Решение № 15059 от 01.08.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15059 гр. ******, 01.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Д. Б. А.А при участието на секретаря С.С.Ц. като разгледа докладваното от Д. Б. А.А Гражданско дело № 20231110133736 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от **********, ЕИК *******, против В. А. Б., ЕГН **********, с която са предявени искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД при спазване на разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от ГПК.

Ищецът твърди, че между него и ответника в качеството му на потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 153 ЗЕ е възникнало договорно правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия за битови нужди по отношение на следния недвижим имот – апартамент 66, находящ се в **********, аб. № 55981. В исковата молба се сочи, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата 1 192,34 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 13.12.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 217,73 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на горната главница за периода от 15.09.2020 г. до 25.11.2022 г., сумата 27,14 лева, представляваща дължима главница за доставена услуга за дялово разпределение за периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 13.12.2022 г. до изплащане на вземането, и сумата 5,67 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на горната главница за периода от 31.12.2019 г. до 25.11.2022 г. Навежда твърдения, че депозирал заявление по реда на чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение за посочените суми, като било образувано ч.гр.д. № 67809/2022 г. по описа на СРС, 154 състав. Районният съд уважил заявлението, като издал заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника и разпоредил същият да заплати на заявителя претендираните суми. Препис от заповедта бил връчен на длъжника по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК, поради което са предявени настоящите искове. Ищецът сочи също, че за процесния период действали Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от ********** на потребители в гр. ******, приети с Решение от 2016 г. на ДКЕВР. В раздел ІХ от Общите условия били определени редът и срокът, в който купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, а именно: в 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача. С оглед така установения срок за плащане, ищецът счита, че насрещната 1 страна по договора е изпаднала в забава по отношение на задължението си за заплащане на паричната сума. Поддържа, че услугата дялово разпределение е извършвана през процесния период от *******, с което дружество за целта бил сключен договор съгласно чл. 139б ЗЕ.

Искането е съдът да признае за установено, че В. А. Б., ЕГН **********, дължи на ********** следните суми: 1 192,34 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 13.12.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 217,73 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на горната главница за периода от 15.09.2020 г. до 25.11.2022 г., сумата 27,14 лева, представляваща дължима главница за доставена услуга за дялово разпределение за периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 13.12.2022 г. до изплащане на вземането, и сумата 5,67 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на горната главница за периода от 31.12.2019 г. до 25.11.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК от 13.01.2023 г. по ч.гр.д. № 67809/2022 г. по описа на СРС, 154 състав.

След изпълнение на процедурата по връчване на исковата молба е постъпил в срок отговор от ответника, чрез назначения особен представител - адв. Н. Т., САК. Със същия не възразява, че през процесния период ответникът е имал качеството на клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ. Прави възражение за изтекла погасителна давност в полза на ответника. Счита за неоснователно искането за привличане на трето лице помагач на страната на ищеца предвид липсата на валидно сключен договор с етажната собственост за процесния период. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове.

Третото лице помагач *********** не излага становище по основателността на претенциите.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Към исковата молба и от третото лице помагач на страната на ищеца са представени писмени доказателства, които съдът е приобщил към делото като допустими, относими и необходими, от значение за правилното решаване на делото.

Като писмено доказателство по делото е приет нотариален акт за замяна на недвижими имоти № 187, том XI, дело № 1979 от 21.05.1982 г. на В. ****** – Нотариус при Софийския районен съд, от който се установява, че на 21.05.1982 г. ********** е прехвърлил на ******** следния недвижим имот – апартамент № 66, находящ се в гр. ******, ж.к.*************, в замяна на което ******** е прехвърлила на ********** собствеността върху недвижим имот – апартамент № 32, находящ се в гр. ******, ж.к. **************.

Приета е молба от ******** от 10.07.1982 г. за откриване на партида на нейно име.

По делото е прието искане за вписване на възбрана с изх. № 38206/15.07.2014 г. от ЧСИ С. Я., рег. № *** на КЧСИ, с район на действие Софийски градски съд, от което се установява, че срещу ответника В. А. Б., ЕГН **********, е образувано изпълнително дело № 20148440400456 по описа на ЧСИ С. Я., рег. № *** на КЧСИ, с район на действие СГС, като с разпореждане на съдебния изпълнител от 03.07.2014 г. е наложена възбрана върху собствения му недвижим имот, а именно апартамент № 66, находящ се в гр. ******, СО – район *********** в жилищната сграда – блок № *, във вход *, на * етаж, с идентификатор *************.

Прието е удостоверение за идентичност на административен адрес с изх. № КО-7000109/1/02.08.2012 г., издадено от Столична община, район “************”, от което се установява, че адрес **************е идентичен с адрес ж.к. *************.

