Решение № 260808 от 22.10.2020, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И

Е

№ гр. Варна, 22.10.2020г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ

РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7 състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и осми септември две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА при участието на секретаря Ивелина Атанасова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №

3647 по описа за 2020година на

Варненски районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от по предявен от К.И.И., ЕГН ********** с адрес *** срещу Прокуратурата на

Република България, иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т.3 ЗОДОВ за осъждане ответникът да заплати на ищеца сумите от: 12500лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди във формата на психически болки и страдания, пряка и непосредствена последица от незаконно водено срещу ищеца наказателно производство по д.п. № 505/2015г. по описа на 01 РУ на ОДМВР- Варна, пр.преписка № 2082/2015г. по описа на РП- Варна, по което е бил привлечен в качеството на обвиняемо лице за извършено престъпление по чл.

206 НК, за което впоследствие е бил оправдан с влязла в сила присъда № 154/22.05.2018г. по НОХД № 3367/2017г. по описа на ВРС, ведно със законната лихва считано от 17.10.2018г. до окончателното погасяване на задължението; 2455,36лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, от които: 2000лева платено адв.възнаграждение по договори за правна защита и съдействие от 22.05.2018г. и 11.10.2018г., от които 1200лева за правна защита по НОХД 3367/2017г. на ВРС и 800лева за правна защита по ВНОХД № 923/2018г. на ВОС, и 455,36лева- сбор от разходи за транспорт, от които 151,98лева стойност на самолетен билет за превоз на 06.02.2018г., 68,45лева разходи по договор за наем на автомобил от 11.12.2017г., 126,26лева разходи по договор за наем на автомобил от 02.04.2018г. и 108,67лева разходи по договор за наем на автомобил от 10.10.2018г., пряка и непосредствена последица от незаконно водено срещу ищеца наказателно производство по д.п. № 505/2015г. по описа на 01 РУ на ОДМВР- Варна, пр.преписка № 2082/2015г. по описа на РП- Варна, по което е бил привлечен в качеството на обвиняемо лице за извършено престъпление по чл. 206 НК, за което впоследствие е бил оправдан с влязла в сила присъда № 154/22.05.2018г. по НОХД № 3367/2017г. по описа на ВРС, ведно със законната лихва считано от датата на 17.10.2018г. до окончателното погасяване на задължението.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: С постановление на прокурор при ВРП от 13.02.2015г. по пр. преписка № 2082/2015г. срещу ищеца е било образувано наказателно производство за извършено престъпление по чл. 206, ал. 1 НК. Във връзка с това, същият е бил търсен на постоянния си адрес в гр.

Несебър, но не бил открит. След изпращане на писма до ГДИН, НСС, НОИ и Началника на сектор КИАД в ОДМВР Варна, ищецът бил обявен за общонационално издирване и установяване на адрес, а досъдебното производството спряно. С постановление от 23.09.2015г. и след установяването му, д.п. било възобновено и ищецът бил разпитан като свидетел, след като е бил уведомен, че срещу него има образувано д.п. за извършено престъпление по чл. 206 НК. Дал и сравнителни образци от подпис. Твърди, че от тази дата е започнал да търпи вреди, чувствайки се като преследван и издирван престъпник, принуден да доказва невинността си, знаейки, че не е извършил никакво престъпление. На 11.12.2015г. отново бил търсен за провеждане на очна ставка. Не бил открит, отново била изисквана информация от компетентните служби и впоследствие бил обявен пак за общодържавно издирване, а д.п. било спряно. На 07.07.2016г. след установяването му, д.п. било възобновено. С негово участие била проведена очна ставка и на 30.08.2016г. наблюдаващият прокурор одобрил постановление за привличане като обвиняем на ищеца. За предявяването на обвинението ищецът отново бил търсен на адреса му и след като не бил открит за трети път бил обявен на общодържавно издирване, а д.п. било спряно. На 13.05.2017г. бил установен при влизане в страната и му била връчена призовка да се яви на 17.05.2017г. в Първо РУ Варна.

