Акт № 790 от 06.11.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 790 гр. София, 06.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Мая П. Величкова

Членове:Ралица Ал. Райчева

Красимир Люб. Кирилов при участието на секретаря ХРИЗАНТЕМА П. ПЕТРОВА в присъствието на прокурора Т. Люб. Н. като разгледа докладваното от Мая П. Величкова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20261100604982 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С Присъда рег.№ 195/24.03.2026 г. по НОХД № 10654/2022 г. по описа на СРС, 20 състав, съдът е признал подс.Т. за виновен в това, че на 12.12.2021 г. в гр. София, в района на бул.“Сливница“, в автобус 310, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – държал се агресивно, като нанесъл удар с юмрук в областта на лицето на И.Н.Н. (контрольор по редовността на пътниците – общ контрол в „Център за градска мобилност“ ЕАД), взел чадъра си и насочвайки го към нея направил множество опити да нарани Н., като отправил към нея и следните изрази: ********, нещастнице такава“, „********“ – престъпление по чл.325 ал.1 от НК, като на основание чл.54 от НК, му е наложил наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 10 месеца, изпълнението на което е отложил на основание чл.66 ал.1 от НК за срок от 3 години, и „Обществено порицание“, което да бъде изпълнено чрез поставяне на присъдата (след влизането й в сила) на място за общодостъпна информация в сградата на общинската администрация ж.к.“Люлин“, за срок от 1 месец (от където, след изпълнението да бъде уведомен писмено СРС за това).

Със същата присъда, СРС е признал подс.Т. за виновен в това, че на 1

12.12.2021 г., в гр. София, в района на бул.“Сливница“, в автобус 310, чрез нанасяне на удар с юмрук в областта на лицето и главата, причинил лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядане на долния клепач на лявото око и охлузване на лявата скулна област – причиняване на болка и страдание без разстройство на здравето на И.Н.Н., като телесната повреда е причинена по хулигански подбуди (без личен мотив, на публично място и при демонстрация на безнаказаност и на пренебрежение към установените правила, закрилящи добрите нрави в обществото и телесната неприкосновеност) и на длъжностно лице И.Н.Н. - контрольор по редовността на пътниците – общ контрол в „Център за градска мобилност“ ЕАД, при изпълнение на службата й – престъпление по чл.131 ал.1 т.12, вр. чл.130 ал.2 от НК, като на основание чл.54 от НК му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 5 месеца, изпълнението на което е отложено на основание чл.66 от НК за срок от 3 години.

С присъдата първоинстанционният съд, на основание чл.23 НК, е определил на подс.Т. едно общо най-тежко наказание измежду наложените му, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от 10 месеца, изпълнението на което е отложено на основание чл.66 от НК за срок от 3 години и „Обществено порицание“, което да бъде изпълнено чрез поставяне на присъдата (след влизането й в сила) на място за общодостъпна информация в сградата на общинската администрация ж.к. „Люлин“, за срок от 1 месец (от където, след изпълнението да бъде уведомен писмено СРС за това).

На основание чл.59 ал.2, вр. ал.1 от НК, СРС е постановил, в случай на привеждане на наказанието „Лишаване от свобода“ в ефективно изтърпяване, от същото да бъде приспаднато времето на задържането му за срок от 24 часа по ЗМВР – от 12.12.2021 г. до 13.12.2021 г.

С присъдата подс.Т. е осъден да заплати по сметка на СДВР сумата от 198.20 лева (101.34 евро), представляващи разноски по делото, направени в досъдебната фаза, както и по сметка на СРС в полза на държавата сумата от 60.00 лева (30.68 евро), представляващи разноски по делото, направени в съдебната фаза и сумата от 5.00 лева (2.56 евро) – държавна такса за издаване на изпълнителен лист.

