Решение № 350 от 05.08.2024, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 350 гр. Варна, 05.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседА.е на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Деница Добрева при участието на секретаря Мая Т. Иванова като разгледа докладваното от Деница Добрева Търговско дело № 20243100900113 по описа за 2024 година за да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството е образувано по осъдителен частичен иск, предявен от Д. Н. С. от гр. София срещу солидарно отговорните ответници „Енергоснабдяване“ ЕООД, ЕИК 127531389, със седалище гр. Шумен, “Топлоснабдяване“ АД, ЕИК 127518677, със седалище гр. Шумен и Д. С. Д., ЕГН ****** от гр. Шумен за сумата от 200 000 лева от целия в размер на 232 498,84 лева, представляваща общия размер на погасен по реда на принудителното изпълнение дълг на ответниците по договор за оборотни средства овърдрафт № 324-131/06.04.2011г., обезпечен с договорна ипотека, обективирана в НА № 7, том II, рег.№ 2318, дело № 172/07.04.2011г. в полза на „МКБ Юнионбанк“ АД, на осн. чл. 155, ал. 2 от ЗЗД, ведно със законната лихва считано от датата на исковата молба до окончателното удовлетворяване на задължението.

Твърдяло се е в исковата молба, че ищецът е наследник по закон на Д. Я.

С.а, б.ж. на гр. София, починала на 07.03.2013г., чието наследство е приел по опис съгласно решение № 20177735/28.08.2021г. по гр.д. № 11847/2021г. по описа на СРС. Наследодателят на ищеца е учредила договорна ипотека, обективирана в НА № 7, том II, рег.№ 2318, дело № 172/07.04.2011г. върху недвижим имот с идентификатор 68134,104.20.6.6 по КККР на гр. София за обезпечаване задълженията на ответниците по договор за оборотни средства овърдрафт № 324-131/06.04.2011г. Същевременно трето лице, частен правоприемник на обезпечения кредитор, се е снабдил с изпълнително основА.е срещу ответниците- солидарни по отношение на него длъжници за вземА.ята, произтичащи от договора за кредит. Взискателят е бил удовлетворен до размер на сумата от 232 498,84 лева чрез насочване на 1 изпълнението върху собствения на ищеца недвижим имот, обременен с ипотека.

Ищецът счита, че като претърпял принудително изпълнение ипотекарен гарант е встъпил във всички права на удовлетворения взискател, включително и по отношение на възможността да иска изпълнение при условията на пасивна солидарност от всяко от задължилите се по договора за кредит лица.

Ответниците оспорват основА.ето за солидарно им задължаване спрямо суброгиралия се ипотекарен гарант, като считат, че правното положение на ищеца е различно от това на кредитора по материалното правоотношение, за удовлетворяване на вземА.ята по което ищецът е претърпял принудително изпълнение. Възразяват, че тъй като самият ищец има качеството на солидарен длъжник по материалното правоотношение (договора за кредит), последният не се ползва с регресни права по отношение на собствената си припадащата се част от дълга от 1/3.

В производството е прието за съвместно разглеждане и възражение за прихващане, въведено от ответника „Енергоснабдяване“ ООД с вземА.я за сумата от 40 000 лева, представляваща главница по договор за паричен заем 18.04.2011 г., сключен между този ответник и праводателя на ищеца, за сумата от 60 600 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 21.04.2011г. до 07.12.2023 г., както и за сумата от 8000 лева, претендирана като неустойка за пълно неизпълнение съгласно чл. 2 от договора за паричен заем от 18.04.2011г.

Претенцията за вземането, с което се претендира прихващане се основава на следните факти: между ответника „Енергоснабдяване“ ООД и ищеца като правоприемник на Д. С.а е възникнало валидно облигационно отношение по договор за заем. По силата на договора на заемателя е предоставена сумата от 40 000 лева със задължение за връщане до 26.03.2012г. на 6 вноски. Сумата е преведена на заемополучателя с два броя платежни нареждА.я от 19 и 20 април. СтрА.те са уговорили възнаграждение за използвА.я паричен ресурс в размер на 1% месечно върху отпуснатата главница. Уговорена и неустойка за „нарушаване срока връщане на заема“ в размер на 20% от заетата сума.

