Решение № 34 от 12.01.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 34 гр. Варна, 12.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, X СЪСТАВ ГО, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Геновева Илиева при участието на секретаря Славея Н. Янчева като разгледа докладваното от Геновева Илиева Гражданско дело № 20233100102014 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по предявени от П. Ф. обективно кумулативно и евентуално съединени искове, както следва:

1./ срещу Г. М., главен иск с правно осн. чл. 26, ал. 1, предл. 1 вр. чл. 152 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба от 17.11.2022г., обективиран в НА № 73, том I, рег. № 1710, дело № 67/17.11.2022г. на нотариус Н. Д., по силата на който П.

Ф. е прехвърлил на Г. М. правото на собственост върху апартамент № 4, находящ се в гр.

Варна, ул.“О.П.“ № ** с идентификатор № ***.***.** по КККР, одобрени със Заповед № РД – 18 98/10.11.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се на ет. 2 от сграда, изградена в ПИ с идентификатор № ***.***.** по тази кадастрална карта с площ от 60, 50 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня, сервизни помещения, заедно с прилежащото му избено помещение № 4 с площ от 4, 18 кв.м. и припадащите се 0, 7193% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж при съседи на апартамента: на същия етаж № ***.***.**.1.5, ***.***.**.1.7, под обекта: ***.***.**.1.38 и ***.***.**.1.40, над обекта: № ***.***.**.1.10 за сумата от 9 800 лв., поради противоречие със забраната по чл. 152 ЗЗД, а в условие на евентуалност, иск с правно осн. чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на същата сделка поради противоречие с добрите нрави поради нееквивалентност на престациите;

2./ срещу В. С., иск с правно осн. чл. 26, ал. 1, предл. 1 вр. чл. 152 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за дарение от 22.12.2022г., за който е съставен НА № 85, том VI, рег. № 14010, дело № 758/22.12.2022г., по силата на който П. Ф. е подарил на В.

С. 1/400 идеални части от правото на собственост върху ПИ с идентификатор № ***.***.** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на 1

АГКК с площ от 579 кв.м., находящ се в гр. Варна, с.о.“Ф.Д.К.“ при съседи: № ***.***.**, № ***.***.**, № ***.***.**. № ***.***.**, № ***.***.**, № ***.***.** и 1/400 идеални части от построения в същото дворно място гараж с идентификатор № № ***.***.**.1 с площ от 18 кв.м., поради противоречие със забраната по чл. 152 ЗЗД;

3./ срещу В. С., главен иск с правно осн. чл. 26, ал. 1, предл. 1 вр. чл. 152 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба от 22.12.2022г., която сделка е инкорпорирана в НА № 86, том VI, рег. № 14015, дело № 759/22.12.2022г., по силата на който П. Ф. е прехвърлил притежаваното от него право на собственост върху 99/400 идеални части от правото на собственост върху ПИ с идентификатор № ***.***.** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на Изпълнителния 1 директор на АГКК с площ от 579 кв.м., находящ се в гр. Варна, с.о.“Ф.Д.К.“ при съседи: № ***.***.**, № ***.***.**, № ***.***.**, № ***.***.**, № ***.***.**, № ***.***.** и 99/400 идеални части от построения в същото дворно място гараж с идентификатор № № ***.***.**.1 с площ от 18 кв.м. за сумата от 6 400 лв., поради противоречие със забраната по чл. 152 ЗЗД а в условие на евентуалност, иск с правно осн. чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на същата сделка поради противоречие с добрите нрави поради нееквивалентност на престациите;

В исковата молба, ищецът П. Ф. твърди, че е издал в полза на поемателя В. С., с когото е бил в изключително близки отношения, както и с жената, с която живее на съпружески фактически начала Г. М., записи на заповед, задължавайки се да плати на ответника следните суми, както следва: 1./ по запис на заповед от 07.01.2022г. за сумата от 18 000 лв.; 2./ по запис на заповед от 23.01.2022г. за сумата от 18 000 лв.; 3./ по запис на заповед от 07.03.2022г. за сумата от 9 500 лв.; 4./ по запис на заповед от 05.05.2022г. за сумата от 9 500 лв.; 5./ по запис на заповед от 07.06.2022г. за сумата от 9 500 лв.; 6./ по запис на заповед от 11.09.2022г. за сумата от 9 500 лв.; 7./ по запис на заповед от 04.10.2022г. за сумата от 126 000 лв.

