Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2497 от 26.06.2024, Административен съд - Пазарджик

Съд
Административен съд - Пазарджик
Дело
Административно дело 524/2024
Вид
Решение № 2497
Подписан
26.06.2024
В сила
26.06.2024
Състав
Дияна Златева-Найденова

Цитирани разпоредби

  • чл.143, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 168 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.172, ал. 2, предл. последно · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 55 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 59, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 59, ал. 2, т. 4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.37, ал.1 · Закон за правната помощ
  • чл. 117, ал. 1, т. 2, буква "б" · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 118 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 119 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 54а · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 54г, ал. 4 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 54ж, ал. 1 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 24 · Наредба за заплащането на правната помощ
  • чл. 8 · Наредба за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица
  • чл. 1 · Регламент (EО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социално осигуряване (Текст от значение за ЕИП и Швейцария)
  • чл. 11 · Регламент (EО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социално осигуряване (Текст от значение за ЕИП и Швейцария)
  • чл. 1, буква "й" · Регламент (EО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социално осигуряване (Текст от значение за ЕИП и Швейцария)
  • чл. 2, параграф 1 · Регламент (EО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социално осигуряване (Текст от значение за ЕИП и Швейцария)
  • чл. 64 · Регламент (EО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социално осигуряване (Текст от значение за ЕИП и Швейцария)
  • чл. 65 · Регламент (EО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социално осигуряване (Текст от значение за ЕИП и Швейцария)
  • чл. 65, пар. 2 · Регламент (EО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социално осигуряване (Текст от значение за ЕИП и Швейцария)
  • чл. 11 · Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност (Текст от значение за ЕИП и за Швейцария)

РЕШЕНИЕ

№ 2497

Пазарджик, 26.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пазарджик - IV състав, в съдебно заседание на шести юни две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

ДИЯНА ЗЛАТЕВА-НАЙДЕНОВА

При секретар ДИМИТРИНА ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдия ДИЯНА ЗЛАТЕВА-НАЙДЕНОВА административно дело № 20247150700524 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на 145 от и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 118 от Кодекса за социалното осигуряване КСО).

Делото е образувано по жалба на И. Г. М., [ЕГН] от гр. Пазарджик, чрез адв. М. – ПАК, против Решение № 1012-12-73#1 от 16.04.2024 г. на Директора на ТП на НОИ – Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане № 122-00-1560-3 от 18.03.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Пазарджик, с което на основание чл. 54ж, ал. 1 във вр. с чл. 11, § 3, буква „а“ и чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) 883/2004 на И. Г. М. е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица.

Решението е оспорено като незаконосъобразно поради противоречие с материалния закон, постановено при съществено нарушение на административно- производствените правила и при несъответствие с целта на закона. По същество в жалбата се твърди, че И. Г. М. е българин, български гражданин, с постоянен адрес в гр. Пазарджик. На 31.05.2023 г. трудовото му правоотношение в Германия било прекратено, като причина за прекратяване на заетостта била уволнение от работодателя. Веднага след прекратяване на трудовия му договор в Германия, лицето се завърнало в България, където се регистрирало като безработен на 07.06.2023 г. в Дирекция „Бюро по труда“ - гр. Пазарджик. Предвид това се твърди, че административният орган неправилно и в противоречие с приложимите нормативни разпоредби е определил, че не е компетентната институция по отношение на осигурителните права и задължения на лицата, при условията, определени с разпоредбите на регламентите.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и се представлява от адв. М., който поддържа жалбата. Претендира разноски. Представя писмени бележки по съществото на спора.

Ответникът – Директорът на ТП на НОИ – Пазарджик, редовно призован, не се явява, не се представлява в съдебно заседание. Жалбата се оспорва с депозирано Становище с вх. № 5160/05.06.2024 г. чрез упълномощен процесуален представител. С писмени бележки са изложени подробни съображения за законосъобразност на оспореното решение.

Административен съд - Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

На 07.06.2023 г. жалбоподателят е подал Заявление с вх. № 608-1134 от 07.06.2023 г. в Дирекция „Бюро по труда“ гр. Пазарджик за отпускане на парично обезщетение за безработица (ПОБ) на основание чл. 54а от КСО, като в него е декларирал, че последното му правоотношение с работодател от Германия е прекратено, считано от 31.05.2023 г. С подаденото заявление са представени и следните документи: заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от държава-членка на ЕС/ЕИП, в което е декларирана причина за прекратяване на трудовата дейност за последния период - „уволнение от работодателя”, декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65, пар. 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004, документ за започване на работа на 08.07.2019 г., документ за прекратяване на трудова дейност на 30.04.2023 г., документ за започване на работа на 01.05.2023 г., документ за прекратяване на трудова дейност на 01.06.2023 г. и копия от документи за заплата - 14 броя.

