Решение № 154 от 04.05.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 154 гр. София, 04.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Снежана Душкова

Членове:

Иван Стойчев

Карамфила Тодорова при участието на секретаря Ирена М. Дянкова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от Снежана Душкова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231000600073 по описа за 2023 година С присъда от 19.10.2022 г. на Софийски градски съд, постановена по н.о.х.д. № 3850/22г. подсъдимият Р. И. П. бил признат за виновен в това, че на 19.04.2022 г. в гр. София, бул. „***“ №1Б, пред магазин, находящ се на адреса, с цел да набави за себе си имотна облага - паричната сума в размер на 20,00 лева, чрез заплашване направил опит да принуди И. Й.

Н. да извърши нещо противно на волята му - да му предаде паричната сума в размер на 20,00 лева, и с това да му причини имотна вреда в размер на 20,00 лева, като деянието останало недовършено поради независещи от волята на дееца причини и деянието е извършено при условията на опасен рецидив, поради което и на осн. чл. 214, ал. 2, т. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 213а, ал. 3, т. 7, вр. чл. 29, ал. 1,б. „а“, вр. чл. 18, ал. 1 НК, вр чл. 55, ал. 1, т. 1 НК го осъдил на „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” срок от 3 /три/ години.

На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗИНЗС бил определен първоначален „строг” режим на изтърпяване.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият бил осъден да заплати направените по делото разноски , а на основание чл.190, ал.2 от НПК - да заплати и 5.00 (пет) лева - държавна такса за служебното издаване на един изпълнителен лист.

Срещу присъдата е депозирана жалба от служебния защитник на подсъдимия, с релевирани доводи за явна несправедливост на наложеното наказание и заявено искане за неговото намаляване.

1

Жалба срещу присъдата е била депозирана от повереника на частния обвинител И. Й. Н.,както и възражение по реда на чл.322 от НПК срещу жалбата на подсъдимия.

В жалбата на частния обвинител се изразява недоволство от размера на наказанието и искане за увеличаване. Във възражението е посочено,че жалбата на подсъдимия следва да бъде оставена без уважение. Направено е искане за заплащане на разноски .

Прокурорът от градска прокуратура не е взел становище по жалбите, при изпратени преписи.

На основание чл.327 от НПК след проведено разпоредително заседание делото е насрочено за разглеждане.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция служебният защитник адв.С. и подсъдимият поддържат доводите изложени в писмената жалба.

Частният обвинител и неговият повереник адв. И. също поддържат изложените в жалбата съображения и молят за увеличаване на наказанието,както и за присъждане на направените по делото разноски.

Представителят от апелативна прокуратура изразява становище за законосъобразност на постановения съдебен акт.

СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като взе предвид депозираните жалби, съобрази доводите на страните в съдебно заседание и служебно провери изцяло на основание чл.313 и чл.314 ,ал.1 НПК законността, обосноваността и справедливостта на присъдата, намери за установено следното: по жалбата на подсъдимия:

Релевираните в жалбата доводи са били поставени и пред първата инстанция, били са разгледани и са получили правилно разрешение в изготвените мотиви. Събраните доказателствени източници не дават основание да се направят различни от приетите от първата инстанция изводи, както по отношение на приетата квалификация и авторството на деянието,така и относно вида и размера на наказанието, поради което и за настоящия състав същите се явяват неоснователни.

Производството пред първата инстанция е било проведено по реда на глава двадесет и седма от НПК ( съкратено съдебно следствие) при условията на чл.371, т.2 НПК, при което подсъдимият изцяло е признал фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, съгласявайки се да не се събират доказателства за тези факти . Независимо от заявената от подсъдимия позиция и направените от него самопризнания, целящи от друга страна и възползване от по-благоприятните последици по прилагането на диференцираната процедура по чл.373, ал.2 НПК е необходимо да се подчертае, че тези самопризнания са били изцяло подкрепени от доказателствата по делото и обвинението доказано.

От фактическа страна е установено ,че подсъдимият Р. И. П. е роден на ******** г. в гр. ***; българин, български гражданин; осъждан; с 2 начално образование; ЕГН: **********.

С присъда № 139/02.04.2009г. по НОХД № 3579/2008г. по описа на СГС, но, 6 с-в, влязла в сила на 02.11.2009г. подсъдимият бил признат за виновен за престъпление по чл. 116, ал.1, т. 6, пр. 3 вр. чл. 115 НК, като му е било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 11 /единадесет/ години.

Св. С. И. С. - Н. стопанисвала магазин за продажба на бельо, находящ се в гр. София, бул. „***“ №1Б. На 19.04.2022 г. около 16:00ч. св. С. - Н. и нейният съпруг - св. И. Й. Н. се намирали в посочения магазин. По същото време в близост до магазина бил поде. Р. П.. Същият имал нужда от парични средства и решил да си набави такива по непозволен от закона начин, като чрез заплашване принуди св. Н. да му предаде парична сума. В изпълнение на взетото решение, подсъдимото лице се приближило до св. С. - Н. и св. Н., които били пред магазина за бельо, и се обърнал към св. Н. като го заплашил, че ако не му предаде сумата в размер на 20 лева ще запали него и съпругата му - св. С. С. - Н.. Подсъдимият осъзнавал, че св. Н. не желае да му предаде посочената парична сума, като употребил описаното заплашване именно, за да го мотивира да го стори и така да набави за себе си имотна облага в размер на 20,00 лева. Въпреки отправената заплаха, св. Н. категорично отказал да предаде на подсъдимия поисканата парична сума. Подсъдимият П. останал крайно разочарован от липсата на резултат от действията си, поради което нанесъл удар с неустановен предмет в областта на лявото ухо на св. Н., след което бързо напуснал местопроизшествието без да е набавил за себе си исканата имотна облага - паричната сума в размер на 20 лева.

