Определение № 11 от 09.01.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 11 гр. София, 09.01.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Жана Ив. Маркова като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно частно търговско дело № 20251001000882 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 ГПК, вр. чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК и е образувано по въззивна частна жалба вх. № 11550/22.10.2025 г. от Д. В. Д., ЕГН **********, с местожителство в *** срещу Определение № 514/02.10.2025 г., по т.д. № 63/2025 г., на СОС, с което е спряно производството по делото до приключването на ДП № 271/2023 г., на ГПУ Калотина, в хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК.

Частният въззивник твърди, че атакуваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Счита, че не са били налице предпоставките за спиране на производството в хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК. По същество моли за отмяна на атакуваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

В границите на срока по чл. 276, ал. 1 ГПК , частният въззиваем „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО

АКЦИОНЕРНО

ДРУЖЕСТВО

"ОЗК

ЗАСТРАХОВАНЕ "“ АД, ЕИК 121265177, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Св. София“, № 7, ет. 5, депозира отговор вх. № 12389/10.11.2025 г., в който изразява становище за неоснователност на частната жалба. По същество моли за оставянето й без уважение.

Въззивната частна жалба е подадена в срок, предвид наличните данни за съобщаване на определението на страната на 15.10.2025 г., от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

След запознаване с материалите по делото и като съобрази приложимия закон, настоящият състав на Софийски апелативен съд намира частната жалба за основателна, по следните съображения:

Производството пред СОС е било образувано по искова молба на Д. Д. за осъждането на “ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, да заплати сумата 30000.00 лв., обезщетение за неимуществени вреди, причинени му като пешеходец в 1 резултат на ПТП на 19.12.2023 г., на ГКПП – Калотина, настъпило по вина на водача О. К., при управление на тов. автомобил „Волво FH 360“, рег. № ***, както и сумата 986.20 лв., обезщетение за имуществени вреди – разноски за лечение, в резултат на същото ПТП, ведно със законна лихва върху главниците, считано от 27.09.2024 г. (уведомяване на застрахователя) до изплащането, на осн. чл. 432 КЗ, вр. чл. 429 КЗ.

Отговорността на ответника е обоснована с наличието на застрахователно правоотношение по ЗЗ „Гражданска отговорност“, в обхвата на която попада и процесното ПТП. Ищецът е твърдял, че причина за настъпване на ПТП е поведението на водача К. като за произшествието е било образувано ДП № 271/2023 г. по описа на ГПУ - Калотина.

В границите на срока по чл. 131 ГПК , е постъпил отговор вх. № 3361/30.04.2024 г. от „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД.

С атакуваното Определение № 514/02.10.2025 г. съдът в хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК спрял производството до приключване на ДП № 271/2023 г., на ГПУ – Калотина. Произнасянето е обосновано с данните, съдържащи се в постъпилото по служебен път Постановление от 11.03.2025 г., с което като обвиняем по досъдебното производство е привлечен О. К. – деликвентът, посочен от ищеца и му е повдигнато обвинение за извършено престъпление във връзка с причинената средна телесна повреда на ищеца Д..

В актуалната практика на ВКС, е застъпено разбирането, че поради обвързаността на гражданския съд, разглеждащ прекия иск на увреденото лице, основан на разпоредбата на чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), респ. чл. 432, ал. 1 КЗ, от влязлата в сила присъда срещу водача, реализирал уреждащото ПТП, по въпросите за авторство на деянието, противоправността и вината на дееца, съобразно чл. 300 ГПК, изходът на наказателното производство срещу водача е от значение за правилното решаване на спора по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), респ. чл. 432, ал. 1 КЗ. С оглед на посочената обвързаност исковото производство подлежи на спиране до приключване на наказателното производство, в хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК - когато наказателното производство е в досъдебна фаза или в хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК когато наказателното производство е в съдебна фаза. Извън хипотезите на чл.

