Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 294 от 10.12.2021, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно наказателно дело от частен характер 3282/2021
Вид
Решение № 294
Подписан
10.12.2021
В сила
08.12.2021
Състав
Иван Коев, Любомир Игнатов, Стефан Милев

Цитирани разпоредби

  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 12 · Наказателен кодекс
  • чл. 130 · Наказателен кодекс
  • чл. 130, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 130, ал. 2 · Наказателен кодекс
  • чл. 327 · Наказателен кодекс
  • чл. 78а · Наказателен кодекс
  • чл. 107, ал. 5 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 13 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 14 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.190, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 301, ал. 1, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 303, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 305, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 334, т. 6 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 338 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 294 гр. София, 08.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Иван Коев

Членове:

Стефан Милев

Любомир Игнатов при участието на секретаря Мариела П. Миланова като разгледа докладваното от Иван Коев Въззивно наказателно дело от частен характер № 20211100603282 по описа за 2021 година

Производство по реда на глава XXI от НПК.

С присъда от 24.03.2021 г. по НЧХД № 17694/2019 г., СРС, НО, 110 с-в е признал подс. М.Х. за виновна в извършването на престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК спрямо частния тъжител Г.М., като на основание чл. 78а от НК я е освободил от наказателна отговорност и й е наложил административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 лв.. На основание чл. 52 вр. чл. 45 от ЗЗД я е осъдил да заплати сумата от 600 лв. на тъжителя М., представляващи обезщетение за неимуществени вреди. Със същата присъда подс. Х. е призната за невиновна в извършването на престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК спрямо частния тъжител Г.М. и е отхвърлен предявения граждански иск за причинени неимуществени вреди в размер на 3000 лв.. Със същата присъда съдът е признал подс. Р. Х. за невиновен в това да е извършил престъпление по чл. 130 от НК спрямо частния тъжител Г.М..

Срещу така постановената присъда е постъпила жалба от повереника на частните тъжители, в която се твърди, че атакуваната присъда е неправилна и незаконосъобразна в оправдателните й части. Иска се нейното отменяване в тези части и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на СРС.

Срещу първоинстанционната присъда е постъпила и въззивна жалба от защитника на подсъдимата, в която се твърди, че присъдата е неправилна, незаконосъобразна и необоснована в осъдителната й част. Иска се нейното отменяване в тази й част и постановяване на нова оправдателна присъда, както и отхвърляне на гражданския иск срещу подзащитната му.

В проведено разпоредително заседание на 20.08.2021г. въззивният съд по реда чл.

327 от НК прецени, че за изясняване на обективната истина по делото не се налага разпит на 1 подсъдимите и свидетели, нито събирането на други доказателства.

В хода по същество защитата на подсъдимата – адв. К. – заявява, че поддържа жалбата. Твърди, че с оглед събрания доказателствен материал не може да се приеме, че от обективна и субективна страна подс. Х. е извършила инкриминираното деяние. Намира изводите на контролирания съд за неправилни и противоречащи на проверения доказателствен материал. Прави кратък доказателствен анализ, като намира, че СРС е мотивирал присъдата си предимно на показанията на един свидетел, явяващ се син на частния тъжител, а останалите гласни доказателствени средства е използвал избирателно. С оглед изложените съображения моли съдът да отмени обжалваната присъда в наказателно осъдителната й част, така и в тази относно уважения граждански иск.

Защитата на подсъдимия – адв. Ч. – намира присъдата в частта й с оправдаването на подс. Х. за правилна, като подадената на частния тъжител жалба се явява неоснователна.

В правото си на последна дума подс. Х. поддържа заявеното от защитника си и моли за оправдателна присъда.

В правото си на последна дума подс. Х. поддържа казаното от адвоката си, като моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена в частта, в която е оправдан.

Жалбоподателите Г. и Г.М.и – редовно призовани, не се явяват. Не се явява и техният поверник – адв. Г..

Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбите, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание, и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, намира за установено следното:

Районният съд е спазил изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК, като е изложил съображения защо при налични противоречия е кредитирал едни доказателствени материали, а други е отхвърлил. Изводите на решаващия съд почиват на вярна интерпретация на доказателствата по делото след надлежна съпоставка помежду им.

