Решение № 2049 от 14.10.2025, Административен съд - Добрич

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2049

Добрич, 14.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Добрич - VI състав, в съдебно заседание на петнадесети септември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

СИЛВИЯ САНДЕВА

При секретар ИРЕНА ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдия СИЛВИЯ САНДЕВА административно дело № 20247100700604 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 145 и следващи от АПК, във вр. чл. 215 и следващи от ЗУТ и е второ поред, след като с Решение № 1310/04.12 2024 г. по адм. дело № 9620/2024 г. по описа на Върховния административен съд е отменено Решение № 1463/19.07.2024 г., постановено по адм. дело № 704/2023 г. по описа на Административен съд – Добрич и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

Образувано е по жалба на Л. К. П. от град Добрич, с [ЕГН], против Разрешение за строеж (РС) № 184/11.08.2023 г. на главния архитект на Община Добрич, с което на Н. С. С. е разрешено да построи гараж със ЗП от 18, 90 кв.м, шеста категория, в УПИ XIII – 1091, кв. 1237 по плана на ж.к. „Север 2“ в град Добрич, с административен адрес: [улица].

В жалбата се излагат доводи, че оспореното разрешение за строеж е незаконосъобразно поради липса на компетентност, съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с материалния закон. Твърди се, че актът е нищожен, защото не е издаден от органа, сочен като негов автор. В условията на евентуалност се претендира, че е унищожаем. Възразява се, че разрешението за строеж е издадено на лице, което няма надлежно учредено право на строеж от собственика на земята. Твърди се, че имотът, в който е разрешено построяването на гараж, е общинска собственост, поради което на Н. С. С. е следвало да бъде учредено вещно право на строеж на такъв обект от Община Добрич. Счита се, че неправилно актът е издаден на основание чл. 183, ал. 4 от ЗУТ. Сочи се, че тази норма е неприложима в конкретната хипотеза, защото тя урежда строителството в съсобствен имот, докато жалбоподателят и лицето, на което е издадено РС, са само носители на правото на строеж на построената в общинския имот жилищна сграда. Твърди се, че дори и разпоредбата на чл. 183, ал. 4 от ЗУТ да е относима, то тя е нарушена, тъй като според нея не се иска съгласие от останалите съпритежатели на правото на строеж само ако те са реализирали или осъществяват строителство като позволеното в имота, което в случая не е налице. Излагат се доводи и за нарушение на чл. 148, ал. 5 от ЗУТ. Твърди се, че РС е следвало да бъде издадено не само на възложителя, но и на собственика на имота, в случай че се приеме, че Н. С. С. има право да строи в чужд имот по силата на специален закон. По изложените съображения се иска обжалваният административен акт да бъде обявен за нищожен или евентуално да бъде отменен. Претендират се и направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – главният архитект на Община Добрич, чрез процесуалния си представител, оспорва основателността на жалбата и иска тя да бъде отхвърлена. Сочи, че обжалваното РС е правилно и законосъобразно като издадено от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. Твърди, че разпоредбата на чл. 183, ал. 4 от ЗУТ е приложима в случая. От наличните в общината строителни документи е видно, че жалбоподателят е изградил на място пристройка от 20 кв.м. Следователно и другият суперфициар има право да изгради съответното строителство в имота, без да търси неговото съгласие. Счита за неоснователно възражението, че разрешението за строеж е издадено без надлежно учредено право на строеж, като се позовава на приложените по делото документи за собственост и нормата на чл. 11 от Правилника за приложение на Закона за уреждане правата на лицата, които са заели или получили държавни дворни места.

Заинтересованата страна – Н. С. С., чрез процесуалния си представител, оспорва допустимостта на жалбата поради липса на правен интерес и иска тя да бъде оставена без разглеждане, а производството по нея - прекратено. В условията на евентуалност изразява становище за неоснователност на жалбата и претендира за нейното отхвърляне. Твърди, че другият суперфициар е реализирал съответно строителство в имота, като е построил сграда на допълващо застрояване, поради което правилно и законосъобразно главният архитект е приел, че са налице предпоставките на чл. 183, ал. 4 от ЗУТ. Сочи, че тази разпоредба е приложима не само в случаите на съсобственост, но и на съпритежание на ограничено вещно право на строеж, като се позовава на разпоредбата на чл. 111 от ЗС.

