Решение № 2135 от 15.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2135 гр. София, 15.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВА

МАРИНОВА при участието на секретаря ДИЛЯНА ЕМ. МАТРОНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВА МАРИНОВА Административно наказателно дело № 20261110206291 по описа за 2026 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Л. А. И. чрез адв. В. е обжалвал наказателно постановление /НП/ №25-4332033021 от 16.03.2026г. на Началник Група ОПП-СДВР, с искане за отмяната му като незаконосъобразно. Сочи, че не се доказало нарушението да е извършено умишлено, тъй като не е бил уведомен от контролните органи за наличие на основания, свързани с липса на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ да се прекрати служебно регистрацията на личното му и управлявано от него МПС.

В съдебно заседание, жалбоподателят чрез адв. В. поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено като незаконосъобразно по изложените в същата съображения, на които акцентира. Допълва, че както се установило от представена Полица в съдебно заседание, веднага след като бил съставен АУАН за констатираното нарушение, била сключена задължителната застраховка. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение, в размер на 500 лева по договор за правна защита и съдействие.

Наказващият орган не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Юрк.

П. е депозирал писмени бележки с вх.№180606/05.06.2026г., в които сочи, че НП следва да бъде потвърдено, тъй като е издадено законосъобразно, при спазени на изискванията за форма и съдържание. Нарушението било категорично установено от приобщените по АНП доказателства, които не се оспорвали от жалбоподателя.

Претендира юрисконсултско възнаграждение, а в случай на отмяна на НП, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, ако се претендира 1 такова и надвишава минималния размер.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

С НП на Л. А. И. е наложено наказание глоба, в размер на 255.65 евро/ 500.01 лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за това, че на 29.10.2025г., около 00:50ч. в гр. София по ул. “Околовръстен път“, с посока от бул.

„Братя Бъкстон“ към бул. „България“, управлява лични си лек автомобил „,,***''”, рег.

№,,***'' и при извършена проверка е установено, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация от дата 24.09.2025г. на осн. чл.143, ал.10 от ЗДвП – нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.

Наказателното постановление е издадено, въз основа на АУАН серия GA, №4681013/29.10.2025г. и постановление от 11.02.2026г. на прокурор при СРП по пр. пр.

№2549/26г. на СРП, с което е отказано да се образува наказателното производство.

Приобщена по делото е административнонаказателната преписка /АНП/, послужила за издаване на обжалваното НП, ведно с приложени към жалбата и представени в съдебно заседание писмени доказателства.

Разпитани по делото са свидетелите Е. Е. В. – актосъставител и Б. Т. В. – присъствал при установяване на нарушението и съставяне на акта, според които при извършена проверка със служебен таблет на място и потвърдена от ОДЧ, установили, че управлявания от водача автомобил Форд е със служебно прекратена регистрация, тъй като не е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи от правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество – основателна.

Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното.

Съдът, при проверка на АУАН, въз основа на който е издадено и НП, намира, че е с предписаното в чл.42 от ЗАНН задължително съдържание. При съставяне и връчване на АУАН са спазени изискванията по чл.40, ал.1 и чл.43, ал.1 от ЗАНН. Актът е съставен от оправомощено лице, съгласно Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи по т.2.1.

Съдът не откри нарушения на процесуалните правила при издаване на НП.

Според чл.36, ал.2 от ЗАНН, без приложен акт административнонаказателна преписка не се образува освен в случаите, когато производството е прекратено от съда или прокурора или прокурорът е отказал да образува наказателно производство и е препратено на наказващия орган. В този случай има както съставен АУАН, така и 2 постановление, с което е отказано да се образува наказателното производство. Считано от датата на съставяне на прокурорското постановление до датата на издаване на НП е спазен и шестмесечния срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН.

НП е със задължителните реквизити по чл.57, ал.1 от ЗАНН и е издадено от компетентен орган, овластен със Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи по т.3.10, а на съда служебно е известно, че в ОПП-СДВР има само една сформирана Група „АНД“.

Констатациите в АУАН и НП от фактическа страна, че към датата на проверката, МПС е било с прекратена регистрация, се установиха от показанията на свидетелите, които съдът кредитира като единни и незаинтересовани, а и потвърдени от приобщените писмени доказателства, които са част от АНП, а и представени в съдебно заседание от страна на жалбоподателя. Той, чрез адвоката си не оспорва тези констатации.

Съгласно чл.143, ал.10 от ЗДвП, служебно се прекратява регистрацията на ППС, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574, ал.11 от КЗ, а регистрацията се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл.574, ал.6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

В чл.574, ал.10 и ал.11, изр.2 от КЗ се предвижда, че Информационният център уведомява собствениците на МПС, за които не е сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите или сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, като им дава срок 14 дни от датата на изпращане на уведомлението да представят доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка. Когато в този срок не са били предоставени доказателства за сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, Гаранционният фонд уведомява органа по регистрация на МПС да прекрати регистрацията му.

Видно от цитираните разпоредби е налице сложен фактически състав, при който следва да се държи сметка, от една страна за собственика на МПС, тъй като само той има задължение да сключва застраховка „Гражданска отговорност“ и от друга страна, е уведомяването му от Информационният център, с указан срок, в който да се представят доказателства за сключен договор за такава застраховка.

