Решение № 959 от 28.06.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 959

***, 28.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Биляна В. Видолова при участието на секретаря Галя Р. Николова като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело № 20244430104672 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Искове с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК. Възражение по чл. 110 от ЗЗД.

Постъпила е искова молба от ***, ***, срещу А. Г. Г., ЕГН **********, от ***, за признаване на установено на осн. чл. 422 от ГПК, съществуването на вземането на ищеца за сумите, както следва: 5000.00 лева - главница; 15 135.95 лева – непогасена възнаградителна лихва, дължима на основание т.7 от Договора за кредит за периода от 21.10.2011г. до 13.03.2024г. вкл.; 3957.37 лева - обезщетение за забава, дължимо на основание т.8 от Договора за кредит, за периода от 24.11.2011г. до 19.07.2015г. вкл.; 39.00 лева - годишна такса за поддръжка, дължима на осн. т. 10 от Договора за кредит; 13.41 лева – законна лихва за периода от 14.03.2024г. до 20.03.2024г. вкл.; 120.00 лева – разноски за връчване на покана; ведно със законната лихва върху главницата от 21.03.2024г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1624/2024г. по описа на ПлРС.

Ищецът твърди, че между него и ответника е сключен *** по силата на който Банката е предоставила на ответника кредит - овърдрафт по картова разплащателна сметка в размер на 5.000.00 лева, със срок на ползване до 1

02.10.2009 г., като срокът се удължава автоматично всеки път, съгласно т. 3 от Договора за кредит, при условията на т. 19.1.1 от Общите условия на *** за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип MASTERCARD и VISA. Заявява, че кредитът е е усвояван и погасяван многократно по банкова сметка с ***, открита на името на ответника, и сочи датите на усвояване и погасяване на кредита. Твърди, че кредитът е в просрочие от 21.10.2011г., а банката го е обявила за изцяло и предсрочно изискуем на 14.03.2024г. Твърди, че правният му интерес от водене на исковете е възражението на длъжника на издадената по по ч.гр.д. № 1624/2024г. по описа на ПлРС, заповед за изпълнение. Моли съда да установи съществуването на посоченото вземане във всичките му части, както и да осъди ответника да заплати разноските в исковото и в заповедното производство.

Ответникът оспорва исковете като неоснователни и недоказани, счита, че договорът е срочен, и че срокът му е изтекъл на 20.08.2009г., че след тази дата той е прекратен по право и че кредиторът не може да го развали, както твърди – на 28.08.2023г. Прави възражение за изтекла погасителна давност и моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното: Претенцията на ищеца е с правно основание чл. 422 от ГПК. Налице е спор между страните относно дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК, и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1624/2024г. по описа на ПлРС. В заповедното производство е представено извлечение от счетоводните книги на *** от 21.03.2024г., което е било редовно от външна страна. Предявеният иск е допустим, тъй като по издадената заповед е постъпило в срок възражение от длъжника, твърдящо изтекла погасителна давност, и заявителят е предявил претенцията по чл. 422 от ГПК в указания едномесечен срок.

Видно от представения по делото Д***, сключен между *** и А. Г. Г. в качеството на титуляр, банката се е задължила да открие на името на титуляра картова разплащателна сметка с посочен IBAN и да издаде към нея револвираща международна кредитна карта с чип VISA Classic. Съгласно чл. 2 от процесния договор, банката предоставя на титуляра по картовата 2 разплащателна сметка банков кредит овърдрафт в размер на 5000.00 лв.

Срокът за ползване на кредитния лимит е уговорен до 20.08.2009г., като същият се подновява автоматично при условията и реда, предвидени в Общите условия на банката. Титулярът, от своя страна, се е задължил да погасява предоставения овърдрафт в сроковете и по начина, договорени в Общите условия. Съгласно чл.6 от договора титулярът ползва гратисен период до 45 дни, през който банката не начислява лихва върху дебитното салдо, в случай че в този срок се погаси изцяло дебитното салдо, формирано до края на последния отчетен период. В противен случай, титулярът на картовата разплащателна сметка заплаща на банката, след изтичане на първите три отчетни периода, ГЛП в размери посочени в чл. 7 от договора размери. В т. 8 е предвидено, че при неплащане на месечна погасителна вноска или надвишаване на разрешения кредитен лимит, се начислява наказателна лихва.

По делото са представени и Общите условия на *** за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип MASTERCARD и VISA.