С подаденото заявление И. М. е поискал да му бъде отпуснато парично обезщетение за безработица като е декларирал, че последното му правоотношение е прекратено на 01.06.2023 г. и е упражнявал трудова дейност на територията на държава-членка на Европейския съюз (ЕС). В заявление с вх. № 1019-12-2779# 1 от 08.06.2023 г. за удостоверяване на осигурителни периоди от държава-членка на ЕС/ЕИП, в декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65 (2) от Регламент (ЕО) № 883/2004 и в заявление за издаване на ПД U1 е поискал удостоверяване на осигурителни периоди от Германия за времето от 07.07.2015 г. до 30.04.2023 г. и от 01.05.2023 г. до 31.05.2023 г.

В тази връзка на основание чл. 8 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица (НОИПОБ) със структурирани електронни документи (СЕД) U001 №658834 от 20.06.2023 г., U003 №673426 от 03.07.2023 г. и Н005 №673446 от 13.09.2023 г. е изискано предоставяне на информация за горепосочените периоди от компетентната институция в Германия. Съобразно това с Разпореждане №121-00-1560-1 от 20.06.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица на основание чл. 54г, ал. 4 от КСО е спряно производството по отпускане на парично обезщетение за безработица до получаване на структурирани електронни документи (СЕД) U002/U004/H006 от компетентната институция на Германия.

На 14.08.2023 г. с вх. №1019-12-2779#2 в ТП на НОИ - Пазарджик, г-н Мотолов представя нови документи във връзка с упражняваната трудова дейност в Германия - 6 броя копия. Със структуриран електронен документ (СЕД) Н001 №729832 представените документи са изпратени до компетентната институция на Германия и отново е изискано предоставяне на информация за горепосочените периоди.

Чрез системата за електронен обмен на социалноосигурителна информация между България и държавите-членки на ЕС, със структурирани електронни документи (СЕД) U001 №811229 и U003 №876853 отново е изискано удостоверяване на периодите на осигурена заетост за времето от 07.07.2015 г. до 30.04.2023 г. и от 01.05.2023 г. до 31.05.2023 г.

На 05.10.2023 г. в ТП на НОИ - Пазарджик е получен структуриран електронен документ (СЕД) Н006 №758584, с който компетентната институция на Германия е удостоверила: държава на пребиваване - Германия, адрес: undefined Нюрнберг, ул. Findelwiesenstr. 7, ПК 90478.

В ТП на НОИ - Пазарджик за И. М. са получени структурирани електронни документи U002 №861269 от 18.01.2024 г. и U004 №891085 от 13.02.2024 г. от компетентна институция на Германия с потвърдени:

- периоди на осигурена заетост: от 07.07.2015 г. до 07.07.2019 г.; от 08.07.2019 г. до 30.04.2023 г.; от 01.05.2023 г. до 31.05.2023 г.;

- причина за прекратяване на заетостта - „уволнение от работодателя“;

- доход за периода:

- от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. в размер на 65110,86 евро - брутен доход и 9373,21 евро-единно плащане.

- от 01.05.2023 г. до 31.05.2023 г. в размер на 1800,00 евро - брутен доход.

Съобразно това на основание чл. 55 от АПК, с Разпореждане №121-00-1560-2 от 14.03.2024 г. е възобновено производството по подаденото от лицето заявление за отпускане на ПОБ.

С Разпореждане №121-00-1560-3 от 18.03.2023 г. на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 11, §3, буква „а“ и чл. 65, §2 от Регламент (ЕО) 883/2004 на И. М. е отказано парично обезщетение за безработица, като основен мотив за това е, че за периодите на заетост на лицето държавата му на пребиваване е Германия.

Разпореждане №121-00-1560-3 от 18.03.2023 г. е оспорено по административен ред пред Директора на ТП на НОИ – Пазарджик, който е потвърдил същото с процесното Решение № 1012-12-73#1 от 16.04.2024 г.

