Определение № 3001 от 23.09.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3001 гр. Пловдив, 23.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

Иван Г. Йорданов като разгледа докладваното от Иван Г. Йорданов Въззивно частно гражданско дело № 20255300502556 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274, вр. чл. 413, ал. 2 ГПК.

Oбразувано e по частна жалба на "Профи Кредит България" ЕООД, с ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ №49, бл. 53Е, вх. В, ет.7 чрез пълномощника по делото юрисконсулт Е. К. против Разпореждане №21508/31.07.2025 г., постановено по ч.гр.д. №11778/2025 г. по описа на Районен съд-Пловдив, XXV гр.с. в частта, с която е постановен отказ по заявлението на частния жалбоподател за издаване на Заповед по чл. 410 от ГПК за изпълнение на парично задължение срещу С. И. А., ЕГН **********, досежно претендираните със заявлението вземания съответно за главница в размер от 755,49 лева; за договорна /възнаградителна/ лихва в размер на 86,37 лв. за периода от 15.10.2023 г. до 15.04.2024 г., произтичащи от договор за потребителски кредит №40008968427 от 12.04.2022 г. Поддържаните оплаквания са за неправилност на обжалваното разпореждане, искането е за неговата отмяна в обжалваната част и постановяване на въззивен съдебен акт за уважаване на заявлението за процесните вземания.

Претендират се разноски.

Съдът установи следното: частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, внесена е дължимата държавна такса, на основание чл. 413 ал. 2 от ГПК препис от жалбата не се връчва на ответната страна.

Следователно е допустима и ще се разгледа по същество.

Районен съд-Пловдив е бил сезиран от „Профи Кредит България" ЕООД със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу С. И. А., ЕГН ********** за вземания, произтичащи от договор за потребителски кредит №40008968427 от 12.04.2022 г., а именно: 755,49 лв. – главница; 86,37 лева – възнаградителна лихва за периода 15.10.2023 г. – 15.04.2025 г.; 174,94 лева – възнаграждение за закупен пакет услуги „Фаст“; 249,94 лева – възнаграждение за закупен пакет услуги „Флекси“; 500 лева такса по 1

Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора, както и законна лихва за периода от 15.04.2024 г. до 26.06.2025 г., в общ размер на 40,01 лева, начислени върху вземанията за: главница (23,86 лв.), договорно възнаграждение (2,73 лв.), възнаграждението за допълнителен пакет за услугите „Фаст“ (5,53 лв.) и „Флекси“ (7,89 лв.), ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 27.06.2025 г. до окончателното й погасяване.

За да откаже издаване на заповед за изпълнение за вземанията, предмет на частната жалба, първоинстанционният съд е приел, че договорът съдържа неравноправни клаузи, на които се основават претендираните вземания, или е налице обоснована вероятност за това, което съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т. 2 и т.3 от ГПК е основание за отхвърляне на заявлението.

Жалбата срещу така постановеното разпореждане е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК не може да се издаде заповед за изпълнение, ако искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, както и ако искането се основава на неравноправна клауза на договор, сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност за това.

В случая първоинстанционният съд е бил сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение за вземания, произтичащи от договор за потребителски кредит, поради което и при произнасяне на заявлението съдът следва да извърши служебна проверка за наличието на неравноправни клаузи в договора, както и за съответствието му императивните разпоредби на Закона за потребителския кредит /ЗПК/. Съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на посочените в нормата разпоредби, сред които са и тези на чл.11, ал.1, т.9 и 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен. Видно от представения по делото договор за потребителски кредит със същия кредиторът предоставя на кредитополучателя заем в размер на 2000 лв. за срок от 24 месеца, при годишен лихвен процент-41,00%, ГПР-48,85%; възнаграждение за допълнителна услуга „Фаст“-700 лв., възнаграждение за допълнителна услуга „Флекси“1000 лв., обща сума за плащане – 4656,43 лв. С договора кредитополучателят се е задължил да заплати възнаграждение за допълнителни услуги - услуга „Фаст“ и „Флекси“ /приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредита и изплащане, възможност за промяна на погасителния план на договора/, което се начислява и заплаща заедно с месечните вноски по кредита. По делото се установява от съдържанието на договора, че размерът на посоченото възнаграждение не е включен в посочения в договора годишен процент на разходите по кредита.