Съгласно т. 19.1.1. от ОУ, срокът на договора, респ. срокът за ползване на овърдрафта се удължава автоматично всеки път за нов едногодишен период, при условие, че нито една от страните не е уведомила другата за прекратяване на договора в определен за всяка от страните срок. В т. 19.5 вр. с т. 13. е предвидено, че банката има право да обяви ползвания овърдрафт за изцяло и предсрочно изискуем след писмено уведомление до титуляра в срок, определен от банката, в случай, че титулярът не извърши което и да е плащане по Договора и Общите условия за срок, по-дълъг от 5 работни дни след датата, на която такова плащане е станало изискуемо или при влошаване на финансовото състояние на кредитополучателя. Няма възражения от страна на длъжника за получаването на кредитната карта от негова страна, представено е доказателство, че той я е получил на 20.08.2007г. в 16.20ч. Видно от приложените в заповедното и в исковото производство писмени доказателства, ищецът е изпратил на ответника-кредитополучател покана/предизвестие за обявяване на предсрочна изискуемост, с която го е поканил в 7 дневен срок да заплати доброволно всичките си изискуеми задължения, посочени в поканата към този момент, като е посочено, че в случай на неплащане, банката обявява за предсрочно изискуеми всички задължения по договора. Поканата е връчена чрез *** по реда на чл. 47 ал. 5 ГПК на 28.08.2023г., като длъжникът е търсен и са залепяни уведомления на 3 двата му регистрирани адреса. Длъжникът е търсен и по месторабота през 2024г. от ***, но на регистрирания адрес на работодателя в *** е липсвал офис или табела на дружеството.

От изготвената по делото ССчЕ се установява, че първата кредитна карта е била издадена при подписването на договора, и пластиката е преиздадена на 29.10.2009г., със срок до м.10.2012г. В.л. е посочило, че след тази карта, ответникът не е получавал друга, като в с.з. на 09.05.2025г., то категорично заяви, че нова карта след 2012г. не само че не е получавана, такава не е издавана. Експертизата установява, че кредитът е усвояван и погасяван многократно през периода от 24.08.2007-24.10.2011г., последно усвоената сума от ответника е била на 24.10.2011г., последното погасяване е било на 11.10.2011г. Посочено е, че съгласно счетоводството на ищеца, кредитът е в просрочие от 21.10.2011г. и е обявен по данни на *** за предсрочно изискуем от 14.03.2024 г. Посочено е, че задължението на ответника към 26.08.2015г. е било следното: главница – 5000лв., такси – 42.50лв., договорна лихва от 21.10.2011-26.08.2015г. - 7333.60лв., наказателна лихва от 21.10.201126.08.2015г. – 3575.17лв, или общо 15951.27лв. Посочено е, че след 26.08.2015г. не е начислявана наказателна лихва, а само договорна и законна лихва, като техните размери са както следва: договорна лихва от 21.10.201113.03.2024г. – 15133.60лв. и законна лихва от 14.03.2024-20.03.2024г. – 13.41лв.

В допълнителната експертиза са посочени размерите на задълженията за период три години преди подаване на заявлението в заповедното производство – 21.03.2021г.-21.03.2024г. – главница 5000лв. и договорна лихва 2637.69лв.; както и размерите на задълженията за период пет години преди подаване на заявлението в заповедното производство – 21.03.2019г.-21.03.2024г. – главница 5000лв. и договорна лихва 4437.69лв.

При така събраните доказателства, съдът намира от правна страна следното: Съгласно чл.3 от Договора между страните, срокът за ползване на предоставения банков кредит-овърдрафт е до 20.08.2009г., като същият се подновява автоматично, същото е предвидено и в чл. 19.1.1 от ОУ. Липсва твърдение от страните, че някоя от тях е правила изявление за прекратяването му, преди 2023г., когато кредиторът е отправил обсъдената покана/предизвестие за обявяване на предсрочна изискуемост. Видно от представеното в заповедното производство извлечение от счетоводните книги, 4 кредитът е в просрочие от 21.10.2011г. Позовавайки се на това неизпълнение едва през 2023г., банката е изпратила на кредитополучателя Покана за доброволно изпълнение, с която е предоставила 7 дневен срок за заплащане на всички изискуеми задължения, като е направено и изявление, че в случай на неизпълнение в посочения срок, банката ще счита кредита за изцяло и предсрочно изискуем. От приетото заключение на ССчЕ обаче се установява, че банката е спряла да начислява такси и наказателна лихва още през 2015г., като в извлечението, представено пред заповедния съд по реда на чл. 417 ГПК, са посочени различни от установените от заключението суми, периоди на задължението, а по отношение на годишната такса за поддръжка – в извлечението си от счетоводни книги заявителят дори не е посочил за кой период ги е начислил. Установява се също така, че след изтичане на срока на втората издадена пластика, след м.10.2012г., друга такава не е издавана от банката. Действително, съгласно ОУ, неполучаването на кредитна карта от кредитополучателя и фактическото преустановяване на ползването му не води до прекратяване на договора.

