Решение № 4146 от 10.07.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4146 гр. София, 10.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-1 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Екатерина Стоева при участието на секретаря Весела Хр. Станчева като разгледа докладваното от Екатерина Стоева Гражданско дело № 20231100105791 по описа за 2023 година

Предмет на производството е предявен от Е. Д. И. против Й. М. З., Ц. П. И. и К. Ц. И. иск с правно основание чл.135 ЗЗД за прогласяване относителната недействителност на договор за дарение от 24.11.2022г., обективиран в НА № 132, том II, рег.№ 5874, н.д.№ 256/2022г., на недвижим имот-Апартамент № 40 в гр.София, ж.к.******* с площ 83.70 кв.м., заедно със зимнично помещение от 3 кв.м., заедно с 1.50% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, който имот съставлява самостоятелен обект с идентификатор ***.

Ищецът сочи, че е наследник на баща си Д.Т. И., починал на 25.07.2022г., който приживе през 2015г. продал посочения собствен имот на първата ответница Й. З. по време на брака й с втория ответник Ц. И.. Поради неизпълнение задължението за плащане на уговорената продажна цена от 110 000лв. по предявен от наследодателя му иск било образувано гр.д.№ 8108/2017г. по описа на СГС, I-9 състав, и постановено влязло в сила съдебно решение за осъждането на купувачите да заплатят солидарно тази сума на основание чл.200, ал.1 ЗЗД, ведно със законната лихва от 06.06.2017г. до изплащането. След влизане в сила на решението ответниците-съпрузи не предприели необходимите действия за плащане на дължимата сума, а прехвърлили имота на своята дъщеря К. И. чрез договор за дарение с НА № 132, том II, рег.№ 5874, н.д.№ 256/2022г. Твърди, че тази сделка уврежда интересите му на кредитор по паричното вземане, обуславящо правния интерес от прогласяването й за относително недействителна спрямо него на 1 основание чл.135 ЗЗД.

Ответниците оспорват иска с доводи, че не са знаели Д. И. да има наследник, за което разбрали значително по-късно, а към деня на разпореждането с имота не са имали знание и намерение за увреждане. Посочват, че ищецът не е поддържал контакт с баща си, живеел повече от 20 г. в САЩ, а доколкото самите те не са роднини на починалия не са могли да се сдобият с удостоверение за неговите наследници. Навеждат още, че за ищеца вземането възникнало едва с приемане наследството на неговия баща по опис през 2023г., а дарението извършено преди това през 2022г., в тази част, че апартамента представлявал единствено жилище, върху което при безвъзмездното разпореждане в полза на своята дъщеря си запазили правото на ползване.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени доказателствата по делото, намира следното:

Не се спори относно сключването на договор за покупко-продажба на 29.10.2015г., обективиран в НА № 105, том II, рег. № 25929, н.д. № 303/2015г., с който Д.Т. И. прехвърлил на Й. М. З. собствения си недвижим имот апартамент № 40 в гр. София, ж.к. ******* с площ 83.70кв.м., заедно със зимнично помещение от 3 кв.м., заедно с 1.50% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, съставляващ самостоятелен обект с идентификатор ***, срещу цена от 110 000лв. Към датата на сключването на договора Й. З. е била в граждански брак с Ц. П. И., поради което имотът придобил статут на съпружеска имуществена общност.

През 2017г. продавачът Д. И. предявил иск по чл.200, ал.1 ЗЗД срещу съпрузите Й. З. и Ц. И. за уговорената в договора от 29.10.2015г. продажна цена от 110 000лв. Образувано е гр.д.№ 8108/2017г. по описа на СГС, I-9 състав, по което с решение от 08.06.2021г. искът е уважен с осъждане ответниците да заплатят солидарно посочената сума, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането. Решението на СГС е влязло в сила на 06.07.2022г.

Не се твърди и не са представени доказателства към влизане в сила на решението или след това длъжниците да са изпълнили задължението по заплащане на паричната сума.

