Определение № 455 от 09.09.2024, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 455 гр. Монтана, 12.08.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на дванадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Аделина Тушева

Александра Нанова като разгледа докладваното от Александра Нанова Въззивно частно гражданско дело № 20241600500312 по описа за 2024 година Производството е въззивно и e по реда на

Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК). чл. 274-278 от

Образувано е въз основа на частна жалба, подадена от П. М., ЕГН **********, действащ чрез процесуалния си представител адвокат С. Х., срещу протоколно определение от открито съдебно заседание проведено на 06.06.2024 г., обективирано в Протокол № 468/10.06.2024 г., по гр. д. № 1906/2023 г., по описа на Районен съд-гр. Монтана, 4-ти състав, в частите, с които производството по гражданско дело № 1906/2023 г., по описа на Районен съд-гр. Монтана по отношение на М. Б. е прекратено и производството по същото гражданско дело е спряно до приключване на гражданско дело № 593/2023 г., по описа на Районен съд-гр. Монтана с влязъл в сила съдебен акт.

В обстоятелствената част на частната жалба се твърди, че протоколното определение, в обжалваната му част, е неправилно и необосновано. Проследява се хронологично, с основната искова молба и с допълнителната такава, какви искове и срещу кого са предявени по гр. д. № 593/2023 г. по описа на Районен съд-гр. Монтана. Посочва се спрямо кои от първоначално предявените искове е направено последващо оттегляне. Излага се, че съдът е отделил всяко от двете дарения за разглеждане в различни производства, вследствие на което е образувано и гр. д. № 1906/2023 г. по 1 описа на същия съд. Сочи се, че въпреки разделянето, в определението за насрочване на отделеното дело, той е обсъдил исковете отнасящи се и до двете дарения. Твърди се, че вместо съдът, в закрито заседание, да постанови определение, което да съдържа пълен доклад по делото, да конституира изрично страните и да определи предмета на спора, в открито заседание е прекратил производството по отношение на М. Б. и е спрял производство по гр. д. № 1906/2023 г. до приключване с влязъл в сила съдебен акт по гр. д. № 593/2023 г. и двете по описа на Районен съд-гр. Монтана. Последното се счита за неправилно. Изтъква се, че исковете следвало да се разгледат в едно общо производство, между ищеца и двамата ответници, и да има за предмет и двете дарствени сделки (първата от 1997 г. и втората от 2010 г.), съгласно правилата за обективно съединяване на искове. За недопустимо се намира исковете да се разделят в отделни производства въз основа на това, че облагодетелстваните лица са различни, още повече, че имотът, предмет на дарствените сделки бил един и същ. С оглед процесуална икономия се счита, че те следва да се разгледат в едно общо производство.

Въз основа на така изложеното, частният жалбоподател моли съда да отмени протоколното определение в обжалваните части и делото да бъде върнато на районния съд със задължителни за изпълнение указания.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК въззиваемите Л. Ц. и М. Б., не са подали отговор на частната жалба.

Настоящият въззивен състав намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в законоустановения по чл. 275, ал. 1, изр. 1 от ГПК едноседмичен срок за обжалване, от процесуално легитимирана страна-ищец в първоинстанционното производство, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, при наличие на правен интерес, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Същата е редовна и отговаря на изискванията на закона за форма и съдържание съгласно чл. 275, ал. 2, във вр. с чл. 260 и 261 от ГПК. Разгледана по същество въззивният съд намира частната жалба за основателна, но по различни от изложените в нея съображения.