В случая обаче следва да се разгледа специфичния характер на кредитния продукт, за който е сключен процесния договор – титулярът на картата усвоява различни суми през различни периоди и има право след погасяване на цялата или на част от усвоената сума, да усвои нови суми по договора, които не могат да надхвърлят кредитния лимит, при което възникването, падежът и размерът на задължението за погасяване зависят изцяло от поведението на длъжника. Категорично по делото се установява, че последната издадена кредитна карта е с изтекъл срок след м.10.2012г., и друга такава не е издавана от банката, както и че след 24.10.2011г. кредитополучателят не е извършвал платежни операции с кредитната си карта. Но съгласно ОУ, на които банката се позовава, тя подновява срока на валидност на картата служебно, доколкото е продължен срокът на договора, като издава нова карта. При така установеното, че след изтичане срока на кредитната карта през 2012г., ответникът не е получавал други пластики, и банката не е преиздала нова карта на кредитополучателя, респективно, по силата на ОУ - не е продължаван и срокът на овърдрафта. При това положение се следва принципът, че никой не може да се позовава на собственото си виновно поведение, доколкото и самият ищец в случая е преустановил изпълнението на договора. Аргумент в тази посока е обстоятелството, че последната начислена такса за обслужване 5 на кредита е от 2015г., и че начисляването на наказателна лихва по овърдрафта е до 26.08.2015г. Следователно, страните не са подновили действието на договора помежду си нито по предвидения в договора начин - чрез преиздаване на кредитната карта след изтичане на срока й, нито с конклудентни действия - било чрез усвояване на суми, било чрез заплащане на изчерпания от кредитополучателя кредитен лимит. Предвид това, на основание т.13.1.1. и 13.1.2. от ОУ, съдът приема, че договорът за кредит е прекратен, като от 26.08.2015г., когато задълженията за такси и наказателни лихви са престанали да се начисляват от банката, е настъпила и изискуемостта на вземанията по него. От този момент, в съответствие с фактическите си действия, банката е могла да предприеме и правни такива по събиране на вземането си, в т.ч. и принудителни - при отказ от страна на кредитополучателя да плати. Наличието на продължително неизпълнение близо 12 години, което съгласно договора и ОУ, на които ищецът се позовава, води до загубване преимуществото на срока, и е основание за прекратяване на договора, а в този случай съдът намира, че бездействието на кредитора не може да остане несанкционирано. При положение, че е лимитът по картата е изчерпан и сумата по кредита не е върната, неизправният длъжник не е имал правен интерес да иска издаване на нова карта. Пасивното му поведение в продължение на близо 12 години е било в негов интерес, но от друга страна, продължаващото начисляване на договорна лихва и очакванията на бездействащия кредитор, длъжникът му да се яви след толкова години и да погаси дълга си с намерения да ползва овърдрафт за следващ период, не могат да останат несанкционирани от закона, а и такава е формалната логика. След като не е получил в сроковете по договора дължимото му плащане, и не е предприел действия по събирането му през посочения период, с оглед направеното възражение от длъжника за изтекла давност, следва да се приеме, че кредиторът е изгубил правото на иск за принудително събиране на вземането, тъй като поради неупражняването му това право се е погасило по давност. Противното би означавало злоупотреба с право. Съдът не възприема тезата на ищеца, че едва с изричното изявление, връчено чрез ЧСИ, кредитът е станал изискуем, и от тази дата е започнала да тече погасителната давност, както и че кредиторът, като изправна страна по договора има правната възможност да прецени дали да се възползва от тази предсрочна изискуемост и кога – доказателствата по делото сочат, че последното теглене от овърдрафта 6 е извършено на 24.10.2011г., към която дата кредитният лимит е изчерпан до пълния си размер. Безспорната между страните липса на плащания след 11.10.2011г., представлява неизпълнение най-малко на задължението за заплащане на минимална погасителна вноска, дължима ежемесечно. В тази хипотеза, поради неизпълнение на задълженията от страна на длъжника, банката е имала право да обяви кредита за изцяло изискуем след писмено предизвестие до титуляря и да го покани да заплати в определен срок усвоения изцяло кредитен лимит. Ако не го стори в съответния срок от падежа на задължението, бездействието следва да бъде санкционирано с отхвърляне на иска, при наличие на възражение за погасяване по давност от длъжника.