Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3815 от 15.10.2026, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 1171/2026
Вид
Решение № 3815
Подписан
15.10.2026
Състав
Даниела Павлова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 3815 гр. Варна, 15.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 14 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела Павлова при участието на секретаря АНА В. Д. като разгледа докладваното от Даниела Павлова Гражданско дело № 20263110101171 по описа за 2026 година

Предявени са в условията на обективно кумулативно съединяване иск с правно основание чл. 26, ал.1, предложение първо от ЗЗД и иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД. В исковата молба ищецът А. И. И., ЕГН ********** твърди, че на 05.05.2024г. е сключил с ответното дружество „В.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Д. Х.“, № ***договор за кредит № ***/05.05.2024г., по силата на който е предоставен кредит в размер на 200 лева. На 08.05.2024г. е сключено допълнително споразумение към договора, чрез който е отпусната допълнителна сума и така размера на главницата е възлизал на 300 лева. На 09.05.2024г. е сключено още едно споразумение, с което размерът на главницата е увеличен до 450 лв. Посочва, че съгласно условията по договора и анексите към него дължи „такса експресно разглеждане“, която за договор № ***/05.05.2024г. е в размер на 79,59 лв. Твърди се, че заплатената сума по отпуснатия кредит възлиза на 533,40 лв. с една погасителна вноска на 14.05.2024г. Счита, че договора за кредит е нищожен поради противоречие със закона, доколкото таксата за експресно разглеждане представлява скрито оскъпяване и разход за кредитополучателя, който не е посочен като лихва по договора и е в противоречие с нормата на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК. Приема, че тази такса следва да бъде включена в ГПР, което не е сторено. Ищецът твърди, че ГПР ще надвишава нормативно установения максимален размер съгласно правилата на ЗПК, ако таксата за експресно разглеждане е включена към годишния процент на разходите. Липсата на конкретно представяне на всички разходи поставя кредитополучателя в неравностойно положение. Ищецът сочи още, че е върнал усвоената главница по кредита, но и надплатил сума в размер на 42,64 евро с която ответното дружество се е обогатило неоснователно.

1

По изложените съображения сезира съда с искане да се прогласи нищожността на договор за кредит № ***/05.05.2024 г. поради противоречие със закона и искане за осъждане на ответника да му плати сумата от 42,64 евро, получена от „В.“ ЕООД като недължимо платена. Ищецът претендира заплащане от ответника и сторените по делото разноски, в това число и адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 131 ГПК, ответното дружество „В.“ ЕООД депозира отговор на исковата молба, с който оспорва исковете. Не оспорва, че на 05.05.2024 г. между страните е сключен договор за кредит № ***, както и че при сключване на същия е начислена такса за допълнителна незадължителна услуга за бързо разглеждане в размер на 37,44 лева. Не оспорва, че ищецът е сключил и два анекса към договора за кредит, като общата сума на задължението възлизала на 273,59 евро (535,10 лева), от които: главница в размер на 230,08 евро (450 лева), договорна лихва в размер на 2,82 евро (5,51 лева) и такса за допълнителна незадължителна услуга за Бързо разглеждане в размер на 40,69 евро (79,59 лева). Сочи се, че отпусната сума по кредита е предена от ответното дружество по сметка на каса „И.“ АД.

Потвърждава, че задължението на ищеца е погасено на 14.05.2024г., като съгласно т. 12 от Общите условия на договора дължимата договорна лихва е с намален размер поради предсрочното погасяване. Сочи се, че таксата за експресно разглеждане е допълнителна и незадължителна, която се предоставя при изрично искане от страна на кредитополучателя и гарантира обработка на искането и предоставяне на отговор, който е по-малък от стандартния за това – 7 дни. Ответникът твърди, че след посочване на параметрите на исканата сума е предоставен стандартен европейски формуляр, в който са били описани заявените от него суми, включително и таксата за експресно разглеждане на документите и с която ищецът се е съгласил. Приема се, че договорът за кредит отговаря на изисквания на ЗПК и ищецът е бил запознат в достатъчна степен, която да му позволи да прецени икономическите последици. Оспорва, че таксата за разглеждане следва да бъде включена в ГПР, доколкото същата представлява незадължителна и допълнителна услуга и кредитът може да бъде отпуснат и без заявяването на услугата. Таксата не е част от общите разходи по кредита и няма основание да се включва в обхвата на ГПР, като същата не представлява и неравноправна клауза. Приема, че твърдението за недействителност на договора е неоснователно, доколкото в текста на договора и като преддоговорна информация е оповестен размерът на ГПР и са спазени всички законови изисквания. Неоснователно е твърдението за липса на индивидуално договаряне. Единствената компонента, която формира ГПР е договорната лихва и таксата за допълнителната услуга не е част от годишния процент на разходите. Поддържа на следващо място, че правилото на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК изисква ГПР въобще да не е посочен, какъвто не е настоящият случай. Твърди, че не е налице неоснователно обогатяване на кредитора и претендираната от ищеца сума не подлежи на възстановяване. Ответникът посочва, че следва да бъде изключено от приемане твърдението, че ищецът е бил въведен в заблуждение, доколкото същият използва потребителско кредитиране и следва да бъде запознат с условията за отпускане на паричен кредит. По изложените съображения моли за отхвърляне на исковете, ведно с присъждане на сторените по делото разноски. Прави възражение за претендираното адвокатско 2 възнаграждение. Моли за присъждане на направените съдебни и деловодни разноски, както и юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание страните не се явяват и не изпращат представители.

