Решение № 266102 от 14.10.2021, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е

Н И Е

№……..................... гр. София, 14.10.2021г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ

СЪД, IV - Б състав, в публичното заседание на четвърти октомври, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА МАРТИНОВА мл.с. ТЕОДОРА КАРАБАШЕВА при секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 9960 по описа за 2020г. на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.

258 и сл. ГПК.

С Решение № 170171/06.08.2020г. по гр.д. № 19320 по описа за 2019г. на Софийски районен съд, 118-ти състав е признато за установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 150 и чл. 154 от ЗЕ вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, че Б.Л.Н., ЕГН ********** с адрес: *** дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******, с адрес на управление:*** заплащане на сумите, както следва: сумата от 778,85лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението-28.06.2018г. до изплащането й, представляващи стойност на доставена топлинна енергия в апартамент № 35, гр. София, ж.к. „Овча купел” бл. ******за периода от 28.06.2015г. до 30.04.2017г.; сумата от 54,92лв. ведно със законната лихва от подаване на заявлението-28.06.2018г. до изплащането й, представляващи стойност на за дялово разпределение на топлинната енергия за периода; сумата от 105,93лв., представляваща лихва за забава за плащането на главницата от 16.09.2015г. до 18.06.2018г., за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 42905/2018г. на Софийски районен съд, като неоснователен е отхвърлен иска за лихва за горница над общо 833,77лв. до предявен размер от 1034,31лв. и за периода от 01.05.2014г. до 27.06.2015г. като погасен по давност и иска за лихва за забава за горницата над 105,93лв. до 145,41лв., като Б.Л.Н.,

ЕГН ********** е осъден да заплати на Т.С.”ЕАД съдебни разноски от 59,74лв. по заповедно дело и 507,86лв. съдебни разноски по исковото дело.

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 5122385/01.09.2020г. по регистъра на СРС от ответника по исковете – Б.Л.Н., ЕГН ********** чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител в частта, в която исковете са уважени. Изложил е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон, необосновано. Посочил е, че не било установено по делото, че е потребил в имота енергия в количество, качество и на стойност, за която исковете са уважени. Установено било по делото, че уредите за измерването на потреблението не отчитали вярно, не било установено те да са преминали през необходимите метрологични проверки. Изчисленията били при обем на имота, който не съответствал на реалния. Претендирала е разноски.

Въззиваемият- ищец– Т.С.”ЕАД, ЕИК ****** е оспорил жалбата. Претендирал е разноски.

Третото лице помагач на страната на въззиваемия-ищец – „Т.С.” ЕООД, ЕИК ******не е изразило становище по жалбата.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. № 2008628/03.04.2019г. на Т.С.”ЕАД, ЕИК ****** срещу Б.Л.Н., ЕГН ********** , с която е поискало от съда на основание на чл. 422 вр. с чл.415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 150 и ичл. 154 ЗЕ вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД да признае за установено съществуване на вземанията му срещу ответника, както следва: сумата от

979,39лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението-28.06.2018г. до изплащането й, представляващи стойност на доставена топлинна енергия в апартамент № 35, гр.

София, ж.к. „Овча купел” бл. ******за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2017г.; сумата от 54,92лв. ведно със законната лихва от подаване на заявлението-28.06.2018г. до изплащането й, представляващи стойност на за дялово разпределение на топлинната енергия за периода; сумата от 133,20лв., представляваща лихва за забава за плащането на главницата за топлинна енергия от 16.09.2015г. до 18.06.2018г., сумата от 12,21лв., представляваща лихва за забава за плащането на главницата за топлинна енергия от 16.09.2015г. до 18.06.2018г., за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 42905/2018г. на Софийски районен съд, като му се присъдят разноски. Посочило е, че ищецът е потребител на енергия в нея, потребил енергия в имота за процесния период в количества и на стойност, за които е предявен иска, страните били обвързани от договор за доставка на топлинна енергия при Общи условия, дължал и възнаграждение за дялово разпределение на енергията, изпаднал в забава на плащането им.

Претендирал е разноски.

Ответникът Б.Л.Н., ЕГН ********** чрез назначения му по реда на чл. 47, ал.

6 от ГПК особен представител в предоставения срок за отговор е оспорил исковете. Посочил е, че не е потребил в имота енергия в количество, качество и на стойност, за която са предявени исковете, уредите за измерването на потреблението не отчитали вярно, изчисленията били направени при обем на имота, който не съответствал на реалния, дяловото разпределение било неправилно, фактурата не доказвала възникване на вземанията, задълженията до 28.06.2015г. били погасени по давност. Претендирал е разноски.

Третото лице помагач на страната на ищеца – „Т.С.” ЕООД, ЕИК ******е посочило, че исковете са основателни.

По делото е приложено заповедно дело №42905/2018г. на СРС от което се установява, че по заявление вх. № 3052292/28.06.2018г. е издадена заповед за изпълнение с която е разпоредено Б.Л.Н., ЕГН ********** да заплати на Т.С.”ЕАД, ЕИК ****** сумите, както следва: сумата от

979,39лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението-28.06.2018г. до изплащането й, представляващи стойност на доставена топлинна енергия в апартамент № 35, гр.