В конкретният случай, не се установи да е изпълнен този фактически състав на чл.143, ал.10 от ЗДвП, вр. чл.574, ал.11, вр. ал.10 от КЗ.

Видно от справка към АНП, автомобилът е собственост на жалбоподателя, който според чл.483, ал.1, т.1, пр.1 от КЗ следва да сключи договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за притежаваното от него МПС, 3 регистрирано на територията на Р. България и не е спряно от движение.

По делото не се представиха доказателства, каквито не са налични и в АНП, жалбоподателят да е бил надлежно уведомен по реда на чл.574, ал.10 и ал.11 от КЗ от Информационният център със срок от 14 дни да представи доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор застраховка „Гражданска отговорност“. Имено и по тази причина, не може да му се вмени вина и да се ангажира неговата административнонаказателна отговорност за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП – като собственик на МПС не е изпълнил задълженията си да регистрира автомобила по правилата на чл.4, ал.1 от Наредба №I-45/24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства /Наредбата/.

Видно от справка към АНП, на 29.08.2025г. е отправено уведомление по чл.574, ал.11, изр.2 от КЗ до компетентните органи за прекратяване регистрацията на осн. чл.143, ал.10 от ЗДвП, което е сторено на 24.09.2025г., но жалбоподателят –собственик на автомобила, не е бил уведомен надлежно по реда на чл.574, ал.10 от КЗ, предвид че уведомлението до него е от 24.08.2025г. от Информационния център, т.е. към датата на уведомяване на компетентните органи, 14-дневния срок не е бил изтекъл. Няма данни, това уведомление от 24.08.2025г. дали и кога е получено от жалбоподателя, за да се счита, че е изпълнена процедурата по чл.574, ал.10 от КЗ, а от там и да е изпълнена процедурата, разписана в чл.574, ал.11, изр.2 от КЗ, тъй като само ако собственикът на МПС в 14-дневен срок от датата на уведомяване от Информационния център не предоставени доказателства за сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, Гаранционният фонд уведомява компетентния орган да прекрати регистрацията на МПС.

Вижда се от същата справката към АНП, че след като на 29.08.2025г. е получено уведомяване от Гаранционния фонд, на 24.09.2025г. регистрацията на МПС е прекратена служебно на осн. чл.143, ал.10 от ЗДвП. Няма данни собственикът на МПС да е бил уведомен за прекратяване на регистрацията на осн. чл.143, ал.10 от ЗДвП, а това означава, че същият не може да знае дата на дерегистрацията МПС.

На практика, дори и собственикът да е уведомен по чл.574, ал.10 от КЗ от Информационният център, че за МПС не е сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите или сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, с предоставен 14 дневен срок да се сключи такъв и да се представи, това не означава, че той ще знае кога ще му се прекрати служебно регистрацията на МПС, ако в този срок не представи договор за застраховката. Ето защо, задължително собственикът трябва да се уведомява от компетентните органи, на коя дата е прекратена служебно регистрацията на МПС на 4 осн. чл.143, ал.10 от ЗДвП, защото не е спазен дадения срок от Информационния център и няма валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Няма как и от къде, този собственик на МПС, който не е сключил задължителната застраховка, да знае датата на прекратяване на регистрацията на МПС на осн. чл.143, ал.10 от ЗДвП, дори и да е наясно както със задължението си за сключване на застраховката „Гражданска отговорност“, така и да знае, че в хипотезата на чл.143, ал.10 от ЗДвП следва служебна прекратяване на регистрацията. Всъщност датата на дерегистрацията е този факт, който трябва да се съобщава на собствениците, тъй като именно от тогава, автомобилът не е надлежно регистриран и за собственика се пораждат задължението да го регистрира спрямо изискваният на Наредба №I-45/24.03.2000г.

В конкретния случай, липсва както обективния, така и субективния елемент от състава на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗАНН, поради което не може да се приеме, че то е извършено умишлено.

По изложените съображения, НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно, без да се обсъжда правилността на наложените наказания, в това число и последващо сключената комбинирана автомобилна застраховка „Автогрижа“, за каквато от страна на жалбоподателя се представи Полица.

При този изход на делото, на осн. чл.63д, ал.1 от ЗАНН в полза на жалбоподателя следва да се присъдят сторени разноски за адвокат, въз основа на договор за правна защита и съдействие.

Предвид на направеното възражение за прекомерност в писмените бележки от юрк. П. за отсрещната страна, съдът съобрази следното: Според договора за правна защита уговорено е адвокатско възнаграждение от 500 лева, което превишава минималния размер на възнаграждение по чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, според която ако административното наказание е под формата на глоба, възнаграждението се определя върху стойността на всяка наложена санкция, като за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес, възнаграждението при интерес до 1000 лева е 400 лева. Това е и минималното адвокатско възнаграждение, което съдът, счита че следва да присъди на жалбоподателя, като съобрази липсата на фактическа и правна сложност на делото, приключилото разглеждане в едно съдебно заседание, включително и липсата на извършена работа в повече от задълженията на адвоката, породени от договора за правна защита и съдействие.