Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 233 от 17.06.2021, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Административно наказателно дело 1554/2021
Вид
Решение № 233
Подписан
17.06.2021
В сила
15.04.2022
Състав
Радостина Методиева

Цитирани разпоредби

  • чл. 45, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 27 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 267 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.1, ал.2 · Кодекс на труда
  • чл. 402 · Кодекс на труда
  • чл. 414, ал.3 · Кодекс на труда
  • чл. 61, ал.1 · Кодекс на труда
  • чл.62, ал.1 · Кодекс на труда
  • §1, т.1 · Кодекс на труда

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 233 гр. Варна , 17.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ в публично заседание на седемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Радостина Методиева при участието на секретаря Красимира В. Манасиева Димитрова като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно наказателно дело № 20213110201554 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на „Товебилд“ ЕООД ЕИК 205570337 подадена чрез адв. К.Т. от ВАК против НП № 03-013331/28.10.2020год. на Директора на Дирекция " Инспекция по труда" гр.Варна, с което на ЮЛ е било наложено адм. наказание имуществена санкция в размер на 5000лв. на основание чл. 414, ал.3 от КТ за нарушаване нормата на чл.62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от КТ.

В жалбата си въззивникът твърди, че НП е незаконосъобразно, издадено е в нарушение на адм.производствените правила и в нарушение на материалноправните разпоредби и моли съда да го отмени. В евентуалност моли НП да бъде изменено като бъде намален размера на наложеното наказание до минималния предвиден в закона. Сочи, че била изтекла погасителната давност, което било пречка за налагане на адм.наказание, че въззивното дружество изобщо не е приемала на работа по трудово правоотношение лицето ЕМ. СТ. СТ., както и че към 28.10.2020год. изобщо не били извършвани СМР. Твърди, че с Е.С. имало сключен граждански договор за пренасяне на доставени строителни материали. Сочи, че в НП изобщо не било обсъдено приложението на чл. 28 от ЗАНН, а санкцията била определена в нарушение на чл. 27 от ЗАНН.

1

В съдебно заседание въззивното дружество се представлява от упълномощен процес. представител, които заявява, че поддържа жалбата и оспорва фактическите констатации изложени в акта и НП. Във фазата по същество моли НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно като счита, че събраните по делото доказателства не сочат на извършено нарушение. Алтернативно отправя искане за намаляване размера на наложеното наказание до минималния предвиден в закона.

Процес. представител на въззиваемата страна оспорва жалбата, а във фазата по същество моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно издадено. Сочи, че събраните доказателства установяват извършването на нарушението за което е наложена санкция, а размера на същата бил определен с оглед процес. поведение на въззивното дружество, което представяло доказателства за да прикрие наличието на трудово правоотношение. Отправя искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Варненска районна прокуратура, редовно призована за датата на с.з. не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна поради което и е допусната от съда за разглеждане.

След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

На 08.10.2020год. около 16:00ч., служители на дирекция „Инспекция по труда“ Варна между които и св. З. извършили проверка в обект - извършване на СМР, жилищна сграда находяща се в гр.Варна, ул. „Майор Минчо Димитриев“ № 8, УПИ ХІV-279. В хода на проверката проверяващите установили множество струпани строителни материали – мазилки, вата и др., Малко след това на мястото пристигнал и св. Е.С. който започнал да пренася материалите по горните етажи на сградата. На последният била предоставена за попълване готова бланка - декларация по чл. 402 от КТ, която св. С. попълнил като при попълването му били давани насоки от страна на проверяващите. В предоставената му декларация по образец св. С. отразил личните си данни, посочил, че работи за санкционираното дружество на адреса, където се извършвала проверката от същата дата 08.10.2020год. като общ работник, с работно време от 15:00ч. до 17:00ч., отразил, че получава дневно трудово възнаграждение в размер на 10лв. на час, както и че е дошъл да пренесе материали – вата мазилки, че почива събота и неделя, че има и почивки през работния ден – 15мин.