Против присъдата е подадена въззивна жалба и допълнение към нея от адв.Д. С., служебен защитник на подс.Т.. Изложени са твърдения, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че лицето И. Н. притежава качеството „длъжностно лице“ по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „б“ от НК, поради което не е налице един от съставомерните елементи на деянието. Посочва се, че съдът не е следвало да кредитира в цялост свидетелските показания на свид.И. Н., свид.С.С., свид.А.М. и свид.М.К., а само онази част от тях, която кореспондира с другите доказателства по делото. Допълнително се изтъква, че по делото не са били събрани доказателства, които по несъмнен и безспорен начин да установяват, че подс.Т. е нападнал контрольорите с чадър, както и че деянието е извършено по хулигански подбуди. Иска се СГС да отмени 2 обжалваната присъда и да признае подс.Т. за невиновен, алтернативно – да го признае за невиновен за деянието по чл. 325 от НК или да намали наложеното наказание.

Депозираната въззивна жалба и допълнението към нея са подадени в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК. Спазени са и изискванията на процесуалния закон, както за тяхната форма и съдържание, така и за движението им съгласно чл. 321 от НПК.

Атакуваната присъда е от категорията актове, подлежащи на проверка по реда на глава XXІ от НПК.

С жалбата и допълнението към нея не се отправят искания за С.ране на нови доказателства, като и по служебна преценка на съда такива не се събраха в проведеното въззивно съдебно следствие. Въззивната инстанция прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия и свидетели, изслушването на експертизи и ангажирането на доказателства.

В хода на съдебните прения пред настоящия съдебен състав представителят на държавното обвинение отправя искане за потвърждаване на първоинстанционния акт като правилен и законосъобразен.

Защитникът на подс.Т. излага аргументи, идентични по съдържание с тези, отразени в депозираното допълнение към въззивната жалба.

Допълнително посочва, че подсъдимият е признат за виновен за две престъпления - престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК и престъпление по чл.

131, ал. 1, т. 1, т. 12, вр. чл. 130 от НК, които са извършени с едно деяние, при еднородност на фактическата обстановка и при еднородност на вината.

Поради това защитникът счита, че деянието по чл. 131, ал. 1, т. 1, т. 12, вр. чл.

130 от НК покрива фактическия състав и не би следвало подсъдимият да бъде признат за виновен и за деяние по чл. 325, ал. 1 от НК.

Подсъдимият, в своя лична защита, заявява, че поддържа казаното от служебния му защитник. Сочи, че контрольорката му е казала „Слизай да не ти хвръкне телефончето“, при което на него му е причерняло и я е ударил.

В правото си на последна дума подс.Т. заявява, че отново би направил същото и не знае какво да иска.

Софийски градски съд като въззивна инстанция, проверявайки изцяло правилността на обжалваната присъда - нейната законосъобразност, обоснованост и справедливост, във връзка с направените оплаквания и служебно изцяло, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира, че в конкретния казус са налице предпоставките, визирани в чл. 334, т. 1, вр. чл.

335, ал. 2, вр. чл. 348, ал. 3 т.1 от НПК, поради което същата следва да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на СРС.

В изпълнение на вмененото от разпоредбата на чл. 314 от НПК задължение, настоящият съдебен състав осъществи цялостна проверка в резултат на която установи, че присъдата е постановена при съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на 3 процесуалните права на подсъдимия, изразяващо се в провеждането и приключването на първоинстанционното производство в нарушение на императивните процесуални правила. В тази връзка е необходимо да се изложат следните установени обстоятелства:

Съдебното производство пред СРС е образувано по реда на чл. 247, ал.

1, т. 1 от НПК – по внесен обвинителен акт от СРП срещу подсъдимия Л. А. Т..

С Разпореждане № 10385 от 20.09.2022 г. съдията-докладчик от първоинстанционния съд е насрочил делото в разпоредително заседание на 20.10.2022 г., като е разпоредил да бъдат призовани СРП, подс. Л. Т. и свид. И.

