Решение № 260485 от 08.07.2021, Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е № 265 гр.

Бургас, 08.07.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Бургаски окръжен съд, първо гражданско и търговско отделение, в открито съдебно заседание, на единадесети юни, две хиляди и двадесет и първа година в състав:

Съдия: Диляна

Йорданова при секретаря Станка Чавдарова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 167 по описа на БОС за 2020г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е образувано по искова молба от Т.Т.Я., ЕГН **********, действащ чрез своя баща и законен представител Т.А.Я., с постоянен адрес ***, чрез адв.

Георги Костадинов от АК-Бургас, с адрес за призоваване гр. Бургас, ул. Патриарх Евтимий№2, вх.1, ет.1, против Застрахователна компания Лев инс АД, ЕИК121130788, със седалище и адрес на управление гр. София, район Студентски, бул. Самоковско шосе№67А, с която е предявен иск с правно основание чл. 493, ал.1, т.1 вр. чл. 432 от Кодекса за застраховането вр. 45 от

Закона за задълженията и договорите. В исковата молба се твърди, че ищецът Т.Т.Я. е син на С.Т.Ж., починала на 29.09.2018г. вследствие пътно-транспортно произшествие, реализирано на 29.09.2018г. по вина на баща му Т.А.Я., управлявал лек автомобил „Шкода Фабия“ рег.№*******, при нарушение на чл.21, ал.1 и ал.2 от ЗДвП и застрахован с полица "гражданска отговорност"№BG/22/118000179679 от 05.01.2018г. при ответника-застраховател, със срок на валидност до 15.01.2019г. Посочва се, че при инцидента лекият автомобил е напуснал пътното платно и се е преобърнал, като вследствие на това е причинена по непредпазливост смъртта на майката на ищеца, пътувала в същия автомобил и починала на същата дата в МБАЛ Доктор Иван Селимински - гр. Сливен от несъвместимост на живота й с тежка травма с обхващане главата, гръдния кош, корема, таза и крайниците и изпадане в тежък травматичен и хеморагичен шок. Ищецът поддържа, че има качеството на увредено лице по смисъла на чл.478, ал.2 от КЗ, като с присъда №16 от 27.06.2019г. по НОХД №282/2019г. на ОС-Сливен, влязла в законна сила 15.07.2019г., е признат за виновен водачът Т.Я.в извършено престъпление по чл.343а, ал.1, б“б“ вр. чл.343, ал.1, б“в“ вр. чл. 342, ал.1 от НК. Излага, че е претърпял шок от внезапната смърт на майка си, с която е имал силна емоционална връзка, ежедневно го водила на училище и допълнителни уроци, тренировки и всяка свободна минута от свободното си време прекарвал с нея, обграждала го с любов и внимание и правила всичко по силите си да расте спокоен и безгрижен. Изнася данни, че след смъртта й се чувства самотен, духовно ограбен, въпреки усилията на неговия баща да компенсира загубата й, психичното му здраве се разстроило, наложило се да посети психолог. Моли съда да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 300 000 лева-обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на майка му С.Ж., ведно със законната лихва, начиная датата на деликта 29.09.2018г. до окончателното плащане. Ангажира доказателства. Претендира разноски.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва иска по основание и размер. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата, която не е използвала инерционен обезопасителен колан, като се позовава на мотивите на влязлата в сила присъда, според които подсъдимият не е забелязал пострадалата да си е поставила колан. На следващо място счита, че посочените множество травми са довели неизбежно до смъртта й, а водачът на автомобила не е получил такива подобни травми и е бил в състояние да й окаже помощ с изкуствено дишане. Оспорва факта на обич, доверие, общност и привързаност между ищеца и увредената, които да обосноват размера на иска, като изразява становище, че е прекомерно завишен и не отговаря на критериите за справедливост по чл.52 от ЗЗД. Оспорва и изтеклото обезщетение за забава, което според ответника не се дължи от датата на деликта, а от дата 17.12.2019г. Ангажира доказателства. Претендира разноски.

Предявен е иск с правно основание чл. 493, ал.1, т.1 вр. чл. 432 от Кодекса за застраховането вр. 45 от

Закона за задълженията и договорите, който е допустим предвид изтичането на рекламационния срок по чл. 496 от КЗ. Претенцията за заплащане на обезщетение е предявена от ищеца пред застрахователя на 17.09.2019г., видно от приложените доказателства по делото, като в тримесечния срок не е постъпило плащане, поради което надлежно е възникнало правото на ищеца да предяви претенцията си по съдебен ред.

Окръжният съд, като взе предвид твърденията в исковата молба и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

С влязла в сила присъда №16 от 27.06.2019г. на ОС-Сливен по НОХД№282/2019г. подсъдимият Т.А.Я. е признат за виновен за това, че на 29.09.2018г. на автомагистрала „Тракия“, на км. 266, при управлението на лек автомобил „Шкозда Фабия“, рег.№*******, нарушил правилата на движение по пътищата – чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, а именно водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват, при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, както и да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението, и по непредпазливост причинил смъртта на С.Т.Ж., като след деянието направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалата, поради което на основание чл.343а, ал.1, б“б“ вр. чл.343, ал.1, б“в“ вр. чл. 342, ал.1 от НК, чл.54 и чл.58а от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, чието изтърпяване е отложено за срок от три години.

На основание чл.300 от ГПК настоящият граждански съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, е обвързан от влязлата в сила присъда на наказателния съд, която е задължителна по въпросите дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

Не е спорно по делото, че пострадалата С.Т.Ж. е починала на датата на инцидента, като видно от приложените по делото удостоверение за родствени връзки и удостоверение за раждане ищецът Т.Т.Я. е неин син, както и на признатия за виновен за процесното ПТП водач Т.А.Я..