В последствие в хода на документалната проверка бил представен граждански договор сключен между въззивното дружество и св.С. на 07.10.2020год. с предмет извършване на товаро-разтоварни работи на обект 2 строеж на жилищна сграда в УПИ ХІV-279, гр.Варна и срок на изпълнение до 09.10.2020год., както ТД сключен на 19.10.2020год..

Въз основа на попълнената от св. С. декларация по образец св. З. приела, че между същия и въззивното дружество към 08.10.2020год. е имало трудови правоотношения и с оглед липсата на ТД приела, че въззивникът е нарушил разпоредбата на чл. 62, ал.1 от КТ вр. чл. 61, ал.1 и чл. 1, ал.2 от КТ.

Констатациите от проверката били обективирани в КП № ПР2029282/20.10.2020год. екземпляр от който бил връчен на упълномощено от страна на представляващия въззивното дружество лице.

На същата дата 20.10.2020год. св. З. съставила срещу въззивното дружество и АУАН № 03-013331 в който посочила, че същото е нарушило разпоредбата на чл. на чл.62 ал.1 във вр. с чл.61 ал.1 и чл.1 ал.2 от КТ, тъй като на 08.10.2019год. в гр.Варна, ***, УПИ

ХІV-279, като работодател е приело на работа да осъществява трудови функции на общ работник лицето ЕМ. СТ. СТ. с ЕГН ********** ***, при определено работно време от 15:00ч. до 17:00ч., почивни дни събота и неделя и почивка в работния ден 15мин. И договорено трудово възнаграждение 10лв./час, без е сключен ТД в писмена форма преди постъпването на работа.

Актът бил предявен и връчен на надлежно упълномощеното от страна на управителя на въззивното дружество лице – Тодор Драмов, което още в АУАН вписало възражение, че С. не е бил заварен в обекта, че не е извършвал СМР и не е участвал в строителството в обекта, а бил ангажиран по граждански договор само да разтовари материали от бус, тъй като бил напуснал фирмата през месец юни.

На 28.10.2020г., въз основа на акта, АНО издал процесното НП като е приел изцяло фактическите констатации изложени в него, приел е, че въззивното дружество е нарушило разпоредбата на чл. 62, ал.1 вр. чл. 1, ал.2 от КТ и на основание чл. 414, ал.3 от НК му наложил адм. наказание имуществена санкция в размер на 5000лв.

В показанията си пред съда свидетелката З. възпроизвежда възприятията си от извършената проверка. Сочи, че още на място С. е заявил, че е дошъл да пренесе материали, както и че когато е попълвал декларацията е попитал какво да пише в графата работно време и те му казали да пише кога е дошъл за деня и колко време ще работи. Сочи, че по време на проверката С. е казал, че преди е имал ТД с тази фирма, а в последствие направила справка в НАП и установила, че действително С. е имал в предходен момент ТД с въззивника, но той бил прекратен като договора бил за същата работа каквато била посочена в ГД. Сочи че след проверката бил сключен отново ТД със св.

С. който бил за същата работа.

3

Като свидетел в хода на съдебното следствие показания е дал и Е.С..

Същият сочи, че действително е работил за въззивното дружество като общ работник и когато е работил постоянно е имал трудов договор. Заявява, че е имало случаи когато е ходил за по няколко часа и това е нямал договор. За конкретната проверка сочи, че той е попълнил декларацията, както и че е имало уговорка за два дни да ходи и да разтоварва материали когато му се обадят, че са дошли за която работа трябвало да му платят 60лв. – по 30лв. на ден. Заявява, че още в момента на проверката е съобщил, че е дошъл да разтовари материалите, както и че го питали за колко време ще свърши работата и за това писал работното време, не че всеки ден идва. По отношение на почивните дни и почивката в рамките на деня сочи, че така е писал защото така го били питали, все едно че работи всеки ден по цял ден.