За пореден път се почувствал като престъпник, изпитал страх да не бъде задържан, ограничено било правото му на свободно преминаване на границата. В призовката пишело, че следва да се яви за справка, което допълнително засилило страха му, незнаейки какво ще се случи при явяването му в полицията, с което били нарушени и правата му на обвиняемо лице. След като се явил в полицията, на 18.05.2017г., д.п. било възобновено. На 25.05.2017г. му повдигнали обвинение и му била наложена мярка за неотклонение „подписка“. На 27.06.2017г. след прецизиране на обвинението от наблюдаващия прокурор, му повдигнали същото обвинение. Повторно му била наложена същата мярка за неотклонение, при положение, че предходно наложената не е била отменена, респ. нарушавана от него. Всичко това го накарало да ангажира за защитата си и втори адвокат. След повдигане на обвинението, му била направена и полицейска регистрация- взели му пръстови отпечатъци, бил заснет и вписан в регистрите на МВР като извършител на деянието. На 25.07.2017г. срещу него бил внесен обвинителен акт във ВРС и образувано НОХД № 3367/2017г. С разпореждането на съда за насрочване на производството била потвърдена взетата му мярка за неотклонение. По делото били проведени общо пет заседания- на 17.10.17г., 12.12.17г., 06.02.18г., 03.04.18г. и 22.05.18г., на които ищецът се явявал лично. По негово искане и в стремеж да докаже невинността си били събирани доказателства, доколкото Прокуратурата не била сторила това в нарушение на задължението си по чл. 107, ал. 3 НПК. На 22.05.2018г. съдът произнесъл присъда № 154, с която ищецът бил признат за невиновен в извършване на престъпление, за което бил обвинен, като му била отменена и наложената мярка за неотклонение. По повод протест на ВРП, било образувано ВНОХД № 923/2018г. по описа на ВОС. Насрочено било съдебно заседание на 11.10.2018г., в което ищецът се явил. Представителят на ВОП заявил, че не поддържа протеста. С окончателно решение № 269/17.10.2018г. ВОС потвърдил оправдателната присъда на ВРС. Твърди, че в рамките на съдебното производство живеел в непрекъснат стрес за това как ще приключи делото и как ще продължи живота му. Криел от съпругата и близките си за наказателното производство срещу него, от страх че това може да влоши отношенията им. Посочва, че от 29.10.2015г. имал адресна регистрация на територията на ФРГ и в по- голямата част от годината живее там със съпругата и децата си. До последната съдебна инстанция е следвало да пътува със самолет, за да се явява в съдебните заседания, както и да ангажира за своя сметка автомобилен превоз. Това е прекъсвало нормалния му ритъм на живот, губел време и пари, причинявало му стрес и притеснения. Твърди, че след влизане в сила на оправдателната присъда, ВРП е бездействала и не е изпълнила задължението си по уведомяване органите на МВР за снемане на полицейската му регистрация по реда на чл. 18 и чл. 20 от Наредбата за реда за извършване и снемане на полицейската регистрация. Това е наложило на 08.11.2018г. ищецът да отправи писмена молба с приложение на нужните документи за заличаване на полицейската му регистрация. По молбата със заповед от 17.12.2018г. полицейската му регистрация била снета. Твърди, че в периода на воденото срещу него д.п. от 13.02.2015г. до 17.10.2018г. са изминали общо 3г., 7м. и 4дни, в които е търпял неимуществени вреди. Чувствал се като престъпник, бил обявяван три пъти на ОДИ, страхувал се като преминава границата, чувствал срам и унижение при спирането му на границата. Страхувал се семейството му да не разбере и криел всичко от тях. Това го е мотивирало и да изяви желание уведомяването му да се извършва чрез защитника му. Въпреки това обаче дъщеря му узнала за това. Твърди, че в резултат на стреса отново започнал да пуши цигари, въпреки че ги бил отказал. Непрестанното напрежение нарушило хранителния му режим, увеличил цигарите, в резултат на което и получил заболявания диагностицирани в Германия след като потърсил спешна мед. помощ на 18.01.18г.- „неясна загуба на кръв паранално, артериална хипертония, хипер холестеринемия, както и съмнения за недостатъчност на сърдечен клапан, в стомаха лек антрум и признаци на гастрит на корпуса, в началната част на дванадесетопръстното черво около 1см диаметър- повърхностна стомашна язва“.