София, ж.к. „Овча купел” бл. ******за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2017г.; сумата от 54,92лв. ведно със законната лихва от подаване на заявлението-28.06.2018г. до изплащането й, представляващи стойност на за дялово разпределение на топлинната енергия за периода; сумата от 133,20лв., представляваща лихва за забава за плащането на главницата за топлинна енергия от 16.09.2015г. до 18.06.2018г., сумата от 12,21лв., представляваща лихва за забава за плащането на главницата за топлинна енергия от 16.09.2015г. до 18.06.2018г. както и съдебни разноски от 75лв., за така издадена заповед длъжникът е уведомен със залепване на уведомление на 17.08.2018г., на 21.03.2019г. заявителят е уведомен за необходимостта да представи в едномесечен срок от съобщението доказателства, че е предявил иск за установяване на вземанията по заповедта и такива е представил на 03.04.2019г.

По делото са приети неоспорени от страните нотариален акт № 90/07.11.2008г. съставен от нотариус Р.Е., рег. № 106 на Нот.К., Постановление от 11.08.2017г. за възлагане на недвижим имот по изпълнително дело № 20177810400120 по описа на ЧСИ Г.Д.влязло в сила на 30.08.2017г., нотариален акт № 36/23.03.2018г. съставен от нотариус М.Г., рег.

№ 303 на Нот.К., съгласно които на

07.11.2008г. Васко В. Ф.е продал на П.Д.Х.апартамент № 35, гр. София, ж.к. „Овча купел” бл. ******и този имот при публична продан е възложен на Н.И.В.с влязло в сила на 30.08.2017г. постановление и на 23.03.2018г. Н.И.В.е продал имота на Б.В.Ц.и И.И.Ц.. В Постановлението за възлагане е посочено, че имотът е бил собственост на Б.Л.Н., придобил го по наследство от ипотекарния длъжник П.Д.Х..

По делото са приети протокол от ОС на ЕС, договор от 03.09.2002г., съгласно които ОС на ЕС на сграда в гр. София, ж.к. „Овча купел” бл. ******е избрало и възложило на Т.С.”ЕООД да извършва дялово разпределение на енергията в сградата.

Приети са извлечения от сметки на ищеца, сочещи задължение на ответника за периода в размер на сумите, за които е предявен иска.

Приети са общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, одобрени от ДКЕВР с Решение от 03.02.2014г.

Приети са изравнителни сметки за дялово разпределение на енергията, съгласно които същите са изготвени при условията на неосигурен отчет на уредите в имота.

С прието по делото неоспорено от страните заключение по съдебно-техническата експертиза вещото лице след запознаване с документи по делото и допълнително представени му такива е посочило, че в сградата, в която е имота се доставя топлинна енергия , но за процесния имот не е начислявана енергия за отопление и за сградна инсталация. За периода от май 2015г.-април 2017г. начислена топлинна енергия била само за горещо битово водоснабдяване на база за 1 потребител, поради неосигурен достъп за отчет на водомерите. Посочило е, че енергията за горещо битово водоснабдяване била начислена за 1 бр. потребители при норма на разход от 0,140 куб.м. за потребител за 1 денонощие съобразно Наредбата за топлоснабдяване.

Посочило е, че общият топломер в абонатната станция е отчитан ежемесечно, отчислявани са технологични загуби, дяловото разпределение било направено коректно и реално потребената енергия в имота била 471,54лв. за периода от май 2015г. до април 2016г. и 459,39лв. за периода от май 2016г. до април 2017г., за периода от 28.06.2015г. до 30.04.2017г. реално потребената енергия в имота била на стойност от общо 778,85лв. Посочило е, че по представените му свидетелства общият топломер преминавал през метрологични проверки през април 2015г. и през април 2017г.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от права страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.

В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Предявените искове изцяло съответстват на вземанията по заповедта за изпълнение, не се претендира възнаграждение за дялово разпределение и доводите на ответника за недопустимост на решението са неоснователни..

По правилността на решението в обжалваната част:

Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 150 и чл. 154 от Закона за енергетиката ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – иск за установяване съществуване на вземане за заплащане на стойност на доставена топлоенергия за битови нужди, за имот в сграда - етажна собственост, за дяловото й разпределение , отделно и обезщетение за забава на плащане на същото, за които е издадена заповед за изпълнение.

За да се уважи този иск по делото следва да се установи, че за процесния период между страните е съществувало валидно правоотношение по силата на което ищецът се е задължил да доставя на ответника топлоенергия срещу задължение на ответника да заплаща стойността й, че е носител на вземане за възнаграждение за дялово разпределение, както и че ищецът е изпълнил точно своите задължения и е доставил конкретно количество топлоенергия, начислил е суми за същото съобразно с действащите към съответния момент разпоредби на ЗЕ вр. с Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./, поради което и за ответника да е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на стойността на същото, като е изпаднал и в забава за изпълнението му.

Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, които влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен всекидневник и стават задължителни за потребителя, без да е нужно потребителят изрично и писмено да ги е приел.

Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в чл. 139-148 от ЗЕ и в действалите към процесния период и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (Обн.

ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г.).

Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите.