Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 420 от 15.07.2019, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Търговско дело 121/2018
Вид
Решение № 420
Подписан
15.07.2019
В сила
24.11.2021
Състав
КРАСИМИРА ДИМИТРОВА ВАНЧЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.419 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.99 · Закон за задълженията и договорите

Р Е

Ш Е Н

И Е № 420

Гр.Пловдив,15.07.2019 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски окръжен съд,търговско отделение,в публичното заседание на четвърти юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Окръжен съдия:КРАСИМИРА ВАНЧЕВА при участието на секретаря АНГЕЛИНА КОСТАДИНОВА,като разгледа докладваното от съдията т.д.№121 по описа за 2018 г.,за да се произнесе взе предвид следното:

Установителен иск с правна квалификация по чл.422,ал.1 във вр. с чл.415,ал.1 от ГПК.

Ищецът

„Юробанк България“АД-гр.София с ЕИК ********* твърди,че на датата 05.08.2008 г. между банката /тогава с наименование „Юробанк И Еф Джи България“АД/ и ответника Д.А.Д. като кредитопучател е бил сключен договор за потребителски кредит №HL 41051,по силата на който банката-кредитодател предоставя на кредитополучателя потребителски кредит в размер на равностойността в швейцарски франкове на 251 280 лева,по курс „купува“ за швейцарски франк към лева на „Юробанк И Еф Джи България“АД в деня на усвояване на кредита,като една част от кредита е бил отпуснат за рефинансиране на друг потребителски кредит към същата банка,а друга част-за текущи нужди на кредиполучателя.Твърди още,че кредитополучателят се е задължил да върне ползвания кредит заедно с дължимите лихви в сроковете и при условията на договора,както и че е било уговорено заплащането на описаната в исковата молба възнаградителна лихва за ползването на кредита,начисляваща се от датата на усвояване на кредита.Уговорено било плащането от кредитополучателя и на наказателна лихва при просрочие на дължимите погасителни вноски по кредита,както и при предсрочна изискуемост на същия,като ищецът сочи в исковата си молба и уговорения начин на определяне размера на тази лихва.Твърди още,че с процесния договор са били уговорени и описаните в исковата молба такси и комисионни,както и задължението на кредитополучателя за застраховка на предоставения в обезпечение недвижим имот,а уговореният краен срок за погасяване на кредита,включително и на дължимите лихви,бил 276 месеца,считано от датата на усвояване на кредита-19.08.2008 г.С чл.18,ал.1 от договора било предвидено и правото на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем-изцяло или частично,при непогасяване на която и да е вноска,както и при неизпълнение на което и да е задължение на кредитополучателя по договора.В ал.2-ра на чл.18 била уговорена предсрочна изискуемост на целия остатък от кредита и при неиздължаване на три последователни месечни погасителни вноски,като изискуемостта настъпва без да е необходимо каквото и да е волеизявление на страните.

На следващо място банката-ищец твърди,че кредитът е бил усвоен на датата 19.08.2008 г. в размер на 211 462 швейцарски франка.След това описва подробно в исковата си молба какви предоговаряния са били извършени от страните със сключени помежду им допълнителни споразумения от 26.06.2009 г.,05.07.2010 г.,31.08.2011 г.,18.04.2012 г., 20.09.2012 г. и 20.05.2013 г. относно съществуващите към датата на сключване на всяко от споразуменията задължения на кредиполучателя по договора за кредит.Сочи и размера на задълженията,констатиран във всяко от споразуменията,както и постигнатите с тях уговорки относно лихви и такси,а също и други предоговорени с допълнителните споразумения условия по кредита.Твърди още,че с договор за цесия от 02.10.2008 г.,сключен между банката-ищец и дружеството „Бългерийн Ритейл Сървисиз“АД с ЕИК *********,вземанията на банката по процесния договор за кредит и прилежащите му допълнителни споразумения са били прехвърлени на посоченото дружество,а впоследствие с договор за цесия от 23.12.2016 г. последното дружество е прехвърлило обратно на банката цедираните вземания.За последната цесия длъжникът-настоящ ответник бил уведомен с описаната в исковата молба нотариална покана рег.№3445 от 21.06.2017 г.,връчена на датата 07.07.2017 г.А с друга нотариална покана от 21.06.2017 г. с №3442,връчена също на датата 07.07.2017 г.,ответникът-длъжник бил уведомен,че банката обявява кредита за изцяло и предсрочно изискуем поради неплащане на дължимите вноски.С последната покана длъжникът бил поканен в 7-дневен срок от получаването й да погаси изцяло задълженията си към банката и го уведомил,че в противен случай банката ще предприеме действия и ще упражни правата си по договора.