За обезпечаване вземанията на В. С., по които длъжник е П. Ф., посочените страни по делото постигнали уговорка П. Ф. да прехвърли на Г. М. правото на собственост върху процесния апартамент, а на ответника С. да подари и да прехвърли с договор за покупкопродажба собствеността върху дворно място и гаража, находящи се в гр. Варна, местност с.о.“Ф.Д.К.”, които били изповядани в изискуемата от закона форма на нотариален акт.

Продажбата на апартамента и на идеални части от дворното място и гаража, както и дарението са недействителни, поради противоречие със закона и правни последици същите не са породили, поради което исковете по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 152 ЗЗД, са основателни и следва да бъдат уважени.

Евентуално съединените искове почиват на твърдения, че уговорената във възмездните сделки цена е многократно по-ниска от пазарната такава за имотите, поради което, ако се отхвърлят исковете по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, то се настоява за уважаване на тези по чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от Г. М. и В. С., с който се 2 оспорват всички искове и се настоява за тяхното отхвърляне. Твърди се, че В. С. е предоставил на П. Ф. по сключени договори за заем следните суми, както следва: 1./ 18 000 лв. по договор за заем от 07.01.2022г. с падеж 07.07.2022г.; 2./ 18 000 лв. по договор за заем от 23.01.2022г. с падеж 23.07.2022г.; 3./ 18 000 лв. по договор за заем от 05.02.2022г. с падеж 05.08.2022г.; 4./ 18 000 лв. по договор за заем от 19.02.2022г. с падеж 19.08.2022г.; 5./ 18 000 лв. по договор за заем от 04.03.2022г. с падеж 04.09.2022г.; 6./ 18 000 лв. по договор за заем от 18.03.2022г. с падеж 18.09.2022г.; 7./ 18 000 лв. по договор за заем от 03.04.2022г. с падеж 03.10.2022г.; 8./ 18 000 лв. по договор за заем от 20.04.2022г. с падеж 20.10.2022г. или общо сумата от 144 000 лв. Предоставените в заем парични средства са били необходими на заемателя П. Ф., за да финансира разрастването на предприетото от него бизнес начинание още от 2017г., свързано със закупуване на учебници и учебни помагала.

След настъпване на падежа на осемте договори за заем или след 20.10.2022г., П. Ф. не е бил в състояние да върне заетата по тях сума в общ размер на 144 000 лв. /8 * 18 000 лв./, поради което страните по заемните правоотношения постигнали съгласие заемателят да прехвърли правото на собственост върху апартамента, дворното място и постройката.

Налице е даване вместо изпълнение, поради което главния иск по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД относно възмездната сделка за жилището, следва да бъде отхвърлен. Релевирано е възражение за нищожност поради привидност на сключените на 17.11.2022г. и на 22.12.2022г. договори за покупко-продажба, в частта му относно посочения в него размер на покупната цена от 9 800 лв., прикриващ действително съгласие между страните за продажба срещу цена равна на сбора от сумата от 144 000 лв., цените вписани в съставените нотариални актове за апартамента, парцела и постройката – 9 800 лв. + 6 400 лв. + 24 672, 02 евро, представляваща остатък от договор за кредит, сключен между „Л.“ АД и ЕТ „ЕТ Ф. – П. Ф.“, в качеството на кредитополучател, обезпечен с ипотека върху апартамента, учредена от ипотекарния длъжник П. Ф., което задължение е погасено от Г. М. след придобиване на собствеността.

Предвид изложеното и евентуалния иск, като неоснователен, следва да бъде отхвърлен.

По исковете за нищожност на възмездните сделки, се поддържа, че нееквивалентността не е толкова съществена, за да доведе до нищожност на соченото основание.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По делото е представена електронна кореспонденция проведена между П. Ф. и В. С..

Направените изявления в нея не се оспорват от страните, което задължава съдът да приеме, че те изхождат от лицата, сочени за техни автори.

Представените писмени доказателства установяват, че В. С. е предал в собственост на П. Ф. общо сумата от 144 000 лв. /л. 104 – 111/, както следва:

1./ 18 000 лв. по договор за заем от 07.01.2022г. с падеж 07.07.2022г.;

3

2./ 18 000 лв. по договор за заем от 23.01.2022г. с падеж 23.07.2022г.;

3./ 18 000 лв. по договор за заем от 05.02.2022г. с падеж 05.08.2022г.;

4./ 18 000 лв. по договор за заем от 19.02.2022г. с падеж 19.08.2022г.;

5./ 18 000 лв. по договор за заем от 04.03.2022г. с падеж 04.09.2022г.;

6./ 18 000 лв. по договор за заем от 18.03.2022г. с падеж 18.09.2022г.;

7./ 18 000 лв. по договор за заем от 03.04.2022г. с падеж 03.10.2022г.;

8./ 18 000 лв. по договор за заем от 20.04.2022г. с падеж 20.10.2022г.;

Предадена в собственост на заемополучателя П. Ф. е и сумата от 126 000 лв. по договор за заем от 17.09.2022г. с падеж на 17.12.2022г., връщането на която е обезпечено и с издаване на запис на заповед от същата дата с нотариална заверка на подписите с падеж на предявяване и предявен за плащане на 17.12.2022г. /л. 112 – 113/. Договорът за заем и записът на заповед съдържат изявление, че сумата е необходима на заемополучателя за „закупуване на учебници и учебни помагала с цел търговия.“

По договор за заем от 04.10.2022г. е предадена на П. Ф. и сумата от 126 000 лв. с падеж – 30.12.2022г. /л. 114/, връщането на която е обезпечено с издаване на запис на заповед от поемателя /л. 115/. Договорът за заем и записът на заповед съдържат изявление, че сумата е необходима на заемополучателя за „закупуване на учебници и учебни помагала с цел търговия.“

Твърденията на ищеца, че се явява длъжник на кредитора В. С. се подкрепят от представените писмени доказателства установяващи, че П. Ф. безусловно и неотменимо се е задължил да му плати следните суми:

1./ по запис на заповед от 07.01.2022г. сумата от 18 000 лв. с падеж – 07.07.2022г. /л.

36/, издаден във връзка с договор за заем от 07.01.2022г. за сумата от 18 000 лв. /л. 33/;

3./ по запис на заповед от 23.01.2022г. сумата от 18 000 лв. с падеж – 23.07.2022г. /л.

37/;

4./ по запис на заповед от 04.10.2022г. сумата от 126 000 лв. с падеж – 30.12.2022г. /л.

38/;

В производството по ч.гр.д. № 603/2023г. по описа на Районен съд – Варна, в полза на заявителя В. С. е издадена заповед № 603/08.02.2023г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документи по чл. 417 ГПК, с която П. Ф. е осъден да заплати следните суми:

1./ по запис на заповед от 07.03.2022г. сумата от 9 500 лв. с падеж – 30.12.2022г.;

2./ по запис на заповед от 05.05.2022г. сумата от 9 500 лв. с падеж – 30.12.2022г.;

3./ по запис на заповед от 07.06.2022г. сумата от 9 500 лв. с падеж – 30.12.2022г.;

4./ по запис на заповед от 11.09.2022г. сумата от 9 500 лв. с падеж – 30.12.2022г.;

Върху всяка една от сумите е присъдена законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 03.02.2023г. до окончателното изплащане на задълженията и обезщетения 4 за забава, съизмерими със законната лихва върху всяка сума от 03.01.2023г. до 03.02.2023г., всяко в размер на 84, 44 лв.

Ищецът признава, че в производството по ч.гр.д. № 603/2023г. на ВРС не е депозирал възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, поради което издадената заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документи по чл. 417 ГПК, е влязла в сила, на осн. чл.

416 ГПК.

Тези менителнични ефекти не са представени по делото, но спор между страните по повод издаването им, не съществува. Отделно, те са послужили за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документи по чл. 417 ГПК, което дава основание на съда да приеме, че техен издател е П. Ф., който безусловно и неотменимо се е задължил да плати сумите, посочени в тях.

На 17.11.2022г. с договор за покупко – продажба, за който е съставен НА № 73, том I, рег. № 1710, дело № 67/17.11.2022г. на нотариус Н. Д., П. Ф. е прехвърлил на Г. М. правото на собственост върху апартамент № 4, намиращ се в гр. Варна, ул.“О.П.“ № **, ет. 2 за сумата от 9 800 лв., която сума продавачът е декларирал, че е получил преди подписването на сделката при данъчната оценка на имота 50 556, 30 лв. /л. 19/.