Съгласно разпоредбата на чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа лихвения процент по кредита и условията за прилагането му, а съгласно т.10 - годишния процент на разходите по кредита, както и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора. Процесният договор за кредит формално отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК, доколкото в него е налице посочване на лихвен процент, годишен процент на разходите и обща сума, 2 дължима от потребителя. Размерите на тези величини, посочени в договора, обаче не съответстват на действителните такива съобразно поетите от потребителя задължения.

Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. В случая уговореното в договора възнаграждение за пакет допълнителни услуги не е било включено в ГПР по кредита, въпреки че разходите за заплащането му са пряко свързани с договора за кредит и съобразно императивните разпоредби на чл.19, ал.1 от ЗПК и §1, т.1 от ДР на ЗПК е следвало да бъдат включени при изчисляването му. При това положение е нарушена разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, предвиждаща че годишният процент на разходите по кредита не може да бъде по- висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения. Посочената разпоредба е създадена за защита на икономическите интереси на потребителя като по-слабата страна в правоотношението при сключване на договор за потребителски кредит и целта на същата е да не се допусне той да заплати за предоставения му кредит необосновано високо възнаграждение на кредитора.

Предвид горното посоченият в договора годишен процент на разходите не съответства на действителния такъв, определен съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК и изразяващ общите разходи по кредита. Налага се изводът, че в договора за кредит е налице неточно посочване на ГПР по кредита, в резултат на което потребителят е въведен в заблуждение относно действителната му цена, което следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО. Според настоящия състав на съда посочването в договора за кредит на годишен процент на разходите, различен от действителния такъв, противоречи на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, поради което следва да се приеме, че договорът за кредит не съдържа посочване на годишния процент на разходите по кредита и не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, което съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗПК води до неговата недействителност. В този смисъл е налице и формирана съдебна практика- Определение № 50685 от 30.09.2022 г. на ВКС по гр. д. № 578/2022 г., III г. о.

Съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК при недействителност на договора за потребителски кредит потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

В процесния случай чистата стойност на кредита е 2000 лв., като в заявлението е посочено, че кредитополучателят е направил 17 погасителни вноски и е изпаднал в забава. В уточнителната молба от 28.07.2025 г. кредиторът е посочил, че общата заплатена сума от длъжника С. И. А. по договора към датата на депозиране на заявлението е в размер на 3

4088,77 лв. Следователно платена е сума, надхвърляща чистата стойност на кредита.

При това положение следва да се приеме, че длъжникът не дължи на кредитора заплащане на главница, надхвърляща чистата стойност на кредита, и договорна лихва, поради което заявлението, с което такива се претендират, правилно е отхвърлено.

Предвид горното разпореждането в обжалваната част следва да бъде потвърдено.

На разположение на заявителя остава възможността да предяви иск за вземанията, за които е отказано издаване на заповед за изпълнение, съгласно чл.415, ал.1, т.3 от ГПК.

По отношение на претендираните от жалбоподателя разноски в размер на 15 лв. за заплатена държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение – при този изход на делото, предвид неоснователността на частната жалба на жалбоподателя не се дължат разноски за настоящото производство.

Водим от горното, Пловдивският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №21508/31.07.2025 г., постановено по ч.гр.д.

№11778/2025 г. по описа на Районен съд-Пловдив, XXV гр.с. в обжалваната част, с която е отхвърлено заявлението на „Профи Кредит България" ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ №49, бл. 53Е, вх. В, ет.7, с вх.

№72370/27.06.2025 г. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника С. И. А., ЕГН **********, досежно претендираните със заявлението вземания съответно за главница в размер от 755,49 лева и за договорна /възнаградителна/ лихва в размер на 86,37 лв. за периода от 15.10.2023 г. до 15.04.2024 г. по договор за потребителски кредит №40008968427 от 12.04.2022 г.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4