Решение № 4281 от 27.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4281 гр. София, 27.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 16-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА при участието на секретаря АНЕТА Б. БОРИСОВА-СТОЯНОВА като разгледа докладваното от РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА

Административно наказателно дело № 20251110204907 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д, т. 1 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „***“ ЕООД чрез управителя С. Т. срещу Наказателно постановление (НП) № 810796 F-799701/28.01.2025 г. издадено от началника на отдел „Оперативни дейности“ в ГД „фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя на основание чл. 83 от ЗАНН, вр. чл. 278б, ал. 3 от ДОПК е наложена „имуществена санкция“ в размер на 42300 лева за нарушение на чл. 127и, ал. 3 от ДОПК.

В подадената жалба се излагат пространни съображения за наличието на съществени процесуални нарушения при връчване на НП на лице без представителна власт. Изложени са и съображения за неспазване на срока по чл. 34 от ЗАНН за съставяне на АУАН, като се твърди, че служителите на НАП са разполагали с информацията за нарушението още на 23.08.2024 г. при извършената насрещна проверка, а актът е издаден на 28.11.2024 г.

Възразява се и срещу изложеното в НП, че са налице отегчаващи отговорността на дружеството обстоятелства, свързани с друго издадено срещу него НП за идентично нарушение, което не е било влязло в сила. Сочат се и доводи за несъразмерност на наложената на дружеството имуществена санкция, доколкото дружеството е изпълнило всичките си останали задължения за деклариране на превоза, издаване на необходимите документи и подаване на справка-декларация, в която фактурата за стоката е била включена, с което е и заплатило дължимите данъци. Затова и се претендира за квалифициране на случая каТ. М.ловажен и приложението на чл. 28 от ЗАНН. Поради изложените съображения се претендира съдът да отмени изцяло обжалваното НП.

В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано, се представлява от адв. М. с пълномощно по делото. Процесуалният представител поддържа жалбата и моли за отмяна на НП поради изложените в жалбата съображения, свързани с нередовно връчване на НП и издаване на АУАН извън срока по чл. 34 от ЗАНН. Освен това алтернативно пледира и за приложение на чл. 28 от ЗАНН, доколкото констатираното нарушение е първо 1 за дружеството и фискът не е бил ощетен. Настоява, че наложената имуществена санкция е прекомерна. Претендира присъждане на разноски за адвокатска защита.

Административнонаказващият орган – началника на отдел „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Й., който оспорва жалбата и моли за потвърждаване на НП. Излага, че по делото е налично пълномощно за лицето, получило НП, видно от което то е упълномощено да получава и подписва всякакви документи и дори и да извършва разпоредителни действия. Сочи и аргументи за спазен срок по чл. 34 от ЗАНН, като настоява, че нарушението е установено едва на 08.11.2024 г. Относно размерът на санкцията изтъква, че той е абсолютно определен и наказващият орган само го е изчислил. Намира и че нарушението не е маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. При потвърждаване на НП моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Търговско дружество „***” ЕООД с ЕИК *** със седалище в гр. ***, се занимавало с внос и търговия на ***. То било получател на стоки с висок фискален риск - концентрирано ***, което внасяло от *** и продавало на търговци на територията на страната.

На 17.07.2024 г. от склад на жалбоподателя в гр. *** били натоварени 21150 кг. *** и същите били доставени до купувача *** в с. *** на същия ден. Превозът бил извършен от *** с товарно МПС с рег. № *** и ремарке с рег. № ***, за което била издадена фактура за превоза и пътен лист от 17.07.2024 г. за транспорта по маршрут гр. *** до с. ***. От продавача „***“ ЕООД била издадена фактура № 1000000067 едва на 29.07.2024 г. с посочена стока „***“, количество – 21150 кг. и стойност 105750 лева без ДДС на ***. Във фактурата било посочено, че данъчното събитие е от датата на издаване на документа – 29.07.2024 г. А за идентична доставка от 23.07.2024 г. отново на *** и с превозвач *** била издадена фактура от жалбоподателя едва на 01.08.2024 г.

Поради неплащане на извършения превоз от жалбоподателя на *** за превозите на 17 и 23 юли 2024 г., управителят на дружеството – превозвач Т. М. анулирал двете издадени фактури за превоза, като след това със същите номера издал фактури за друг транспорт на различна цена. Затова била извършена проверка от служители на НАП за разминаването в декларираните доставки от превозвача на 23.08.2024 г., за което бил съставен протокол от същата дата. Към протокола са приложени товарителниците и анулираните фактури. С оглед на така установеното, от служители на НАП била предприета и насрещна проверка на ***, извършена на 26.08.2024г. При проверката на купувача било установено, че за 17.07.2024 г. е подаден УНП единствено за доставката на *** и сметана, неконцентрирани, без добавка на захар или други подсладители с код 04012099 с тегло 3451.53 кг на стойност 2948.88 лева.

Била извършена и насрещна проверка на дружеството-жалбоподател, като на 07.10.2024 г. на *** ЕООД било връчено искане за предоставяне на документи относно тези доставки на *** и превоза им. От дружеството били предоставени фактурите, включително и фактура № 67/29.07.2024 г. на *** за доставка на „***“, 21150 кг. и стойност 105750 лева без ДДС, както и обяснения от управителя на дружеството от 09.10.2024 г.. В тях С. Т. описал, че процесният превоз е извършен на 17.07.2024 г. чрез *** от гр. *** до с. ***, с получател ***, за което била издадена и фактура №1-67/29.07.2024 г. В обяснението било посочено, че тази доставка не е декларирана поради незнание на настъпилата промяна в законодателството.

