Решение № 135 от 02.10.2023, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 135 гр. Велико Търново, 28.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и девети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА

Членове:

ГАЛИНА КОСЕВА

Ирена Колева при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от Ирена Колева Въззивно търговско дело № 20234001000178 по описа за 2023 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.613а ал.1 от ТЗ.

Образувано е по въззивна жалба на „ЕМДИМ 53“ ЕООД, ЕИК 206213605, със седалище и адрес на управление град Русе, **********, представлявано от управителя Е. Д.

Д., чрез пълномощник – адвокат Д. Р., срещу Решение № 105/13.07.2023г. по т.д. № 128/2023г. на Окръжен съд – Русе, с което молбата на търговеца по чл.625 от ТЗ е била уважена и на основание чл.632 ал.1 от ТЗ същият обявен в несъстоятелност. Излага, че първостепенният съд не е спазил процедурата по чл.629б ал.1 от ТЗ, презумирал е, че съобразно установената практика НАП не предплащала разноски в тази хипотеза, поради което не определил подходяща сума за покриване на началните разноски за развитие на производството по несъстоятелност и не дал срок за привнасянето й. Намира, че във всички случаи, когато в тази ранна фаза от развитие на производството съдът констатира липса на средства за покриване на началните разноски, той е длъжен да процедира съобразно нормативното предписание по чл.629б ал.1 от ТЗ – да определи по своя преценка сума и да даде подходящ срок за нейното привнасяне от заинтересованите лица, като едва при невнасянето й да постанови решение по чл.632 ал.1 от ТЗ. Счита, че неспазването на процедурата по чл.629б ал.1 от ТЗ от страна на първостепенния съд представлява съществено процесуално нарушение, поради което прави искане за отмяна на постановеното от него решение и връщане делото на друг състав на Окръжен съд-Велико Търново със задължителни указания за прилагането й.

В съдебно заседание жалбоподателят поддържа в писмено становище изцяло подадената въззивна жалба и искането, направено с нея.

1

Съдът, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК и след като обсъди доводите на въззивника и прецени събраните по делото доказателства, в съответствие с посочените във въззивната жалба оплаквания, приема следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим акт и от лице, имащо право и интерес от обжалването. Съгласно чл.629б ал.1 от ТЗ разноските могат да бъдат предплатени от лицата по чл.625 ТЗ /подалите молбата за откриване на производство по несъстоятелност/ или от други кредитори. Това лимитиране на субектите, на които е предоставено правото да предплатят началните разноски съответно лимитира и кръга на лицата, които биха могли да обжалват решението на съда по чл.632 от ТЗ с мотив, че не е спазена предвидената в закона процедура за предплащане на разноските.

Предвид изложеното, подадената от длъжника въззивна жалба срещу първоинстанционното решение се явява допустима и подлежи на разглеждане.

Производството по т.д. № 128/2023г. по описа на Окръжен съд-Русе е образувано по молба с правно основание чл.625 от ТЗ, подадена от „ЕМДИМ 53“ ЕООД, в която са изложени твърдения за натрупани от дружеството значителни по размер публични задължения, възлизащи на сумата от 503 880.86 лв. към 29.05.2023г. Твърди се, че търговецът не притежава каквото и да било имущество – нито материални, нито нематериални краткотрайни или дълготрайни активи, няма парични средства в брой, каса или по банкови сметки. Сочи се, че е преустановил търговската си дейност и трайно е необратимо и спряло да обслужва изискуемите си парични задължения. Направено е искане да бъде постановено решение на основание чл.630 ал.1 от ТЗ, с което да бъде обявена неплатежоспособността му, евентуално свръхзадължеността, да бъде определена началната й дата, да бъде открито производство по несъстоятелност на търговеца, назначен временен синдик и определена дата на първо събрание на кредиторите. С допълнителна уточнителна молба молителят е поискал при уважаване на молбата по чл.625 ТЗ и при непривнасяне на разноски от единствения кредитор НАП, производството по несъстоятелност да бъде открито на основание чл.632 ал.1 от ТЗ.

Към молбата са приложени изискуемите от разпоредбата на чл.628 ал.1 от ТЗ документи, както и Ревизионен акт № Р 03001822004954-091-001/13.04.2023г. на НАП, ТДВарна, с който е установено задължение за ДДС в размер на 241 450.30 лв. – главница и 52 043.59 лв. – лихва за периода от 18.09.2020г. до 30.09.2021г.

Заключението на съдебно-икономическата експертиза, приета от съда, е установило, че към датата на подаване на молбата от търговеца общият размер на публично-правните му задължения /за ДДС и корпоративен данък/ възлиза на сумата от 506 270.91 лв. Същият е спрял плащанията на задълженията си, като най-старото неплатено задължение е с падеж 14.10.2020г. Установено е, че търговецът няма вземания от други лица, а към 29.05.2023г. няма активи по баланс. Въз основа на изчислените коефициенти за ликвидност и извършен финансово-икономически анализ вещото лице е заключило, че дружеството не разполага с финансови активи и налични парични средства и не е в състояние да уреди веднага текущите си задължения, а затрудненията му имат траен и необратим характер.

