Определение № 761 от 26.09.2024, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 761 гр. С., 26.09.2024 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росина Н. Дончева

Членове:

Георги Ст. Мулешков

Адриана Ат. Велева като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Въззивно частно гражданско дело № 20241800500518 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.

С Определение № 168 от 19.04.2024 г. по гр. д. № 658/2022 г. по описа на РС - С., постановено по реда на чл. 248 от ГПК, първоинстанционно решение е изменено в частта за разноските, като присъдените с решението в полза на ищеца К. К. К. разноски са намалени от 1360 лв. на 1060 лв. в резултат от намаляване на адвокатските възнаграждения от по 500 лв. за осъществена защита по всеки от двата уважени обективно съединени иска до размери от по 350 лв.

Определението е обжалвано от ответника в първоинстанционното производство - „Ф.Б.“ ЕООД, който излага съображения за неправилно определяне от страна на първоинстанционния съд на материалния интерес по делото, върху който е определено възнаграждението, както и за наличие на основания за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер, по-нисък от минималния такъв, посочен в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Моли, общият размер на разноските за адвокатско възнаграждение да бъде намален до размер от 200 лв., а в депозираната пред първоинстанционния съд молба по чл. 248 от ГПК е поддържал, че следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в минималния размер от 400 лв. При условията на евентуалност (в случай, че въззивният съд не присъди едно общо възнаграждение по 1 двата обективно съединени иска), моли за намаляване на определеното възнаграждение до размер от 200 лв.

В срока за отговор на частната жалба е постъпил такъв от ищеца в първоинстанционното производство К. К. К., който оспорва жалбата.

Съдът, след като разгледа частната жалба и писмения отговор и се запозна с данните по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Производството по гр. д. № 658/2022 г. по описа на РС – С. е образувано по искова молба подадена от К. К. К., чрез пълномощника му - адв. Б. З. – САК против „Ф.Б.“ ЕООД, за признаване за установено, че сключеният между тях договор за предоставяне на гаранция № 4165783 е нищожен, поради противоречие, заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави и иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати сумата от 622,56 лева, представляваща платена сума по нищожен договор, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.

В първоинстанционното производство е представен договор за правна защита и съдействие, с който договореното възнаграждение е в размер на 1000.00 лева, платени в брой при подписване на договора.

С постановеното по делото решение № 26/06.03.2024 предявените от ищеца искове са уважени, като ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски в общ размер на 1360 лева, от които по 500 лева за всеки уважен иск, представляваща адвокатско възнаграждение.

С молба по чл. 248, ал. 1 от ГПК, депозирана от „Ф.Б.“ ЕООД, е направено искане за изменение на решението в частта за разноските.

С обжалваното в настоящото производство определение районният съд е намалил адвокатското възнаграждение на по 350 лева за всеки уважен иск, вместо първоначално присъдените 500 лева.

Според чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове за всеки един от тях поотделно, независимо от формата на съединяване на исковете.

Неотносими са доводите на жалбоподателя за недължимост на адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 38 от ЗАдв поради липса на доказателства, че били налице законовите 2 предпоставки за това. В конкретния казус, по делото не се претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗАдв, а присъждане на уговорено и действително заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв. В настоящия случай следва да се направи преценка каква част от тази разноски следва да бъде възстановена на ищеца съобразно изхода на делото и при наведено възражение за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение.

В отговора на исковата молба, в който е наведено възражението на настоящия жалбоподател за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна, както и в депозираната от него молба по чл. 248 ГПК, той е поддържал, че адвокатското възнаграждение на насрещната страна следва да бъде определено именно в размерите по Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Настоящият въззивен състав намира, че адвокатско възнаграждение в размер на 350 лв. за осъществената защита по иска за нищожност на договорна клауза не е прекомерно. Делото не се отличава с особено висока фактическа и правна сложност, но процесуалният представител на ищеца е положил труд, оценим на такава стойност. Той е подготвил делото, като се е запознал с релевантната съдебна практика, преценил е относимостта й към конкретните факти, и въз основа на това е изготвил исковата молба.

Поради това настоящият съдебен състав намира, че възнаграждение в размер на 350 лв. е справедливо и съответно на извършената работа, като няма основание за допълнителното му намаляване.

По иска за връщане на платената въз основа на нищожната договорна клауза сума, макар също определено под минимума по НМРАВ, настоящият състав намира, че е прекомерно. Уважаването на този иск и присъждането на платената въз основа на нищожната договорна клауза сума е пряк резултат от осъществената защита по обуславящия иск за нищожност на тази клауза. Основната част от защитата по този иск е осъществена със самия факт на успешно проведената защита по обуславящия иск за нищожност на клаузата, по която е извършено плащането. Поради това следва да се приеме, че за защита по обусловения иск се дължи възнаграждение в размер, значително по- нисък и от минималния по НМРАВ, като съдът има право да присъди такъв съгласно решение от 25.01.2024 г. по дело С438/2022г. на СЕС и съобразената с него национална съдебна практика. Поради това и с оглед диспозитивното начало в процеса, това намаляване следва да бъде до посочения от самия жалбоподател 3 размер в наведеното при условията на евентуалност негово искане в частната жалба, а именно - 200 лв.

По тези съображения, обжалваното определение следва да бъде отменено, а вместо него - да се постанови друго, с което първоинстанционното решение бъде изменено в частта за разноските, като присъденото в полза на ищеца адвокатско възнаграждение бъде намалено до общ размер от 550 лв., а общият размер на всички присъдени в негова полза разноски бъдат намалени до общ размер от 910 лв.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 168 от 19.04.2024 г., постановено по реда на чл. 248 от ГПК по гр. д. № 668/2022 г. по описа на РС - С., с което присъдените в полза на ищеца К. К. К. с ЕГН ********** разноски в първоинстанционното производство са били намалени от 1360 на 1060 лв., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ Решение № 26 от 06.03.2024 г., постановено по гр.д.

658/2022 г. по описа на РС - С., в частта за разноските, като ОСЪЖДА „Ф.Б.“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Д.Н.” № 28, С.Ц., ет. 2, офис 40-46, да заплати на К. К. К. с ЕГН ********** и адрес гр. С., ул. „Х.Б.” № 10, разноски в производството по гр.д. 658/2022 г. на С.нския районен съд в общ размер от 910 лв., вместо присъдените с решението такива от 1360 лв.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4