Решение № 197 от 07.04.2026, Районен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 197 гр. Силистра, 07.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ФИЛИП ЛЮЛ. МАТЕВ при участието на секретаря Жанет Ж. Иванова като разгледа докладваното от ФИЛИП ЛЮЛ. МАТЕВ Гражданско дело № 20263420100003 по описа за 2026 година

В постъпилата искова молба от Т. В. М. срещу "К." ЕАД и "А. Т." ЕООД, се твърди, че ищеца е страна по договор за потребителски кредит 2790889/16.06.2023 г. сключен с "К." ЕАД, за сумата от 4500 лева.

Съгласно чл.4 ал. 1 от договора ищеца следва да сключи Договор за предоставяне на поръчителство с дружеството А. Т. ЕООД, с цел да бъде обезпечен, сключеният Договор за потребителски кредит.

На 16.06.2023 г. ищецът сключва с А. Т. ЕООД, Договор за предоставяне на поръчителство, по който следва да заплати сумата от 2500 лева.

Твърди се, че ищецът е заплатил по договор за потребителски кредит 2790889/16.06.2023 г. сумата за лихва в размер на 500 лева, а по Договор за предоставяне на поръчителство сумата в размер на 1222 лева.

Счита, че договор за потребителски кредит 2790889/16.06.2023 г. сключен с „К.“ ЕАД, е нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК.

Твърди се, че процесния договор не отговаря на изискванията на чл. 11 ал.1 т.10 от ЗПК, т.к. от договора не става ясно какво се включва в ГПР.

Посочва се, че договор за потребителски кредит №2790889/16.06.2023 г. е нищожен и поради неспазване на разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК, а от там и на действителния размер на ГПР, чл.11 ал.1 т.10, вр. с чл.22 от ЗПК, тъй като сумата която се претендира чрез Договор за гаранция/поръчителство не е включена в ГПР и ГЛП. В Договор за потребителски кредит е посочен ГПР, но чрез включването на 1 възнаграждението предвидено по Договор за гаранция/ поръчителство към ГПР и ГЛП, действителните такива биха нараснали, с което потребителят е въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които ще прави по обслужването на кредита. С предвиждането за заплащане на сумата по Договора за поръчителство, се заобикаля и разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК.

Посочва се, че ответниците са свързани лица, като със сключването на договор за поръчителство се цели допълнително оскъпяване на договора за кредит, което е уговорено по друго правоотношение, с цел да се избегнат ограниченията на чл.19, ал.4 ЗПК.

Твърди се, че Договор за предоставяне на поръчителство от 16.06.2023 г. сключен с дружеството „А. Т.“ ЕООД е нищожен на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, както и на основание чл.26 ал.1 пр.2 вр.с чл.19 ал.4, от ЗПК и чл.143 от ЗЗП. Чрез Договор за предоставяне на поръчителство се стига единствено и само до увеличаване на дължимата сума с над 40%, без каквато и да е насрещна престация.

На следващо място, Договор за предоставяне на поръчителство с дружеството „А. Т.“ ЕООД е нищожен поради това, че се стига до нарушаване на нормативно предвидения размер на ГПР и заобикаляне на закона на основание чл.26 ал. 1 пр.2 от ЗЗД, вр. чл. 19 ал.4 от ЗПК.

На последно място, счита Договор за предоставяне на поръчителство за недействителен на основание чл.143 ал.1 и ал.2 т.19 от ЗЗП.

Моли съда на основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД, да осъди „К.“ ЕАД да заплати на ищцата, сумата в размер на 255,65 евро (500 лева) недължимо платена по недействителен договор за кредит №2790889/16.06.2023 г. ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата.

Както и на основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД, да осъди „А. Т. ЕООД да заплати на ищцата, сумата в размер на 624,80 евро (1222 лева), недължимо платено възнаграждение за поръчител по недействителен Договор за предоставяне на поръчителство от 16.06.2023 г..

Претендира и разноски.

В срока по чл. 131, ал.1 ГПК, ответникът "К." ЕАД изразява становище за неоснователност на предявените искове. В отговора се твърди, че:

Не се оспорва сключването на процесният договор за кредит. Главницата в размер на 4500,00 лева е била усвоена в цялост от кредитополучателя - ищец.

