Решение № 126 от 23.02.2026, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 126 гр. Казанлък, 23.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЙОВКА Б. ПУДОВА при участието на секретаря ЕЛИНА М. МАРИНОВА като разгледа докладваното от ЙОВКА Б. ПУДОВА Гражданско дело № 20255510100638 по описа за 2025 година

Предявеният иск е с правно основание чл.500, ал.1, т.3 от КЗ.

Ищецът твърди, че на 01.12.2020 г., около 06:15 ч., в гр.Казанлък, на кръстовището при пътен възел „Арсенал“, образувано от изходящото /локално/ платно на ПП-1-6 и бул.“Розова долина“, водачът на лек автомобил марка “Рено“, модел “Меган Сценик“ с рег.№*** - С. С. С., реализирал пътнотранспортно произшествие (ПТП), блъскайки велосипедиста Д. Г. С..

Автомобилът управляван от водача С. бил застрахован по задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите в “Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД със застрахователна полица BG/30/120002861759, валидна към момента на застрахователното събитие. По повод процесното събитие пострадалият велосипедист упражнил правото си на иск срещу застрахователното дружество. Във връзка с решение на ОС - Стара Загора по т.д.№472/2022 г. и последвалото решение на АСПловдив по в.т.д.№94/2024 г., “Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД заплатило на ищеца Д. Г. С. сумата от 25 000 лв. главница, представляваща обезщетение за причинените на Д. С. неимуществени вреди, заедно с лихва върху нея и други съдебни разноски. В хода на търговското дело водачът С. бил привлечен в качеството на трето лице-помагач, като решенията били постановени с участието му. Присъденото обезщетение за неимуществени вреди в размер на 25000 лв. било заплатено от застрахователното дружество, както следва: доброволно с платежно нареждане от 03.01.2024 г. за сума в размер на 17 188.37 лв., от които: 15000лв.

- част от присъденото обезщетение и 2188.47 лв. законна лихва върху тази сума; -с платежно нареждане от 19.07.2024 г. по изпълнително дело №122/2024 г. по описа на ЧСИ Д. Димитров с peг.№867, за сума в размер на 14081.67 лв., от които 10000лв. - дължим остатък от присъденото обезщетение, ведно с лихва в размер на 2 217.06 лв., разноски на ЧСИ в размер 1 на 1264.61 лв. и адвокатски хонорар в размер на 600.00 лв. Предвид гореизложеното, претенцията на пострадалия Д. Г. С. била удовлетворена в пълен размер. Основава регресната си претенция към виновния за ПТП водач на установения в хода на горепосоченото търговско дело факт, че С. С. С. не спрял, за да изчака компетентните полицейски органи, доколкото това обстоятелство било установено със сила на присъдено нещо в съдебното производство. С оглед на това ставало ясно, че виновният водач напуснал мястото на произшествието, което обстоятелство обосновавало правния интерес на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД да предяви регресните си права по смисъла на чл.500, ал.1, т.3 КЗ.

Съгласно чл.500, ал.1, т.3 от КЗ: освен в случаите по чл.433, т.1 застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина; в този случай тежестта на доказване носи виновният водач". При тази хипотеза възниквало право на застрахователя на законова суброгация до размера на всичко платено на ищеца под формата на застрахователно обезщетение. Регресното право на застрахователя не било същинско застрахователно право, тъй като не било част от съдържанието на застрахователното правоотношение по застраховка “Гражданска отговорност“, но то възниквало по силата на закона с плащането на застрахователното обезщетение. На основание чл.500, ал.1, т.3 от КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД, след изплащане на застрахователното обезщетение, застрахователят встъпвал в правата на увреденото лице от непозволеното увреждане срещу причинителя на вредите и застрахован при него по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.

Твърди, че претендираната сума не била изплатена, от което възникнал правният интерес от предявяване на претенциите си по съдебен ред.

Категорично се установявали всички предпоставки за правото на застрахователя да се суброгира изцяло в правата на увреденото лице до размера на платеното му обезщетение срещу причинителя на вредите: наличието на валидно застрахователно правоотношение между застрахователя и застрахования по „Гражданска отговорност”, заплатено застрахователно обезщетение на увредения водач, в изпълнение на задълженията по застрахователното правоотношение по

„Гражданска отговорност”, противоправно поведение, увреждане, причинно-следствена връзка между поведението и вредите, вина на ответника делинквент, размера на вредите. На основание чл.84, ал.3 от ЗЗД длъжникът изпаднал в забава, поради което дължал законна лихва върху сумата от датата на входиране на исковата молба.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника С. С. С., с ЕГН**********, с адрес с.Копринка, ул.“Родопи“ №2 да заплати на ищеца на основание чл.500, ал.1, т.3 от КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД сума в размер на 25000лв., представляваща изплатено от ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве” АД застрахователно обезщетение и законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждането на исковата молба до пълното изплащане на дължимата сума. Претендира съдебни разноски. Представя банкова сметка.

В отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК ответникът счита предявения иск за допустим, но неоснователен. Оспорва 2 изцяло предявените с исковата молба претенции. Възразява срещу твърденията в исковата молба за установени обстоятелства със сила на присъдено нещо от граждански съд в т.д. №472/2022 г. по описа на ОС- Стара Загора и в.т.д.№94/2024 г. по описа на Апелативен съд Пловдив, които пораждали основателност на правото на регрес по чл.500, ал.1, т.3 от КЗ.

