Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2858 от 03.09.2025, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 2507/2025
Вид
Определение № 2858
Подписан
03.09.2025
В сила
03.09.2025
Състав
Величка Петрова Белева, Надежда Наскова Дзивкова Рашкова, Светлана Ангелова Станева

Цитирани разпоредби

  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38 · Закон за адвокатурата

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2858 гр. Пловдив, 03.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Светлана Анг. Станева

Надежда Н. Дзивкова Рашкова като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно частно гражданско дело № 20255300502507 по описа за 2025 година Производство по реда на чл.274 във вр. с 248 от ГПК .

Постъпили са частни жалби от „Ай тръст“ ЕООД и от Кредисимо ЕАД против Определение № 8797/07.07.2025г., пост. по гр.д.№ 22153/24, ПдРС, с което са оставени без уважение молбите им за изменение на Решение № 2366/15.05.2025г. по същото дело частта за разноските.

Жалбоподателят Ай Тръст ЕООД поддържа, че съдът не е съобразил при определяне на възнаграждението на пълномощника на ищцата, че ответниците са двама и исковете против тях са свързани. Поради това е следвало да съобрази размера на определеното възнаграждение и да не допуска прекомерността му. Поддържа, че съдът не е обвързан с размерите, посочени в Н1/2004 за адвокатските възнаграждения. Изтъква факта, че обявяването на нищожността на договора за кредит влече и нищожност на договора за поръчителство, поради което организираната защита е като за един иск. Освен това сочи и че тази ищца има множество дела, водени от същия пълномощник, поради което и защитата по тях е идентична. Развива съображения, че правната защита и съдействие по реда на чл.38 от ЗА се заплаща необосновано високо в сравнение с аналогични механизми на предоставяне на безплатна правна помощ – по ЗПП, както и е непропорционално заплащането на юрисконсултите. Оспорва и начисляването на ДДС върху определеното възнаграждение. Моли съда да отмени обжалваното определение и да намали размера на определеното възнаграждение на 200лв. без ДДС.

Жалбоподателят „Кредисимо“ ЕАД също обжалва определението, с което е оставена без уважение молбата му за изменение на постановеното решение в частта за разноските. Излага идентични оплаквания с първия жалбоподател. Моли съда да отмени обжалваната част от определението и да измени решението като намали размера на присъдените разноски на 200лв.

Ответната страна адв. Д. М., като пълномощник на З. М. е взел становище за неосноватеност на жалбите. Развива доводи, че трудът на 1 адвоката е високо квалифициран и е в обществен интерес. Поддържа, че следва да бъде определян справедлив размер на адвокатското възнаграждение.

Сочи и че макар делото да не се отличава с фактическа и правна сложност, определеното възнаграждение е в минимални размери. Изтъква и факта, че в случая е мотивирал становищата си с изобилна практика на различно ниво на съдилищата, включително и на СЕС, което изисква не малко време за проучването й и за подготовка на защитата. Застъпва и становището, че дължимото му се възнаграждение следва да бъде определено с ДДС, доколкото е регистриран по този закон и дължи посочения данък върху стойността на услугата, която е предоставил. .

Съдът като прегледа постановеното определение, както и обсъди възраженията и доводите на страната, изложени в подадената молба, констатира следното :

Производството е образувано по искова молба на З. М. против „Кредисимо“ ЕАД и „Ай тръст“ ЕООД с искане за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит, на нищожността на договор за поръчителство и при условията на евентуалност – нищожността на отделни клаузи в сочените договори. С Решение № 2366/15.05.2025г.. субективно съединените искове са уважени, като на процесуалния представител на ищцата – адв. Д. М. е присъдено адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА в размер на по 480лв. с ДДС , дължимо от всеки от ответниците по всеки един от двата иска. По молба на ответниците е започнало производство по реда на чл.248 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските, които да бъдат редуцирани.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е оставил молбите без уважение, като е приел, че определеното възнаграждение е в миниален размер, като върху него се дължи ДДС. На осн. §2А от ДР на Н1/2004АВ.

Настоящата инстанция намира така обжалваното определение за правилно и законосъобразно. Действително производството по делото не се отличава с фактическа и правна сложност, протекло е в едно съдебно заседание. Ищцата е представлявана от пълномощник, с когото е договорено предоставяне на безплатна правна помощ и съдействие по реда на чл.38 от ЗА.

Предвид изхода на спора – уважаване на предявените субективно съединени искове против двамата ответници, то по правилата на чл.78 всеки от тях дължи разноски. Съдебната практика е обединена около минимален размер на възнаграждение за процесуално представителство в исковото производство около 400лв. Именно тази сума е определена и от първоинстанционния съд.

Не могат да бъдат споделени оплакванията на жалбоподателя, досежно несъобразяване с факта на образуване на други производства между същите страни, доколкото настоящето производство е с предмет конкретен договор и за това правоотношение не е образувано друго производство. Наличието на два отвелни иска за установяване недействителност на два отделни договора, макар и последните да са свързани, предполага работа по всеки един от исковете, поради което и правилно и в унисон с правилата на ГПК са присъдени разноски по всеки от исковете, които разноски са дължими от всеки един от ответниците.

2

По отношение на дължимото ДДС, съдът намира, че доколкото доставчикът на услуги е регистриран по ЗДДС, а предоставената услуга не е безплатна, а се дължи възнаграждение при позитивен изход на делото, то възниква и задължение за заплащане на ДДС по присъдените като възнаграждение суми.

Ето защо липсват основания за промяна на така определения размер.

Постановеното определение по реда на чл.248 от ГПК като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение Определение № 8797/07.07.2025г., пост. по гр.д.№ 22153/24, ПдРС.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3