След установяване на заболяването му, на 22.01.18г. му се наложило отново да пътува, за да се яви в с.з., което допълнително му създало неудобство. Счита, че всички така търпяни от него неимуществени вреди биха били репарирани в размер на исканата парична сума. Във връзка с явяването си в с.з. на 06.02.18г. твърди, че е направил разходи за самолетен билет в размер на 151,98лева. По повод пътуванията му за заседанията на 12.12.17г., 03.04.18г. и 11.10.18г. е направил разходи за наемане на автомобили в размер на съответно 68,45лева, 126,26лева, 108,67лева. По повод предоставената му правна защита в рамките на съдебното производство пред ВРС е заплатил адв. възнаграждение от 1200лева, а пред ВОС 2000лева. Счита, че тези разходи са в пряка връзка с воденото срещу него наказателно производство, поради което и репарирането им следва да бъде понесено от ответника. Искането е за уважаване на исковите претенции и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който искът се оспорва като недопустим, евентуално като неоснователен. Твърди, че няма данни оправдателната присъда да е влязла в законна сила, поради което и за ищеца не е възникнало правото на иск. Оспорва сочените неимуществени вреди да са резултат от увреждане причинено от негови действия по повод воденото д.п.

Счита, че ищецът е обосновал исковата си претенция с поведение на трети лица, които не са негови служители или представители, поради което липсва основание за ангажиране на отговорността му. Сочи да не е оповестявал факти относно производството, както и че такива не е довеждал до знанието на близки на ищеца.

Оспорва здравословните проблеми да са възникнали в причинна връзка с воденото наказателно производство. Счита иска за неимуществени вреди за завишен по размер. Твърди, че наказателното производство е приключило в разумен срок- от 25.05.2017г. до 17.10.2018г., като спрямо ищеца е била взета най- леката мярка за неотклонение. Ако и да е имало известно забавяне в разследването, твърди то да се дължи на поведението на ищеца, още повече, че в съдебната фаза, ответникът нямал ръководни функции. Счита, че периодът, за който може да се ангажира отговорността му е този от привличане ищеца като обвиняем до влизане в сила на оправдателната присъда. Затова оспорва ангажиране на отговорността му за периода, в който д.п. е било спряно. Оспорва възможността направените разноски за адв. възнаграждение в хода на наказателното производство да подлежат на обезвреда по реда на ЗОДОВ. Оспорва и тези разходи да са били реално направени от ищеца. Оспорва и претенцията на законна лихва. Искането е за отхвърляне на исковите претенции.

В о.с.з. исковата молба и отговорът се поддържат.

Съдът, след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна и въз основа на това стигна до следните правни изводи:

Предявените искове намират правното си основание в разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ. В настоящия случай се търси ангажиране отговорността на държавата за вреди, причинени на ищцата от Прокуратурата за обвинение в извършване на престъпление, след като образуваното наказателно производство е било прекратено поради това, че деянието не е престъпление. За да бъде ангажирана отговорността на Държавата задължително условие е да са причинени вреди, които да са резултат, т.е в причинна връзка с конкретното действие от страна на държавното обвинение, в случая- незаконното обвинение. И тъй като тези вреди не се презюмират, то те подлежат на доказване от лицето, което ги е търпяло. Отговорността е обективна, т.е вината не се изследва.

Разпечатката съдържа 23 от 67 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/48ce198e-c528-4e94-9006-0e111f32fdc9