С договор за дарение от 24.11.2022г., обективиран в НА № 132, том II, рег.№ 5874, н.д. № 256/2022г., прехвърлили имота на своята дъщеря К. Ц. И., като си запазили правото на ползване върху него безвъзмездно и пожизнено.

Не е спорно, че продавачът Д. И. починал на 25.07.2022г. и оставил за свой наследник сина си и ищец по делото Е. Д. И.. Видно от приложеното гр.д.№ 4209/2023г. на СРС, 181 състав, ищецът приел наследството по опис по реда на чл.61, ал.1 ЗН изразяващо се в паричното вземане по влязлото в сила решение по гр.д.№ 8108/2017г. на СГС с вписване приемането на основание чл.49 ЗН в особената книга при СРС под № 915/27.04.2023г.

При тези фактически обстоятелства съдът обоснова следните правни изводи:

С иска по чл.135 ЗЗД кредиторът упражнява потестативното право да обяви за относително недействителни спрямо него разпоредителни сделки или действия на длъжника, с които намалява или обременява имуществото си по начин 2 възпрепятстващ възможността да се удовлетвори. Правото възниква, когато сделката /възмездна или безвъзмездна/ или действието са увреждащи, но длъжникът и третото лице са знаели за увреждането /чл.135, ал.1 ЗЗД/, както и когато увреждащата сделка или действие са извършени преди възникване на вземането, но са били предназначени от длъжника и третото лице да увредят кредитора /чл.135, ал.3 ЗЗД/. Искът е конститутивен и уважаването му има за правна последица непротивопоставимост спрямо кредитора на сделката или действието между длъжника и третото лице.

Предпоставките са ищецът да е кредитор; отчуждаване от ответникадлъжник на собствено имущество или осъществяването на правни и/или фактически действия, с които намалява имуществото си; знание от длъжника, че по този начин уврежда интересите на кредитора, а при разпореждане по възмезден начин наличие на знание за увреждането и от приобретателя.

За активната легитимация на ищеца като кредитор е достатъчно твърдението за наличие на действително вземане, без необходимостта то да се доказва главно и пълно или да е ликвидно и изискуемо, тъй като предмет на иска по чл.135 ЗЗД е не вземането, а потестативното право на кредитора да обяви за недействителна по отношение на себе си сделка или друго действие, с които длъжникът го уврежда /ТР № 2/2019г. по тълк.д.№ 2/2017г., ОСГТК на ВКС/. Когато вземането на кредитора е установено с влязло в сила съдебно решение длъжникът може да се брани само с възражения за погасяване чрез плащане или по друг предвиден в закона начин.

Според трайно установената съдебна практика увреждане по смисъла на чл.135 ЗЗД има винаги, когато се извършва разпореждане с имущество, включително и когато възможността на кредитора да се удовлетвори от имуществото на длъжника се намалява. Увреждащо действие е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяване на правата на кредитора спрямо длъжника-когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворението на кредитора. Увреждането на кредитора като елемент от фактическия състав на иска е от категорията на обективните предпоставки и предполага, че чрез извършеното правно действие длъжникът създава или увеличава неплатежоспособността си. Знанието за увреждане винаги е налице, когато разпоредителната сделка е извършена след възникване вземането на кредитора /Решение № 261/25.06.2015г. по гр.д.№ 5981/2014г., ВКС, ІV г.о.;

Решение № 322/29.10.2015г. по гр.д.№ 2761/2015г., ВКС ІV г.о., Решение № 93/28.07.2017. по т.д.№ 638/2016г., ВКС, II т.о., Решение № 639/06.10.2010г. по гр.д.№ 754/2009г. ВКС, IV г.о. и др./.

В случая са налице всички елементи от фактическия състав на чл.135 ЗЗД.