Добричкият административен съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Видно от нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка № 52 от 10.07.1995 г., т. VII, дело № 6210/1995 г. на нотариус при ДРС и удостоверение за факти и обстоятелства по устройство на територията, издадено от Община Добрич, Л. К. П. се легитимира като собственик на апартамент на първия етаж и западната част на сутерен от масивна жилищна сграда на два етажа - самостоятелни обекти с идентификатори *** и *** по КК на гр. Добрич, находящи се в гр. Добрич, [улица], ведно със съответната 1/2 идеална част от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху дворно място, цялото с площ от 330 кв. м, съставляващо общински ПИ с идентификатор *** по КК на гр. Добрич, урегулиран в УПИ ХIII-1091, в кв. 1237 по действащия ПУП на ж.к. „Север 2“ град Добрич. В тази насока е и скица на поземлен имот № 15-508732 от 16.06.2020 г. на СГКК – Добрич (л. 71 от АД № 704/2023 г. по описа на Административен съд - Добрич), в която като собственик на терена е отразена Община Добрич на основание Акт за частна общинска собственост от 27.10.2006 г.

Съгласно [нотариален акт], т. II, рег. № 4730, дело № 220/2020 на нотариус с рег. № 158 от регистъра на НК, Н. С. С. е призната за собственик на апартамент на втория етаж и друг вид самостоятелен обект в същата сграда, с идентификатори *** и *** по КК на гр. Добрич, с административен адрес: гр. Добрич, [улица], ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и 1/2 идеална част от отстъпеното право на строеж върху общинското дворно място.

Видно от нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 25, т. III, н.д. № 773/1969 г. на Толбухински районен съд, удостоверение за наследници на С. С. И., издадено от Община Добрич, [нотариален акт], т. II, рег. № 4722, дело № 219/2020 г. на нотариус с рег. № 158 от регистъра на НК, [нотариален акт], т. VI, дело № 1808/1970 г. на Толбухински районен съд, общият праводател на праводателите на жалбоподателя и на заинтересованата страна е Б. Д. М., който съгласно Удостоверение № 88/10.01.1962 г. на председателя на ГОНС – Толбухин, издадено на основание чл. 4 от Закона за уреждане правата на лицата, заели или получили държавни дворни места (ЗУПЛЗПДДМ), е признат за собственик на едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 32 кв.м и на правото на строеж и ползване върху държавно дворно място на площ от 330 кв.м, съставляващо парцел VI – 298, кв. 372 по плана на гр.Толбухин (идентичен с УПИ ХIII-1091, в кв. 1237 по действащия ПУП на ж.к. „Север 2“ в град Добрич).

На 05.07.2023 г. Н. С. С. е подала Заявление с рег. № С-514/05.07.2023 г., с което е поискала издаване на скица – виза по чл. 41, ал. 2 от ЗУТ за допускане на допълващо застрояване в общинския имот, легитимирайки се с констативния нотариален акт от 2020 г. На 14.07.2023 г. главният архитект на Община Добрич е издал скица – виза № С - 514, с която е разрешил проектирането на гараж със ЗП до 19 кв.м и височина до 2, 50 м, в УПИ ХIII-1091, в кв. 1237 по действащия ПУП на ж.к. „Север 2“, град Добрич. Като правно основание за издаването на визата са посочени чл. 183, ал. 4 и чл. 42, ал. 3 от ЗУТ.

С. З. с рег. № РС-88/10.08.2023 г. до главния архитект на Община Добрич Н. С. С. е поискала издаване на разрешение за строеж на гараж до 19, 00 кв.м в общинското дворно място. Към заявлението си заинтересованата страна е приложила констативния нотариален акт за собственост, визата за проектиране по чл. 41, ал. 2 от ЗУТ от главния архитект на Община Добрич и изготвен от правоспособно лице технически проект, част Архитектура и част Конструктивна.

