Акт от 15.07.2020, Административен съд - Перник

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 263 гр. Перник, 15.07.2020 г.

В И М Е Т

О Н А

Н А Р

О Д А

Административен съд – П.***, в публично заседание проведено на деветнадесети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

СЪДИЯ: Слава Г. при секретаря Е.В., като разгледа докладваното от съдията административно дело № 425 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 1, ал. 2 от Закона за отговорност на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Образувано е по искова молба на Ц.И.И., чрез адв. Н.Х., със съдебен адрес:*** предявена срещу Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - гр.П.***.

Ищцата претендира заплащане на обезщетение за вредите, причинени й от незаконосъобразно задържане от органите на полицията, станало на 13.09.2018г. около 21:00 часа, когато в с. Е.***, заедно с разследващия журналист Д. С. от “***” и румънски журналист А.Б.***били по повод на разследване известно като “*** гейт”. Същата шофирала лекия автомобил, собственост на Д.С.***. Сайта “***” разполагал с информация, че компанията-„***“АД унищожавала доказателства и изнасяла от офиса документи, свързани с обществени поръчки, с изплащани комисионни и за злоупотреби с еврофондове. По оперативна информация, документите се унищожавали в землището на с. Е.***. При пристигане в селото, Д.С.*** и А.Б.***отишли да търсят мястото, където се унищожават документите, а И. останала да ги чака в колата. Успоредно с това по същото време и на същото място се провеждала полицейска операция във връзка с изгарянето на документи. И. била установена. Поставени и били белезници и била накарана да стои извън колата.

След пристигане на водещите операцията-ГД“БОБ“ и в късните вечерни часове, Ц.И.И. е отведена в РУ-Р.***.

Издадена е заповед за задържане на лице, с рег. № 328зз-147 от 14.09.2018г. от Р. С.***-мл. инспектор при РУ-Р.*** към ОД на МВР-П.***, с която е наредено задържане на жалбоподателката за срок от 24 часа. Заповедта е обжалвана по съдебен ред. Отменена е като незаконосъобразна, с влязло в сила съдебно решение № 374 от 08.11.2018г., постановено по АД № 515/2018г. по описа на Административен съд-П.***. С исковата молба ищцата претендира ответникът да бъде осъден да заплати сумата от общо 100 000 лв., представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди изразяващи се в болки и страдания от незаконосъобразното й задържане със заповед за задържане-50 000лв. и 50 000лв., нанесени вреди от незаконосъобразни действия на служители на ответника-унижения мъчения, изтезания, заплахи от страна на служители на МВР.

Неимуществените вреди са вследствие на незаконното й задържане, отменено с влязло в сила съдебно решение и от незаконни действия на служителите, изразяващи се в унижения, мъчения, изтезания, заплахи, причинили и болки и страдания и дали отражение върху здравословното й състояние. Искането до съда е за постановяване на осъдително решение, с което ответникът да бъде осъден да и заплати обезщетение.

В съдебно заседание ищецът се представлява от пълномощника си адв. Н.Х..

Поддържа исковата молба по основание и по размер. Пледира същата да се уважи така, както е предявена. Не заявява присъждане на разноски и не представя списък на разноски по чл. 80 от ГПК. Не представя писмени бележки.

Ответникът-Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи-П.***, чрез пълномощника си–юрисконсулт З.В., оспорва исковете по основание и размер. В пледоарията по същество и в писмено становище излага доводи за неоснователност на претенциите. Счита, че не са налице всички посочени в закона предпоставки за обезвреда, а вредите, за които се твърди, че са претърпени не са доказани.

В условията на алтернативност, излага становище за прекомерност на претендираното обезщетение. С тези аргументи, развити в писмен отговор, ответникът моли исковете да се отхвърлят. Не претендира присъждане на разноски.

Окръжна прокуратура-П.***, чрез участвалия по делото прокурор Р. Р., пледира допустимост на исковите претенции. Предлага същите да се отхвърлят. Алтернативно предлага исковете да се уважат в справедлив размер.

