Решение № 890 от 16.07.2026, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 890 гр. Варна, 16.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 23 СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милена Трифонова при участието на секретаря София Н. Маринова като разгледа докладваното от Милена Трифонова Административно наказателно дело № 20263110201586 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 5 8д и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на П. Й. Й.., ЕГН **********, против Наказателно постановление (НП) № 26-0439-000128 от 27.03.2026 г., издадено от Началника на РУ 03 при ОДМВР – Варна. С обжалваното НП, на жалбоподателя, за нарушение на чл. 6, т. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на основание чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева и са отнети 10 контролни точки.

В жалбата и в хода на съдебното производство, чрез процесуалния си представител адв. С., жалбоподателят моли съда да отмени НП като незаконосъобразно. Излагат се доводи, че не е извършено вмененото нарушение, тъй като водачът е спрял на знака „Стоп“. Твърди се, че приложеният видеозапис не е годно доказателствено средство, тъй като не позволява да се направи недвусмислен извод за неспиране. Алтернативно се поддържа, че не са налице останалите елементи от състава на чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, а именно – отнемане на предимство и създаване на непосредствена 1 опасност за движението. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна – началник на 03 РУ - Варна, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание. В постъпили писмени бележки се изразява становище за неоснователност на жалбата и се моли съдът да потвърди обжалваното НП. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

На 11.02.2026 г. около 09:48 ч. в гр. Варна, ж.к. „В.“, жалбоподателят Й. управлявал лек автомобил „*“ с рег. № *. При достигане на кръстовище, сигнализирано с пътен знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!“, водачът е предприел маневра „завиване надясно“, без да спре на указаното място. В същото време по пътя с предимство се е движил автомобил, управляван от свидетеля С. С., който е бил принуден да намали скоростта си, за да избегне пътнотранспортно произшествие. Нарушението е заснето с видеорегистратор от автомобила на св. С., който впоследствие е подал сигнал до органите на МВР.

Въз основа на сигнала е образувана административнонаказателна преписка и на 04.03.2026 г. е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № АД708626. Въз основа на акта е издадено и обжалваното НП.

Така установената фактическа обстановка се доказва по безспорен начин от събраните по делото доказателства. От възпроизведения в съдебно заседание видеозапис се установява, че управляваният от жалбоподателя автомобил не спира на линията за спиране пред знака, а само намалява скоростта и продължава движението си, навлизайки в кръстовището.

Показанията на свидетеля С., който е бил пряк очевидец и участник в движението, са последователни и кореспондират изцяло с видеозаписа.

Свидетелят категорично заявява, че автомобилът на жалбоподателя не е спрял на знака „Стоп“, отнел му е предимството и се е наложило да натисне спирачки, за да не го удари.

Съдът не кредитира показанията на свидетеля В. П.,

2 доведен от жалбоподателя. Последният е в близки приятелски отношения с жалбоподателя, което поставя под съмнение неговата безпристрастност. Освен това, неговите твърдения, че водачът е спрял, са в пряко противоречие с обективното доказателство – видеозаписа, от който е видно, че пълно спиране на автомобила не е осъществено.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат отмяна на НП на формално основание. АУАН и НП са издадени от компетентни органи и съдържат всички необходими реквизити, предвидени в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

Разпоредбата на чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП санкционира водач, който не спазва предписанието на пътните знаци, правилата за предимство и др., ако от това е създадена непосредствена опасност за движението. За съставомерността на деянието е необходимо кумулативното наличие на два елемента: 1) неспазване на пътен знак или правило за предимство и 2) създаване на непосредствена опасност за движението.

По делото е безспорно установено, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си по чл. 6, т. 1 от ЗДвП да съобрази поведението си с пътен знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!“. От видеозаписа е видно, че автомобилът не спира, а само намалява скоростта си, което е в нарушение на изискването на знака.

Установен е и вторият елемент от състава – създаване на непосредствена опасност за движението. Свидетелят С. се е движил по път с предимство, съгласно чл. 50, ал. 1 от ЗДвП. С навлизането си в кръстовището без да спре, жалбоподателят е отнел предимството на движещия се по главния път автомобил. Това е принудило водача на този автомобил да предприеме защитна маневра (намаляване на скоростта), за да предотврати сблъсък.

Самата необходимост друг участник в движението, ползващ се с предимство, да промени рязко скоростта или посоката си на движение, за да избегне ПТП, е 3 достатъчна, за да се приеме, че е създадена непосредствена опасност за движението.

Управлението на МПС е дейност с повишен риск и една от найчестите причини за настъпването на ПТП е именно движението с несъобразена или превишена скорост, поради което извършеното се явява деяние със завишена обществена опасност и приложението на чл. 28 от ЗАНН в конкретния случай би било незаконосъобразно.

С оглед на изложеното, съдът намира, че административнонаказващият орган правилно е приел, че е извършено нарушение по чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП и законосъобразно е наложил предвиденото в закона наказание, което е фиксирано по размер. Наказателното постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора, жалбата се явява неоснователна, поради което на жалбоподателя не се дължат разноски. Въззиваемата страна е направила искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С оглед отхвърлянето на жалбата, това искане е основателно и следва да бъде уважено. Съдът определя размера на юрисконсултското възнаграждение в размер на 130 (сто и тридесет) лева, равняващи се на 66.47 (шестдесет и шест евро и четиридесет и седем цента) евро, като осъжда жалбоподателя да заплати на ОДМВР – Варна тази сума.

Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 26-0439-000128 от 27.03.2026 г., издадено от началника на РУ – Варна, с което на П. Й. Й., ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 102,26 евро за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП на основание чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП.

ОСЪЖДА П. Й. Й., ЕГН **********, да заплати на Областна дирекция на МВР – Варна сумата от 66.47 евро (шестдесет и шест евро и четиридесет и седем цента) , представляваща направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.

4

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Варна в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 5