Решение № 1043 от 19.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1043 гр. София, 19.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВА

МАРИНОВА при участието на секретаря МАЯ Г. КАРГОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВА МАРИНОВА Административно наказателно дело № 20251110200766 по описа за 2025 година

Производството е по чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.72, ал.4 от ЗМВР и е образувано по жалба на В. Е. Б. чрез адв. С., срещу Заповед за задържане рег. №228зз1566/26.12.2024г., издадена от полицейски орган при 04 РУ-СДВР – ст. полицай К. С.

П..

Жалбоподателят намира оспорената заповед за незаконосъобразна, тъй като лицето не било употребило агресия или непристойни действия към служители на МВР.

Отделно от това е бил иззет и управлявания автомобил, което означавало, че тя не може да извърши престъпление. Б. била с установена самоличност и постоянен адрес по лична карта, поради което е липсвала и опасност да се укрие.

В съдебно заседание, жалбоподателят чрез адв. С. поддържа жалбата и моли за отмяна на заповедта, като акцентира още веднъж на изложените аргументи. Допълва, че липсата на опасност Б. да извърши престъпление и ниската обществена опасност се потвърждава от факта, че СРС е отказал да одобри изземването а автомобила.

Претендира присъждане на разноски по чл.38, ал.1, т.3 от ЗА.

Ответникът - полицейски орган при 04 РУ-СДВР, чрез юрк.Г. оспорва жалбата и моли заповедта да бъде потвърдена. Посочва, че за задържане на лицето по ЗМВР, за разлика от изискването за МНО по НПК е необходимо единствено наличие на данни за извършено престъпление. Именно на това основание, предвид установено за Б. като водач на МПС, че е управлява след употреба на алкохол и данни за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, тя е задържана. Намира, че ПАМ е правилно приложена, като претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, намира за установено от фактическа страна следното:

Вино от изготвената Заповед за задържане рег. №228зз-1566/26.12.2024г., издадена от полицейски орган при 04 РУ-СДВР – ст. полицай К. С. П., на осн. чл. 72, 1 ал.1, т.1 от ЗМВР, лицето В. Е. Б. е задържана за срок до 24 часа, считано от 05:37 часа до 14:20 часа на 26.12.2024г., поради данни за извършено престъпление по чл.343б, ал.1 от НК – управление на МПС след употреба на алкохол.

Заповедта е отразена в Книгата за задържани лица на 04 РУ-СДВР.

Според докладна записка /ДЗ/, която е част от материалите по пр.пр. №6061/24г. на СРП, ДП №2649/24г. на 04 РУ-СДВР на ст. полицай К. от 04 РУ-СДВР по време на дежурство от 19:00 часа на 25.12.2024г. до 07:00 часа са спрели за проверка в 05:37 часа лек автомобил „*************“ с рег.№**********, като установили водача В. Е.

Б.. При беседа, с която им направило впечатление, че е видимо превъзбудена, усещал се мирис на алкохол, поради което я тествали с „Алкотест Дрегер 7510“, фабр.

№ARBB0036 и пробата била положителна 1.23 промила в издиша въздух. Бил съставен АУАН и съпроводена до УМБАЛ „Св. Анна“ София, където дала кръв за изследване.

Видно от удостоверение от СДВР с рег.№513р-10980/03.02.2025г., К. С. П. е назначен на длъжност „старши полицай“ в Група „Охрана на обществения ред“, Сектор „Охранителна полиция“ към 04 РУ-СДВР, която длъжност изпълнява и към датата на удостоверението.

Видно от изпратени материали от пр.пр. №60261/24г. на СРП, ДП №2649/24г. на 04 РУ-СДВР, същото е образувано за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, без да е привлечено лице в качеството на обвиняем, като според протокол за химическо изследване за определяне на концентрацията на алкохол в кръвта №900/27.12.2024г. от специализирана лаборатория към УМБАЛ „Св. Анна“ – София, в изпратените за изследване проби кръв, взети от лицето В. Е. Б. се доказва етилов алкохол 1.20%, като пробите са взети на 26.12.2024г.г. в 07:20 часа, съгласно протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/ или наркотични вещества и техни аналози.

С постановление на прокурор при СРП от 10.01.2025г. иззетото МПС лек автомобил „*************“ с рег.№********** е върнато на собственика – В. Е. Б., въз основа на молба.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в предвидения 14-дневен срок по чл.140, ал.1 от АПК, от надлежна страна и при наличието на правен интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган – полицай при 04 РУСДВР, при спазване на законовите изисквания за форма и съдържание по чл.74 от ЗМВР.

В процесния акт е записано, че заповедта е издадена на осн. чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, т.е., че за лицето има данни, че е извършило престъпление. Към момент на задържане такива данни се извеждат от докладната записка на полицай К., показанията на свидетелите Стоян К. и К. П. от 26.12.2024г., АУАН, серия GA №857807/26.12.2024г., талон за медицинско изследване №299252/26.12.2024г., протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/ или наркотични вещества и техни аналози от 26.12.2024г. Именно за такова престъпление – по чл.343б, ал.1 е образувано ДП при СРП.

2

Коментираната заповед е мотивирана, както и съдържа задължителните реквизити по чл.74, ал.2 от ЗМВР, с посочване на фактическите и правните основания за задържането по чл.74, ал.2, т.2 от ЗМВР. Пределно ясно е записано, че основанието за задържане са данни за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК – управление на МПС след употреба на алкохол.

По делото не се спори, че задържаното лице е било изпробвано с техническо средство за алкохол и е отчетен резултат от 1.23 пробила алкохол в издишан въздух.