На 08.11.2024 г. от св. Г. Ю. на длъжност „старши инспектор по приходите“ в ЦУ на НАП бил съставен Протокол за извършена проверка в обекта на жалбоподателя, където били 2 анализирани посочените доставки и фактури и при направена справка на 08.11.2024 г. в информационната система на НАП било установено, че за тях дружеството не е подало предварително УНП.

Св. Г. Ю. установила, че в качеството си на доставчик/продавач на стока с висок фискален риск „***“ на територията на страната, *** ЕООД не е изпълнило задължението си да декларира предварително данни за всеки отделен превоз на стоки с висок фискален риск, който започва и завършва на територията на страната, преди започване на натоварването на превозното средство.

С оглед на горното св. Г. Ю. на длъжност „старши инспектор по приходите“ в ЦУ на НАП преценила, че дружеството-жалбоподател е извършило нарушение на чл. 127и, ал. 3 ДОПК. Поради изложеното, в присъствието на един свидетел и на упълномощен представител на жалбоподателя, св. Ю. съставила АУАН № F79901/28.11.2024 г., което се потвърждава от техните подписи. Препис от акта бил връчен на Е. М. Ж.. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН на 02.12.2024 г. управителят на дружеството подал възражение, в което претендира приложението на чл. 28 от ЗАНН и признава за извършеното нарушение.

Въз основа на АУАН № F79901/28.11.2024 г., било издадено обжалваното наказателно постановление от началника на отдел „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, на 28.01.2025 г., като в него на дружеството - жалбоподател е наложена „имуществена санкция“ в размер на 42300 лева /изчислена по фактура № 1000000067/29.07.2024 г./ за нарушение на чл. 127и, ал. 3 от ДОПК на основание чл. 278б, ал. 3 от ДОПК. В НП е прието, че нарушението е извършено в гр. София, на 17.07.2024 г.

Наказателното постановление е връчено на упълномощен представител на дружеството – Е. М. Ж. на 05.03.2025 г., като на 19.03.2025 г. в ЦУ на НАП е депозирана жалбата срещу него.

Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на св.

Ю., като и от събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК, които съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда. Съдът кредитира показанията на свидетелката Ю., тъй като същите са непротиворечиви и достоверни, подкрепени от писмените доказателства по делото.

Свидетелката потвърждава за извършената проверка на представените от жалбоподателя документи – фактура за доставката, фактура за превоза, пътен лист. Тя е запозната и с извършените насрещни проверки от колегите си, които са установили с кое МПС е извършен превоза и кога. Освен това, св. Ю. споделя и за резултата от цялостната проверка на дружеството и установените по-големи наличности на стоки по счетоводни данни от фактически наличните при инвентаризацията на дружеството. Така тя си обяснява и издаването на процесната фактура значително време след процесната доставка.

Свидетелката Ю. потвърждава и кога е направила справка в Информационната система на НАП за подаване на УНП и е установила, че дружеството-жалбоподател не е подавало предварително декларация за превоза на стоките с висок фискален риск.

Но преди всичко съдът изгради своите фактически изводи въз основа на представените по делото писмени доказателства, включително протоколи за проверка на дружествотожалбоподател и неговите контрагенти; документи за превоза и стоката; включително процесната фактура от 29.07.2024 г.; обясненията на управителя на дружеството. Заповедите на министъра на финансите, утвърждаващи списък на стоки с висок фискален риск са общодостъпни и публикувани на страницата на НАП, като жалбоподателят не оспорва, че сухото *** попада в обхвата на стоките с висок фискален риск. Видно от актуалният към 2024 г. списък на стоките с висок фискален риск, в код 0402 10 и съответно 0402 20 попадат концентрирани *** и сметана, на прах или гранули в зависимост от съдържанието на 3 мазнини.

Фактически и жалбоподателят не оспорва, че е доставил описаното количество *** на територията на страната на 17.07.2024 г. , за което е издал и процесната фактура, но без да подаде декларация за превоза и разполага с УНП.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал.2 от ЗАНН 14-дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи, в предвидените в ЗАНН давностни срокове, при спазване на процесуалните правила и материалния закон.

Съдът намира, че при съставянето на АУАН не е допуснато претендираното в жалбата нарушение и актът е съставен в 3-месечния срок по чл. 34 от ЗАНН от узнаване на нарушението и нарушителя. Очевидно е, че на твърдяната дата в жалбата – 23.08.2024 г. е извършена проверка на превозвача ***, при което е получена информация за превоз на стока от дружеството-жалбоподател. Но еда след получаване на фактурата за превоза и останалите документи за самата стока, може да се прецени дали тя представлява стока с висок фискален риск или не. Затова съдът намира за правилен изводът на наказващия орган, че нарушението е установено едва на 08.11.2024 г., когато св. Ю. е извършила проверката в ИС на НАП и е констатирала, че за процесната доставка не е подавана декларация и няма издаде УНП.