Решение № 1164 от 06.04.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1164 гр. Варна, 06.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 8 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ралица Райкова при участието на секретаря Гергана Ж. Дженкова като разгледа докладваното от Ралица Райкова Гражданско дело № 20223110112545 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по предявен от Г. Я. С. срещу „Ф.И.” ЕАД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 4275 лв., представляваща усвоена главница по Договор за потребителски паричен кредит PLUS-01263975 от 17.09.2008 г., поради настъпила погасителна давност.

Твърди се в исковата молба, че между ищеца и БНП П.П.Ф. ЕАД на 17.09.2008 г. е сключен Договор за потребителски паричен кредит PLUS-01263975, по силата на който кредиторът е предоставил сума в размер на 5 000 лв., която ищецът се задължил да върне в срок до 18.03.2011 г. на 30 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 260,09 лв., при ГПР 39,93 %, като общата сума за погасяване е в размер на 7 802,68 лв. Сочи се, че през 2014 г., ответното дружество „Ф.И.” ЕАД е придобило вземанията по този договор чрез цесия, като периодично започва да изпраща покани до ищеца да изплати задължението си по кредита. Същият счита, че не дължи сумите по процесния договор, затова през 2016 г. изпратил до ответника писмо, с което го моли да получи копие на всички документи, които е подписвал при получаване на кредита, за да установи дали действително има задължения към тях или не. Излага се, че според уговореното в договора кредитът е със срок за издължаване - 18.03.2011 г., като от тази дата започва да тече погасителната давност. Навежда се довод, че вземането за главницата по договор за кредит се погасява с общата петгодишна давност съгласно чл. 110 ЗЗД, като задължението на ищеца по процесния договор за кредит от 17.09.2008 г. е станало изискуемо на 18.03.2011 г. и от тази дата са изтекли повече от пет години, през които, нито банката, нито цесионера е предприел действия по събирането му, които действия да са спрели или прекъснали давността, поради което вземането се е погасило на основание чл. 110 ЗЗД. През 2022 г. при справка в Централния кредитен регистър към Българска народна банка за кредитната задлъжнялост ищецът установил, че ответното дружество фигурира, като кредитор по задължението му по Договор PLUS-01263975 от 17.09.2008 г., сключен с БНП П.П.Ф.