Заявява, че за конкретната работа – разтоварването на материалите той сам си правил почивките, както и че още преди да започне е имал подписан договор за тази работа. Договорът бил подписан на 7.10.2020год., а проверката била на следващия ден.

Като писмени доказателства към АНП са приложени идентификационна карта, ТД № 39/19.10.2020год., пълномощно изходящо от Б. Т. Д. към Т.Б. Д., протокол за извършена проверка № ПР2029282/20.10.2020год., призовка по чл. 45, ал.1 от АПК, декларация по чл. 402 от КТ изходяща от ЕМ. СТ. СТ., Граждански договор сключен на 07.10.2020год. между въззивното дружество като възложител и ЕМ. СТ. СТ. като изпълнител, констативен протокол, разрешение за строеж № 193/12.10.2018год., справка от регистър за уведомления за ТД, Заповед № 0280/03.08.2010год. на ИД на ИА „ГИТ“.

Всички събрани в хода на съдебното следствие гласни доказателства съдът кредитира изцяло тъй като са последователни, логични и взаимнодопълващи се, кореспондират помежду си.

От събраните в хода на съдебното следствие писмени доказателства съдът не кредитира единствено приложената към АНП декларация по чл. 402 от КТ в частта, в която са отразени работно време, длъжност, договорено възнаграждение, почивки, тъй като в тази им част данните в декларацията не кореспондират с изричното отразяване в същата, че св. С. е дошъл да пренесе материали, както и с показанията на последния депозирани непосредствено пред съда в които същият потвърждава наличието на граждански договор за извършване на определена работа да разтоварва материали и обяснява причините поради което е вписал (е попълнил графите работно време и почивки – защото му казали да пише кога е дошъл и за колко време ще свърши работата и защото питали за почивките все едно работи постоянно и той вписал както е в тези случаи).

4

От друга страна цитираната по-горе декларация не е декларация в свободен тест, а представлява предварително изготвена бланка, в която са посочени основните елементи от съдържанието на трудовото правоотношение и която декларация както сочи и св. З. св. С. е изпитал трудност да попълни с оглед предварително зададените графи като при попълването й е бил насочван от проверяващите. Горното поставя под съмнение достоверността на отразените в нея обстоятелства, в каквато насока е и становището на ВАС № 4636/27.04.2015год. по а.д. № 15459/2014 по подобен казус.

Останалите писмени доказателства се кредитират от съда, тъй като липсват доказателства, които да ги оборват.

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава чрез събраните и изготвени по установения ред доказателства и доказателствени средства, а именно – от показанията на свидетелите З. и С., дадени в с.з., АУАН, протокол за проверка и от приети по делото и кредитирани от съда писмени доказателства.

Съдът, както с оглед изложените от жалбоподателя доводи, така и предвид императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните изводи:

АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Макар и твърде лаконични фактическите обстановки на акта и НП съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват вмененото на въззивника нарушение от обективна страна.

Посочени са дата и място на извършеното нарушение, обстоятелствата при които е извършено, както и нарушените законови норми като е налице пълно единство между фактическо и юридическо обвинение. В НП се посочени и доказателствата които според АНО подкрепят адм.наказателното обвинение, а в АУАН е вписан и адрес на свидетеля. Допуснати съществени нарушения на процес. правила в досъдебната фаза на адм.наказателното производство съдът не констатира.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът счете, че НП е било издадено в нарушение на материалния закон по следните съображения:

С НП на въззивника е наложено адм. наказание за нарушаване разпоредбата на чл. 62, ал.1, вр. чл. 1, ал.2 и чл. 61, ал.1 от КТ за това, че на 08.10.2020год. като работодател е приел на работа ЕМ. СТ. СТ. в обект ****** при определено работно време от 15:00ч . до 17:00ч. почивни дни 5 събота и неделя, почивки на работни яден 15 минути и договорено трудово възнаграждение изплащано по часово в размер на 10лв., без да е сключен трудов договор в писмена форма преди постъпването му на работа.