По искане на жалбоподателя по делото е разпитан свидетелят П. Г. Д., чиито показания съдът кредитира като ясни, безпротиворечиви и дадени от лице, което не е заинтересовано от изхода на спора.

Свидетелят Д. посочва, че е в приятелски отношения с жалбоподателя и го познава от ученическите им години. Посочва, че жалбоподателят е работел в Германия 9-10 години. В България се прибрал миналата година по това време (началото на месец юни). В Германия работел в Ди Ейч Ел като куриер. Прибирал се в България по думи на свидетеля „често“, като свидетелят твърди, че го е закарвал лично от и до летището. Когато жалбоподателят се прибирал в България, оставал за около един месец до 20-30 дни. Прибирал се на няколко месеца. Свидетелят посочва, че съпругата и детето на жалбоподателя живеели в България. Посочва, че доколкото му е известно детето не е живяло в Германия, като след като се родило детето с майка му се прибрали в България, а жалбоподателят останал в Германия, за да събере пари и впоследствие да може тук да се установи, да си купи жилище и със семейството му да си живеят в България. Твърди, че в момента жалбоподателят и семейството му живеят в България.

По делото, по искане на жалбоподателя е разпитан и свидетелят Г. С. М., чиито показания съдът кредитира, въпреки че същата е съпруга на жалбоподателя и в този смисъл е заинтересована от изхода на делото, но показанията  са ясни и безпротиворечиви.

Свидетелят М. твърди, че след като детето им се родило в Германия през м. май 2017 г. и след като същото станало на два или три месеца, си дошли в България – тя и детето. Живеели предимно тук – България, като детето било записано на детска градина в гр. Белово. Свидетелят посочва, че по-голямата част от неговото детство досега била в България. Жалбоподателят се прибирал в България, около три пъти в годината, месец прекарвал тук, понякога имало моменти и повече от месец да е бил в България. Свидетелят посочва, че жалбоподателят се прибирал минимум три пъти в годината в България, като и свидетелят и детето са ходили в Германия за малко, за да са при него.

За да докаже трайна установеност на територията на Република България от страна на жалбоподателя е представен Нотариален акт № 20, том I, рег. № 506, дело № 19 от 06.02.2023 г., с който Г. С. М. е закупила недвижим имот – апартамент в жилищна сграда в гр. Пазарджик, заедно със справка за задължения към 2024 г. от Община Пазарджик за дължими данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци за посочения недвижим имот. Представени са и копия от лична карта на жалбоподателя издадена на 19.05.2023 г., от която става виден постоянен адрес на територията на Република България, в гр. Пазарджик и шофьорска книжка от 2015 г. Представени са и копия на самолетни билети от 2017 г., 2018 г., 2019 г., 2020 г., 2021 г., 2022 г., от които е видно, че жалбоподателят и членове на неговото семейство са пътували от и до България и Германия. Представен е и болничен лист за г-н И. М., издаден от ЛКК в България, съобразно който жалбоподателят е в отпуск по болест за периода 06.02.2023 г. – 25.02.2023 г., за домашно-амбулаторно лечение, но е с посочена месторабота в Нюрнберг, Германия.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок срещу акт подлежащ на оспорване от лице, което има правен интерес от оспорването и се явява допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

Административен съд – Пазарджик като обсъди доводите на страните, прецени представените по делото доказателства и извърши проверка на оспорения акт в съответствие с разпоредбата на чл. 168 АПК, за да се произнесе съобрази следното:

Оспореният акт е издаден от Директора на ТП на НОИ – Пазарджик. Съобразно чл. 117, ал. 1, т. 2, буква „б“ от КСО пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт се подават жалби срещу разпореждания за отказ или неправилно определяне, изменяне и прекратяване на обезщетенията за безработица. В настоящия случай процесния акт касае именно разпореждане за отпускане на обезщетение за безработица. Издателят на акта е материално и териториално компетентния орган за издаване на оспореното решение.

Що се касае до спазване на изискванията за форма на оспорения акт и предвид гореустановените, настоящият състав намира, че процесният акт е изготвен в писмена форма, съобразно чл. 59, ал. 2 от АПК, като съдържа наименование на органа, който го издава, адресат на акта, който е ясно и точно идентифициран, съдържа разпоредителна част, с която се определят правата и задълженията на адресата на акта, пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва, както и дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му. В изпълнение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК са ясно посочени всички фактически и правни основания за издаване на акта. Т.е. не се установяват нарушения във формата на акта.