Решение № 128 от 07.04.2023, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 125/2023
- Вид
- Решение № 128
- Подписан
- 07.04.2023
- Състав
- Пламен Дацов, Димитър Фикиин, Светла Букова
Цитирани разпоредби
- чл.104а · Закон за движението по пътищата
- чл.119, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.21, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 342, ал. 1, пр.3 · Наказателен кодекс
- чл.343, ал.3, пр. последно · Наказателен кодекс
- чл.343А · Наказателен кодекс
- чл.343г · Наказателен кодекс
- чл.36 · Наказателен кодекс
- чл.37, ал.1, т.7 · Наказателен кодекс
- чл.49, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.55 · Наказателен кодекс
- чл.58а · Наказателен кодекс
- чл.58а, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.58а, ал.1-3 · Наказателен кодекс
- чл.58а, ал.1-3 · Наказателен кодекс
- чл.66 · Наказателен кодекс
- чл.66, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.189, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.190, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.305, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.371, т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.372, ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.373, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 128 гр. София, 07.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Пламен Дацов
Членове:
Димитър Фикиин
Светла Букова при участието на секретаря Радиана Д. Андреева в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от Пламен Дацов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231000600125 по описа за 2023 година
С Присъда № 144/08.11.2022г., СГС-НО, 12-ти състав е признал подсъдимия В. Б. К. с ЕГН-**********, за виновен в извършено престъпление по чл.343, ал.3, пр. последно, б.“б“, вр. ал.1, б.“в , вр. чл. 342, ал. 1, пр.3 от НК като на основание чл.373, ал.2 от НПК вр. чл.58а, ал.1 от НК го е осъдил на „лишаване от свобода“ за срок от три години като на основание на основание чл.66, ал.1 от НК е отложил изпълнението на наложеното на подсъдимия наказание „лишаване от свобода“ за срок от пет години.
На основание чл.343г вр.чл.37, ал.1, т.7 от НК е лишил подсъдимия от „право да управлява МПС“ за срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл.189, ал.3 и чл.190, ал.2 от НПК съдът е осъдил подсъдимия да заплати по сметка на СДВР сумата от 1107.60 лв., представляваща направените в досъдебното производство разноски, сумата от по 1440 лв. по сметка на частните обвинители Т. Л. И. и Б. Л. Р., представляваща адвокатско възнаграждение на повереника на частните обвинители за процесуалното им представителство в съдебното производство, както и сумата от по 5 лв. д.т. за всеки служебно издаден изпълнителен лист.
Срещу присъдата е постъпила въззивна жалба и допълнение към нея от адв.В. – защитник на подсъдимия и въззивна жалба от адв.О. – повереник на частните обвинители като при първата се иска намаляване на наказанието, а при втората увеличение на същото. И в двата случая се е отбелязало, че съдът не е съобразил всички отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства.
1
В хода на съдебните прения пред САС защитникът моли да се уважи жалбата.
Повереникът и частните обвинители не се явяват.
Представителят на САП предлага да се потвърди присъдата на първия съд като правилна и законосъобразна.
В последната си дума подсъдимият моли за намаляване на наказанието „лишаване от свобода“ и „лишаване от право да управлява МПС“ с приложение на чл.55 НК.
САС, след като се запозна с материалите по делото, становищата и възраженията на страните, достигна до следните фактически и правни изводи:
Правилно и законосъобразно съобразявайки се с доказателствата по делото и анализирайки същите подробно, задълбочено, поотделно и в тяхната съвкупност, решаващият съд е достигнал до фактическа обстановка, която въззивният споделя изцяло, а именно:
Делото е разгледано от съда по реда на Глава 27 НПК и на основание чл.372, ал.4, вр. чл.371, т. 2 НПК и е провел производството.
На основание чл.373, ал.3, вр. чл.372, ал.4 НПК, правилно съдът е приел за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, с оглед направеното самопризнание от подсъдимия и доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят. В тази връзка съдът съобразно доказателствата по делото е определил следната фактическа обстановка, с която САС се солидаризира, а именно :
Подсъдимият В. Б. К. е роден на **********г. в с. ***, обл. ***, българин, български гражданин, със средно образование, женен и постоянен адрес - гр. ***, ул. „Г. С. Р.“ № ***, вх.***, ет.***, реабилитиран, ЕГН **********.
Подсъдимият В. Б. К. имал издадено свидетелство за управление на моторно превозно средство(МПС) №284626920, категория В, валидно до 03.08.2030г.
На 10.10.2021 г., около 17:15 часа, подсъдимият К. управлявал МПС - лек автомобил марка „Волво“, модел „В 40“, с регистрационен номер *** в гр. София, по бул.