Ответниците-съпрузи дължат на наследодателя на ищеца Д. И. сумата от 110 000лв., представляваща продажната цена по сключения през 2015г. договор за 3 покупко-продажба на недвижимия имот, за което са били осъдени с влязло в сила съдебно решение по гр.д.№ 8108/2017г. на СГС, I-9 състав, по уважения срещу тях осъдителен иск по чл.200, ал.1 ЗЗД. С това решение е формирана сила на пресъдено нещо относно възникването и съществуването на вземането по основание и размер, което съобразно чл.298 ГПК обвързва страните по него и техните правоприемници, а на основание чл.297 ГПК е задължително за настоящия съд. Затова неотносими към релевантните за иска по чл.135 ЗЗД обстоятелства и не подлежат на обсъждане ангажираните доказателства за личните взаимоотношения на ответниците с продавача, причината да сключат договора за продажба и твърдението за постигнато съгласие да погасят задълженията му към трети лица вместо да плащат посочената в договора цена.

След влизане в сила на съдебното решение кредиторът Д. И. починал на 25.07.2022г. и наследен от ищеца, като негов син и единствен наследник по закон.

Към този момент или по-късно ответниците-длъжници не са изпълнили задължението, а през м.11.2022г. се разпоредили с имота чрез дарение в полза на своята дъщеря К. И..

Наведеният довод, че не са знаели починалият да има наследник и според обстоятелствата не са могли да узнаят за него не може да послужи като аргумент изключващ предпоставката знание за увреждане. Задължението за плащане на продажната цена е възникнало още през 2015г. със сключването на договора за продажба и във всеки един момент, включително и след осъждането им са могли да изпълнят на кредитора-наследодател докато е бил жив. Бездействието им е недобросъвестно поведение, от което не могат да черпят изгодни правни последици.

Неоснователни са и доводите, че ищецът няма качеството кредитор, защото приел наследството по опис през 2023г. по време след разпоредителната сделка.

Съгласно чл.48 ЗН наследството се придобива с приемането му и произвежда действие от неговото откриване, а според чл.1 ЗН то се открива в момента на смъртта в последното местожителство на умрелия. Без значение е по какъв начин и кога се приема наследството-изрично, с конклудентни действия или по опис.

Меродавен е фактът на приемането, който по силата на предвиденото в чл.48 ЗН поражда правни последици от смъртта на наследодателя и от този момент наследникът придобива правата и задълженията, включени в наследството.

Възможността за приемане по опис има друго предназначение и последициограничава отговорността на наследника към кредиторите на наследодателя до размера на полученото имущество /чл.60, ал.2 ЗН/, но не променя момента, от който се счита прието, в случая 25.07.2022г. От тази дата съществуващото и непогасено парично вземане, като имуществено право е преминало в патримониума на ищеца, поради което се легитимира като кредитор.

С оспорената разпоредителна сделка длъжниците са намалили имуществото си, което рефлектира върху възможността за удовлетворение на ищеца и в този смисъл е увреждаща интересите му. Доколкото разпореждането е безвъзмездно чрез дарение, законът не изисква знание за увреждане от приобретателя, още повече, че е тяхна дъщеря, чието знание на основание чл.135, ал.2 ЗЗД по начало се презюмира.

4

Секвестируемостта на имота, предмет на разпоредителната сделка, не е елемент от фактическия състав на чл.135 ЗЗД и не е обуславящ потестативното право на кредитора да поиска прогласяването й за относително недействителна спрямо него.

Отделно от това според установената съдебна практика с извършването на атакуваната с иск по чл.135 ЗЗД разпоредителна сделка с несеквестируем жилищен имот, неговата несеквестируемост отпада /Определение № 649/31.05.2012г. по гр.д. № 1623/2011г. на ВКС, ІV г.о. и цитираните в него решения на върховния съд/.

По изложените съображения искът е основателен и доказано, поради което следва да бъде уважен.

На основание чл.78, ал.1 ГПК ответниците следва да заплатят на направените разноски от 10131.60лв., включващи държавна такса и заплатено адвокатско възнаграждение по настоящото дело и в обезпечително производство по чл.390 ГПК. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение от 9000лв. съдът намира за неоснователно, доколкото размерът съответства на минимума по Наредба № 1/2004г. на ВАдв.С, в редакцията съгласно изменението с ДВ № бр. 88 от 4 Ноември 2022г., и обхваща процесуално представителство в настоящото производство и предходно проведено обезпечително производство.