Окръжен съд-гр. Монтана, след подробно запознаване със съдържанието на първоначалната и допълнителната искова молба, приложенията към тях, постановените от съда процесуални актове и изложеното в частната жалба, при съобразяване на разпоредбите на 2 закона, приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Производството по гражданско дело № 593/2023 г., по описа на Районен съд-гр. Монтана, е образувано на 15.03.2023 г. по повод на искова молба, подадена от П. М., в качеството му на ищец, действащ чрез процесуалния си представител адвокат С. Х., срещу М. Б., в качеството й на ответник. С нея са предявени обективно кумулативно съединени установителен иск по чл. 124, ал. 1, предл. 2 от ГПК с правно основание чл. 26, ал. 2, изр. 1, предл. 5, във връзка с чл. 17, ал.1 от ЗЗД, за признаване за установено, че договор за покупко-продажба на недвижим имот сключен на 06.08.2018 г. между продавача Х.К. и купувача М. Б., обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *, том *, рег. № *, дело № *от 2018 г., вписан в Служба по вписванията-гр. *, с вх. рег. № *от 06.08.2018 г., акт № *, том № *, дело № *, е привиден и реално прикрива извършено между страните дарение и конститутивен иск по чл. 124, ал. 3 от ГПК с правно основание чл. 30 от ЗН, за възстановяване на запазена част на ищеца от наследството на Х.К., като се намали така извършеното прикрито дарение, до размера на запазената му ⅓ ид. ч . Предявен е и конститутивен иск по чл. 124, ал. 3 от ГПК с правно основание чл. 30 от ЗН, за възстановяване на запазена част на ищеца от наследството на Л.К. и Х.К., като се намали извършено на 27.01.2010 г. дарение между последните двама, като дарители и М.Б., като дарена, обективирано в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № *, том *, рег. № *, дело № *от 2010 г., вписан в Служба по вписванията-гр. *, с вх. рег. № *от 28.01.2010 г., акт № *, том № *, до размера на запазената му ⅓ ид. ч.

Впоследствие, преди да е връчен препис от исковата молба на ответницата, с молба от 28.04.2023 г. е настъпило изменение на иска, което в този случай според гражданскопроцесуалната теория представлява всъщност поправка на исковата молба (С. Ж. Българско гражданско процесуално право, девето преработено и допълнено издание, първо по действащия ГПК, *, *, *, с. *). Чрез него, от една страна, е упражнено правото на оттегляне на предявения установителен иск по чл. 124, ал. 1, предл. 2 от ГПК с правно основание чл. 26, ал. 2, изр. 1, предл. 5, във връзка с чл. 17, ал. 1 от ЗЗД и на свързания с него конститутивен иск по чл. 124, ал. 3 от ГПК с правно основание чл. 30 от ЗН, а от друга страна, в производството е настъпило последващо пасивно субективно и обективно съединяване на искове , тъй 3 като срещу Л. Ц. е предявен конститутивен иск по чл. 124, ал. 3 от ГПК с правно основание чл. 30 от ЗН, за възстановяване на запазена част на ищеца от наследството на Л. К. и Х.К., като се намали извършено на 28.10.1997 г. дарение между последните двама, като дарители и малолетната Л.Ц., като дарена, действаща чрез законният си представител-нейната майка М. Б., обективирано в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № *, том *, дело № *от 1997 г., вписан в Служба по вписванията-гр. *, с вх. рег. № *на партидна книга *, том *, с. *, до размера на запазената му идеална част .

Всички тези действия са описани в хронологична последователност и от районния съд в Определение № 1112 от 25.08.2023 г., постановено по гр. д. № 593/2023 г. В него е прието оттеглянето на два от първоначално предявените искове, поради което спрямо тях производството е прекратено. С това определение от съда е намерено за неоснователно искането за конституиране н а втори ответник по същото дело, тъй като съдът е приел за правилно производството спрямо него да бъде отделено в друго.

Следователно, след този момент, производството по гр. д. № 593/2023 г., по описа на Районен съд-гр. Монтана, има за предмет единствено предявеният от ищеца срещу М. Б. конститутивен иск по чл.

124, ал. 3 от ГПК с правно основание чл. 30 от ЗН, за възстановяване на запазена част на ищеца от наследството на Л.К. и Х.К., като се намали извършено на 27.01.2010 г. дарение между последните двама, като дарители и М.Б., като дарена, до размера на запазената му ⅓ ид. ч. С това дарение двамата дарители даряват на дъщеря си М. Б. дробна част от следния недвижим имот: ½ ид. ч. от самостоятелен обект в сграда пет с идентификатор *, разположена в поземлен имот с идентификатор *, по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. *, одобрена със Заповед № РД-18-29 от 05.04.2006 г. на изпълнителния директор на АГКК с адрес на имота гр. *, ул. „*“ № *, ет. *, с предназначение: жилище, апартамент, на едно ниво, с площ 76 кв. м, с прилежащите съответни ½ ид. ч. от мазе, ¼ ид. ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, а по нотариален акт: втори етаж от двуетажна масивна жилищна сграда, построена 1966 г. около 76 кв. м, в парцел *, кв. *по плана на гр. *, кв. *, по плана към 1978 г.