Банката-ищец твърди,че след датата на обявяване на предсрочната изискуемост не са постъпили никакви плащания,както и не е бил осъществен никакъв контакт с длъжника,поради което за нея възниква правен интерес от образуване на заповедното производство по чл.417 от ГПК пред РС-Пловдив.Описва подробно какви са били договорните задължения на ответника към датата на подаване на заявлението и заявява,че издаването на заповед за изпълнение и изпълнителен лист било поискано за част от дължимата главница-за частта от 176 058,40 швейцарски франка,обхващата периода от 05.01.2014 г. до 08.08.2017 г. и по образуваното ч.гр.д.№12617/2017 г. по описа на РС-Пловдив,4-ти състав,са били издадени заповед за изпълнение №8752/12.09.2017 г. и изпълнителен лист №10223 от 13.09.2017 г. за исканата сума,заедно със законна лихва от датата на подаване на заявлението-11.08.2017 г. до окончателното плащане на вземането,а също и за направените разноски в размер на 11436 лв.Сочи и изпълнителното дело,което е било образувано въз основа на издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист и заявява,че предявява процесния иск,след като със съобщение от 19.01.2017 г. на РС-Пловдив,получено от банката на 07.02.2018 г.,последната е била уведомена,че длъжникът е подал възражение срещу заповедта по реда на чл.414 ГПК.Счита,че последното поражда правния интерес на банката от образуване на настоящото дело по предявения установителен иск,за който заявява,че е предявен в законния едномесечен срок.

На база горните основни твърдения,банката-ищец моли да бъде постановено съдебно решение,с което да бъде признато съществуването на процесното вземане на банката срещу ответника в размер на 176 058,40 швейцарски франка,представляващо част от дължимата главница за периода от 05.01.2014 г. до 08.08.2017 г. по извлечение от счетоводните книги на банката към датата 08.08.2017 г.,заповед за незабавно изпълнение №8752 от 12.09.2017 г. и изпълнителен лист №10223 от 13.09.2017 г.,издадени по ч.гр.д.№12617/2017 г. по описа на 4 с-в на РС-Пловдив и съгласно договор за потребителски кредит №HL 41051/05.08.2008 г.,прилежащите към него приложения №1 от 19.09.2008 г. и сключваните към него допълнителни споразумения,изброени и описани в исковата молба,ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението-11.08.2017 г. до окончателното изплащане на вземането.Моли като законна последица от уважаването на иска да се присъдят на банката съдебните разноски по заповедното производство по горното частно гражданско дело,както и направените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски.

Ответникът

Д.Д. е подал в законния срок отговор на исковата молба,в който е оспорил процесния иск изцяло и е поискал същият да бъде отхвърлен,поддържайки в тази връзка няколко аргумента.Смята на първо място,че с договора за цесия от 23.12.2016 г. не се прехвърля на банката-ищец вземането към него и затова настоящата искова претенция е предявена от ненадлежна страна.Заявява на второ място,че не е уведомен надлежно за предсрочната изискуемост на кредита по процесния договор за кредит от 05.08.2008 г.,като сочи в тази връзка,че представляващия го адвокат М. не е имал пълномощия да приема от негово име нотариални покани и уведомления.Позовава се и на твърдението,че предявената искова претенция е погасена по давност.Претендира разноски.

В допълнителната искова молба банката-ищец оспорва възраженията на ответника,че вземането не е прехвърлено с договор за цесия от „Бългериън Ритейл Сървисиз“ЕАД на „Юробанк България“АД.Също така излага аргумента,че уведомленията за цесията и за предсрочна изискуемост на кредита са редовно връчени на упълномощения от ответника адвокат В. М. и оспорва твърдението на ответника,че същия адвокат не е имал пълномощия да приема от името на ответника нотариални покани и уведомления,като заявява в тази връзка,че пълномощното на адвоката включва всички видове процесуални права,а получаването на нотариална покана не е някакво по-специално право,което да се нуждае от специално,изрично упълномощаване.Дори счита,че пълномощното е дадено именно за получаване на процесните уведомления и процесуално представителство във връзка с последици от връчването на поканата и уведомлението.Освен това,банката-ищец счита,че законът не поставя изисквания относно формата на уведомленията за извършена цесия и на тези за предсрочна изискуемост,като заявява,че е достатъчно да са налице доказателства,че тези уведомления са достигнали до адресата.Банката-ищец излага в допълнителната си искова молба аргументи и за неоснователността на заявеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност,но не сочи нови обстоятелства по съществото на процесния иск.

Ответникът не е подал в законния срок отговор на допълнителната искова молба.

