Решение № 438 от 15.12.2025, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 438 гр. П., 15.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Атанас Кобуров при участието на секретаря Вера Сухарова като разгледа докладваното от Атанас Кобуров Гражданско дело № 20251230101183 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от адв. М. В. М. от АК-П., с адрес на кантора и съдебен адресат в гр. П., ул. “П.“ № 3б, ет. 3, ап. 11, в качеството му на пълномощник на Г. И. К., ЕГН: ********** от гр. П., ул. „Р.“ № 47, срещу „НЕТКРЕДИТ“ ООД, ЕИК: 201253421, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Лъчезар Станчев“ № 3 (Литекс Таур), ет. 10, представлявано от И. Н. Х.-С. – управител.

Посочва се в исковата молба, че ищецът е страна по Договор за потребителски кредит № 202311240220530070 от 24.11.2023 г., сключен с ответното дружество, съгласно който договор същият трябва да върне сумата по кредита в размер на 2 340 лева при сума на получаване 1 900 лева, при ГПР 48,67 % и ГЛП 40,32 %, при срок на кредита от 12 месеца.

Посочва се, че съгласно чл. 6 от договора, ако не бъде предоставена гаранция по кредита по чл. 4, ал. 3 от договора, ищецът следва да заплати неустойка в размер на 1 524 лева, която се заплаща заедно с всяка една погасителна вноска.

Твърди се, че неустойката по процесния договор е нищожна поради противоречието й с добрите нрави (чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД) и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, чл. 21, ал. 1 от ЗПК, чл. 33 от ЗПК, както и по чл. 143, ал.

1 от ЗЗП.

Релевира се, че процесната клауза от договора е нищожна поради накърняването на добрите нрави, тъй като със същата се достига до значителна не еквивалентност на насрещните престации, злепоставяне интересите на ищеца с цел извличане на собствена изгода на кредитора. В допълнение се посочва, че неустойката е нищожна като противоречаща на добрите нрави и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 19 от ЗЗП, тъй като със сумата, която се претендира, безспорно се нарушава принципът на добросъвестност и справедливост.

Навежда се, че съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона е нищожна, както и че с клаузите на чл. 6 от договора се заобикаля чл. 33, ал. 1 от ЗПК, тъй като в процесните клаузи в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорното задължение.

Излага се, че с предвиждането на такива разходи, посочени в чл. 6 от договора, се 1 заобикаля закона и разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй като последната не е включена в ГПР по кредита и последният не съответства на действително прилагания такъв от кредитора, което представлява заблуждаваща търговска практика. Сочи се още, че е налице заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като с уговорката по чл. 6 от договора се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва.

Посочва се още, че чрез нарушаване на добрите нрави и чрез заобикаляне на императивната норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК и при несъблюдаване на основния правен принцип, забраняващ неоснователното обогатяване, се калкулира допълнителна печалба към договорената възнаградителна лихва. Релевира се, че посочването в договора на ГПР, който не е реално прилаганият в отношенията между страните, представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗП, както и че посочването на по-нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация относно общите разходи по кредита и следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика. Твърди се, че клаузите на чл. 6 от договора са неравноправни, тъй като същите не са индивидуално договорени, а са бланкетни и предварително съставени.

В тази връзка се иска от съда да постанови решение, с което да приеме, че клаузата на чл. 6 от Договор за потребителски кредит № 202311240220530070 от 24.11.2023 г., предвиждаща заплащане на неустойка, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, поради противоречие с добрите нрави, както и на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и поради това, че са сключени при неспазване на нормите на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, чл. 21, ал. 1 от ЗПК, чл. 33 от ЗПК, както и по чл. 143, ал. 1 от ЗЗП.

Претендират се сторените по делото разноски.

В законоустановения срок ответното дружество, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, депозира отговор, в който изразява становище за неоснователност на така предявения иск. Признава факта на сключването на Договор за кредит № 202311240220530070, на 24.11.2023 г. между страните, по силата на който на кредитополучателя е предоставен заем в размер на 1 900 лева, като оспорва твърденията на ищеца, че е налице нищожност на неустоечната клауза на посочените в исковата молба правни основания. Навежда, че ГПР по кредита се изчислява по формула и при неговото изчисляване не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит, поради което счита, че с предвидената клауза за неустойка не се заобикаля сочената от ищеца законова разпоредба.

Релевира, че с договорената неустойка кредитополучателят бил мотивиран да предостави обезпечение, ако не в предвидения в Общите условия срок, то поне в най-кратък времеви период, за да избегне начисляването на неустойката. Излага, че без договарянето на неустойката кредиторът не би могъл да подтикне кредитополучателят да предостави обезпечение по кредитното правоотношение, особено след като вече заемната сума била получена от потребителя. Посочва, че по реда на чл. 16 ЗПК са събрани данни за кредитополучателя. Навежда, че не е налице твърдяното противоречие с чл. 33 ЗПК, тъй като ответникът не е начислявал неустойка/разход за възнаграждение за фирма - гарант на кредитополучателя, следователно не е налице кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва, доколкото липсват приложени по делото доказателства за начисляване на допълнителни разходи и такси. Моли съда да отхвърли ищцовата претенция и да присъди в полза на дружеството направените разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение и моли същото да бъде определено по справедливост, като посочва, че съдът не е обвързан от минималните размери по Наредба № 1 от 2004 г., а е свободен да определи такова в зависимост от правната и фактическа сложност на делото.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен договор за потребителски кредит № 202311240220530070 от 24.11.2023 г., сключен между „Неткредит“ ООД и Г. И. К., в качеството им съответно на кредитор и кредитополучател.

В чл. 6 от същия е посочено, че в случай, че Кредитополучателят не представи на Кредитора гаранция по кредита по чл. 4, ал. 3 от този договор в установения срок и съгласно реда и условията предвидени в общите условия на договора, той дължи на дружеството неустойка в размер на 1 524 лева.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна 2 следното:

Не се спори между страните по делото, установява се и от представените писмени доказателства, че на 24.11.2023 г. между страните е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който е отпусната парична сума в размер на 1 900 лв. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало извън рамките на своята професионална компетентност, а ответникът е предоставил кредита в рамките на своята търговска дейност, т. е. страните по договора за кредит имат качеството съответно на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 от ЗПК. Сключеният между страните договор по своята правна характеристика и съдържание представлява договор за потребителски кредит, поради което неговата валидност и последици следва да се съобразят с изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода редакция. Предвид неравнопоставеното положение между страните по правоотношението ЗПК предвижда редица специални правила, рефлектиращи върху действителността на облигационното правоотношение – глава Шеста от ЗПК. Всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна – чл. 21, ал. 1 ЗПК.

Ищецът твърди нищожност на клаузата за неустойка по чл. 6 от договора, като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикаляща материално-правните изисквания на чл. 19, ал. 4 ЗПК, накърняваща договорното равноправие, нарушаваща предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК. Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението. В този смисъл решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о./. В случая страните са уговорили клауза за задължаване на кредитополучателя да осигури гаранция по кредита, като банковата гаранция или гаранцията, издадена от небанкова финансова институция, трябва да бъде за сума в размер на 2340 лв. и със срок на валидност до 26.11.2024 г. При неизпълнение страните са предвидили неустойка в размер на 1 524 лв. Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за потребителски кредит, съобразно договора и общите условия. Съдът намира, че въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на кредитополучателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на кредит към датата на сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена като санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита.

Неустойката по съществото си е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба би увеличила стойността на договора. Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на кредитополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума, поради което същата излиза извън присъщата й обезпечителна функция и се явява нищожна, поради противоречие с добрите нрави, което съответства и на разпоредбата на чл. 143, т. 5 ЗЗП, а именно клаузата е неравноправна. С нея се цели и заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Тъй като противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още при сключването на договора, то следва извода, че в конкретния случай не е налице валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 във вр. с ал. 4 от ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка по чл. 4, ал. 2 от договора. Предвид изложеното предявеният иск за недействителност на 3 клаузата за неустойка е основателен и следва да бъде уважен.