Искът бил предявен на основание чл.500, ал.1, т.3 от Кодекса за застраховането, който гласял, че застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водачът напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях било задължително по закон, освен в случаите, когато било наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина. Съгласно посочената разпоредба застрахователят имал право да получи платеното обезщетение заедно с платените лихви и разноски от лицето, което напуснало мястото на настъпване на ПТП преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещението на местопроизшествието от тях било задължително по закон /чл.500, ал.1, т.3 КЗ/.

Следователно възникването на регресното право на застрахователя предполага кумулативно наличие на следните предпоставки: валидно правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност" между застрахователя и собственика на л. а., плащане от първия на дължимото застрахователно обезщетение за причинените от водача на застрахованото МПС вреди, осъществено от водача противоправно поведение при настъпване на застрахователното събитие, вид и размер на щетите, както и напускане на местопроизшествието от страна на деликвента преди пристигането на контролните органи, когато тяхното посещение било задължително. Прието било безспорно, че с решение №216/03.08.2022 г., постановено по АНД №571/2022 г. по описа на PC-Казанлък бил признат за виновен в това, че на 01.12.2020 г. в гр.Казанлък, обл.Стара Загора, на пътен възел „Арсенал"кръстовището на бул. Розова долина с изхода (локално платно) на първокласен път 1-6- околовръстен път Казанлък, при управление на МПС- лек автомобил марка и модел “Рено Сценик“ с peг.№*** нарушил правилата по ЗДвП и по правилника за прилагане на закона за движение по пътищата, а именно: чл.6, т.1; чл.20, ал.1; чл.50, ал.1 от ЗДвП и чл.45, ал.2 и чл.46, ал.2 от Правилника за прилагане на ЗДвП, което било престъпление по чл.343, ал.1 б."б" във вр. с чл.342, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.78а от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба.

Деецът не бил признат за виновен в извършване на деяния с квалификация „да е избягал от местопроизшествието". Към 01.12.2020 г. момента на осъществяване на ПТП, лекият автомобил марка и модел „Рено Сценик" с peг.

№ ***, управляван от ответника имал действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите". Ищецът твърдял, че с решение по т.д.№472/2022 г. на ОС-Стара Загора, потвърдено с решение по в.т.д.№94/2024 г. по описа на АД- Пловдив бил осъден да заплати на Д. Г. С. сумата 25000 лева, представляващо обезщетение за причинените му от ПТП неимуществени вреди, заедно с лихвата върху нея и другите съдебни разноски, за която били представени с исковата молба 2 броя заверени платежни нареждания за платени суми. Според разпоредбата на чл.500, ал.1, т.3 от КЗ регресното право на застрахователя можело да настъпи, само ако извършителят напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното 3 произшествие, преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях било задължително по закон, какъвто не бил настоящият случай. В чл.123 от ЗДвП били регламентирани задълженията на участник в пътнотранспортно произшествие. Сочи, че следвал да остане на произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи на МВР, ако в конкретното ПТП има пострадал човек. Твърди, че към момента на осъщественото ПТП не било установено наличието на пострадало лице, поради което за него не възниквало задължението по чл.123, ал.1, т.2 от ЗДвП - да уведоми компетентната служба на МВР, да остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи на МВР. Още пред органите на досъдебното производство №284ЗМ - 107/2021 г. по описа на РУ- Казанлък, същият бил разпитан като свидетел на 22.01.2021 г. и заявява, че след настъпване на удара веднага спрял, отишъл и помогнал на лицето да стане. Велосипедистът сам си взел колелото, раницата и се отправил към банкета. Твърди, че го съпровождал до банкета и го питал няколко пъти има ли му нещо и той все отговарял, че му няма нищо. Видимо не е имало нито кръв, нито други видими следи, които да създавали дори съмнение у него като водач, че лицето е пострадало. На банкета лицето Д. Г. С. си изтупал дрехите, нагласил си раницата добре на гърба и поел велосипеда, за да го кара. Водачът на МПС бил убеден, че от настъпилото съприкосновение между управляваният от него автомобил и велосипедиста нямало пострадал човек, което убеждение се формирало както от видимо доброто му физическо състояние, така и от неговите категорични отговори за липса на физическо, телесно увреждане. В момента на настъпване на ПТП около тях имало активно движение на леки автомобили и хора, отиващи на работа в Арсенал. Другите участници в движението, които не били участници в пътнотранспортно произшествие също имали задължения, отразени в чл.124 от ЗДвП. Никой от другите водачи на МПС, участници в движението по това време, не възприели да има пострадал от пътно-транспортното произшествие и никой от тях също не телефонирал на спешен телефон 112. Велосипедистът също не уведомил на тел.112, че пострадал от удар при пътнотранспортно произшествие. Нещо повече, той отишъл на преглед едва на следващия ден 02.12.2020 г. в 10.40 часа, видно от амбулаторен лист №4783, издаден от доктор Веселин Секулов.

В епикриза ИЗ №5306 на името на лицето Д. Г. С. с дата на приемане 03.12.2020 г. било отразено сведението от пациента за медицинската история, историята на случая описано така: Анамнеза: Вчера паднал като при приземяването се подпрял на дясната си ръка. Усетил силна болка и изтръпване в горната част на рамото като болката не отминавала и се усилвала при движение. Видял, че рамото е по-изпъкнало отгоре от другото". Същата анамнеза била вписана и предоперативна епикриза ИЗ №5306 от 03.12.2020 г., т.е. пострадалият съобщил, че удрянето било от вчера- 02.12.2020 г., когато за първи път посещава лекар. Самото досъдебно производство №284ЗМ107/2021г. по описа на РУ- Казанлък било образувано през 2021 г.