Определение № 759 от 20.03.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 759 гр. Бургас, 20.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Таня Т. Русева Маркова

Членове:

Елеонора С. Кралева

ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА

ВЪЛКОВА като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Въззивно частно гражданско дело № 20232100502033 по описа за 2023 година

Производството по делото е по реда на чл.413, ал.2 ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД, ЕИК 200644029, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Хенрих Ибсен“ № 15, ет.6, подадена чрез пълномощник ю.к.Маргарита Николова, против разпореждане № 10851 от 25.10.2023 г., постановено по ч.гр.д.№ 6371/2023 г. по описа на БРС, с което е отхвърлено заявлението на „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу длъжника И. П. Х. от с.Р., общ.К., ул.“К.“ № *, ЕГН **********, за заплащане на сумите от 820.66 лв. – договорна лихва и 3440.80 лв. – мораторна лихва, дължими на основание Договор за потребителски кредит № **/16.07.2013 г.

В жалбата е посочено, че атакуваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно. Излагат се подробни аргументи за неправилност на извода на съда, че вземането се основава на неравноправни клаузи в потребителския договор. Моли въззивния съд да отмени обжалваното разпореждане и да постанови издаването на заповед за изпълнение за претендираните със заявлението вземания за договорна лихва и за мораторна лихва.

Съгласно разпоредбата на чл.413, ал.2 ГПК препис от жалбата не е връчен на насрещната страна.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице, което има правен интерес от обжалването и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид доводите в частната жалба, събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, намира следното:

Производството по ч.гр.д.№ 6371/2023 г. по описа на РС-Бургас е образувано 1 по подадено от „Фронтекс интернешънъл” ЕАД заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК против И. П. Х., за заплащане на следните суми, дължими по Договор за потребителски кредит № ** от 16.07.2013 г., сключен между длъжника и „СИБАНК“ ЕАД, ЕИК 831686320, вземанията по който са прехвърлени от заемодателя на „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД с Договор за цесия от 04.12.2015 г. : 4484.58 лв. – главница, 820.66 лв. – договорна лихва за периода от 28.02.2014 г. до 17.07.2017 г., 3440.80 лв. – лихва за забава за периода от 04.12.2015 г. до 11.10.2023 г. (с изкл. на периода 13.03-13.07.2020 г.), ведно със законната лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането.

В заявлението е посочено, че претенцията произтича от Договор за потребителски кредит № **/16.07.2013 г. , сключен между И. Х. и „СИБАНК“ ЕАД, по силата на който на длъжника е отпуснат кредит в размер на 5000 лв., които същият се е задължил да върне заедно с уговорената възнаградителна лихва на 48 месечни погасителни вноски, съгласно погасителен план. Посочено е, че крайният срок за издължаване на целия заем е изтекъл на 17.07.2017 г., с което всички вземания по кредита са станали изискуеми. Твърди се, че на 04.12.2015 г. е подписан Договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ на основание чл.99 ЗЗД между „СИБАНК“ ЕАД и „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД, с който вземането по процесния договор за кредит е прехвърлено на заявителя, за което длъжникът е уведомен.

Първоинстанционният съд е издал заповед за изпълнение по чл.410 ГПК с № 3143/25.10.2023 г. за главницата от 4484.58 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от подаване на заявлението – 25.10.2023 г. до окончателното плащане, както и съдебни разноски от 115.33 лв. съобразно с уважената част от заявлението.

С постановеното по делото разпореждане № 10851 от 25.10.2023 г., инкорпорирано в издадената заповед по чл.410 ГПК, БРС е отказал издаване на заповед за изпълнение за сумата от 820.66 лв. – договорна лихва и за сумата от 3440.80 лв. – мораторна лихва. За да отхвърли заявлението в посочената част, съдът е приел, че искането е основано на неравноправни клаузи в договора по смисъла на чл.143, ал.2, т.8, т.19 и т.20, вр. чл.145, и чл.146, ал.2 ЗЗП, респ. е налице обоснована вероятност за това – чл.15.3 от договора, позволяващи на банката да променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидени в него основания, доколкото съдържащите се такива са неопределени, неясни и формално посочени и не позволяват на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора, а също предвиждащи минимален и недостатъчен срок за отказ или съгласие за продължаване на договора. За лихвата за забава е прието, че също не следва да се присъжда, тъй като е начислявана върху погасителните вноски, включващи и начислената по неравноправната клауза договорна лихва.

Въззивният съд намира постановеното от БРС разпореждане за неправилно.

Действително, в т.15.3 от представения договор за потребителски кредит е уговорено, че длъжникът дава изричното си съгласие банката едностранно да променя размера на действащия към датата на сключване на договора банков лихвен процент (БЛП) при условията на т.15.3.1 – при изменение на който и да е от следните параметри и фактори, в зависимост от които е определен БЛП, а именно: средно претеглената стойност (в процент) на привлечения в банката паричен ресурс; цената на новия паричен ресурс, който банката може да привлече в даден момент; пазарните лихвени индекси ОЛП, Софибор, Euribor, Libor; директните нелихвени разходи по привлечения ресурс; нормативната база и/или регулация на БНБ. Видно е, че в 2 клаузата липсва яснота относно методиката и математическия алгоритъм за начина на формиране на едностранна промяна на лихвата, липсва обвързаност на конкретния размер на повишението на лихвата с размера на покачване на индекса, като в посочената клауза не се съдържа ясно и разбираемо за средния потребител описание на начина, по който, предвид настъпилите изменения в съответния финансов индекс ще се формира новият базов лихвен процент. Липсата на такава конкретика създава възможност банката да определи произволно начина на изчисляване на БЛП и едностранно да определи съдържанието на договора, поради което БОС намира, че клаузата е сключена в нарушение на принципа за добросъвестностност, създава значителна неравнопоставеност между страните относно правата и задълженията и е във вреда на кредитополучателя в качеството му на потребител. Ето защо, настоящата инстанция приеме, че клаузата на т.5.3 от договора за потребителски кредит е нищожна като неравноправна на основание чл.146, ал.1 ЗЗП, както правилно е приел и БРС.

