Прекратителният ефект на процесната уволнителна заповед е настъпил на 13.01.2018 г. /ищецът не оспорва, че е получил заповедта на 12.01.2018 г./, към която дата- според приложените от ответника писмени доказателства действително са били извършени промени в действащото в ответното дружество длъжностно щатно разписание, в сила от 9.01.2018 г.

Л.2 на Реш. по гр.д.№ 15195/ 2018 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в Преди уволнението на ищеца е било в сила щатно разписание, действащо в ответното дружество от 1.07.2017 г., според което в Цех „Печат“ са били включени 12 щатни бройки за длъжността „печатар“, а в действащото от 9.01.2018 г. щатно разписание щатните бройки за длъжността “печатар“ са намалени на 8 щ. бр. Налага се извод при събраните доказателства, че в ответното дружество действително е било извършено съкращаване на щата, което е обосновало издаването на процесната уволнителна заповед. Уволнението на ищеца К. е извършено след настъпила на 9.01.2018 г. промяна в щатното разписание на дружеството, извършена от компетентния орган по установения за същото ред, като съкращаването на щата е било реално, а не фиктивно. Не се установява от доказателствата по делото фиктивно съкращаване на заеманата от ищеца длъжност “печатар“ в щатното разписание на дружеството, тъй като няма данни и доказателства след уволнението му, считано от 13.01.2018 г., да е бил назначен нов служител на такава длъжност или такъв, изпълняващ същите трудови функции, но с друго наименование на длъжността.

Основателен, обаче, както правилно е прието в обжалваното решение, е наведеният от ищеца довод за незаконност на атакуваното уволнение, поради неизвършването на подбор по чл.329 КТ между заемащите длъжността „печатар“ в ответното дружество. Съгласно разпоредбата на чл.329 КТ при съкращаване на щата работодателят има право на подбор и може в интерес на службата да уволни служители, длъжностите на които не се съкращават, за да останат на работа тези, които имат по- висока квалификация и работят по- добре. Цитираната законова разпоредба установява следните два основни критерия за подбор: по- висока квалификация и по- високо ниво на изпълнение на възложената работа. Под професионална квалификация /чиято легална дефиниция е дадена в &

1, т.5 от Закона за професионалното образование и обучение /обн. ДВ- бр.68/ 30.07.1999 г./ следва да се има предвид наличието на образование, знания и умения съобразно изискванията за съответната длъжност, като в тази връзка при подбора е необходимо да се преценят всички делови и професионални качества, които конкуриращите се са показали в работата си, за да се определи по-квалифицираният от тях. Нивото на изпълнение на възложената работа включва срочното, количественото и качественото изпълнение на възложените задачи. Визираните в разпоредбата на чл.329, ал.1 КТ критерии трябва да са налице кумулативно, за да се приеме, че подборът е законосъобразен.

Според даденото в Тълкувателно решение № 3 от 16.01.2012 г. по тълк. дело № 3/ 2011 г. на ВКС- ОСГК, тълкувателно разрешение, преценката на работодателя по чл.329, ал.1 КТ- кой от работниците и служителите има по- висока квалификация и работи по- добре, подлежи на съдебен контрол в производството по иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ, при упражняването на който съдът проверява основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии по чл.329, ал.1 КТ на действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. При извършването на подбора преценката на показателите по чл.329, ал.1 КТ не е субективна- безусловно основана на лични представи, формирани от непосредствени възприятия на субекта на работодателска компетентност и от общо познаване на всички трудови функции, а е преценка по законосъобразност, изразяваща се в съответствие на приетите от работодателя показатели по законово-установените критерии с действителните качества на работника или служителя, обоснована със събрана за участниците в подбора информация. Решението на работодателя относно преценката на показателите за критериите по чл.329, ал.1 КТ може да бъде обективирано в различни негови актове, но законоустановените критерии за подбора имат обективни признаци и тяхното спазване е начинът за упражняване на правото на подбор и правото на уволнение, което при спор се преценява от съда. При оспорване законността на уволнението, съответно законността на подбора, на доказване от страна на работодателя подлежат извършването на подбора, включването в подбора на всички необходими участници, прилагането на законовите критерии, обективното съответствие на оценката по отделните показатели на обективно проявените професионални качества и квалификация /подготовка/ на работника или служителя с оглед на възложената работа, като при провеждането на това доказване са допустими всички доказателствени средства: писмени доказателства, свидетелски показания, експертни заключения, които съдът преценява по свое вътрешно убеждение- поотделно и в тяхната съвкупност.

Предвид горните съображения, при съвкупна преценка на събрания доказателствен материал настоящият съд намира, че направеният при уволнението на ищеца К. от страна на работодателя подбор по чл.329 КТ е незаконосъобразен. Не може да се приеме въз основа на събраните в процеса доказателства, че е била извършена преценка и е била съобразена от работодателя съвкупността от качества, свеждащи се до посочените по- горе два основни критерия, на дванадесетте заемащи длъжността „печатар" в Цех „Печат“ работника, включая ищеца К.. Анализът на приложените от ответника писмени доказателства- заповед от 3.01.2018 г. и протоколи на комисия от 9.01.2018 г. и 10.01.2018 г., не може да обоснове извод на въззивния съд, че подборът е извършен при съвкупна преценка на законоустановените критерии, визирани в чл.329 КТ.

Според фактическите твърдения на ответника /писмен отговор на исковата молба по чл.131 ГПК/, подкрепени от цитираните по- горе доказателства /заповед и два протокола/, във връзка с обновяване производствените мощности на дружеството и в частност- закупуването на печатарска машина „Komori- HUV" и продажбата на печатарска машина „Hidelberg", била наложена промяна в действащото от 27.06.2017 г. щатно разписание с ново такова от 3.01.2018 г., касаеща цех „Печатен", за което била издадена заповед от управителя на дружеството на 3.01.2018 г., с която било наредено съставянето на комисия по подбор, която след провеждане на обучение и изпит да извърши подбор на работниците от Л.3 на Реш. по гр.д.№ 15195/ 2018 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в цех „Печатен" в съответствие с утвърденото щатно разписание от 3.01.2018 г. Наредено било извършването на обучение на работниците за работа е печатарска машина „Komori- HUV", което да завърши с изпит, чиято цел била да определи степента им на подготовка за работа с новозакупената машина.

Въз основа на събраните в процеса доказателства, обаче, не се установява работодателят да е изпълнил задължението си да съпостави подлежащите на подбор работници и тази съпоставка да е извършена по законоустановените критерии- квалификация и ниво на изпълнение на работата, включващи множество подкритерии, относими към главните критерии. Не може да се приеме за правилна, при зададените в цитираната заповед от 3.01.2018 г. критерии, и преценката по същество на качествата- от гледна точка на критериите „квалификация“ и „ниво на изпълнение на работата“, на конкретните участващи в подбора работници, включая ищеца.

Разпечатката съдържа 32 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/48cf4a9d-1b7b-4808-9d88-64516d37ce75