Показанията на разпитаните свидетели, ведно с наличните писмени доказателства и заключението от изготвената съдебно медицинска експертиза са обсъдени внимателно, като съдът е отделил спорните от безспорните факти и е кредитирал показанията на тези от тях, които са последователни и вътрешно непротиворечиви. Констатираните от съда противоречия в събраните по делото гласни доказателства са отстранени чрез анализ, който му е позволил да формира убеждение по фактите и правото. Действително при изграждане на част от фактическите изводи районният съд е използвал твърденията, залегнали в частната тъжба, но това обстоятелство не обуславя отмяна на присъдата, а ще бъде ревизирано от въззивния съд в качеството му на втора инстанция по фактите.

Въззивният съд след собствен комплексен анализ на всички събрани по делото доказателства намира, че установената фактическа обстановка от районния съд е обоснована и почива на вярна и добросъвестна интерпретация на събраните по делото доказателства, анализирани в тяхната съвкупност, като по същество се свежда до следното:

Подсъдимата М. Б. ХР., с ЕГН: **********, е родена на ****г, в гр. София, българка, български гражданин, пенсионерка, женена, с две деца, неосъждана, с постоянен и настоящ адрес: гр. София, ж.к. „****.

Подсъдимият Р. К. Х., с ЕГН: **********, е роден на **** г. в гр. Костинброд, българин, български гражданин, неработещ, пенсионер, женен, с две деца, неосъждан с постоянен и настоящ адрес: гр. София, ж.к. ****.

Двамата подсъдими са съпрузи, като на посочения адрес живеят заедно с дъщеря си – свидетелката Р. Х..

2

Частните тъжители Г. З. М. и Г. М. М. живеят в апартамент, находящ се в гр.

София, ж.к ****.

Междусъседките отношения между двете семейства през годините се влошавали, като най-често повод за конфликтите били заплащането на разходи за поддръжка на общите части в жилищната сграда, обитавана и от двете семейства.

На 23.08.2019г. около 10:00 часа подс. Х. се засякла с тъжителя М., като между тях започнал словен конфликт, отново свързан с етажната собственост и парични неуредици.

Вследствие на поддържания висок тон от двамата, на междуетажната площадка се появили подс. Х., както и тъжителката М., за да проверят какво се случва.

Подсъдимата Х. напръскала в областта на лицето тъжителя М. с лютив спрей, вследствие на което на последния било причинено временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

В неустановен момент тъжителят М. ударил в областта на лицето подс. Х., като носът на последния се разкървавил. Разкървавеният нос на подсъдимия бил възприет както от св. Р. Х., М. Х., така и от св. Т..

Веднага след инцидента тъжителката М. позвънила на сина си – св. М. и му разказала за случилото се, като той пристигнал в апартамента на родителите си заедно с приятеля си – св. Г.. Свидетелят М. откарал родителите си в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ ЕАД – София, където били прегледани. В листа за преглед на Г.М. била посочена следната диагноза – химическо изгаряне на корнеята и конюнктивалния сак на двете очи, а в този на Г.М. - химични респираторни състояния, причинени от химични вещества, газове, дим и пари.

След завършване на конфликта подс. Х. се обадила на сина си – св. М. Х., който живеел в съседния блок и веднага се отзовал. При пристигането си в апартамента на родителите му, св. Х. възприел окървавеното лице на подс. Х., както и уплашеното състояние на майка си – подс. Х..

На 25.08.2019 г. тъжителят М. посетил специалист по съдебна медицина, който му издал съдебно медицинско удостоверение, чието заключение след направен преглед на пациента било – химично изгаряне на корнеята и конюнктивалния сак на двете очи. Това увреждане причинило на М. болка и страдания и може да се получи при въздействие с химичен агент върху очните ябълки по време и начин, описани от пациента.

На 27.08.2019 г. на тъжителката М. също било издадено СМУ, в което се посочва, че от медицинската документация се установява – химични респираторни състояния, причинени т химично вещества, газове, дим и пари. Това увреждане е причинило на пациентката болка и страдания и е възможно да се дължи на съобщените от пациентката предварителни обстоятелства.

