Решение № 3448 от 04.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3448 гр. София, 04.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-12 СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кирил Ст. Петров при участието на секретаря Ирина Ст. Василева като разгледа докладваното от Кирил Ст. Петров Гражданско дело № 20241100108081 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от К. Ц. Н. против Столична община, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата, сумата в размер на 30 000 лв. – представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от луксация на Пис на 5-ти пръст на дясна ръка, рана в областта на Пис на 5-ти пръст на дясна ръка, открита рана на пръст на ръка без увреждане на ноктите, изкълчване на пръсти на ръката, ведно със законната лихва от датата на непозволеното увреждане – 30.03.2024 г. до окончателното изплащане.

Ищцата твърди, че на 30.03.2024 г. в гр. София на ул. Солун с посока на движение от ул. Пирински проход към ул. Топли дол непосредствено преди № 60 се спънала в необезопасена плоча над нивото на тротоара и паднала. Причина за инцидента била липсата на плочки и разрушената повърхност на тротоара. В резултат на това ищцата паднала.

Установила се луксация на Пис на 5-ти пръст на дясна ръка, рана в областта на Пис на 5-ти пръст на дясна ръка, открита рана на пръст на ръка без увреждане на ноктите, изкълчване на пръсти на ръката. Предвид инцидента ищцата претърпяла стрес, напрежение, тревоги.

Изпитвал безпокойство. Търпяла силни болки, имала нужда помощ за извършване на елементарни ежедневни нужди. Възстановяването още не било приключило. Тротоарът бил част от пътната мрежа, публична общинска собственост. Противоправно поведение на служители на общината довело до инцидент. Моли за уважаване на иска. Претендира законна лихва от датата на инцидента. Претендира разноски. Моли на основание чл. 127, ал.

4 ГПК присъдените суми да бъдат заплатени по банкова сметка с IBAN BG*********.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е ангажиран отговор от страна на ответника. Взето е становище, че исковата претенция е неоснователна. Счита, че Столична община не е материалноправна легитимация. Фактическият състав на претенцията не бил недоказан. Оспорва механизма на инцидента. Не било установено мястото на настъпване на инцидента. Липсвали доказателства за причината за падането. Липсвало причинноследствена връзка между поведението на ответника, падането на ищеца и съответно вредите, настъпили в последствие. Оспорва наличието на издадена плочка над нивото на тротоара. Оспорва иска по основание и размер. Намира размерът на претенцията за прекомерен. Твърди вредите да се дължат изцяло на поведението на ищцата. Ищецът не 1 положил дължимата грижа да опази живота и здравето си. Ищецът не бил преценил обстановката. Безопасното предвижване по тротоара било задължение на всеки пешеходец, Вредите се дължали изцяло на невниманието на ищеца. Възможна причина за падането можело да бъде й здравословното състояние на ищцата. Моли за отхвърляне на претенцията – като неоснователна, а в условията на евентуалност за намаляване на претендираното обезщетение. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Правна квалификация на предявените искове е чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 49 във вр. с чл. 45 във вр. с чл. 52 ЗЗД.

Отговорността за непозволено увреждане е предвидена в закона в защита на правата и интересите на гражданите. Тя има за задача не само да задължи виновния да обезщети пострадалия за причинените му вреди, но и да възпитава гражданите на законността и да ги възпира да не увреждат противоправно правата и интересите на другите граждани. В т. 3 на ППВС № 17/1963г. /допълнено с ППВС № 4/75г./, са дадени задължителни указания на съдилищата при разграничаване на отговорността по чл. 45 - чл. 49 ЗЗД и тази по чл. 50 ЗЗД.