Прието е писмо от *********** с изх. № Г-22901/17.10.2018 г. относно смяна титуляра на партида за заплащане на топлинна енергия, адресирано до В. Б., с което последният е уведомен, че от месец септември 2018 г. са актуализирани данните по партида с абонатен № 55981 за заплащане на топлинна енергия за апартамент 66, находящ се на адрес ************, като неговото име е вписано като титуляр на партида, в качеството на собственик на имота.

Представен е протокол от 15.10.2008 г. от проведено Общо събрание на етажните собственици на сграда, находяща се на адрес в гр. ******, **************, от който се установява, че за топлинен счетоводител е избран ************.

Видно от представения договор № Д-О-67/03.06.2020 г., ищецът е възложил на 2

******* да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост.

Представени са съобщения към фактури за ежемесечното начисление на доставена топлинна енергия за процесния период.

Приети са Общи условия за продажна на топлинна енергия на битови абонати от ************ на клиенти в град ****** (ОУ – 2016 г.), одобрени от КЕВР, в сила от 12.08.2016 г.

От приетите по делото от третото лице-помагач писмени доказателства се установява, че през процесния период за топлоснабдения недвижим имот са издадени две изравнителни сметки за отоплителен сезон 01.05.2019 г. - 30.04.2020 г. и 01.05.2020 г. - 30.04.2021 г.

В окончателния, приет по делото и неоспорен от страните, доклад по чл. 146 ГПК съдът е посочил релевантните по делото факти, от които ищецът извежда съдебнопредявените си права. Страните са изразили становище, съобразно което проектодокладът е приет за окончателен.

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл.

149 и чл. 150 ЗЕ:

За основателността на исковете в тежест на ищеца е да докаже, че спорното право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума.

По възражението за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да установи, че са се осъществили факти, при които законът предвижда спиране или прекъсване на погасителната давност.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи погасяване на паричното си задължение.

През процесния период е приложим Законът за енергетиката, обнародван в Държавен вестник, от 9.12.2003 г., в сила от 05.03.2004 г. Според разпоредбата на чл. 149, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия в изрично уредените хипотези на разпоредбата, между производител и топлопреносното предприятие, производител и пряко присъединени клиенти на топлинна енергия за небитови нужди, топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди, топлопреносно предприятие и асоциации на клиентите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост, топлопреносно предприятие и доставчик на топлинна енергия, доставчик на топлинна енергия и клиентите в сграда - етажна собственост.

Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, приети по предложение на топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. В чл. 150, ал. 2 ЗЕ е въведено задължение топлопреносните предприятия да публикуват одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите.

Ответникът не излага възражения относно спазването на реда за публикуване на Общите условия на ищцовото дружество, поради което следва да се приеме, че Общите условия на *********** са влезли в сила към исковия период. Чл. 150, ал. 3 ЗЕ предвижда, че в срок до 30 дни след влизането в сила на Общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия, като предложените от потребителите и приети от топлопреносните предприятия специални условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения.

Съобразно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ (Изм. – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.

Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ в актуалната редакция, приложима за процесния период, определя субектите, имащи качеството на страна по облигационното правоотношение с 3 топлопреносното предприятие. Според § 1 на чл. 42 от допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката "битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.

Съобразно тълкувателно решение № 2 от 25.05.2017 г. на ВКС по т. д. № 2/2016 г., ОСГК, с приемането на Закона за енергетиката законодателят регламентира доставката на топлинна енергия в сгради под режим на етажна собственост като услуга, която се ползва от самата етажна собственост. Макар последната да не е персонифицирана, за отношенията в енергетиката законодателят я разглежда като колективен субект, явяващ се самостоятелен потребител на услугата „доставка на централно отопление“. Поради особения правен субект - сграда в режим на етажна собственост, е въведено изискване решенията да се вземат с мнозинство, което за присъединяване и от присъединяване следва да е квалифицирано. В решението е прието, че при доставката на централно отопление в сградите под режим на етажна собственост искането за услугата се прави не от всеки отделен етажен собственик (той не би могъл да получи енергията, без да ползва сградната инсталация като обща част), а от мнозинството етажни собственици, които по общо правило могат да вземат решения дали и как да бъдат използвани общите части. В отношенията в областта на енергетиката, законодателят приема, че потребител на услугата е цялата етажна собственост, затова титулярът на права върху отделни обекти може да откаже заплащането на доставено против волята му централно отопление в тези обекти, но не може да откаже заплащането на отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите части енергия при доставката на централно отопление в сградата.