Съдът след като взе предвид събраните в производството доказателства както поотделно, така и в тяхната съвкупност и становищата на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Между страните не е спорно, че на 05.05.2024 г. те са сключили договор за кредит № *** и два анекса към него, чрез които е усвоена главница в размер на 450 лв.

Страните нямат спор, че на 14.05.2024г. задължението и погасено предсрочно, като ищецът е заплатил 273,59 евро (535,10 лева). Страните нямат спор, че таксата за експресно разглеждане по договора и двата анекса към него е в размер на 40,69 евро (79,59 лева) и същата не е включена при формиране на ГПР по договора за кредит Договорът за кредит е сключен при действието на Закона за потребителския кредит обн. ДВ. бр. 104 от 8.12.2020г.), който в нормата на чл. 22 обявява договорът за потребителски кредит за недействителен, когато не се спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от закона. Към процесното правоотношението са приложими нормите на ЗПК, както и разпоредбите за неравноправните клаузи в потребителските договори по чл. 143–148 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) по аргумент на чл. 24 от ЗПК.

От доказателствата по делото се извежда извод, че при сключването на договора не е спазено изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, предвиждащо, че договорът трябва да съдържа годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочват взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Общите условия и в приложенията начин.

Съгласно легалната дефиниция в чл.19, ал.1 ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи и бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредници за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В процесният договор за кредит, който е сключен от страните е посочен годишен процент на разходите /ГПР/ в размер на 49.8% и доколкото с определение на съда е прието, че страните нямат спор, че таксата за експресно разглеждане на искането за кредит, на договора и двата анекса към него е в размер на 40,69 евро (79,59 лева) и същата не е включена при формиране на ГПР по договора за кредит, следва категоричен извод, че таксата за бързо разглеждане на кредита не е включена при формирането на годишния процент на разходите. Услугата за бързо разглеждане на кредита е представено от кредитора като допълнителна и незадължителна услуга, но същата е пряко свързана с отпускането на кредита, тъй като без нея процесът на разглеждане би отнел повече време, което влияе върху достъпа до кредита. Липсата на изрично посочване в 3 договора дали тази такса е включена в ГПР, както и отсъствието на информация за дневен лихвен процент по чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК е в нарушение на императивните изисквания на закона. В този смисъл е практиката на Съда на Европейския съюз. В Решение по дело C714/22, параграф 55, СЕС приема, че липсата на прозрачност относно разходите по потребителски кредит, включително непосочването на всички компоненти на ГПР, води до недействителност на договора, като потребителят дължи само чистата стойност на кредита.

Аналогично, Решение по дело C-448/17 подчертава необходимостта от яснота и разбираемост на условията, за да може потребителят да направи информиран избор. В настоящия случай липсата на яснота относно формирането на ГПР и отсъствието на дневен лихвен процент въвеждат потребителя в заблуждение относно реалните разходи по кредита, което нарушава чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 20 от ЗПК.

Съдът намира, че таксата за бързо разглеждане, макар и формално представена като отделна услуга е неделима част от процеса на отпускане на кредита и следва да бъде включена в ГПР съгласно изискването на чл. 19, ал.1 от ЗПК. Нормата сочи, че всички разходи, които са пряко свързани с кредитното правоотношение трябва да бъдат отразени в ГПР. Непосочването на този разход в изчислението на ГПР води до занижаване на реалния му размер, което противоречи на изискването за добросъвестност и прозрачност в потребителските договори. Освен това чл. 10а, ал. 2 от ЗPK забранява начисляването на такси за действия, свързани с усвояването на кредита, а разглеждането на искането е неразделна част от този процес. Съгласно чл. 22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 20 договорът за потребителски кредит е недействителен.

Ответникът не е представил доказателства по възраженията си за оборване на твърденията в исковата молба.

Поради изложеното, съдът намира, че процесният договор страда от тези пороци, което го прави изцяло недействителен на основание чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 26, ал. 1, предложение първо от ЗЗД, в какъвто смисъл е и установеното национално и общностно законодателствоа. В същата се приема, че липсата на прозрачност в потребителските договори е основание за тяхната недействителност. Разпоредбата на чл. 23 ЗПК предвиждаща, че когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, без да дължи лихва или други разходи по кредита, то и платената от ищеца сума в размер на 42.64 евро подлежи на връщане като платена без основание. Между страните не е спорно, че ищецът е погасил предсрочно задължението и е платил сумата 273.59 евро и ответното дружество дължи връщане на същата сума ведно с лихва за забава от датата на подаване на исковата молба.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК молбата на ищеца за заплащане на разноските за производството следва да се уважи и ответникът да й заплати разноски в размер на 400 еверо за възнаграждение на адвокат и в размер на 43,46 евро за заплатена държавна такса.

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

4

ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на сключения между страните договор за кредит № ***/05.05.2024 г., по иска на А. И. И., ЕГН ********** срещу „В.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Д. Х.“, № *** като сключен в противоречие на закона, на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 20 от ЗПК.