Отговорността по чл. 50 ЗЗД може да се ангажира, когато вредите са настъпили поради свойства на самата вещ, без виновно поведение при ползването й. Отговорността по чл. 50 ЗЗД е налице и когато не съществува техническа възможност за пълното обезопасяване на вещта /виж решение № 367 от 12.05.2010 г. по гр.д. № 1140/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 177/ 25.10.2016 г., гр. д. № 1263/2016 г. ІІІ г.о., решение № 309/ 04.06.2014 г., гр. д. № 1354/2012 г. на IV г. о. и др./. Доколкото в случая съществува техническа възможност за поддържане на уличното и тротоарно платно в годно техническо състояние, то правната квалификация на претенциите е чл. 49 ЗЗД.

За да е налице фактическият състав на отговорността по чл. 49 ЗЗД е необходимо да са налице следните елементи – причинени от виновни и противоправни действия /бездействия/ вреди /имуществени и неимуществени/ от лица при или по повод на възложена им работа, които вреди да са в причинно-следствена връзка с противоправното действие /бездействие/ на лицата, на които е възложена работата.

С определението от 22.10.2024 г. е отделено като безспорно и признато между страните обстоятелствата, че ул. Солун с посока на движение от ул. Пирински проход към ул. Топли дол непосредствено преди № 60 и прилежащия тротоар са част от общинската улична мрежа и ответникът отговаря за поддръжката им.

Установява се по делото, че на 30.03.2024 г. в гр. София на ул. Солун с посока на движение от ул. Пирински проход към ул. Топли дол непосредствено преди № 60 ищцата се спънала в необезопасена плоча над нивото на тротоара и паднала. Горното се установява от показанията на свидетеля В.А. /син на ищцата/. Свидетелят А., който е очевидец на случилото се, заявява, че си спомня инцидента през 2024 г. В края на м. март 2024 г., следобед свидетелят и ищцата се разхождали, били тръгнали за покупки по ул. „Солун“ от ул. „Родопски извор“ към ул. „Топли дол“. Майка му се спънала в извадена плочка и станал инцидентът. Движили се по тротоара от дясната страна. Тя се спънала в плочка, квадратна.

Паднала по лице. След това забелязали, че на дясната й ръка пръстът е изкривен и кърви.

Хванали такси и отишли в Пирогов. Там установили счупване на пръста, поставили й пирон в пръста на дясната ръка. Тя дълго време се възстановявала, дясната й ръка била трудно подвижна и в момента. Трудно й било да изпълнява ежедневни дейности като шофиране на автомобил, носене на торби. Не си помня дали е изваден пиронът. Твърди, че майка му ходила на рехабилитация. Били минавали по този тротоар и преди това, защото живеели на близо. Както си ходили, майка му паднала пред него. Съдът цени показанията на свидетеля по реда на чл. 172 ГПК, доколкото същите са логични, непротиворечиви и съвпадат с 2 останалия доказателствен материал, то кредитира изцяло същите.

Вещото лице по СМЕ е посочило, че в резултат на инцидента К. Н. е получила следните увреждания – открито изкълчване на 5-ти пръст на дясна ръка на ниво проксимална интерфаленгеална става. Съгласно представените документи по делото налице била причинно-следствена връзка между получените увреждания и процесното събитие – спъване в необезопасена, несигнализирана, надигната плочка от тротоара, загуба на равновесие и падане от собствен ръст. Раната била хирургично обработена, наместване на луксацията и фиксация с 1 киршнерова игла, антибиотична терапия. Конците били свалени след 12-ти ден, а киршнеровата игла след 21-ви ден от инцидента. Провела физиолечение до 31.05.2024 г. Общ възстановителен период 2 месеца. Болките били най-интензивни след травмата, при луксацията и поставянето на киршнеровата игла, както и първите 6-7 дни в началото на раздвижването. Понастоящем може при промени във времето да се оплаква от болка/дискомфорт в мястото на увредата. В съдебно заседание вещото лице е пояснило, че е извършило личен преглед на ищцата в Пирогов на 30.01.2025 г. При прегледа се установило увисване и липтоза на кР.та фаланга на пети пръст. Можело да се предположи, че е имало частично разкъсване на така наречената екстензорна група на пети пръст, които при травмата могат да бъдат частично отлепени от костта, за да се получи подобно увисване впоследствие при движение. По отношение на луксацията, сочи, че е раздвижена, прави юмрук. Само пети пръст, кР.та фаланга стигал до дланта, но не достигал дистална кожна гънка. Всичките пръсти се свивали, но петият идвал по-напред. Възможно било при падането, ако тежестта на тялото, както обикновено се поеме с ръцете, да посрещне пети пръст и да получи открита, в случая луксация, изкълчване на петия пръст. При падане навсякъде можело да се получи такава травма.