Ищецът оспорва възникването на заемно правоотношение. Оспорва автентичността на подписа на Д. С.а по договора. Оспорва и предаването на заемната сума. В тази връзка привежда аргументи, че вземА.ята не са отразени в публикувА.те финансови отчети на “Енергоснабдяване“ ООД за 2014-2016 г.

Счита, че между предявеното с исковата молба и с компенсационното изявление вземА.я не е налице насрещност, тъй като титуляр на задължението по договора за заем е Д. С.а. Оспорва се ищецът, като наследник по закон на заемополучателя, да е отговорен за задълженията, като счита, че отговорността му се изчерпва до стойността на приетото по опис имущество.

Счита разпоредбите, с които се уговарят възнаградителна и мораторна лихва за нищожни, като противоречащи на закона.

2

Евентуално се позовава, че вземА.ята по договора за заем са погасени по давност. Прихващане не е могло да се извърши и преди погасяването на активното вземане по давност (чл. 103, ал. 2 от ЗЗД), тъй като към най-късната дата, на която активното вземане по договора за заем е било погасено по давност -26.03.2017г., пасивното вземане не е било възникнало. Същото е възникнало едва на 12.10.2021г. с изготвеното разпределение на ЧСИ.

В писмени бележки, депозирА. от ответниците се акцентира, че задължението по договора за заем не погасено, като направеното в този смисъл отразяване в счетоводството на ответника “Електроснабдяване” ООД е погрешно. Аргументира се, че по реда на чл. 155, ал. 2 от ЗЗД ищецът може да встъпи само срещу “Електроснабдяване” ООД, тъй като само това лице е титуляр на задължението, за което се е суброгирала ипотекарния длъжник.

Обосновава още, че самият ищецът също е солидарен длъжник и при евентуалното уважаване на иска следва да се приспадне частта, за която той отговаря.

По предварителни въпроси, вкл. относно допустимостта на претенциите и доказателствената тежест, съдът се е произнесъл с определение №452/28.03.2024г., поради което по тези въпроси няма да излага допълнителни съображения.

За да се произнесе, съдът съобрази следното от фактическа и правна страна:

С договор за прехвърляне на недвижим имот от 01.07.2008 г., сключен по нотариален акт № 151, том І, рег.№ 6660, дело № 8108/08г. на нотариус с рег.№ 432 на регистъра на НК, Д. Я. С.а е придобила правото на собственост върху апартамент №6, находящ се в гр. София, ******, заедно с прилежащите му избено и таванско помещения и съответните идеални части върху дворното място.

С нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 7, том II, рег.№ 2318, дело № 172/07.04.2011г. на нотариус № 65 на регистъра на НК Д. Я. С.а е учредила в полза на „МКБ Юнионбанк“ АД договорна ипотека за обезпечение на всички вземА.я по договор за оборотни средства овърдрафт № 324131/06.04.2011г. до окончателното погасяване на всички задължения на кредитополучателя “Електроснабдяване” ООД и съдлъжниците Д. С. Д., и “Топлоснабдяване” АД върху собствения си недвижим имот с идентификатор ***, представляващ-апартамент №6, находящ се в гр. София, ******, заедно с прилежащите му избено и таванско помещения и съответните идеални части върху дворното място.

Не е спорно, че поради неизпълнение на задълженията по договора за оборотни средства овърдрафт № 324-131/06.04.2011г. частен правоприемник на кредитора „МКБ Юнионбанк“ АД, на когото банката е цедирала вземА.ята, е пристъпил към принудително изпълнение въз основа на издадения в негова полза изпълнителен лист по гр.д.№1311/2017г. по описа на РС- гр. Шумен срещу солидарно задължените “Електроснабдяване” ООД, Д. С. Д. и 3

“Топлоснабдяване” АД.

Видно от представеното по делото разпореждане за разпределение на суми по образуваното изпълнително дело № 20208510400719 на ЧСИ рег.851 е извършена публична продан на ипотекирА.я в полза на кредитора И.И.Г.частен правоприемник на “Първа Инвестиционна банка” АД/ правоприемник на „МКБ Юнионбанк“ АД/ недвижим имот с идентификатор

***, представляващ апартамент №6, находящ се в гр. София, ******, заедно с прилежащите му избено и таванско помещения и съответните идеални части върху дворното място. Не е спорно, че постановлението за възлагане е влязло в сила, а имотът е възложен на кредитора за сумата 232 498, 84 лева.