124, ал. 5 ГПК гражданският съд няма правомощия да установява факта на престъпление, инцидентно по повод на иска за вреди и поради това в случай, че тези хипотези не са налице, но фактът на престъплението е от значение за гражданския спор, исковото производство следва да бъде спряно, за да бъде съобразено решението по иска за обезщетяване на вреди с евентуалната присъда/споразумение срещу деликвента. Съдебната практика застъпва и становище, че фактът на престъплението би бил от значение за изхода на гражданския спор тогава, когато има пълно тъждество между престъпното деяние, извършено от лицето, срещу което е образувано наказателното производство, и личността на деликвента и противоправното вредоносно деяние, които са предмет на доказване в производството по иска с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), респ. чл. 432, ал. 1 КЗ. (доводите извлечени от О № 100/06.12.2018 г., по ч.т.д. № 202/2018 г., ВКС, I I ТО, О № 323/20.05.2013 г., по ч.гр.д. № 2950/2013 г., ВКС, III ГО, О № 728/11.12.2019 г., по ч.т.д. № 2522/2019 г., ВКС, II ТО, и др.)

Нещо повече в съдебната практика е застъпено и разбирането, че гражданското производство се спира, когато пред съда са събрани достатъчно доказателства за престъпни обстоятелства, които имат решаващо значение за 2 правилното решаване на спора и не е възможно тези обстоятелства да се установят в самото гражданско производство, като е без значение, дали има образувано досъдебно или съдебно наказателно производство. (така Определение № 50396/27.09.2022 г., по ч.т.д. № 1671/2022 г., на ВКС, I ТО и цитираните в него Решение № 116/15.05.2013 г., по гр.д. № 745/2012 г., на ВКС, ІV ГО, Определение № 566/19.09.2013 г., по гр.д. № 5301/2013 г., на ВКС, ІV ГО, Определение № 782/29.11.2013 г., по гр.д. № 7165/2013 г., на ВКС, ІV ГО, Определение № 273/23.06.2016 г., по ч.т.д. № 1307/2016 г., на ВКС, I ТО, Определение № 280/01.07.2019 г., по ч.т.д. № 852/2019 г., на ВКС, I ТО и др.). Това становище се споделя и от настоящият състав.

В конкретния случай, самият ищец е посочил в исковата си молба, че за разследване на обстоятелствата по настъпване на процесното ПТП, от което същият е пострадал, е било образувано ДП № 271/2023 г., на ГПУ – Калотина, както и е посочил, че вина за настъпване на произшествието носи водача О. К., изразяващо се в нарушение на правилата за движението по пътищата. От събраните от първоинстанционния съд доказателства става ясно и, че К. е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление, при извършването на което на ищеца са причинени телесни увреждания.

Към момента на настоящото произнасяне са налице обстоятелства, чието настъпване съдът следва да съобрази, по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК.

Видно от служебно изисканите справки е, че ДП № 271/2023 г. е преминало в съдебна фаза и е било образувано а.н.д. № 494/2025 г., на РС – Сливница, IIIти наказ.с. Съдебното производство е приключило като в с.з. на 17.12.2025 г. е било одобрено споразумение между РП – Костинброд, ТО – Сливница и обв.

О. К., по силата на което същият е признат за виновен в това, че на 19.12.2023 г., на митн. пункт Калотина, при управление на МПС – тов. автомобил „Волво FH460“, рег. № ***, нарушил правилата за движение и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Д. Д., освободен е от наказателна отговорност и на он. Чл. 78а, ал. 1 НК му е наложено административно наказание „Глоба“. Определението за одобряване на постигнатото споразумение и за прекратяване на производството по делото като окончателно е влязло в сила на 17.12.2025 г. Посоченото води до извод, че към настоящият момент са отпаднали пречките за движение на производството по делото, поради което и определението за спирането му ще следва да бъде отменено, а делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

Мотивиран от изложеното, съставът на Софийски апелативен съд ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 514/02.10.2025 г., по т.д. № 63/2025 г., на СОС, с което е спряно производството по делото до приключването на ДП № 271/2023 г., на ГПУ - Калотина, в хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК И ВРЪЩА делото на СОС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4