В съдебно заседание не е оспорена СМЕ при приемането й. Следва да се отбележи, че съгласно чл. 200, ал. 3 ГПК оспорване на заключението може да бъде направено от страната докато трае изслушването на експерта, т. е. в заседанието за приемане на заключението на вещото лице. Оспорването може да бъде заявено и писмено преди провеждане на заседанието за приемане на заключението. След изслушването на експерта и приемането на заключението на вещото лице, правото да се оспори заключението е преклудирано и не може да бъде зачетено, а приетото по делото заключение следва да бъде ценено наред с всички доказателства по делото /виж решение № 186/ 09.07.2012 г. по гр. д. № 1871/2010 г. на IV г. о. на ВКС, решение № 79 от 12.05.2015 г. по гр. д. № 322 / 2015 г. на I г. о. на ВКС/.

От така събраните доказателства и съобразно направените по делото възражение, съдът намира, че се установява механизмът на увреждането, който съвпада с посочения в исковата молба. На първо място, отразената информация, че е налице падане от собствен ръст в анамнезата на медицинските документи, не изключва възможността падането от собствен ръст да е върху тротоарната настилка, в каквато насока е и отразената информация в СМЕ /виж л. 72 от делото/. На следващо място, липсва твърдяното противоречие в показанията на разпитания по делото свидетел. Действително същият заявява, че майка му паднала по лице, но на свидетеля не е задаван въпрос, дали при падането ръката на ищцата е била отпред и дали първа е поела удара с тротоарната настилка. Падането по лице означава падане, което не е странично и не е по гръб, но не носи информация за разположението на дясната рака и не изключва възможността тя да е била пред тялото. Напротив, в заключението по СМЕ се твърди, че при падане тежестта на тялото обикновено се поеме с ръцете. Съдът след съвкупен и детайлен анализ не намира противоречия в събрания доказателствен материал, поради което приема за установен описания механизъм на инцидента. Предвид мястото на настъпване на инцидента, наличието на изпъкналата тротоарна плочка /което освен от свидетеля се установява и от веществените доказателства/, то най-вероятната и логична причина за падането е именно изпъкналата тротоарна плочка.

Улицата и прилежащият тротоар се намират на територията на Столична община и са 3 със статут на публична общинска собственост по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 3 ЗОС - имоти, предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от местно значение, определени от общинския съвет, а разпоредбата на чл. 11 ЗОС вменява в тежест на собственика задължението да управлява общинските имоти в интерес на населението съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин /в този смисъл решение № 38 от 07.03.2018 г. по гр. д. № 2126/2017 г. на IV г. о./. Освен това и съгласно разпоредбата на § 7, т. 4 от ПЗР на ЗМСМА общинските пътища, улиците, към които спада и прилежащият тротоар, булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване са общинска собственост. В обхвата на пътя съгласно нормативната уредба попада „земното платно“, част от което е и тротоарът.

Разпоредбата на чл. 31 ЗП вменява в тежест на Общината поддържането на общинските пътища и тротоарните пространства, като част от уличната инфраструктура.

По делото се установява, че вследствие на инцидента К. Ц. Н. е получила описаната травма на 5-ти пръст на дясна ръка. В тази насока СМЕ, която се кредитира от съда и приложената по делото медицинска документация.