С оспореното Разрешение за строеж № 184/11.08.2023 г. на Н. С. С. е разрешено да построи в УПИ XIII – 1091, кв. 1237 по плана на ж.к. „Север 2“ в град Добрич, гараж със ЗП от 18, 90 кв.м, шеста категория, съгласно издадената скица - виза. Актът е мотивиран от правна страна с разпоредбите на чл. 183, ал. 4 и чл. 42, ал. 3 от ЗУТ, като е издаден едновременно с одобряването на инвестиционния проект.

Разрешението за строеж е подписано със запетая от името на главния архитект на Община Добрич. Съгласно Заповед № 1146/31.07.2023 г. на кмета на Община Добрич на главния архитект на Община Добрич е разрешено да ползва платен годишен отпуск за периода от 03.08.2023 г. до 23.08.2023 г., като за времето на отсъствие от 05.08.2023 г. до 23.08.2023 г. е наредено да бъде заместван от арх. К. Ж. – главен експерт в отдел „Устройство на територията“. Заповедта на кмета е регистрирана с посочения номер и дата в заповедната книга на Община Добрич. Съгласно приложената по делото длъжностна характеристика едно от задълженията на лицата, заемащи длъжността „главен експерт“ в „Устройство на територията“, е да заместват главния архитект на общината, като изпълняват задълженията му по време на ползване на полагаем платен годишен отпуск.

С Постановление с изх. № 42/23.05.2024 г. наблюдаващият прокурор при ОП – Добрич е отказал да образува досъдебно производство по сигнал на жалбоподателя, свързан с издаването на процесното РС. От съдържанието на това постановление е видно, че арх. К. Ж. е потвърдил пред проверяващите органи, че положеният в акта подпис е негов. В тази насока са и изявленията на ответника - главния архитект на Община Добрич, дадени в съдебно заседание и в писмено становище при първото разглеждане на жалбата, в които е потвърдено, че РС не е подписано от него, а от арх. К. Ж., който го е замествал към датата на издаването на обжалвания акт.

Процесното РС е редовно съобщено на Л. К. П. с писмо с изх. № 94Л-00-130 от 27.11.2023 г., връчено по пощата на 11.12.2023 г., видно от обратна разписка на л. 56 от АД № 704/2023 г., като в законоустановения срок е оспорено пред Административен съд – Добрич.

В хода на съдебното производство е изслушана съдебно – техническа експертиза, кредитирана от съда като обективно и компетентно изготвена и неоспорена от страните, съгласно която УПИ XIII – 1091, в кв. 1237, за който е издадено процесното РС, е с площ от 319 кв.м според действащия ПУП – ПРЗ на ж.к. „Север 2“ в гр. Добрич от 2009 г. (около 12 кв.м се отнемат от уличната регулация по плана). Имотът е ъглов, като ползването му е разделено между жалбоподателя и заинтересованата страна, които имат отделни административни адреси. Л. К. П. ползва западната част (***А), а Н. С. С. ползва източната част на дворното място (***). Устройствената зона Жм по плана предвижда малкоетажно жилищно застрояване в имота, с плътност на застрояване Пзастр. до 60 %, интензивност Кинт до 1,2, озеленяване Позел. Минимум 40 %. По действащия застроителен план заварената триетажна масивна жилищна сграда се запазва. Не е предвидено допълващо застрояване. Основното застрояване в имота представлява масивна жилищна сграда с идентификатор *** и ЗП 99 кв.м. В кадастралната карта е нанесен обект на допълващото застрояване - едноетажна сграда с идентификатор ***, с предназначение – кафе – аперитив (друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда по КК), изпълнена от Л. К. П. съгласно Разрешение за строеж № 276/19.06.1996 г. и одобрен инвестиционен проект, издадени на основание скица – виза за проектиране от 23.03.1996 г., със ЗП по проект – 20 кв.м, по КК – 19 кв.м, а по измерване на място – 23 кв.м. В западната част на имота без строителни книжа са изградени още котелно, външна тоалетна, склад и навес, които не са планоснети по КК, като общата площ на допълващото застрояване, изпълнено от жалбоподателя, възлиза на 44, 52 кв.м. При издаване на процесното РС не са превишени зададените с ПУП устройствени показатели за съответния УПИ. Разрешеното с него строителство съответства по обем на правата на заявителката.