Не се оспорва, че във връзка с обезпечаване на вземането по процесния договор за кредит е сключен договор за поръчителство, по силата на който трето лице „А. Т.“ ЕООД е встъпило като поръчител за задължението на ищеца.

2

Т.к. „К.“ ЕАД не е страна по този договор, възнаграждението за поръчител не е включено като разход при формиране на ГПР по договора. Единственият разход, включен при формиране на ГПР по процесния договор е договорната възнаградителна лихва, чийто размер и начин на формиране са посочени в Приложение №1 към процесния договор.

Не се оспорва, че договорът за кредит понастоящем е погасен и „К.“ ЕАД няма финансови претенции спрямо него, произтичащи от правоотношението. Твърди се, че договорът за кредит е погасен предсрочно, предвид което ищецът не е дължал и заплатил в цялост уговорената с него договорна възнаградителна лихва.

Не се оспорва твърдението на ищеца, че във връзка с Договор за потребителски кредит №2790889/16.06.2023 г. същият е заплатил по сметка на „К.“ ЕАД сума в размер на 500,00 лева, респективно 255,65 евро, която е разпределена за погасяването на вземания по кредитното правоотношение, различни от вземането му за главница.

Оспорва се твърдението на ищеца, че процесният договор за потребителски кредит е нищожен, тъй като не е посочена коректна стойност на ГПР.

Възнаграждението за поръчител не е включено като разход по кредита, тъй като не отговаря на легалната дефиниция за общ разход по кредита, формулирана в § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК. Сключването на договор за предоставяне на обезпечение и съответно заплащането на възнаграждението за предоставено поръчителство, макар и разход за допълнителна свързана с договора за кредит услуга, не е задължително условие за получаване на кредита и предоставянето на кредита не е в резултат на търговски клаузи и условия между „К.“ ЕАД и „А. Т.“ ЕООД. На следващо място размерът на възнаграждението за поръчител не е известен на доверителя ми към момента на сключване на договора за кредит.

Оспорва се, че за ищеца било задължително да сключи договор за предоставяне на поръчителство с другия ответник.

Твърди се, че дори и да бъдат споделени доводите на ищеца за свързаност на двете дружества - ответници и наличие на скрито обогатяване на кредитора, това не влече недействителност на договора за кредит и договора за предоставяне на поръчителство, а единствено недействителност на клаузата в договора за предоставяне на поръчителство, съгласно която ищецът дължи възнаграждение на другия ответник „А. Т.“ ЕООД.

Моли съда да отхвърли като неоснователен и недоказан, предявения осъдителен иск за сума в размер на 255,65 евро, платена над главницата по процесния договор за кредит, чиято нищожност се твърди.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал.1 ГПК, ответникът "А. Т." ЕООД изразява становище за 3 неоснователност на предявеният иск. В отговора се твърди, че:

Не се оспорва твърдението на ищеца, че е сключен Договор за потребителски кредит № 2790889/16.06.2023 г. между „К." ЕАД /кредитодател/ и Т. В. М.

/кредитополучател/, във връзка с обезпечаването на който е сключен Договор за предоставяне на поръчителство от 16.06.2023 г. с поръчител „А. Т." ЕООД и потребител Т. В. М.. Предоставената в заем на ищеца по договора за кредит главница е в размер на 4500.00 лева. Между страните е уговорено предоставената в заем главница да бъде върната за срок от 24 месеца, при фиксиран ГЛП от 19.76 % и ГПР от 21,65 %.

Общият размер на дължимите по кредита суми при точно спазване на уговорения погасителен план възлиза на 5514.39 лева. Договорът за кредит, обаче е погасен предсрочно. Предвид предсрочното погасяване, ищецът не е дължал в пълен размер уговорената договорна възнаградителна лихва.

Твърди се, че е сключен с ищеца договор за поръчка при условията на чл. 280 от ЗЗД, по силата на който е дължимо възнаграждение в размер на 3787.05 лева, погасяването на което е разсрочено на 24 намаляващи месечни погасителни вноски.