Не се спори също така, че това лице е дало кръв за изследване и резултата е 1.20%. За същото лице двама полицейски служители са дали показания, че Б. е шофирала във видимо нетрезво състояние и затова е била изпробвана с техническо средство на място на полицейската проверка. За тези обстоятелства е съставена докладна записка, АУН и талон за медицинско изследване. При това положение, лицето е било наясно по каква причина са предприети действията срещу него за задържане, за да може да организира защитата си. В конкретния случай, е необходимо да са били налице доказателства за осъществено от него престъпление, от които да може да се обоснове предположение, че именно тя е осъществила състав на престъпление по чл.343б, ал.1 от НК. Такива категорично са били налице, явяваща се в съставения АУАН и докладна записка, както и показания на свидетели. Тук е без правно значение, че лицето не е привлечено лицето в качеството на обвиняем, тъй като е необходимо фактическите и правни основания за задържането да са посочени към момент на самото задържане, за да може да се запознае лицето, за какво е задържано. Става въпрос за посочване на конкретни обстоятелства, сочещи на обосновано предположение, че лицето, спрямо което се постановява задържането, може да е извършило престъплението, за което се води разследване или да е съпричастно с него. В този смисъл е Решение от 24.06.2014г. по жалби №50027/08 и №50781/095 - Петков и Профиров срещу България на ЕСПЧ, според което не е достатъчно заповедта за задържане да съдържа само позоваване на приложимите разпоредби, без посочване на специфични обстоятелства или действия на задържаното лице, релевиращи съпричастност към престъпно деяние.

Данните за извършено престъпление са били налични преди издаване на заповедта, респ. преди задържането на лицето, поради което не може да се говори за полицейски произвол и необосновано задържане, което да противоречи на целта на тази мярка - не е да се наложи наказание за установено по категоричен начин престъпление, а да се попречи на заподозрения в извършването му да се укрие или да извърши друго престъпление, както и да осуети наказателно преследване. В случая, е ясно, защо е била задържана жалбоподателя, както и наличието на достатъчно данни за участието й в извършване на престъпление, както и какви са конкретните данни за престъпление към момента на задържане – данни за управление на МПС след употреба на алкохол. Освен това, в съответствие с ТР №16/31.03.1975г. ОСГК на ВС, Б. е била запозната с мотивите за задържането си, тъй като й е показан резултата от пробата с техническо средство, придружена е от полицейски служители до болнично заведение и е дала кръв за химически анализ, както и в нейно присъствие е съставен АУАН за управление на МПС след употреба на алкохол.

Оспорената заповед съответства с целта на закона - ЗМВР.

По своята правна същност, заповедта по чл.72 от ЗМВР представлява принудителна административна мярка /ПАМ/ по чл.22 от ЗАНН. За прилагането, на която е необходимо осъществяването на фактическия състав на нормата, който включва наличие на данни за извършено престъпление и данни то да е извършено конкретно от задържаното лице. Следователно, за да бъде законосъобразна наложената 3

ПАМ, се изисква да има данни, от които да може да се направи обосновано предположение, че съществува вероятност или е възможно лицето да е извършило, или да е съпричастно към извършването на конкретно престъпление. Всяка ПАМ, като задържането за срок от 24 часа налага неблагоприятни последици на адресата, с цел постигане на правно определен резултат. Тази мярка в зависимост от конкретния случай, би могла да има превантивен или преустановителен характер и се предприема, било с цел да се предотвратят вредните последици от извършено престъпление, било за да осуети прикриването на престъплението, както и с цел започване на разследване срещу вероятния извършител. Затова ирелевантно е дали МПС е иззето още към момент на установяване употребата на алкохол на водача, както и действията по СРС по чл.161, ал.2 от НПК.

Доколкото по реда на чл.72 от ЗМВР се ограничава правото на свободно придвижване на едно лице, то тази мярка следва да се прилага по изключение, а не безразборно. Правомощията на органите на МВР да задържат за срок до 24 часа, следва да се упражняват само, когато резултатът не може да бъде постигнат без прилагането на тази принудителна мярка.

В конкретният случай, Б. е задържана при наличие на обосновано предположение да е съпричастна към престъпление, за което е образувано ДП, с оглед на данните за управление на МПС след потреба на алкохол.

Процесната заповед не е издадена в нарушаване на принципа на чл.6, ал.2 от АПК за съразмерност, т.е. административният акт и неговото изпълнение да не засягат права и законни интереси в по-голяма степен от необходимото за целта, за която актът се издава, като е в съответствие и с целта на закона, поради което задържането на жалбоподателя е пропорционално и съставлява акт на административна принуда, който не противоречи на същността и предназначението на ПАМ по чл.22 от ЗАНН. Следва да се има предвид, че задържането е продължило няколко часа, когато активно са извършвани процесуално-следствени действия, в това число и със задържаната, а са разпитвани и свидетели.

Само за пълнота на изложението, следва да се отбележи, с оглед на пледоарията на адв. С., че задържането на ЗМВР не представлява МНО, а ПАМ по чл.22 от ЗАНН, в какъвто смисъл за изложените съображения от съда.

По изложените съображения, задържането на Б. с оспорената заповед е законно, а заповедта за задържане рег. №228зз-1566/26.12.2024г., издадена от полицейски орган при 04 РУ-СДВР – ст. полицай К. С. П. следва да бъде потвърдена, тъй като е издадена в съответствие с материалноправната разпоредба, посочена като правно основание за издаването й, и съответства на целта на закона, а жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на спора, в полза на СДВР следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение по правилата на чл.143, ал.3 от АПК, тъй като съдът отхвърли оспорването, определено съгласно чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ, вр. чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Съдът като съобрази липсата на фактическа и правна сложност на делото и приключването му в едно съдебно заседание, счита че следва да присъди минималния размер на юрисконсултско възнаграждение от 100 лева, като осъди жалбоподателя да го заплати.