Решение № 3331 от 22.06.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3331 гр. София, 22.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. И.а

Виктория М. Станиславова при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело № 20231100504982 по описа за 2023 година

Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №4982/2023 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на „Б.И.“ ООД гр.София ЕИК **** срещу решение №20075297 от 19.01.2023 г постановено по гр.д.

№7154/21 г на СРС , 26 състав , с което е признато за установено , че въззивникът дължи на основание чл.422 ГПК във вр.чл.155 ал.2 ЗЗД на „И.К.С.“ ЕООД гр.Бургас ЕИК **** сумата от 25 000 лева частичен иск от 136 438,32 лева – вземане за стойността на притежаваните от „И.К.С.“ ЕООД самостоятелни обекти с идентификатори №*** и

№*** с адреси в с.Кошарица п.к.Б.В.В. , които ипотекирани имоти са продадени на публична продан за погасяване на задълженията на „Б.-И.“ ООД към „ОББ“ АД по нотар.акт за учредяване на договорна ипотека №190 том XXIV нотар.дело №4587 от 27.10.2006 г на нотариус С.А. рег.№208 в НК с район на действие този на РС-Несебър ; за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 26.05.2020 г по ч.гр.д.

№16409/20 г на СРС , 26 състав . Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските .

Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС . Ищецът не е приобретател на процесните ипотекирани имоти с продажба от ответника . Ищецът е придобил имотите чрез апорт от „Я. БГ“ ЕООД , което дружество е легитимиран ответник по чл.155 ЗЗД , а не въззивникът . Липсва и хипотеза по чл.155 ал.2 ЗЗД , защото ищецът не е ипотекирал собствени имоти в полза на банката .

Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба .

1

Неотносими са доводите за липса на предпоставките по чл.155 ал.1 ЗЗД , защото правната квалификация на иска е по чл.155 ал.2 ЗЗД . Чл.155 ал.2 ЗЗД трябва да се тълкува разширително в смисъл , че всеки собственик на заложен или ипотекиран имот има правата по чл.152 ал.2 ЗЗД . Ако не е възможно такова тълкуване трябва да се приложи чл.155 ал.1 ЗЗД .

Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 06.02.2023 г и е обжалвано в срок на 20.02.2023 г .

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .

След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :

В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение , като такива пороци в случая не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС . Във всички случаи съдът следи служебно за законосъобразната правна квалификация на иска .

За да уважи иска СРС е приел , че ищецът е ипотекарен длъжник – собственик на процесните два имота с идентификатори №*** и №*** с адреси в с.Кошарица п.к.Б.В.В. . Тези имоти са ипотекирани и продадени на публична продан за погасяване на задълженията на ответника „Б.И.“ ООД към „ОББ“ АД по нотар.акт за учредяване на договорна ипотека №190 том XXIV нотар.дело №4587 от 27.10.2006 г на нотариус С.А. рег.№208 в НК с район на действие този на РС-Несебър. Налице е хипотезата на чл.155 ал.2 ЗЗД и ответникът дължи на ищеца сумата от 136 438,32 лева получена от продажната цена на имотите .

Решението на СРС е неправилно поради неправилна правна квалификация . Видно от чл.155 ЗЗД същият визира две хипотези

– ал.1 относно правата на прибретател на недвижим имот обременен с ипотека и - ал.2 относно правата на собственик, който е ипотекирал своя вещ за чуждо задължение .

Процесната ипотека е договорна и не е учредена от ищеца за чужд дълг , а от ответника „Б.И.“ ООД за собствен дълг към „ОББ“ АД с нотар.акт за учредяване на договорна ипотека №190 том XXIV нотар.дело №4587 от 27.10.2006 г на нотариус С.А. рег.№208 в НК с район на действие този на РС-Несебър. Следователно ал.2 на чл.155 ЗЗД относно т.нар.вещни поръчители е неприложима / независимо , че по-голяма част от практиката на ВКС касае именно тази норма и по-често срещана житейска хипотеза /.

Не се спори между страните , че процесните имоти за продадени на публична продан на трети лица за погасяване на задължения на ответника съгласно влезли в сила постановления за възлагане на ЧСИ И.Б. на л.128-132 от делото пред СРС , като получените суми са 2 разпределени по изпълнителното дело . В случая твърденията на ищеца съответстват на ал.1 на чл.155 ЗЗД . Без значение е фактът , че ищецът е придобил имота не директно от длъжника ответник „Б.И.“ ООД , а опосредено – чрез апорт от първия приобретател „Я. БГ“ ЕООД с учредителен договор от 2009 г. От своя страна „Я. БГ“ ЕООД е закупило имота от „Б.И.“ ООД с нотар.акт №154 нотар.дело №7112 от 23.12.2008 г на нотариус С.А. рег.№208 в НК с район на действие този на РС-Несебър.

По отношение на прехвърляне на собствеността върху имотите апортът има аналогични последици като тези на другите транслативни сделки /продажба , замяна , дарение и пр./ Ал.1 на чл.155 ЗЗД не ограничава и няма как да ограничи правата на последващи приобретатели на съответните ипотекирани имоти . Нормата се основава на факта , че приобретателят на ипотекиран имот не е длъжник по ипотекарното вземане , но е собственик на имота макар и обременен с ипотека . Първи или следващ приобретател на ипотекирания имот , които вече се е разпоредил с имота в полза на следващ го приобретател не може да има нито права , нито задължения по чл.155 ал.1 ЗЗД . Той вече не е собственик на имота , а не е и длъжник по вземането. От своя страна при липса на други уговорки материално-правно легитимиран ответник е винаги длъжникът по вземането обезпечено с ипотека т.е. в случая ответникът „Б.И.“ ООД.

Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се отмени и искът отново да се уважи , но при законосъобразна правна квалификация по чл.422 във вр.чл.155 ал.1 ЗЗД , която да се включи и в текста на съдебния диспозитив . Съгласно трайната практика на съдилищата и оглед формиране на СПН в диспозитива на въззивното решение трябва да се посочи и по повод на коя заповед за изпълнение се води делото .

Водим от горното , СЪДЪТ

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №20075297 от 19.01.2023 г постановено по гр.д.№7154/21 г на СРС , 26 състав ; и вместо него ПОСТАНОВЯВА :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск на „И.К.С.“ ЕООД гр.Бургас ЕИК **** , че „Б.И.“ ООД гр.София ЕИК **** дължи на основание чл.422 ГПК във вр.чл.155 ал.1 ЗЗД сумата от 25 000 лева частичен иск от 136 438,32 лева – вземане за стойността на притежаваните от „И.К.С.“ ЕООД самостоятелни обекти с идентификатори №*** и

№*** с отделни адреси в с.Кошарица п.к.Б.В.В. , които ипотекирани имоти са продадени на публична продан за погасяване на задълженията на „Б.-И.“ ООД към „ОББ“ АД по нотар.акт за учредяване на договорна ипотека №190 том XXIV нотар.дело №4587 от 27.10.2006 г на нотариус С.А. рег.№208 в НК с район на действие този на РС-Несебър ; за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 26.05.2020 г по ч.гр.д.

№16409/20 г на СРС , 26 състав.

ОСЪЖДА „Б.И.“ ООД гр.София ЕИК **** да заплати на „И.К.С.“ ЕООД гр.Бургас ЕИК **** сумата от 2043,40 лева разноски пред СРС .

3

Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчване на страните .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4