Решение № 559 от 22.05.2025, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 2452/2025
- Вид
- Решение № 559
- Подписан
- 22.05.2025
- В сила
- 07.10.2025
- Състав
- Доника Илиева Тарева - Пехливанова
Цитирани разпоредби
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 182, ал. 1, т. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 182, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 20, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 37 · Закон за правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 559 гр. Пловдив, 22.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Доника Ил. Тарева - Пехливанова при участието на секретаря Вера П. Узунова като разгледа докладваното от Доника Ил. Тарева - Пехливанова Административно наказателно дело № 20255330202452 по описа за 2025 година взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш Серия К № 9559522 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, с който А. Г.
К., ЕГН **********, е санкциониран с административно наказание „глоба“ в размер на 100.00 лв., за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. чл. 20, ал. 1 ЗДвП.
Жалбоподателят, А. Г. К., оспорва процесния ел. фиш с доводи за неправилност и незаконосъобразност, като се претендира за неговата отмяна.
Претендират се разноски.
Въззиваемата страна, изразява писмено становище за неоснователност на така депозираната жалба. Претендират се и разноски.
От фактическа страна се установява следното:
Н а 04.07.2024 г. в 09:15 часа в град Пловдив, на бул. „Асеновградско шосе“, срещу № 1, при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В2670км./ч., е било извършено нарушение за скорост с лек автомобил „Опел Вектра“ с рег. № ***, установено и заснето с АТСС ARH CAM S1, като при разрешена скорост от 70 км/ч. е установена скорост от 90 км/ч., след отчитане 1 на толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч. или превишение на разрешената скорост с 20 км/ч. Установено е също така, че нарушението е извършено в условията на повторност, а именно – в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ К/7956072/09.04.2024 г. По делото е установено, че собственик на горепосоченото МПС е А. Г. К.. Именно на последния за така констатираното нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал. 1 ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 ЗДвП, е била наложена глоба в размер на 100 лева.
Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от писмените доказателства по делото, които съгласно чл. 189, ал. 15 ЗДвП, се ползват с доказателствена сила и които съдът възприема и кредитира като обективни и непротиворечиви.
Горната фактическа обстановка обосновава следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което същата е допустима, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава определените стойности на скоростта в km/h, които за пътно превозно средство от Категория Б за населеното място е 50 км. Съгласно чл. 21, ал. 2 ЗДвП, когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.
1, това се сигнализира с пътен знак. По силата на чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, за превишаване на разрешената скорост извън населено място от 10 km/h до 20 km/h е предвидена глоба в размер 50 лв. Съгласно чл. 182, ал. 4 ЗДвП, когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5 , ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 е повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер, а за повторно нарушение по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 - предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок три месеца. Следователно, деянието, за което е наложено на административно наказание е обявено от закона за наказуемо.
Тук следва да се посочи, че съдът не споделя наведените в жалбата доводи за непълнота в дадената правна квалификация, доколкото видно от 2 цитираните по-горе правни разпоредби, същите отговарят на констатираните фактически положения и кореспондират в пълнота с дадената цифрова квалификация, която се оценява като правилна.
При извършената служебната проверка Съдът констатира, че обжалваният ел. фиш съдържа реквизитите по чл. 189, ал. 4 ЗДвП – посочени са данните за териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точният час на извършване на нарушението, регистрационният номер на моторното превозно средство, собственикът, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срокът, сметката или мястото на доброволното й заплащане. От представените по делото доказателства се установява, че електронният фиш е бил издаден и връчен по установения за това в закона ред.