Административен съд-П.***, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК във вр. с чл.

144 от АПК, представените писмени доказателства и писмените становища, представени от страните в производството, намира за установено следното:

По фактите:

Със Заповед за задържане на лице, с рег. № 328зз-147 от 14.09.2018г., издадена от полицейски орган Р.С.*** към РУ-Р.*** при ОД на МВР-П.*** спрямо ищцата е приложена ПАМ "Задържане за срок до 24 часа", за това, че на 13.09.2018г. има данни за извършено престъпление /лица, установени на МП, я посочват като придружител.

И. е задържана на 13.09.2018г. в 21.20ч. за срок от

24 часа. Заповедта е обжалвана и с решение № 374 от

08.11.2018г., постановено по АД № 515/2018г. по описа на Административен съд-П.***, е отменена като незаконосъобразна. С решение № 7450 от 20.05.2019г., постановено по АД № 15479/2018г. по описа на ВАС, първоинстанционнато решение е оставено в сила. Решението е влязло в сила на 20.05.2019г.

За установяване на посочените в исковата молба неимуществени вреди по делото се допуснаха поисканите с жалбата двама свидетели. Свидетелите не бяха подсигурени от ищцовата страна.

Изслушана е психолого-психиатрична експертиза, която, като неоспорена от страните, е приета като годно доказателство. Същата ще се разгледа по-долу в съществото на спора.

По искане на ответника се допусна изслушване на свидетелски показания. До разпит се допусна мл. инспектор Р.С.***, издател на заповедта на задържане.

Показанията му се ценят доколкото същите са перки и непосредствени и последователно пресъздават фактическата обстановка, довела до задържане на ищцата. Показанията му ще анализират подробно в изложението по същество.

От описаната фактическа обстановка и събраните по делото доказателства съдът прави следните правни изводи:

По исковата претенция по чл. 1 от ЗОДОВ във вр. с чл. 204, ал. 1 от АПК:

Искът с правно основание чл.

1, ал. 1 от ЗОДОВ, предявен от Ц.И.И. е процесуално допустим, доколкото се основава на отменен с влязло в сила съдебно решение незаконосъобразен административен акт - Заповед за задържане на лице рег. № 328зз-147 от 14.07.2018г., издадена от полицейски орган при ОД на МВР-П.***, която е отменена с влязло в сила решение по административно дело № 515/2018г. на Административен съд-П.***.

От изложените в исковата молба фактически обстоятелства, на които се основават иска и неговия петитум, следва да се приеме, че се търси отговорност на ОД на МВР-П.*** за вреди, причинени от административния орган, издал заповедта за задържане при нейното изпълнение, което изпълнение представлява административна дейност. Чрез изпълнението на незаконосъобразния акт от полицейския орган са й причинени вреди, които съответната администрация следва да обезщети.

Правосубектен ответник по искове за вреди от този вид, съгласно разпоредбата на чл.

205 от АПК е юридическото лице, от състава на което е органът, издал незаконосъобразния акт-в случая ОД на МВР-П.***. Издателят на заповедта е полицейски орган, мл. автоконтрольор в РУ-Р.*** към ОД на МВР-П.***. Интересът от предявяването на иска и легитимацията на ищцата са обусловени от твърдение за настъпила неимуществена вреда за ищцата от незаконосъобразен акт, на който тя е адресат. Искът е заявен в законово определения срок, след отмяната на административния акт, от надлежна страна, в хипотезата на чл.

204, ал. 1 от АПК, срещу надлежната пасивно легитимирана страна, пред задължения да го разгледа съд и като такъв се явява допустим за разглеждане по същество.

Разгледан по същество той е и частично основателен, като доказан по основание, но не и по размер. Мотивите на съда в тази насока са следните:

Съгласно чл. 7 от Конституцията на

Република България държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица. Разпоредбата се съдържа в глава първа на Конституцията, посветена на основните начала за държавно устройство и прогласява основен принцип, осъществяването на който трябва да се уреди със закон. Такъв закон е Законът за отговорността на държавата и общините за вреди. ЗОДОВ разграничи отговорността на два вида-отговорност за дейност на администрацията и отговорност за дейност на правозащитни органи, като в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е посочено, че държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. По силата на алинея втора, исковете по ал. 1 се разглеждат по реда, установен в Административнопроцесуалния кодекс, като местната подсъдност се определя по чл. 7, ал. 1 от ЗОДОВ, като искът за обезщетение може да се предяви пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения срещу органите по чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите. В случая искът е предявен по мястото на увреждането, поради което и Административен съд-П.*** е компетентен да разгледа спора.

В разпоредбата на чл. 203 АПК е регламентиран редът за предявяване на искове за обезщетения, а за неуредените въпроси относно имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността е обективна и не е обвързана от наличието или липсата на вина у длъжностното лице, пряк причинител на вредите.

Елемент от фактическия състав на отговорността на държавата е установяване незаконосъобразността на акта, действието или бездействието на държавния орган.

Отговорността не се презумира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ: незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред, действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат.

При липсата, на който и да било елемент от фактическия състав, не може да се реализира отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ. Съгласно чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинените вреди.

Искът е осъдителен и с него се цели възмездяване на лицето, претърпяло вреди вследствие на незаконосъобразни актове, действия и бездействия. Отговорността на държавата не е безусловна и за да бъде ангажирана, то следва да бъдат налице визираните в чл. 1 от ЗОДОВ предпоставки посочени по-горе.

В настоящия случай, искът е насочен срещу надлежен ответник-ОД на МВР-П.***, който е юридическо лице и надлежен пасивно легитимиран ответник по иска.

От събраните по делото доказателства е видно, че ищцата претендира заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на отмяна на Заповед за задържане на лице. В настоящия случай, от приложените от страна на ищцата писмени доказателства, се установява, че е налице първата предпоставка-налице е отменен незаконосъобразен административен акт- Заповед за задържане на лице, рег. № 328зз-147 от 14.09.2018г., издадена от полицейски орган при РУ-Р.*** към ОД на МВР-П.***, отменена с решение на Административен съд-П.***, влязло в сила на 20.05.2019г.. Спор относно този факт между страните не съществува.

От заключението на приетата по делото съдебно-психиатрично-психологическа експертиза се приема, че в резултат на преживяното по време на задържането и последващите от това негативни събития, е възникнало разстройство в адаптацията, протекло в умерено тежка форма, изразяваща се в пряко свързани със задържането й тревожно-депресивни доминанти, емоционална лабилност, неврастенни симптоми и възникване на базисно недоверие и страх спрямо силовите структури в страната. Продължителността е била няколко месеца с постепенна и бавна нормализация. Към настоящия момент нормализацията е напълно приключила. За подобряване на състоянието е допринесла терапията при психотерапевт, продължила интензивно около два месеца /до 14.12.2018г./ Задържането се е отразило негативно на психичното състояние на ищцата, като поради естеството на понесената психо-травма симптомите би могло да се появят отново при евентуален повторен конфликт с органите на МВР. В резултат на развилото се разстройство в адаптацията, ищцата е преживяла психически страдания. Естеството и симптомите на понесената психо-травма би могла да се появи отново при повторен конфликт с органите на реда. При ищцата е налице преживян стрес в житейска ситуация и е налице психическо състояние, проявяващо се в тревожно-депресивни състояния и вегетативна симптоматика, достигаща по тежест до изяви подобни на паническо разстройство, които са израз на чувство за малоценност, чувство на страх, онеправданост и безпомощност. Тези чувства ищцата не е могла да преработи психически и това адаптивно разстройство, според експертите е възникнало единствено и само от задържането, а не от друг фактор.