Решение № 902 от 18.03.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 902 гр. Варна, 18.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена Ив. Стоилова при участието на секретаря Димитричка Ст. Илиева като разгледа докладваното от Елена Ив. Стоилова Гражданско дело № 20233110107820 по описа за 2023 година

Производството образуването по искова молба от К. С. Д., ЕГН **********, с адрес гр. *** срещу „***" АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление в гр. ***

Предявени са следните искове от К. С. Д., ЕГН **********, с адрес гр.

*** срещу "***" *** с ЕИК ***

• Установителен иск за прогласяване за нищожен на сключения между страните договор за потребителски кредит № ***, сключен на 09.12.2022 г. на основание чл. 26, ал.1, пр.1 и 2 от ЗЗД вр. с чл.22 вр. с чл.11, ал.1, т.9-10 ЗПК.

•

В условията на евентуалност, установителен иск за прогласяване за нищожни на клаузата на чл. 27 от сключения между страните договор за потребителски кредит № *** сключен на 09.12.2022 г. на основание чл. 26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД, чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. с чл.22 вр. с чл.11, ал.1, т.9-10 ЗПК и чл.146 вр. с чл.143 ЗПК.

•

В условията на евентуалност установителен иск за прогласяване за нищожна на клаузата на чл. 10 от сключения между страните договор за потребителски кредит № ***, сключен на 09.12.2022 г., на основание чл. 26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 33 ал.1 от ЗПК.

1

Предявени са насрещни осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД от "*** с ЕИК *** срещу К. С. Д., ЕГН **********, с адрес гр. *** за осъждането й да заплати на дружеството следните суми: в размер на 2788.31 лв., оставаща главница по Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № *** от 09.12.2022 година, ведно със законната лихва от датата на постъпването на молбата за предявяване на насрещният иск - 17.08.2023г. до датата на окончателното и изплащане; в размер на 566.71 лв. договорна лихва върху главницата съгласно Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № *** от 09.12.2022 година.

В исковата молба ищецът излага, че страните са обвързани от договор за потребителски кредит № ***, сключен на 09.12.2022 г. Съгласно чл.1 от Договора Кредитодателят се задължавал да предостави на Кредитополучателя кредит в размер на 3000 лева за срок от 24 месеца, а Кредитополучателят се задължавал да върне сумата от 3784,90 лева, съгласно условията на договора.

Съгласно Договор за потребителски кредит ГПР по кредита била в размер на 21,70 %, а ГЛП в размер също на 19,8 %.

Твърди се, че в ГПР не були включени всички разходи по кредита, като не били включени: разходи за събиране, лихва за забава, такси и неустойки за неизпълнение.

В чл. 17 от договора е предвидено задължение за потребителя в срок от 3 дни от сключване на договора да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в поемане на солидарно задължение в полза на заемодателя за връщане на всички дължими погасителни вноски, разходи и неустойки или неотменяема банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на „***" АД всички задължения на заемателя по договора за кредит в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане за заплащане на тези задължения, като срока на валидност на банковата гаранция трябва да бъде най-малко 30 дни след падежа на последната погасителна вноска. В ал. 2 на чл. 17 от договора, заемодателят препраща потребителят към общите условия на договора, в които са посочени изискванията на които следва да отговаря поръчителят или банковата гаранция.

В чл.27 ал. 1 от договора било предвидено, че ако кредитополучателя не предостави допълнително обезпечение дължи на КРЕДИТОРА се 2 начислява неустойка в размер на 0.9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение.

Съгласно ал.2 от същата разпоредба неустойката се заплащала периодично заедно с всяка погасителна вноска.

На ищцата била начислена неустойка в общ размер на 2849,42 лева, разпределена на 24 месечни вноски, всяка от който добавена към дължимата главница и лихва по Договора за кредит, като по този начин общата месечна погасителна вноска нараства на 276,43 лева. Общо дължимата сума по договора нараснала на 6634,32 лева.

Твърди, че изцяло е усвоила главницата по кредита и дължи връщането само на тази сума.

Твърди, че процесния договор е нищожен.

Не бил посочен реалния лихвен процент по договора, тъй като предвидената неустойка представлявала възнаграждение по договора и следвало да се включи към лихвеиня процент, съответно към ГПР. С това са нарушени изискванията на чл. 5 и на чл. 11, т. 10 ЗПК. Твърди, че реалния размер на договорната лихва, образуван по горепосочения начин противоречи на дорите нрави, тъй като е прекомерно висок.

Били нарушени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, който регламентира, че кредиторът следва да включи в договорното съдържание условията за прилагането на лихвения процент. Имало неяснота по начина, по който е формирана договорната лихва, което водело до невъзможност потребителя да прецени дали да сключи процесния договор.

Била нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в договора не е посочен начинът на изчисляване на годишния процент на разходите /ГПР/ и липсва каквато и да е било яснота по какъв начин е формиран същия, респ. общо дължимата сума по него. Неустойката следвало да се включи в ГПР като след включването му неговия размер ще надвишава предвидения в закона в чл.19, ал.4 от ЗПК. Това водело до нищожност на договора на основание чл. чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Твърди се, че клаузата на чл.27 ал.1 от Договор за потребителски кредит е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 пр.3 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на 3 чл. 143, ал.1 ЗЗП, както и поради противоречие с чл.33 от ЗПК. Размерът на неустойката бил необосновано висок почти 100% над размера на отпуснатия кредит, излизала от обезпечителните й функции и цели необосновано обогатяване.