За да приеме изложената фактическа обстановка, съдът прецизно е обсъдил всички доказателства / направеното от подсъдимия признание на фактическата обстановка изложена в обвинителния акт дадено по реда на чл.

371, т. 2 НПК; показанията на св. Н., С.-Н., Т., А. К., Б., Г., С., Д., писмените доказателства: заявление; лист за преглед на пациент; СМУ; протокол за доброволно предаване; справка от ГДИН за подсъдимия; медицински документи; заключение на комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза експертизи /КСППЕ/; свидетелство за съдимост на подсъдимия.

Правилно в мотивите си съдът е приел, че всички значими за правилното решаване на делото обстоятелства са безспорно установени.

Съдът е изготвил мотивите си при спазване разпоредбите на чл.305 ал.3 НПК, като е посочил какви обстоятелства е приел за установени и въз основа на какви доказателства, посочил е от кой факт, какви изводи са направени.

При анализа на доказателствата, съдът е отделил особено внимание на показанията на св. Н. и неговата съпруга-св.Н., които непосредствено след деянието са дали подробно описание, както на подсъдимия, така и на протеклите в хронологичен ред събития. В показанията им не са били констатирани противоречия и логически несъответствия и съвсем правилно са били използвани за сигурна основа на фактическите констатации на съда, като по съдържанието си са напълно годни да обосноват осъдителните изводи на присъдата. В случая липсват обективно доказани обстоятелства, които да 3 накърнят достоверността на обсъжданото доказателствено средство. По делото липсват каквито и да са данни, поставящи под съмнение добросъвестността на свидетелите. Показанията им са депозирани с максимална точност и пълнота, обективни, подробни и убедителни. Съдът е обсъдил и обосновал изводите си и със заключението на назначената и изслушана експертиза, която е преценил като обоснована и пълна, отговаряща на всички поставени въпроси.

Относно правната страна обосновано и в съответствие с доказателствата по делото решаващият съд е приел, че деянието се субсумира по чл.214, ал.2 т. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 213а, ал. 3, т. 7, вр. чл. 29, ал. 1,6. „а“, вр. чл. 18, ал. 1 НК. На база събраните по делото доказателства, правилно решаващият съд е приел за безспорно установено, че на инкриминираната дата и при условията на опасен рецидив, чрез заплашване подсъдимият е направил опит, с цел да набави за себе си имотна облага да принуди пострадалия да извърши нещо противно на волята му, като изложените в тази насока правни изводи се споделят изцяло от въззивния състав.

Обосновано съдът е приел, че заплашването е било начин и средство за постигане на целта – да си набави сумата от 20 лв. ,като чрез нея /заплахата/ да принуди св.Н. против волята си да му предостави исканата сума. По делото безспорно е било установено, че деянието е било извършено от подсъдимия при условията на опасен рецидив(приложен е бюлетин за съдимост обосноваващ рецидива), при пряк умисъл- съзнавал е обществено опасния характер на деянието си, предвиждал е настъпване на обществено опасните последици и е искал тяхното настъпване .

По отношение на наказанието настоящият въззивен състав намира, че няма нарушение на правилата за индивидуализация и същото не е завишено.

По принцип съдът е обсъдил релевантните обстоятелства и прецизно ги е посочил. Всички установени по делото обстоятелства за личността на подсъдимия и за обществената опасност на деянието са обсъдени и правилно оценени. Правилно и наказанието е било определено по реда на чл.55,ал.1,т.1 от НК, като изложените мотиви се възприемат изцяло.

По отношение самопризнанието и настоящият състав намира,че в конкретният случай е налице формално волеизявление за признание на фактите и не следва да бъде третирано допълнително като смекчаващо отговорността обстоятелство. Независимо,че подсъдимият е направил признания , престъпната му дейност е била разкрита в хода на досъдебното производство в резултат от ефективната дейност на компетентните органи. по жалбата на частния обвинител:

Жалбата е частично основателна ,касателно искането за присъждане на разноски единствено пред САС, (разноските пред СГС могат да бъдат присъдени по реда на чл.306,т.4 от НПК). По делото е приложен договор за правна помощ, в който е посочено, че направените пред САС разноски за повереник са в размер на 750 лв. В останалата част жалбата е неоснователна.

Наказанието е справедливо, неговият размер не е занижен, общият обем наказателна принуда е правилно определен и целите на индивидуалната и 4 генералната превенция биха били изпълнени. Възражението на частния обвинител ,че в мотивите не било описано последващото поведение след деянието на подсъдимия също е неоснователно, тъй като съдът е обвързан от пределите на изготвения обвинителен акт и фактите, които прокуратурата е приела за релевантни и които впоследствие при проведеното по реда на съкратеното съдебно следствие са признати от подсъдимия.

Предвид изложеното и като не намери основания за отмяна, а само за изменение на постановения съдебен акт в частта за разноските , на основание чл.334,т.3, чл.338 от НПК СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД РЕШИ:

Изменя присъдата в частта относно разноските, като осъжда подсъдимия Р. И.

П. със снета по делото самоличност да заплати на И. Й. Н. сумата от 750 лв.

(седемстотин и петдесет лева) представляващи направени разноски за повереник пред въззивния съд .

Потвърждава присъдата в останалата й част.

Решението може да се обжалва или протестира пред ВКС на РБ в 15 дневен срок от узнаване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5