Правилно е било преценено и че за процесното нарушение следва да бъде ангажирана отговорността на жалбоподателя в качеството му на собственик на процесното МПС към датата на нарушението. В тази връзка следва да се посочи, че по делото не са налице доказателства, нито твърдения, че процесното МПС е било управлявано от лице различно от жалбоподателя, установено при спазване на процедурата по чл. 189, ал. 5 ЗДвП – при изрично указана такава възможност в самия ел. фиш. Съгласно чл. 189, ал. 5 ЗДвП при издаден електронен фиш, собственикът на заснетото МПС в 14-дневен срок от получаването на фиша заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на МВР писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на МПС. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. В процесния случай такава декларация не е представена нито в срока за обжалване, нито до момента на приключване на съдебното следствие, което евентуално да доведе до отпадане на отговорността на жалбоподателя. Последното от своя страна обуславя извода, че правилно именно той е бил привлечен към отговорност.
В случая са налице всички кумулативно предвидени в Наредба № 8121з532/12.05.2015 г. изисквания за законосъобразност на използването на мобилно техническо средство за видеоконтрол.
Нарушението е установено с автоматизирано техническо средство, 3 представляващо система за видеоконтрол.
Техническото средство е от одобрен тип, което е видно от приложеното по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване.
Техническото средство е преминало през последваща метрологична проверка, което е видно от представения Протокол за проверка на мобилна система за видеоконтрол.
По преписката е приложен снимков материал, от който се установяват точните дата, място и посока на движение на автомобила, неговия регистрационен номер и географските координати на разположение на техническото средство и на регистриране на нарушението.
Спазени са изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з532/12.05.2015 г. като надлежно е попълнен Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или система.
Електронният фиш съдържа предвидените в чл. 189, ал. 4 ЗДвП реквизити, като в същия точно и изчерпателно са посочени фактическите признаци на деянието: на 04.07.2024 г. в 09:15 часа в град Пловдив, на бул.
„Асеновградско шосе“, срещу № 1, при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В26-70км./ч., е било извършено нарушение за скорост с лек автомобил „Опел Вектра“ с рег. № ***, установено и заснето с АТСС ARH CAM S1, като при разрешена скорост от 70 км/ч. е установена скорост от 90 км/ч., след отчитане на толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч. или превишение на разрешената скорост с 20 км/ч. Изрично е посочена нарушената правна норма чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП, която се явява коректната правна квалификация. Посочени са и правните признаци на нарушението: при разрешена извън населено място скорост 70 км/ч. е допуснато наказуемо превишение на скоростта от 20 км/ч.
Изложената в Електронния фиш фактическа обстановка се доказва от приложената по административната преписка фотоснимка. В тази връзка следва да се посочи, че правилно е приложен и законово установения толеранс от 3 км.ч. като от измерената скорост са извадени 3 км/ч толеранс в полза на водача. Налице е следователно пълно съответствие.
В електронния фиш изрично е посочено и коректното основание, на което се ангажира отговорността на жалбоподателя, а именно чл. 189, ал. 4 ЗДвП, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 3 ЗДвП. Нарушението е извършено в 4 условията на повторност, а именно – в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ К/7956072/09.04.2024 г., който видно от приложената по преписката Справка за нарушител/водач е влязъл в сила на 25.03.2024 г.
Наложеното наказание точно съответства на предвиденото в чл. 182, ал.
4, вр. ал. 1, т. 3 ЗДвП, като предвидената в закона глоба е в абсолютно установен размер, което препятства възможността за ревизирането му.
Санкционираното нарушение разкрива типичната, а не по-ниска степен на обществена опасност на деяния от този вид, поради което приложение не може да намери и разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
С оглед крайния изход на делото и предвид направеното в този смисъл искане, в полза на въззиваемата страна следва да се присъди и юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 63д, ал. 4 ЗАНН в полза на юридически лица се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната норма предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на извършената дейност. Съдът като съобрази фактическата и правна сложност на делото, както и дейността на юрисконсулта на ОД на МВР в настоящото производство намира, че в полза на ОД на МВР Пловдив следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, IV н. с.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия К № 9559522 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, с който А. Г. К., ЕГН **********, е санкциониран с административно наказание „глоба“ в размер на 100.00 лв., за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. чл. 20, ал. 1 ЗДвП.
ОСЪЖДА А. Г. К., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ОД на МВР Пловдив сумата от 100.00 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
5
Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 6