Не е спорно, че ищецът е наследник по закон на Д. Я. С.а, б.ж. на гр.

София, починала на 07.03.2013г.

Така посочените факти сочат, че ищецът Д. Н. С. е собственик на ипотекиран имот, който не е лично задължен за дълга, за който върху имота е насочено принудително изпълнение, поради което и на основА.е чл.155 ал.2 от ЗЗД с извършването на публичната продан върху собствения му недвижим имот, той встъпва в правата на удовлетворения кредитор до погасената част от дълга, равна на стойността на собствения му имот. С извършената публична продан на недвижим имот за чуждо задължение е нарушен общия принцип в облигационното право за недопустимост на неоснователното обогатяване, поради което с въведената регресна отговорност се цели да се възстанови нарушеното във вреда на незадължения ипотекарен длъжник имуществено разместване.

Обемът на суброгацията обаче за собственика, ипотекирал имот за обезпечение на чужд дълг, (чл. 155, ал. 2 от ЗЗД) се различава от този на приобретателя на ипотекиран имот (чл. 155, ал. 1 от ЗЗД).За разлика от приобретателят, който се суброгира изцяло в правата на удовлетворения взискател, при ипотекарният гарант суброгацията е само до размера, до който би имал иск, ако сам беше поръчител. Според М. М., “Ипотеката” из. „Сиби“ 2008 стр. 358 доколкото обемът на суброгацията се определя от размера на регресните права, законодателят в хипотезата на чл. 155, ал. 2 от ЗЗД е цялял да огрА.чи именно тези права.

Не може да се подели довода на ищеца, че тъй като не е сключил лично договора за ипотека, то може да се ползва от положение, идентично на това на приобретател на имота, от който е отстранен в рамките на принудително изпълнение, тоест да се суброгира изцяло/ чл. 155, ал. 1 от ЗЗД/.

Суброгиралият се ищец е наследник на лицето, учредило ипотеката за чужд дълг, поради което и на осн. чл. 60 ал. 1 от ЗН отговаря по същия начин, по който би отговарял неговия наследодател, тоест като претърпял изпълнение за чужд дълг ипотекарен кредитор.

Както се посочи по-горе в отношенията между претърпелият принудително изпълнение ипотекарен гарант и останалите задължени лица, 4 първият има положението, идентично на това на поръчител. Срещу останалите задължени за същия дълг лица( поръчители/ учредили залог или ипотека за задължението) поръчителят встъпва до размера на припадащите им се части от общия дълг- чл. 155, ал. 2 изр. 2 и чл. 146, ал. 2 от ЗЗД/ в този смисъл е Решение №187/10.05.2012 по гр. д №607/2009 г. на ВКС, Решение №716/17.05.2022 г. на САС по гр.д№ 4785/22г., недопуснато до касационно обжалване) Това е така, тъй като във вътрешните си отношения поръчителите отговарят всеки за своя дял (чл. 145 от ЗЗД) и в зависимост от юридическите факти, от които е възникнала отговорността им. Идентично е положението на задължилите се общо съдлъжници(чл. 127, ал. 2 от ЗЗД).

В случая, доколкото от самия ипотечен акт не следва друго, следва да се приеме, че дяловете на солидарно задължените лица по договора за овърдрафт са равни/чл. 127, ал. 1 от ЗЗД/. Евентуално споразумение относно стойността на дяловете на отделните съдлъжници не би било противопоставимо на ипотекарния гарант, освен ако не е одобрено от него. В този смисъл не могат да се споделят доводите на ответниците, развити в писмени бележки, че единствено задължен по суброгационната претенция дружеството кредитополучател “Енергоснабдяване” ООД.

Не следва да се сподели и съоръжението на ответниците, че при определяне размер на задължението следва да се приспадне дължима от ищеца квота. Макар разпределената в този смисъл доказателствена тежест, ответната страна не ангажира доказателства за това, че ищецът е приел да учреди лично обезпечение за дълга, задължавайки се като поръчител.

Целта на регресната отговорност е да се ликвидира неоснователното обогатяване, като всяко от задължените лица понесе отговорност в зависимост от фактите, от които произтича собствения му дълг. Ипотекарният длъжник не е лично задължен по кредита, а е изпълнил чужд дълг. Следователно същият следва да се суброгира срещу задължените по договора съдлъжници в пълен обем, но при равни квоти на ответниците.