Пред настоящата съдебна инстанция е разпитана свидетелката В.Д., от чийто показания се установява, че майката на ищеца преди да почине е била изцяло посветена на него, водела го и го прибирала от училище, както и на извънкласни занимания –тенис, английски език. Смъртта й била голям удар за сина й. Преди инцидента ищецът бил весело, будно и любознателно дете, след това се затворил в себе си, наложило се да смени училището, не искал да ходи на лагери със съученици, не допускал приятели до себе си, отказвал да посещава рождени дни, да празнува своите празници, изпитвал страх. Свидетелката, която е начален учител, е помагала на ищеца при подготовката за училище два-три пъти седмично след смъртта на майка му. Обяснява, че Т.Я. криел от приятелите си за случилото се, имало моменти, в които емоционално не се чувствал добре, криел се в тоалетната и не бил работоспособен. Не споделял как се чувства вътрешно и винаги, когато имало теми за портрет рисувал майка си. Свидетелства, че връзката майка-син е била много силна, тъй като С.Ж. преди да почине изцяло обгрижвала сина си. Поради претърпения стрес от загубата на своята майка ищецът посещавал психолог – направил две посещения при психолог в гр. София и пет-шест посещения в гр. Бургас.

Свидетелката Н.А.е била наета като домашна помощница на деветия ден след смъртта на С.Ж., за да помага за домакинството и отглеждането на ищеца. В показанията си, депозирани пред БОС същата обяснява, че Т.Я. е много силно привързан към майка си, защото преди да почине тя е била изцяло отдадена на него. През първите дни, в които свидетелката започнала работа, ищецът не позволявал да изпере калъфката, на която е спала майка му, за да усеща аромата й, като това продължило два месеца.

Над неговата спалня детето поставило портрет на майка си, който сам нарисувал от нейна снимка, а на перваза на стаята изписало на английски език „Мамо, обичам те“, на спалнята на майка си направило хартиено сърце, на което написал, че майка му и баща му са най-добрите родители. Свидетелката посочва, че споменът за майката е много силен-ищецът си записвал рецепти, които са правили с майката, на Коледа украсявал елхата, така, както тя е украсявала. Ищецът споделял, че когато седне на дивана, където е стоял с майка си, не я вижда, но усеща присъствието й, сякаш полага ръка на рамото му, когато заспивал вечер чувствал, че тя му затваря очите. Разказва, че всеки ден на перваза на прозореца се появявало едно гълъбче, като ищецът си мислел, че това е майка му и идва да го види дали е добре.

БОС кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели Д. и А., чиито показания са преки, непосредствени, взаимно допълващи се и обстоятелствени, като не се опровергават от останалите събрани доказателства.

Видно от изслушаното заключение по назначената комплексната съдебно авто-техническа и медицинска експертиза на вещите лица В.Г. и П.П. на

29.09.2018г. на автомагистрала „Тракия“, при км.266, при дневна светлина лек, автомобил „Шкода Фабия“, рег.№*******, управляван от Т.Я. се е движил в прав пътен участник от автомагистралата със скорост 130 км./ч. в платното за движение в ***. Според възприетия в основното заключение по комплексната експертиза механизъм на ПТП пострадалата С.Ж. е пътувала на задната седалка, като след 266-ти километър от магистралата автомобилът без видима причина се отклонил внезапна надясно, напуснал пътното платно, навлязъл в банкета и след изминаване на известно разстояние пропаднал в облицована с бетонни плочки канавка, след нея започнал да се преобръща по надлъжната си ос в околния терен и накрая спрял и обърнал на лявата страна. Според изложеното в заключението от вещото лице Г. вследствие на ударното съприкосновение на автомобила с бетонната облицовка на канавката, което е станало в предна челна дясна част, при относително висока скорост-над 80км./ч. и последвалото преобръщане, пътничката на задната седалка С.Ж. е била изхвърлена от автомобила от възникнала голяма инерционна сила през отворилата се задна дясна врата.

Вещите лица Г. и П. посочват, че по-голямата част от получените от пострадалата травматични увреждания са от удари в твърди предмети от интериора на автомобила, които настъпват през първите 1-2 секунди след удара в бетоновата канавка, другата част от уврежданията са причинени когато тялото е било изхвърлено извън автомобила и е травмирано вторично от удара в терена. Направен е извод от вещите лица, че след като пострадалата е била изхвърлена от автомобила, това е сигурен признак, че не е била с поставен предпазен колан, който да я придържа към седалката, съответно преди да бъде изхвърлена от автомобила тялото й е могло да се движи безпрепятствено във всички посоки вътре в автомобила при станало преобръщане, съответно да бъде подложено на удари в твърди предмети от интериора на купето.

Вещото лице П., след като е съобразило данните в съдебно-медицинската експертиза на труп по досъдебното производство по приложеното НОХД №282/2019Г. на ОС-Сливен, като е направил констатации, че непосредствена причина за смъртта на пострадалата е тежък травматичен и хеморагичен шок, довели до кома.

Претърпените увреждания –тежки наранявания на главата, гръдния кош, долните и горни крайници, са в резултат от съприкосновение на тялото с твърди тъпи предмети вътре в купето на автомобила, като в механизма участват и притискане и изпадане на терена. Липсва описание в медицинската документация на увреждания, които биха се получили при правилно поставен предпазен колан. Вещото лице П. поддържа в заключението, че разнообразието на уврежданията предполага свободно движение на тялото вътре в купето на автомобила и пострадалата не е била с поставен предпазен колан, който би препятсвал изпадането от автомобила и избягване на леталния изход.