Предвид предсрочното погасяване на задълженията на ищеца по договора за кредит, договорът за предоставяне на поръчителство също е прекратен предсрочно и ищецът не е дължал и заплатил в цялост уговореното с възнаграждение за предоставяне на поръчителство.

Не се оспорва твърдението на ищеца, че е заплатил сума в размер на 1222,00 лв., равняваща се на 624,80 евро, за погасяване на задълженията си по процесния договор за предоставяне на поръчителство.

Моли съда да отхвърли, като неоснователен и недоказан, предявения иск за възстановяване на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД на сума в размер на 1222,00 лв., равняваща се на 624,80 евро, платена във връзка със сключения процесен договор за предоставяне на поръчителство.

Претендира разноски.

Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Няма спор по делото, а и се установява от представените писмени доказателства, че между ищеца и „К.“ ЕАД е сключен Договор за потребителски кредит № №2790889/16.06.2023 г., в съответствие със Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР).

Съгласно Приложение № 1 към Договор за потребителски кредит № 2790889/16.06.2023 г. ответникът К. ЕАД е одобрил и предоставил на ищеца кредит със следните параметри: 1. Вид на Кредита: потребителски Кредит с Условие с 4 погасителен план; 2. Кредитен продукт: "Credissimo плюс"; 3. Общ размер на предоставения Кредит: 4500.00 лева; 4. Срок на Кредита: 24 месецa; 5. Брой на Погасителните вноски: 24; 6. Размер на Погасителните вноски: Съгласно погасителен план в т.10; 7. Фиксиран годишен лихвен процент по Кредита: 19.76%; 8. Годишен процент на разходите по Кредита: 21.65%; Взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите, са посочени в Общите условия; 9.

Общ размер на всички плащания: 5514.39 лева;

Не е спорно, че договорена сума за главница по договора за кредит в размер на 4500.00 лева е получена от ищеца.

За сключения договор за потребителски кредит ищецът е сключил на 16.06.2023 г. договор за предоставяне на поръчителство с "А. Т." ЕООД.

Съгласно чл. 1, ал. 1 и ал. 2 от Договора с "А. Т." ЕООД ПОРЪЧИТЕЛЯТ се задължава да сключи договор за поръчителство с К., по силата на който да отговаря пред К. солидарно с ПОТРЕБИТЕЛЯ за изпълнението на всички задължения на ПОТРЕБИТЕЛЯ, възникнали съгласно Договора за потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на ПОТРЕБИТЕЛЯ по Договора за потребителски кредит. За поемане на задълженията по ал. 1 ПОТРЕБИТЕЛЯТ дължи възнаграждение на ПОРЪЧИТЕЛЯ в размер на 3787.05 лева, разпределено в месечни вноски, съгласно Приложение №1 към договора.

От справка в интернет страницата на ЕПЗЕУ към АВ се установява, че собственик на капитала на дружеството е К. ЕАД.

Ищецът е заплатил по договор за потребителски кредит 2790889/16.06.2023 г. сумата за лихва в размер на 500 лева, а по Договор за предоставяне на поръчителство сумата в размер на 1222 лева, за което не се спори по делото.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Сключеният между страните договор е за потребителски кредит, като трябва да отговаря на Закона за потребителския кредит /ЗПК/, а съгласно чл.24 ЗПК - и на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, с установени императивни изисквания, израз на потребителската защита, относно формата и съдържанието на договора в чл.10 и чл.11 ЗПК, като неспазването на тези по чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 ЗПК прави договорът за потребителски кредит недействителен съгласно чл.22 от ЗПК. С оглед императивния характер на посочените разпоредби, които са установени в обществен интерес за защита на икономически по-слаби участници в оборота, съдът е задължен да следи служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне дори ако нарушението на тези норми не е въведено в предмета на - ТР №1/2020 г. ОСГТК ВКС.

Съдържанието на договора отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.1-6 и т.8-9 5 и т.11 ЗПК - съдържа дата и място на сключването, вид на предоставения кредит, индивидуализация на страните, срок на договора, размер на ГЛП, информация относно размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски.