Решение № 36 от 23.02.2026, Районен съд - Елин Пелин

РЕШЕНИЕ

№ 36 гр. Елин Пелин, 23.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, II СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Грета Ив. Денчева при участието на секретаря Тодорка Евст. Георгиева като разгледа докладваното от Грета Ив. Денчева Гражданско дело № 20251820100409 по описа за 2025 година

Делото е образувано по искова молба на кредитора “Йеттел България“ ЕАД /с предишно наименование „Теленор България” ЕАД/ с ЕИК, чрез адв. С.

М. от САК, срещу К. Г. Ц., с ЕГН **********, по предявени установителени искове по чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 т.2 от ГПК за парични вземания по Заповед № 867/15.10.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 1413/2024г. на РС-Елин Пелин, за сумата от 202.28 евро /двеста и две евро и 28 цента/ / с равностойност в лева 395,62 лева/, от които: 118.40 евро /сто и осемнадесет евро и 40 цента / с равностойност в лева 231,58 лв./ - задължение за предходен период 15/05/2022-14/08/2022 г., представляващи непогасено задължение за абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги по допълнително споразумение към договор за Мобилни услуги с предпочетен номер 359894791980 от 23.2.2022 г. и 83.88 евро /осемдесет и три евро и 88 цента

/с равностойност в лева 164,04 лв./, неустойки за предсрочно прекратяване на услуги по допълнително споразумение към договор за Мобилни услуги с предпочетен номер 359894791980 от 23.2.2022 г., представляващи три стандартни месечни такси, ведно с дължимата законова лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до 1 изплащане на вземането.

В срока за отговор по чл.131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника.

В съдебно заседание ответника изразява становище за основателност на предявените искове, като заявява, че признава вземанията по размер. Не оспорва основанието на което се основават исковете.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът е сезиран с положителни установителни искове по чл. 422, ал. 1 във вр. с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК.

В случая са налице предпоставките, установени в разпоредбата на чл.

237, ал. 1 ГПК, поради което и съдът е следва да се произнесе с решение съобразно заявеното от ответника признание на иска. Признанието на иска е процесуално действие на ответника, с което той заявява, че се отказва от защита срещу иска, защото искът е основателен. Ищецът е направил изрично искане за постановяване на решение при признание на иска с молба от 23.09.2025 г.

Признанието на иска е свързвано със специфични правни последици.

Съгласно разпоредбата на чл. 237 ГПК признанието на иска е основание за прекратяване на съдебното дирене и постановяване на решение с оглед признанието. Т. е. съдът преустановява извършването на по-нататъшни действия по събирането и преценката на доказателствата, установяващи въведените твърдения, и следва да постанови съдебен акт, без да изследва основателността на иска и да прави собствени фактически и правни изводи по предмета на спора. Искът следва да бъде уважен така, както е предявен.

В случая така установените от законодателя кумулативно изискуеми предпоставки за постановяване на решение при признание на иска са налице, доколкото ответникът е заявил, че признава предявения иск, а ищецът е поискал постановяване на решние по този ред. Не са налице и отрицателните предпоставки, установени в разпоредбата на чл. 237, ал. 3 ГПК, а именно – признатото право да противоречи на закона или на добрите нрави или да е признато право, с което страната не може да се разпорежда. Исковата претенция не е от категорията на тези искове, за които законодателят изрично 2 е постановил изключение за приложението на разпоредбата на чл. 237 ГПК по брачни искове - чл. 324 ГПК; по искове за гражданско състояние - чл. 334 ГПК и по иск за поставяне под запрещение чл. 339 ГПК.

По така изложените съображения предявените искове следва да бъдат уважени.

По разноските:

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените от последния разноски в общ размер на 296.55 евро /двеста деветдесет и шест евро и 55 цента/ с равностойност в лева 580 лв., от който 283.77 евро /двеста осемдесет и три евро и 77 цента/ с равностойност в лева 555 лв. за исковото производство /75 лв. д.т. и 480 лв. за адвокатско възнаграждение/ и 12.78 евро /дванадесет евро и 78 цента/ с равностойност в лева 25.00 лв. разноски в заповедното производство за държавна такса.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено по отношение на К. Г. Ц., с ЕГН , с постоянен адрес: 2119,с. ,ул. , съществуването на вземания на "ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕАД / с предишно наименование "Теленор България" ЕАД/, с ЕИК , със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. , сграда , п.к. , представлявано заедно от изп. директори и действащо чрез пълномощник С.

В. М. - САК, за сума в общ размер от 202.28 евро /двеста и две евро и 28 цента/ , от които: 118.40 евро /сто и осемнадесет евро и 40 цента задължение за предходен период 15/05/2022-14/08/2022 г., представляващи непогасено задължение за абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги по допълнително споразумение към договор за Мобилни услуги с предпочетен номер 359894791980 от 23.2.2022 г. и 83.88 евро /осемдесет и три евро и 88 цента , неустойки за предсрочно прекратяване на услуги по допълнително споразумение към договор за Мобилни услуги с предпочетен номер 359894791980 от 23.2.2022 г., представляващи три стандартни месечни такси, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 14.10.2024 г. до окончателното й изплащане, за което вземане е издадена Заповед № 867/15.10.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 1413/2024г. на РС-Елин Пелин.

ОСЪЖДА К. Г. Ц., с ЕГН с постоянен адрес: ,с. ,ул. да заплати на "ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕАД /с предишно наименование "Теленор България" 3

ЕАД/, с ЕИК , със седалище и адрес на управление: гр. , ж.к. , , сграда 6, п.к.

1766, представлявано заедно от изп. директори Д.К.К. и М. С., действащо чрез пълномощник адв. С. М.-САК, сума в общ размер на 296.55 евро /двеста деветдесет и шест евро и 55 цента/ за направени разноски, от който 283.77 евро /двеста осемдесет и три евро и 77 цента за исковото производство и 12.78 евро /дванадесет евро и 78 цента/ разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 1413/2024г. на РС-Елин Пелин.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски окръжен съд в 2- седмичен срок от връчването му на страните.

Препис от настоящото решение да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Елин Пелин: _______________________ 4