„Арсеналски“ с посока на движение от ул. „Богатица“ към бул. „Черни връх“, със скорост от около 60 км/ч. В района на бул. „Арсеналски“, около № 51, на пътното платно била налична пешеходна пътека, означена с пътен знак Д-17 от ППЗДвП и маркировка М 8.1 от ППЗДвП.
Видимостта била добра, в светлата част на денонощието. Отсечката от пътя била права, пътната настилка била мокра, като имало и валеж.
В същото време и на същото място, пешеходецът Н. Б. И. достигнала до пешеходната пътека, намираща се на бул. „Арсеналски“ в района на № 51 и предприела пресичане на булеварда в очертанията на гореописаната пешеходна пътека с нормален ход, движейки се отдясно наляво спрямо посоката на движение на лекия автомобил, управляван от подсъдимия К.. В този момент лекият автомобил „Волво“, модел „В 40“, с регистрационен номер ***, с водач подсъдимият В. К., отстоял на разстояние около 61 метра от мястото, където се намирала пешеходката Н. И., движейки със скорост около 60 км/ч. Подсъдимият В. К. не възприел пешеходката и не реагирал своевременно с аварийно спиране, каквато техническа възможност е имал, вследствие на което не пропуснал стъпилия и пресичащ на пешеходната пътека пешеходец Н. Б. И. и ударил лявата странично предна повърхност на 2 пострадалата, която била в крачка, с предната странична долна дясна част на автомобила си.
По време на удара пешеходката Н. И. се е намирала на пешеходната пътека, описана погоре, на 3,0 до 3,5 м вляво от десния край на платното за движение на бул. „Арсеналски“, считано в посока на движение на автомобила от ул.„Богатица“ към бул.„Черни връх“ по широчина на платното за движение и на 12,5м до 14,00 м в средата на пешеходната пътека по дължина на платното за движение, считано в същата посока. В следствие на удара тялото на Н. И. се качило на предния капак и достигнало челното стъкло, което от удара се счупило, след което било отхвърлено надясно и напред, като паднало на пътното платно на около 19,25 метра от мястото на удара.
По този начин подсъдимият К. нарушил чл.119, ал.1 от ЗДвП: „При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре“, като не намалил скоростта си на движение и не спрял преди пешеходната пътека, съответно не пропуснал преминаващата по нея пешеходка.
Веднага след настъпилото пътно-транспортно произшествие подсъдимият К. отбил управлявания от него автомобил в дясно на пътното платно на бул. „Арсеналски“ и отишъл да види какво се е случило с пострадалата Н. И..
В това време покрай местопроизшествието преминали свидетелите И. Й., с управлявания от него лек автомобил „Шкода Октавия“ с регистрационен номер *** и М. Д., с управлявания от нея лек автомобил „Тесла“ с регистрационен номер ***. Свидетелите Й. и Д. забелязали настъпилия инцидент и отбили автомобилите си, за да окажат помощ на пешеходеца Н. И., която била с отворени очи и дишала тежко. На мястото на инцидента се озовал и свидетелят Г. В. - пешеходец, който се движел по тротоара в района на бул.
„Арсеналски“ по време на случилото се произшествие. След като установили каква е ситуацията, свидетелите извикали спешна медицинска помощ, като след пристигането на линейка, Н. И. била откарана в УМБАЛСМ „Пирогов“. Въпреки оказаната медицинска помощ в болничното заведение, на 02.12.2021г. Н. И. починала вследствие на тежките травматичните увреждания, получени при настъпилото на 10.10.2021г. пътнотранспортно произшествие и усложненията от тях.
Според заключението на назначената в хода на досъдебното производство съдебно медицинска експертиза на труп, при починалата Н. И. били установени следните травматични увреждания : тъпа травма на главата без счупване на костите на черепа разкъсно-контузна рана предно теменно, подлежащо кръвонасядане на меката черепна покривка, набиране на ликвор /хигром/ в ляво челно-теменно на главния мозък; лицева травма - кръвонасядане на клепачите на двете очи, счупване на дясната ябълчна кост, счупване на лявата орбита по външния й ръб, счупване на двата горночелюстни синуса; гръдно коремна травма - подкожен емфизем в дясно мишнично, счупване на дясната лопатка, счупване на всички ребра в дясно по задната мишнична линия, счупване на ребра от второ до десето без деветото в дясно по предната миптнична линия, счупване на второ и трето десни ребра по средната ключична линия, кръвонасядане на околните на счупванията меки тъкани, набиране на въздух и кръв в дясната половина на гръдната кухина, кръвонасядане на меките тъкани на предната коремна стена, ограничен петнист ретроперитонеален кръвоизлив в дясно; травма на крайниците - счупване в горната част на лявата раменна кост; разкъсано контузна рана на лявата подбедрица, охлузвания и кръвонасядания по долните крайници.