ЕАД. В справката било посочено, че усвоеният размер на кредита е 4 275 лв., като 1 дължимата сума е 7 529 лв. Посочено било, че датата на издължаване на кредита е 08.07.2021 г., като кредитът е в просрочие над 360 дни, а към дата 30.04.2022 г. балансовата експозиция е в размер на 8 625 лв. Ищецът счита, че информацията за този кредит в ЦКР е неточна, както и че няма задължение към ответника в размер на 8 625 лв. и не е изпадал в забава спрямо него. Същевременно същата информация, неточно подадена към ЦКР на БНБ, понижава кредитния му рейтинг и се явява пречка за отпускането му на нов заем. Твърди се, че за ответното дружество, като финансова институция, изкупуваща вземания по кредити, съществува задължение да подава информация към ЦКР. Излага се, че в случая се касае за вземане, възникнало по силата на договор за кредит от 17.09.2008 г. с краен срок за погасяване 18.03.2011 г., придобито от ответното дружество по силата на договор за цесия, давността за което вземане е изтекла към 18.03.2015 г., като с погасяване на вземането по давност се погасява възможността да се търси изпълнението му по принудителен ред, но не и самото вземане. Наред с посоченото, ищецът счита, че не е налице някое от изключенията на чл.5, ал.2, т. 1-3 от Наредба № 22 от 16.07.2009 г. за Централния кредитен регистър, относно задължения, които не подлежат на отчитане. По силата на чл. 25 от същата Наредба Българската народна банка осъществява контрол за спазване на условията и реда за подаване и ползване на информация от Централния кредитен регистър, а съгласно чл. 27 от нея при установяване на нарушения на тази наредба се налагат предвидените в ЗКИ глоби, санкции и надзорни мерки. С оглед изложеното ищецът поддържа, че за ответника е съществувало задължение да подаде до ЦКР информация относно процесното вземане, което не попада в никое от предвидените по чл. 5, ал. 2, т. 1-3 от Наредбата изключения. Въпреки многократните възражения от страна на ищеца до ответното дружество, че не дължи процесната сума, поради изтекла погасителна давност, в информационните масиви на Централния кредитен регистър, като кредитна задлъжнялост на ищеца съществува задължение към „Ф.И.” ЕАД по Договор PLUS-01263975, което от своя страна препятства получаване на кредит от банкова институция. Сочи се, че повод за завеждане на настоящата искова молба са постоянните обаждания от страна на ответното дружество, което отправя покани до ищеца да заплати задължението си по Договор PLUS-01263975, което той счита, че не дължи, поради изтекла давност. При тези съображения се моли за уважаване на предявения иск и присъждане на сторените съдебни разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Ф.И.” ЕАД е депозирал писмен отговор, в който изразява становище за допустимост на предявения иск и изрично заявява, че не оспорва наведените в исковата молба твърдения и прави признание на иска. Допълва се, че с договор за продажба и прехвьрляне па вземания /цесия/ от 08.07.2014 г. „БНП Париба Пърсъньл Файненс“ ЕАД е прехвърлило на ответника вземанията си по процесния договор за кредит. След придобиване на вземането ответникът изпълнил задължението си по чл. 10 от Наредба № 22 от 16 юли 2009 г. за Централния кредитен регистър и подал информация за кредитната задлъжнялост на ищеца. Счита, че между страните не е спорно, че ищецът е надлежно уведомен за настъпилата цесията, поради което същата е породила действие спрямо него и прилага уведомление по чл. 99 ЗЗД, което да бъде връчено на ищеца ведно с отговора при размяната на книжата по насрочване на делото. Заявява се, че нито цедентът, нито ответникът - цесионер са предприели действия по принудително събиране на гореописаното вземане, а ответникът претендира вземането си единствено по извънсъдебен ред. Акцентира се върху обстоятелството, че Централният кредитен регистър е организирана и поддържана от Българската народна банка (БНБ) информационна система за кредитната задлъжнялост на физическите и юридическите лица, като данните за отделните кредити се подават и обновяват ежемесечно до пълното им погасяване. В закона не е дефинирано понятието „погасяване“, но предвид особената функция на Централния кредитен регистър да систематизира, съхранява и предоставя информация относно кредитната история на лицата с цел отпускащите кредити кредитни и финансови институции да могат да вземат аргументирано решение дали да финансират 2 даден субект, ответникът счита, че под „погасяване“ следва да се има предвид дадено задължение да престане да съществува в правния мир (било поради плащане, новиране, опрощаване и т.н) – хипотези, в които длъжникът има активно и добросъвестно поведение по отношение на кредитора си - плаща, предоговаря дълга си т.н., в резултат на което задължението му бива погасено. Навежда се довод, че изтичането на давностния срок по чл. 110 и 111 ЗЗД не води до погасяване на задължението, а единствено до погасяване на правото па кредитора да го събира принудително. В този смисъл в ЦКР следва да фигурират данни дори и за погасени по давност задължения, тъй като от една страна същите продължават да съществуват в правния мир, а от друга последващите кредитори е необходимо да бъдат уведомени, че лицето, на което ще отпуснат кредит, е предприело поведение на недобросъвестно бездействие за един продължителен период от време по отношение на предходния си кредитор.