Твърди, че договореното в чл. 10 от договора задължение на кредитополучателя да заплаща сума от 10 лева при всяка забава в плащането на вноска, за да възстанови направени от кредитора „разходи за събирането на просрочени задължения", е недействително на основание чл.33 ЗПК, тъй като предвижда още една неустойка при забава.

Иска се обявяване за нищожен на процесния договор, в евентуалност на чл.27 и чл.10 от него. Претендират се разноски.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор от ответника В него се твърди, че предявения иск е допустим, но неоснователен.

Излага се, че на 09.12.2022 година между ответното дружество като кредитор и ищеца като Потребител по смисъла ЗПК е сключен Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние с № ***, по силата на който кредиторът е предоставил на ищеца заемна сума в размер на 3 000 лв., която сума същият е бил длъжен да върне заедно с дължимото възнаграждение за ползването и съгласно Погасителен план.

В изпълнение на задълженията си по договора ответното дружество превело на ищцата сумата по кредита в деня на сключване на договора по посочената от нея банкова сметка.

Договорът бил сключен от разстояние, като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние организирана от Кредитора и при спазване на изискванията ЗПФУР и ЗЕДЕУ. Сумата е преведена на ищеца по посоченият от него начин в заявката, а именно по банкова сметка на ищеца.

Съобразно чл. 26 и следващите от горепосоченият при неизпълнение на договорни задължения от страна на потребителя визирани в чл. 17 от договора, може да му бъде начислена неустойка. Кредиторът не бил договорно задължен да претендира подобна неустойка.

По отношение на твърдението, че договорената неустойка в горепосоченият договор е нищожна на основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД, като 4 противоречаща на добрите нрави се твърди, че: процесният договор е сключен от разстояние, като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитора, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникации от разстояние. Редът за организиране на системата е посочен в „Общите условия уреждащи отношенията между „***" АД и неговите клиенти, по повод предоставяните от Дружеството финансови услуги от разстояние" наричани за краткост ОУ, неразделна част от индивидуалните договори за кредит. Актуалните ОУ се намират и са общодостъпни на уебсайта на vvww.***

Заявява се, че ищцата на 09.12.2022г. от личния си профил, е попълнила Заявка за кандидатстване за кредит от разстояние.

След попълване на Заявлението за кандидатстване и в съответствие с посоченото в чл. 6 ал. 2 от ОУ на ищеца е изпратена необходимата пред договорна информация, включваща СЕФ, за да завърши заявката потребителят натиска бутон „Вземи парите", което действие е потвърждение на недвусмисленото искане за отпускане на исканата от Потребителя сума.

След натискането на бутона „Вземи парите" на Потребителя се предоставя възможност да изтегли проект за договор за потребителски кредит .като ако е съгласен с неговото съдържание, Потребителят натиска бутона „Подпис", с което действие последният дава своето недвусмислено волеизявление за съгласието му със съдържанието на договора и за неговото сключване. .

След одобрението на подадената Заявка от страна на „***" АД за отпускане на сумата посочена от ищеца на електронна поща посочена от него в Заявката са изпратени автоматично проект на Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № *** от 09.12.2022 г. с приложение № *** Погасителен план към него. Стандартен Европейски Формуляр (СЕФ) и Общи условия (ОУ). Въпросните документи съдържат предвидената в законите пред договорна информация за желаният кредит, предоставена в ясен и четлив вид, на български език и при съблюдаване на приложимите нормативни изисквания. В проекта на договора за кредит и приложенията към него бяха посочени дължимите от ищеца суми, заявеният размер на главницата, брой и размер на месечните вноски, падеж, размер на лихвеният процент по кредита, ГПР, изискването за предоставяне на обезпечение.

5

Ищцата е натиснала бутона „Подпис", с което е изразила своето съгласие за сключването на договора. Договорът бил сключен под формата на електронен документ.

Твърди се, че клаузата за неустойка представлявала самостоятелен договор по смисъла на чл.8, ал.1 от ЗЗД. Твърди се, че били налице предпоставките за възникване на задължението за неустойка: неустойката да е уговорена между страните, кредиторът да е изпълнил задължението си или да е бил готов да го изпълни; да е налице неизпълнение на договорното задължение, чието изпълнение неустойката обезпечава и обезщетява.

Неустойката била уговорена за неизпълнение на непарично задължение за предоставяне на обезпечение, изпълнението не било обезпечено с други правни способи, а нейният вид се определя в зависимост от това, дали заемателят по Договора изпълни в някакъв момент своето задължение. С оглед на което и размерът на неустойката се определя като процент от заетата сума, като същата се начислява, докато не бъде изпълнено задължението, а това зависило изцяло от волята на заемателя. Неустойката се дължала единствено за периода, в който заемателят реално не е предоставил обезпечение, като ако такова бъде предоставено впоследствие - същата спира да се начислява. Тоест причината за евентуалното начисляване на такава неустойка би било единствено виновното поведение на ищеца. Нямало въведено законодателно изискване относно размера на неустойката, като няма въведено ограничение на максималният размер.

Съгласно ТР от 15.06.2010 г по тьлк.д. № № I по описа на за 2009 г. на ОСТК гласи, че прекомерността на неустойката не я прави , a priori, нищожна поради накърняване на добрите нрави, като същата следва да се приеме за нищожна, само ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите и обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Твърди се, че уговорената между страните неустойка отговаряла на тези предпоставки.