При така установените факти, от правна страна първоинстанционният съд е приел, че молителят е търговец по смисъла на чл.1 ал.2 т.1 от ТЗ и че същият има изискуеми парични публично-правни задължения към държавата, свързани с търговската му дейност. Счел е, че събраните по делото доказателства не оборват презумпцията на чл.608 ал.3 от ТЗ вр. чл.608 ал.1 т.2 от ТЗ, от което следва, че затрудненията на търговеца не са временни и той не разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията без опасност за интересите на кредиторите, поради което молбата по чл.625 от ТЗ се явява основателна.

Приел е, че доколкото, съгласно експертното заключение на съдебно-икономическата експертиза, търговецът не притежава имущество, достатъчно да покрие разноските по производството по несъстоятелност, но кредитор е НАП, за която е наложено в практиката, 2 че не привнася разноски по реда на чл.629б ал.1 от ТЗ, са налице предпоставките на чл.632 ал.1 от ТЗ. С обжалваното решение и на соченото основание, съдът е обявил неплатежоспособността на „ЕМДИМ 53“ ЕООД, определил е началната й дата – 29.05.2023г., открил е производство по несъстоятелност на дружеството, постановил е обща възбрана и запор върху имуществото му и прекратяване на дейността му, обявил го е в несъстоятелност и е спрял производството по несъстоятелност.

Разпоредбата на чл.629б ал.1 от ТЗ предвижда, че когато наличното имущество на длъжника не е достатъчно за покриване на началните разноски, съдът определя сумата, която трябва да бъде предплатена в даден от него срок от лицата по чл.625 ТЗ или от друг кредитор, за да бъде открито производство по несъстоятелност. Определението на съда следва да бъде постановено в момента, в който по делото са събрани необходимите доказателства относно имущественото състояние на длъжника без оглед на това кой/кои са негови кредитори, доколкото законът не поставя такова ограничение. При невнасяне на сумата, последиците са уредени с нормата на чл.632 от ТЗ. Касае се до кумулативни предпоставки за постановяване на акта по чл.632 ал.1 от ТЗ – недостатъчно налично имущество за покриване на разноските, свързани с производството по несъстоятелност, и липса на предплащане на същите. Спирането на производството по несъстоятелност е законово разпоредена последица от установената недостатъчност на имуществото на длъжника за покриване на началните разноски и липсата на предплащането на същите, определени от съда при съобразяване на визираните в закона критерии. Целта на разпоредбата на чл.629б ал.1 от ТЗ е да доведе до знанието на всеки заинтересован – както на участниците в производството, така и на всички останали неучастващи в него кредитори, факта, че наличното имущество на длъжника е недостатъчно, за да бъде проведено производство по несъстоятелност. Указанието за предплащане на разноските не е свързано с решаването на обуславяща произнасянето по молбата въпроси досежно материалната легитимация на молителя, налице ли е неплатежоспособност, респ. свръхзадълженост, като основание за откриване на производство по несъстоятелност, а е свързано единствено с осигуряване на възможност това производство да се развие с оглед постигане на предвидената негова цел.

С оглед изложеното, доколкото характера и целта на производството по несъстоятелност налагат съдът да се произнесе максимално бързо и предвид характера на въззивното производство и правомощията на въззивния съд, при така установения факт за липса на налично имущество на търговеца, достатъчно за покриване на началните разноски по производството по несъстоятелност, в съответствие с разпоредбата на чл.629б ал.1 от ТЗ с определение № 208/11.08.2023г. съдът е определил необходимата за това сума при съобразяване на обстоятелствата по ал.2 на с.чл. и е предоставил срок на длъжника и неговите кредитори за принасянето й, указвайки последиците от бездействието им.

Определението на съда е вписано в книгата по чл.634в от ТЗ, за да стане достояние на всички лица по чл.625 ТЗ и всички кредитори, които да преценят дали да упражнят правото си на привнасяне на разноски, включително е писмено съобщено на длъжника и установения кредитор НАП. В определения от съда с акта по чл.629б ал.1 ТЗ срок не са предплатени разноските от 9 890 лв. Следователно, наличието на недостатъчно имущество на длъжника за покриване на началните разноски по производството по несъстоятелност и непредплащането им от него и кредиторите му обуславят настъпването на визираните в чл.632 ал.1 ТЗ последици.

По изложените съображения, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 105/13.07.2023г. по т.д. № 128/2023г. на Окръжен съд – Русе.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от вписването му в Търговския регистър пред Върховен касационен съд на Република България.

Решението да се ВПИШЕ в ТР при АВ и в книгата по чл.634в от ТЗ.

Препис от решението да се връчи на жалбоподателя.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4