Ответникът поддържа, че е задължен да подава данни към ЦКР по отношение на погасените по давност свои вземания, каквото е процесното, и ще продължи да изпълнява ежемесечно това свое задължение, докато вземането му не престане ла съществува в правния мир (било защото бъде доброволно платено, опростено, новирано и т.н.). С оглед направеното признание на иска и доколкото ответникът не е дал повод за завеждане на производството, тъй като претендира вземането си единствено по извънсъдебен ред и не разполага с изпълнителен лист, моли разноските по настоящото дело да останат в тежест на ищеца.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

С доклада по делото, обективиран в Определение № 269 от 09.01.2023 г. и приет за окончателен с протоколно определение от 31.03.2023 г., на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е обявено за безспорно между страните, че на 17.09.2008 г. между ищеца и „БНП П.П.Ф.“ ЕАД е сключен Договор за потребителски паричен кредит PLUS01263975, по силата на който кредиторът е предоставил сума в размер на 5 000 лв., която ищецът се задължил да върне в срок до 18.03.2011 г. на 30 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 260,09 лв., при ГПР 39,93 %, като общата сума за погасяване е в размер на 7 802,68 лв. със срок на издължаване до 18.03.2011 г., вземанията по който са прехвърлени на ответника с договор за цесия от 08.07.2014 г., както и че същият е подал информация до Централния кредитен регистър към БНБ за кредитната задлъжнялост на ищеца, в която фигурира информация за задължение за усвоен кредит в размер на 4275 лв. по процесния договор за кредит, което ответникът претендира за заплащане от ищеца по извънсъдебен ред и в петгодишния срок от крайния срок за издължаване на кредита не са предприемани действия по принудително събиране на вземането, нито такива, които да прекъсват или спират давността за погасяване на задължението.

Тези правнорелевантни обстоятелства се установяват и от представените писмени доказателства, а именно: Справка с № БНБ59591/02.06.2022 г.; Договор за потребителски паричен кредит PLUS-01263975, молба от Г. С. до „Ф.И.“ ЕАД от 21.04.2016 г., Уведомление за извършено прехвърляне на вземания до Г. Я. С. от 29.11.2022 г.

В случая всички твърдения на ищеца в настоящото производство, вкл. относно липсата на предприети действия, както от първоначалния кредитор, така и от цесионера, които да прекъсват или спират давността за погасяване на процесното задължение, не се оспорват от ответника, като същият е направил изрично признание на иска. Въпреки това, тъй като ищецът не е поискал постановяване на решение при признание на иска, съдът не може приложи разпоредбата на чл. 237 ГПК.

При така констатираните обстоятелства съдът достигна до следните правни изводи:

За уважаването на предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК ищецът 3 следва да докаже твърденията си, че е сключил процесният договор за кредит от 17.09.2008 г. в качеството си на кредитополучател, вземанията по които са прехвърлени от кредитора на ответника с договор за цесия, по силата на който ответникът е материалноправно легитимиран да получи процеснита сума, представляваща задължение за заплащане на главница по договора за кредит, както и твърдението си за недължимост на сумата от 4275 лв., като установи факти, които изключват или погасяват спорното право, и в частност наличието на предпоставките за прилагане на института на погасителната давност – датата на настъпване на изискуемостта на задължението и изтичане на законоустановения давностен срок.

Съгласно чл. 110 ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок, като съобразно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В чл. 115 и чл. 116 ЗЗД са уредени хипотезите, в които давност не тече, както и в които давността се прекъсва.

Както бе изяснено по-горе, между страните не се спори, че между ищеца и „БНП П.П.Ф.“ ЕАД е сключен Договор за потребителски паричен кредит PLUS-01263975 от 17.09.2008 г., вземанията по който са прехвърлени на ответника с договор за цесия от 08.07.2014 г., както и че същият е подал информация до Централния кредитен регистър към БНБ за кредитната задлъжнялост на ищеца, в която фигурира информация за задължение за усвоен кредит в размер на 4275 лв. по процесния договор за кредит, което ответникът претендира за заплащане от ищеца по извънсъдебен ред и в петгодишния срок от крайния срок за издължаване на кредита – 18.03.2011 г. не са предприемани действия по принудително събиране на вземането, нито такива, които да прекъсват или спират давността за погасяване на задължението.