Пловдивският окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,както и доводите на страните,приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на иска:

По приложеното ч.гр.д.№12617/2017 г. по описа на РС-Пловдив,IV-ти гр. състав е издадена заповед №8752 от 12.09.2017 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК,с която е разпоредено ответникът Д.А.Д. да заплати на банката-ищец „Юробанк България“АД-гр.София исковата сума от 176 058,40 швейцарски франка като главница,дължима по договор за банков кредит от 05.08.2008 г.,ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението-11.08.2017 г. до окончателното й погасяване и разноските по делото за държавна такса в размер на 6000 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 5436 лв.За главницата по заповедта и присъдените разноски има издаден по частно гражданското дело и изпълнителен лист от 13.09.2017 г.,а срещу самата заповед има подадено в законния срок възражение по чл.414 от ГПК от длъжника,с оглед на което районният съд е указал на банката-кредитор да предяви в едномесечен срок иск за установяване на вземането си по заповедта.Процесният иск е предявен в този срок и касае именно установяване съществуването на вземането по горната заповед за изпълнение.

Горните обстоятелства налагат извода,че са налице всички предпоставки за допустимостта на процесния иск:налице е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК относно процесната главница и тя е присъдена в полза на ищеца на същото основание,на което се претендира и с процесната искова молба,срещу заповедна има подадено от длъжника възражение по чл.414 от ГПК в законоустановения срок,искът е насочен именно срещу длъжника по издадената заповед и е предявен от кредитора по същата,а също така е предявен в законния едномесечен срок.

Следва още да се посочи,че междувременно разпореждането за незабавно изпълнение е обжалвано по реда на чл.419 ГПК от длъжника по издадената заповед за изпълнение-Д.Д. и по подадената от него частна жалба е образувано възз.ч.гр.д.№1289/2018 г. по описа на ОС-Пловдив,XIV-ти състав, приложено към делото на РС-Пловдив.С определение №1202/06.06.2018 г.,постановено по посоченото въззивно дело,окръжният съд е уважил частната жалба,като е отменил разпореждането за незабавно изпълнение и е обезсилил издадения въз основа на заповедта изпълнителен лист.Така постановения от въззивния съд резултат по частната жалба обаче не води до извод за отпадане на правния интерес от предявения по настоящото дело установителен иск по чл.422 от ГПК,в което отношение съдът е изложил подробните си аргументи в определение №342 от 12.02.2019 г.,постановено по настоящото дело.

В крайна сметка,съдът счита процесния иск за процесуално допустим и затова е длъжен да го разгледа го същество.

По съществото на иска:

На 05.08.2008 г. между банката-ищец /тогава с наименование „Юробанк И Еф Джи България“АД/ и ответника Д.А.Д. като кредитопучател е сключен представения по делото договор за потребителски кредит №HL 41051,който е с предмет:предоставяне на потребителски кредит на кредитополучателя от банката в размер на равностойността в швейцарски франкоеа на 251 280 лева,по курс „купува“ за швейцарски франк към лева на „Юробанк И Еф Джи България“АД в деня на усвояване на кредита.Уговорено,че една част от кредита се отпуска за рефинансиране на друг потребителски кредит на кредитополучателя към същата банка,а друга част-за текущи нужди на кредиполучателя.От своя страна кредитополучателят се е задължил с този договор да върне ползвания кредит заедно с дължимите лихви в сроковете и при условията на договора,като съгласно чл.5,ал.1 от договора крайният срок за погасяване /издължаване/ на кредита,включително и на дължимите лихви,е 276 месеца,считано от датата на усвояване на кредита,която се удостоверява чрез подписване на приложението по чл.1,ал.3 от договора.Според чл.6,ал.1 от договора,кредитополучателят погасява кредита на месечни вноски,включващи главница и лихва,с размер на всяка вноска,съгласно погасителен план /приложение №2/,представляващ неразделна част от договора.Между страните е уговорено с процесния договор и заплащането на възнаградителна лихва за ползване на кредита,начисляваща се от датата на усвояване на кредита,а също и заплащането на наказателна лихва при просрочие на дължимите погасителни вноски по кредита,както и при предсрочна изискуемост на същия.Начина на определяне размера на лихвите-възнаградителна и наказателна,също е уговорен с процесния договор.С него е постигнато и съгласие за заплащането на описаните в ИМ такси и комисионни,както и задължението на кредитополучателя за застраховка на предоставения в обезпечение недвижим имот.Също така,в чл.18,ал.1 от договора е предвидено правото на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем-изцяло или частично,при непогасяване на която и да е от дължимите вноски,както и при неизпълнение на което и да е задължение на кредитополучателя по договора.В ал.2-ра на чл.18 е уговорена предсрочна изискуемост на целия остатък от кредита и при неиздължаване на три последователни месечни погасителни вноски,като изискуемостта настъпва без да е необходимо каквото и да е волеизявление на страните.