Н. (пострадалото от престъплението лице). За насроченото на 20.10.2022 г. разпоредително заседание по делото подсъдимият е бил призован по телефона. В проведения телефонен разговор същият е заявил, че живее на адреса, на който е била изпратена призовката, върната в цялост с отбелязване, че на датите, на които е посетен адресът, подс. Т. не е бил открит. С оглед обстоятелството, че подсъдимият е бил призован по телефона, респ. че не са му били връчени съдебните книжа (препис от обвинителния акт и Разпореждане № 10385 от 20.09.2022 г.), СРС не е дал ход на делото и е отложил същото за 22.12.2022 г. На 20.10.2022г. подсъдимият се е явил в залата на съда в 14.52 часа, след приключване на съдебното заседание, като са му връчени ОА и разпореждането и е бил уведомен за насроченото съдебно заседание на 22.12.2022г.

За съдебното заседание, насрочено на 22.12.2022 г., подсъдимият е бил уведомен лично от секретаря на съдебния състав (секретар Г.В.), като са му били връчени препис от Обвинителния акт и Разпореждане № 10385 от 20.09.2022 г. – видно от стр. 2 на протокола от проведеното съдебно заседание на 20.10.2022 г. С оглед обстоятелството, че подс. Т. е бил редовно призован, съдът е констатирал, че не са налице процесуални пречки за провеждане на съдебното заседание, и е дал ход на разпоредителното заседание в отсъствие на подсъдимия. Заседанието е било проведено без участието на защитник на подсъдимия. Не са били предприети и действия по назначаването на служебен защитник съгласно изискванията на чл.94 ал.1 т.8 от НПК, тъй като делото се разгледало в отсъствието на подсъдимия.

В съдебното заседание, насрочено на 14.03.2023 г., подсъдимият не се е явил и не е бил редовно призован. Призовката за насроченото съдебно заседание е била върната в цялост с отбелязване, че при многократни посещения лицето не е установено, като по данни на съседи живее на адреса.

Поради нередовна процедура по призоваване на подс. Т. не е бил даден ход по делото.

За следващото съдебно заседание, насрочено на 20.06.2023 г., подсъдимият е бил редовно призован, но не се е явил и не е посочил уважителни причини за неявяването си. С оглед на това първоинстанционният съд е приел, че не са налице процесуални пречки за разглеждане на делото и е дал ход на делото, както и на съдебното следствие. В това съдебно заседание е 4 била разпитана свид. Н. (пострадалото от престъплението лице). Тъй като делото не е било изяснено от фактическа страна и е било необходимо да бъдат разпитани и другите свидетели, делото е било отложено. Съдебното заседание е било проведено без участието на защитник на подс. Т..

В следващите съдебни заседания, насрочени на 24.10.2023 г., 14.12.2023 г., 07.03.2024 г. и 16.05.2024 г., подсъдимият не се е явил и не е бил редовно призован, като не е даван ход на делото. В проведеното открито съдебно заседание на 16.05.2024 г., СРС е разпоредил принудителното довеждане на подс. Т. от служителите на РД „Охрана“.

В съдебното заседание, насрочено на 13.06.2024 г., подсъдимият се е явил, доведен от служителите на РД „Охрана“. В това съдебно заседание са били проведени разпитите на свид. С., свид. М. и свид. К., а подс. Т. е дал обяснения. Съдебното заседание е било отложено за продължаване на съдебното следствие за 30.07.2024 г., като подсъдимият е бил уведомен лично за датата и часа на следващото съдебно заседание.

Подсъдимият не се е явил в съдебното заседание, насрочено на 30.07.2024 г. Не е посочил и уважителни причини за неявяването си. Тъй като подс. Т. е бил редовно призован, първоинстанционният съд е констатирал, че не са налице пречки за разглеждане на делото, и е продължил съдебното следствие. Разпитан е свид. К. и е прието заключението по СПЕ, изготвено от д-р Л.К., като същата е изслушана в съдебно заседание. Съдебното заседание е било проведено без участието на защитник на подс. Т..

В съдебното заседание, насрочено на 19.11.2024 г., подсъдимият не се е явил и не е бил редовно призован. С оглед обстоятелството, че подс. Т. не е бил редовно призован за съдебното заседание, СРС не е дал ход на делото и го е отложил за 28.01.2025 г., като е разпоредил принудителното довеждане на подсъдимия от служителите на РД „Охрана“.

Разпечатката съдържа 41 от 76 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/48cdede1-b900-4c65-9a42-a159cca24cf6