В случая, обаче, районният съд не е съобразил, че към датата на сключване на договора лихвения процент по кредита е точно определен – 9 %. Така, в т.6.1.2 и т.6.2 от договора страните изрично са уговорили размера на банковия лихвен процент от 6.40 %, към който се прибавя надбавка от 2.60 %, или общия размер на лихвения процент е 9 % и ГПР от 10.90 %. Тези клаузи се отнасят до основен предмет на договора за кредит, същите са недвусмислени, достатъчно ясни и разбираеми, като с подписването на договора страните са изразили съгласието си с конкретния размер на банковия лихвен процент, лихвения процент по кредита, съответно цената на предоставения кредит и погасителния план към него, поради което посочените клаузи не са неравноправни и са действителни. При това положение, следва да се съобрази разпоредбата на чл.146, ал.5 ЗЗП, съгласно която наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, не води до неговата нищожност, ако договорът може да се прилага и без тези клаузи. В случая, нищожността на клаузата на т.5.3 в договора за кредит за едностранна промяна на възнаградителната лихва, не обуславя извод за нищожност на целия договор за кредит, тъй като договорът може да се прилага и без клаузата за едностранна промяна на лихвата. От изложените в заявлението твърдения и представените към него писмени доказателства – договор и погасителен план, е видно, че въпреки предвидената в неравноправната клауза на т.5.3 възможност, кредиторът не е променял едностранно договореният между страните лихвен процент, като претендираните със заявлението вземания не се основават на тази клауза, а съответстват на погасителните вноски за лихва и главница по погасителния план с уговорения лихвен процент от 9 % към сключването на договора. Следователно, наличието на неравноправност на клаузата на т.5.3 не е довело до едностранна промяна на лихвения процент на кредита и не води до нищожност на договора, тъй като в случая е налице предварително определен със съгласието на двете страни лихвен процент, с който е олихвяван кредита и кредиторът не се е възползвал от възможностите, произтичащи от неравноправната клауза.

Ето защо, настоящата инстанция приема, че в случая искането не се основава на неравноправна клауза по смисъла на чл.143 ЗЗП, процесният договор за потребителски кредит е действителен и не е налице основание за отхвърляне на заявлението досежно претендираната договорна лихва от 820.66 лв., като приетият от БРС извод в обратния смисъл е неправилен.

Във връзка с горните съображения, въззивният съд намира, че БРС неправилно е отказал издаване на заповед за изпълнение и по отношение на мораторната лихва от 3440.80 лв. В производството по чл.410 ГПК съдът издава заповед за изпълнение, с 3 която разпорежда на длъжника да заплати на кредитора конкретна сума, само въз основа на твърденията на кредитора. В този смисъл, заповедният съд не следи служебно за съответствието на размера на претендираното вземане с действителното фактическо положение. В случая, в подаденото заявление се твърди, че поради неизпълнение длъжникът е изпаднал в забава за заплащане на погасителните вноски по договора за кредит и дължи лихва за забава в размер на 3440.80 лв., поради което лихвата следва да се присъди в претендирания размер, а дали в действителност такава се дължи, в какъв размер и за какъв период са въпроси, които следва да се разрешат в исковото производство, ако длъжникът подаде възражение.

С оглед горното, въззивната инстанция намира, че разпореждането на БРС от 25.10.2023 г. следва да се отмени като неправилно, като се разпореди издаването на заповед за претендираните със заявлението суми.

Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 10851 от 25.10.2023 г. , постановено по ч.гр.д.№ 6371/2023 г. по описа на БРС, инкорпорирано в издадената по същото дело заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК с № 3143/25.10.2023 г., с което е отхвърлено заявлението на „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу длъжника И. П. Х., ЕГН **********, за заплащане на сумите от 820.66 лв. – договорна лихва и 3440.80 лв. – мораторна лихва, дължими на основание Договор за потребителски кредит № **/16.07.2013 г.,

КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по заявлението на „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД, ЕИК 200644029, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Хенрих Ибсен“ № 15, ет.6, против длъжника И. П.

Х. от с.Р., общ.К., ул.“К.“ № *, ЕГН **********, за заплащане на сумата от 820.66 лв. – договорна лихва за периода от 28.02.2014 г. до 17.07.2017 г. и сумата от 3440.80 лв. – лихва за забава за периода от 04.12.2015 г. до 11.10.2023 г. (с изключение на периода 13.03-13.07.2020 г.), дължими по Договор за потребителски кредит № ** от 16.07.2013 г., сключен между длъжника и „СИБАНК“ ЕАД, ЕИК 831686320, вземанията по който са прехвърлени от заемодателя на „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД с Договор за цесия от 04.12.2015 г.

ВРЪЩА делото на Районен съд-Бургас за издаване на допълнителна заповед за изпълнение съобразно настоящото определение.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

4

Членове:

1. _______________________