3
Вследствие на множеството травми в заключението на посочената експертиза е установено и настъпването на усложнения - травматичен шок, двустранна бронхопневмония с оформен абсцес на левия бял дроб, сепсис, многоорганна недостатъчност.
Причината за смъртта на Н. Б. И. е гореописаната съчетаната травма и настъпилите от нея усложнения, като е налице пряка причинно-следствена връзка между установените травматични увреждания и настъпилата смърт.
Според заключението на назначената в хода на досъдебното производство комплексна медицинска и автотехническа експертиза, мястото на настъпване на пътнотранспортното произшествие се намирало на обозначена пешеходна пътека на платното за движение в гр.София, на бул.„Арсеналски“, в посока на движение от ул.
„Богатица“ към бул.„Черни връх“, в района на №51. Подсъдимият В. К. при скорост на движение на автомобила от 60 км/ч от момента на началото на пресичане на пешеходеца на платното за движение е имал възможност да възприеме пресичащата пешеходка, имал е и техническата възможност да спре автомобила преди мястото на удара. Причина за настъпване на произшествието се явявало субективното поведение на подсъдимия, който, приближавайки пешеходна пътека с намиращата се на нея пешеходка, не е реагирал своевременно с аварийно спиране, каквото е имал техническа възможност да осъществи преди мястото на удара. В заключението на експертизата е установено, че мястото на удара се намира на 3,0 до 3,5 м вляво от десния край на платното за движение на бул.
„Арсеналски“, считано в посока на движение на автомобила от ул.„Богатица“ към бул.
„Черни връх“ по широчина на платното за движение и на 12,5 до 14,00 м в средата на пешеходната пътека по дължина на платното за движение, считано в същата посока. От удара тялото на Н. И. се качило на предния капак и достигнало челното стъкло, което от удара се счупило, след което тялото на Н. И. било отхвърлено надясно и напред, като паднало на пътното платно на около 19,25 метра от мястото на удара.
Така изложената и възприета от първоинстанционния съд фактическа обстановка правилно е определено, че се подкрепя от събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства.
Правилно и законосъобразно съдът е приел, че следва да се кредитира изцяло, на основание чл.373, ал.3, вр. чл.372, ал.4 НПК, направеното самопризнание от подсъдимия в съдебната фаза и доказателствата, събрани в досъдебното и съдебното производство, които го подкрепят: констативен протокол /л.7, т.1 ДП/, протокол за оглед на местопроизшествие / л.9-10, т.1 и фотоалбум- л.12-15, т.1 ДП/, скица ПТП /л. 11, т.1 ДП/, справка и протокол от техническо средство за алкохол и наркотици /л.37, т.1 ДП/, справка-картон на водача /л.35 36, т.1 ДП/, удостоверение за наследници /л.71 -72, т.1 ДП/, акт за смърт на Н. И. /л.70, т.1 ДП/, както и представените по време на съдебното следствие - болничен лист от 17.11.2017 г.; 06.07.2018 г.; 05.06.2018 г.; 05.06.2018 г.; 24.02.2019 г.; 26.03.2019 г./л.19-24/, лична амбулаторна карта в 5 листа/ л.25-29/, епикриза, издадена на подсъдимия В. К. от 24.01.2019 г./л.30-33/, амбулаторен лист от 13.09.2022 г./л.40-41/,показанията на свидетелите: Г. В. (л.
20-22), И. В. Й. (л. 23-25), М. В. Д. (л. 26-28), СМЕ на труп /л.82-88, т.1 ДП/, КСМАТЕ /л.
102-120, т.1 ДП/ и справка за съдимост (л. 127-131).
Основателно първият съд е констатирал, че направеното от подсъдимия В. К. признание на фактите по обвинителния акт изцяло съвпадат със събраните по делото по предвидения в НПК ред доказателства, които са еднопосочни, не съдържат вътрешни противоречия, кореспондират по между си, взаимно се допълват и подкрепят направеното 4 от подсъдимия самопризнание, поради което и всички доказателства по делото правилно са кредитирани от решаващата инстанция с пълно доверие поради, което резонно е прието, че тяхната непротиворечивост по аргумент за противното от чл.305, ал.3 НПК, не е наложило тяхното подробно обсъждане и анализиране.
Разпечатката съдържа 45 от 82 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/48be94fe-a65d-4339-a028-7a22ca467450