Определение № 2350 от 02.09.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2350 гр. Пловдив, 02.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на втори септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Цвета Б. Борисова като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно частно гражданско дело № 20245300502069 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.2, вр. чл.413, ал.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от Н. В. В. против разпореждането за незабавно изпълнение, инкорпорирано в заповед № 2654/24.03.2024г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 5241/2024г. на ПдРС, ХІ гр.с..

В жалбата жалба се твърди, че заповедта за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК, както и издадения въз основа на ней изпълнителен лист, са документи с невярно съдържание, неоснователни, па сумите по тях са недължими. Относно съдебните разноски се твърди, че не е налице основание за присъждането им, а също така, че са прекомерни.

От въззиваемата страна „Юробанк България“АД е подадено писмено становище, с което частната жалба се оспорва като неоснователна.

ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:

Производството по ч.гр.д.№ 5241/2024г. на ПдРС, ХІ гр.с. е образувано по заявление по чл. 417 от ГПК от „Юробанк България“АД за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист против длъжника Н. В. за заплащане на следните суми:

1041, 63 лева- главница за периода 12.09.2023г.- 06.03.2024г. по договор за потребителски кредит № *** от 23.09.2020г.; сумата от 24,72 лева- възнаградителна лихва за периода 12.09.2023г.- 06.03.2024г. и сумата от 84 лева- разходи по уведомяване за периода 12.09.2023г.- 06.03.2024г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда- 21.03.2024г. до изплащане на вземането. С издадената заповед за незабавно изпълнение е разпоредено длъжникът да плати на кредитора и съдебни разноски- 25 лева за държавна такса и 480 лева за адв.възнаграждение.

Съгласно разпоредбата на чл. 418, ал. 2 от ГПК, в производството по издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист съдът проверява дали представения документ попада в кръга на изброените в чл. 417 от ГПК, редовен ли е от външна страна и удостоверява ли подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. В приложеното към заявлението по чл.417 от ГПК извлечение от счетоводните книги са посочени подробно всички дължими суми за главница и лихви- просрочени и предсрочно изискуеми.

1

Отразената в документа по чл.417 от ГПК дата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем съвпада с тази, на която и е връчено уведомлението за предсрочната изискуемост.

Ето защо, съдът намира, че извлечението е редовно от външна страна е удостоверява подлежащо на изпълнение вземане.

Извън формалната проверка на документа по чл.417 от ГПК обаче, предвид обстоятелството, че сключеният между страните договор има характер на договор за потребителски кредит и длъжникът има качеството на потребител, съдът е длъжен и служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в договора или най- общо за съответствието му с императивните разпоредби на закона /така например в този смисъл са Решение № 23/07.07.2016 г. по т. д. № 3686/2014 г. на І т.о., Решение № 232/05.01.2017 г. по т. д. № 2416/2015 г. на ІІ т.о. и др. /. Със заявлението е представено и заверено копие от горепосочения договор за потребителски кредит. От съдържанието му е видно, че кредитът е отпуснат по програма за гарантиране на безлихвени кредити в защита на хора, лишени от възможността да полагат труд поради пандемията от Ковид- 19, възложена на ББР с Решение № 257/14.04.2020г. на Министерски съвет на Република България. И действително по договора за потребителски кредит не се дължат никакви други плащания, освен тези за погасяване на главницата от 1500 лева. Ето защо е безпредметно да се обсъжда, дали са спазени изискванията по чл.11, ал.1, т.9, т.9а и т.10 за посочване на размера на възнаградителната лихва, методиката за изчисляване на референтния лихвен процент, годишния процент на разходите и общата сума, дължима от кредитополучателя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит. По отношение на ГПР следва само да се добави, че съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, той изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи- лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. При положение, че по договора няма никакви разходи, то е безпредметно да бъде посочван ГПР. Действително в заявлението и в заповедта за изпълнение е посочено, че сумата от 24,72 лева е начислена като възнаградителна лихва.

Очевидно обаче това е резултат от допусната техническа грешка, тъй като от извлечението от счетоводните книги е видно, че тази сума представлява лихва за забавено плащане на главницата. Съгласно т.5 от горепосочената програма, банката отпуснала безлихвения кредит има право да получи неиздължената част от същия от Българската банка за развитие, но една от задължителните предпоставки за това е вземането й да е признато със заповед за изпълнение и изпълнителен лист или с изпълнителен лист, издаден по влязло в сила съдебно решение. Ето защо, издаването на заповед за незабавно изпълнение не е нито недопустимо, нито неоснователно. В обобщение на горното съдът намира, че извлечението от счетоводните книги, както и договорът за потребителски кредит, не страдат от някакви пороци, които да обосновават наличието на основание за отмяна на разпореждането за незабавно изпълнение- изцяло или отчасти.

Дължимостта на съдебните разноски е пряка последица от уважаването на заявлението по чл.417 от ГПК и съдът намира, че не е налице основание същите да бъдат редуцирани. Ето защо, частната жалба ще следва да бъде оставена без уважение.

Предвид гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от Н. В. В. частна жалба против разпореждането за незабавно изпълнение, инкорпорирано в заповед № 2654/24.03.2024г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 5241/2024г. на ПдРС, ХІ гр.с.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3