Производството по гражданско дело № 1906/2023 г., по описа на 4

Районен съд-гр. Монтана, е образувано, след като с Определение № 1112 от 25.08.2023 г., постановено по гр. д. № 593/2023 г. от 4 -ти съдебен състав на същия съд, в отделно производство е отделен предявеният от П. М. срещу Л. Ц. конститутивен иск по чл. 124, ал. 3 от ГПК с правно основание чл. 30 от ЗН, за възстановяване на запазената му част от наследството на Л.К. и Х.К., като се намали извършено на 28.10.1997 г. дарение между последните двама, като дарители и Л.Ц., като дарена, до размера на запазената му ⅓ ид. ч. С него двамата даряват на малолетната си тогава внучка Л. Ц. , представлявана от майка си М.Б., в качеството й на законен представител, дробна част от следния недвижим имот: ½ ид. ч. от втория етаж, целият с площ от около 76 кв. м, от двуетажна масивна жилищна сграда, построена през 1966 г. в парцел *, пл. № *, от кв. *, а по старата регулация парцел *, в кв.

*, по регулационния план на гр. *, кв. *, ведно с ½ ид. ч. от мазе със северозападно изложение по посоките на света, с ¼ ид. ч. от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху мястото.

Въпреки че производството по гр. д. № 1906/2023 г., по описа на Районен съд-гр. Монтана, е с ответник Л. Ц. и с предмет иск по чл. 30 от ЗН за възстановяване на запазена на ищеца част като се намали извършено на 28.10.1997 г. дарение, при извършване на проверка по чл. 129, ал. 1 от ГПК, в Разпореждане № 2652 от 13.10.2023 г., постановено по това дело, районният съд е намерил исковата молба за нередовна, поради което е дал указания за нейното поправяне на ищеца, но същевременно и на лице, което няма качеството на главна страна в това производство, а именно на М. Б..

Впоследствие, с Определение № 333 от 13.03.2024 г., по гр. д. № 1906/2023 г., постановено реда на чл. 140 от ГПК (което в по-голямата си част преповтаря съдържанието на Определение № 1112 от 25.08.2023 г., постановено по гр. д. № 593/2023 г.) е допуснато смесване между страните и предметите на образуваните две граждански дела. Макар районният съд да е посочил, че ответник по иска по чл. 30 от ЗН принципно е лицето, облагодетелствано от извършената безвъзмездна разпоредителна сделка от наследодателя, в това определение като ответник се споменава не само Л.Ц., която се явява единственото облагодетелствано лице от дарението от 1997 г., но и М. Б.. Още в началото на определението (л. 28 от първоинстанционното 5 дело, абзац втори, in fine) като ответници по гр. д. № 1906/2023 г. се сочат Л.Ц. и М.Б.. В противоречие на това, по-нататък в определението (л. 31 от първоинстанционното дело, абзац четвърти), като ответник се сочи само Л.

Ц.. След това пък се сочи, че ответниците по това дело-Л. Ц. и М. Б., не са подали отговор на исковата молба и допълнителната такава (л. 32 от първоинстанционното дело, абзац трети). В частта от определението за доказателствената тежест, такава е разпределена не на действителния ответник Л. Ц., а на М.Б. (л. 32 от първоинстанционното дело, абзац седми), която не е страна по това дело. Смесване се наблюдава и по отношение на предмета на делото. Вместо да се обсъжда единствено договорът за дарение от 1997 г., в това определение е описано и дарението от 2010 г., последното предмет на друго дело, а след разпределяне на доказателствената тежест е споменато единствено дарението от 2010 г., а не и това от 1997 г., чието намаляване се иска в това производство образувано след отделяне.