От назначената съдебно медицинска експертиза се констатира, че от приложените по делото медицински документи за Г.М. не са установени и описани никакви получени от нея наранявания,а от извършени прегледи както в деня на съобщения инцидент, така и покъсно при преглед от съдебен лекар не са констатирани и отразени никакви изявени симптоми на предизвикани от „лютив спрей“ увреждания, като е описан нормален соматичен статус. По отношение състоянието на Г. М. (оток и хиперемия на конюнктивата и клепачите, водещи до зрителни смущения, без обаче да е налице повлияване на зрителната острота) е налице временно разстройсто на здравето неопасно за живота. Установеното впоследствие заболяване (пресбиопия и хеморагия в областта на макулата на дясното око) не може да се свърже с причиненото три месеца по-рано химично дразнене на конюнктива и роговицата на окото от лютив спрей.

3

Установената фактическа обстановка е изградена върху: гласни доказателствени средства - показанията на свидетелите Г. М. (л. 65-66 от СП), на Вл. Г. (л. 66 от СП), на Р.

Х. (л. 66-67 от СП), на М. Х. (л. 67-68 от СП), на Цв. Т. (л. 68-69 от СП); способи за доказване: заключение от изготвена съдебно медицинска експертиза (л. 75-80 от СП); писмени доказателства: справки за съдимост на подсъдимите Х.и (л. 59 -61 от СП), СМУ на името на Г. М. (л. 8 от СП), СМУ на името на Г. М. (л. 9 от СП), епикриза на името на Г.

М. (л. 63 от СП), медицинска документация на Г.М. (л. 41-45 от СП), както и други доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК.

Пред настоящата съдебна инстанция не бе проведено съдебно следствие, респективно не бяха представени и събрани нови доказателства и доказателствени средства.

Въззивният съд изгради своите фактически и правни изводи изцяло на база на доказателствата, събрани и проверени в хода на съдебното следствие пред първата съдебна инстанция, които намери за достатъчни по своя обем и категоричност, за да позволят формиране на еднозначни изводи по фактите.

Преди да пристъпи към анализ на доказателствената съвкупност по делото съдът намира за необходимо да отбележи пред скоби следното: в случаи като настоящия, когато са налице взаимоизключващите се твърдения - т.нар. „дума срещу дума”, изясняването на обективната истина по делото налага извършването на преценка за достоверност на противостоящите версии в свидетелските показания, като a priori не може да бъде изключена правдивостта на което и да било от тях. Предвид изложеното и съдът счете за необходимо да изследва съответствието на застъпената от всеки от присъствалите на инкриминираните ден и място лица версия с останалия събран по делото доказателствен материал, житейската им правдивост и вътрешна убедителност, произтичаща от последователността и логичността им. Въззивният съд счита, че контролираният съд е положил усилия да селектира достоверните части на гласните доказателствени средства, като в тази насока изискванията на чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК са изпълнени.

Не могат да бъдат споделени доводите за едностранчиво тълкуване на доказателствената маса досежно инкриминираните деяния и участието на двамата подсъдими Х.и в тях. Основните факти, предмет на доказване в процеса, са установени с процесуално допустими средства. Свидетелите са разпитани от първоинстанционния съд при съблюдаване на задълженията му по чл. 13 НПК. Независимо един от друг всички свидетели, макар и непреки очевидци на случилото се, са установили личните си възприятия относно стеклите се обстоятелства и естеството на отношенията между замесените в конфликта семейства. В мотивите към присъдата не се установява тенденциозна избирателност при позоваване на гласните доказателства. Подобни съмнения се разсейват от съпоставката между различните гласни доказателствени средства както помежду им, така и с останалите доказателствени източници по делото. Право на съда е да прецени на кои доказателства да даде вяра и въз основа на кои да постанови съдебния си акт, стига да не допуска процесуални нарушения при допускането, събирането и проверката им. Решаващо значение е оказала съпоставката на гласните доказателствени средства със заключението от изготвената съдебно медицинска експертиза и наличната медицинска документация. По този начин първостепенният съд е получил увереност да не кредитира доказателствени средства, които съдържат информация извън възможната причинно-следствена последователност. В заключение въззивният съд намира, че установените от районния съд релевантни факти не са резултат от едностранчива и/или превратна интерпретация.