Решение № 669 от 16.07.2024, Районен съд - Сливен
- Съд
- Районен съд - Сливен
- Дело
- Гражданско дело 3580/2024
- Вид
- Решение № 669
- Подписан
- 16.07.2024
- Състав
- Ива Илиева Стойчева Коджабашева
Цитирани разпоредби
- чл. 530 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 95, ал. 2 · Закон за социалните услуги
- чл. 96 · Закон за социалните услуги
- чл. 97 · Закон за социалните услуги
- чл. 97, ал. 1 · Закон за социалните услуги
- чл. 98, ал. 1 · Закон за социалните услуги
- чл. 98, ал. 2 · Закон за социалните услуги
- чл. 98, ал. 3 · Закон за социалните услуги
РЕШЕНИЕ
№ 669 гр. Сливен, 16.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Ива Ил. Стойчева Коджабашева при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско дело № 20242230103580 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 530 и сл. ГПК, вр. чл. 97 от Закона за социалните услуги /ЗСУ/.
Образувано е по молба на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” - Твърдица с правно основание чл. 95, ал. 2 ЗСУ, с която се иска настаняване в специализирана институция за предоставяне на социална услуга на пълнолетното лице, поставено под пълно запрещение, С. К. А., ЕГН:
********** за срок от три години.
В молбата се излага, че лицето страда от заболяване с диагноза „Параноидна шизофрения“ и е поставено под пълно запрещение през 2003 г., като поради необходимостта от 24-часов контрол върху поведението му и специализирани грижи е в най-добър интерес на С. А. да бъде настанен в Дом за пълнолетни лица с психични разстройства - гр. Твърдица за срок от три години.
В съдебно заседание представителят на ДСП - Твърдица поддържа молбата и моли съда да я уважи.
Настойникът на лицето, редовно призован, не се явява. Представил е писмено становище, с което моли лицето да бъде настанено отново в дома, тъй като не е в състояние да полага грижи за него в семейна среда.
1
Упълномощеното от настойника лице и Директор на Дома - Ж. С. изразява становище за основателност на молбата и моли С. да бъде настанен в ДПЛПР - Твърдица за срок от три години.
Лицето, чието настаняване се иска, в съдебно заседание изразява желание да бъде настанен в Дома.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Видно от приетите по делото писмени доказателства лицето С. К. А. е настанен в Дом за пълнолетни лица с психични разстройства - гр. Твърдица временно по административен ред със заповед от 08.06.2024 г.
С. А. е лице с трайно увреждане, съгласно ЕР на ТЕЛК от 21.01.2013 г., със заболяване с диагноза „Параноидна шизофрения“, за което е определена пожизнено от 71 % до 89,99 % неработоспособност.
Установява се още от писмените доказателства по делото, че лицето С.
А. е на 58 години, неженен, няма деца. Родителите му са починали. Фамилно обременен е, като началото на психозата му датира от 1982 г. с параноиднохалюцинаторна симптоматика.
С. е поставен под пълно запрещение с Решение на СГС от 23.04.2003 г.
Настанен е в ДПЛПР - с. Говежда през 2004 г., а след закриването на Дома е преместен в ДПЛПР - Твърдица от 26.02.2021 г. Съгласно Заповед от 14.12.2023 г., издадена от Органа по настойничество и попечителство при Община Твърдица за негов настойник е назначен братовчед му С. Б. К., който е упълномощил Директора на ДПЛПР - Твърдица. Настойникът на лицето е изразил писмено становище С. да продължи да ползва социалната услуга, тъй като с оглед заболяването на лицето и необходимостта от постоянен контрол на поведението, той не може да се грижи за него и е в негов интерес да се намира в специализирано заведение.
Към момента С. А. може да се самообслужва, но се нуждае от помощ и напомняне от персонала за поддържане на ежедневния тоалет. Не се наблюдават изградени хигиенни и битови навици, рядко се включва в занимателни програми извън институцията и няма приятелски кръг в Дома.
Рядко общува с персонала в институцията. Изпитва зависимост към цигари и кофеинови напитки. От 2018 г. боледува и от „Хипертонично сърце без 2 сърдечна недостатъчност и Grand mal припадъци“, като му е назначена терапия с редица медикаменти, чиито прием се следи от персонала.
Социалните контакти на лицето са ограничени и не е в състояние да се обслужва пълноценно и да води самостоятелен начин на живот. Същият има потребност от непосредствен контрол върху поведението и адекватни медицински грижи, които може да му се осигурят само от институцията и медицинския персонал.
В съдебно заседание лицето заявява, че се чувства добре в Дома и желае да продължи да живее в него.
Въз основа на установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:
Молбата е допустима, а разгледана по същество е основателна и следва да бъде уважена.
В разпоредбите на чл. 96 и чл. 97 ЗСУ се съдържа уредбата на процедурата по настаняване на пълнолетни лица, поставени под пълно запрещение, в специализирани институции и ползване на социални услуги в общността от резидентен тип, когато това е в техен интерес, поради това, че за лицето не могат да бъдат полагани грижи в семейна среда. В закона е предвидено предимство на насочването на лицата към ползване на услуги в общността от резидентен тип (чл. 98, ал. 2 ЗСУ).
В настоящия случай, с оглед съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема, че настаняването на С. К. А. съответства в най-точна степен на установената конкретна негова потребност от подкрепа чрез социална услуга по смисъла на ЗСУ. Същият е пълнолетно лице, постановено под пълно запрещение, с поставена диагноза „Параноидна шизофрения“, за което е определена пожизнено от 71 % до 89,99 % неработоспособност.
В посочената специализирана институция за него е полагана и се полага ежедневно медицинска, психологична и всякаква друга пълноценна грижа и подкрепа, невъзможни за осъществяване в семейна среда. Освен това на лицето се предоставя жизнена среда, близка до семейната, както и адекватна медицинска и друга необходима помощ и индивидуална грижа от съответните специалисти. Състоянието на лицето не позволява да бъде ползвана социална услуга в общността от резидентен тип, а и на територията 3 на Община Твърдица и Община Сливен не се предлагат социални услуги в общността, според профила на заболяване на лицето. Самото лице изразява желание да продължи да живее в Дома.
Предвид спецификата на заболяването на лицето, съдът намира, че по отношение на С. А. е налице необходимост от прилагане на подходящ тип социална услуга, каквато в случая се явява настаняването в „Дом за пълнолетни лица с психични разстройства“ - гр. Твърдица, където С. ще бъде под постоянната грижа и наблюдение на персонала, които ще контролират поведението му.
На основание чл. 98, ал. 3 ЗСУ, съдът следва да определи срок за настаняването, като с оглед на установените обстоятелства по делото, съдът приема за най-подходящ срока от три години, считано от влизане в сила на настоящото решение. На основание чл. 98, ал. 1 ЗСУ, следва да бъде допуснато предварително изпълнение на решението.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
НАСТАНЯВА на основание чл. 98, ал. 1, вр. чл. 97, ал. 1 ЗСУ пълнолетното лице, поставено под пълно запрещение, С. К. А., ЕГН:
**********, представляван от настойника С. Б. К., ЕГН: **********, в специализирана институция за предоставяне на социална услуга - „Дом за пълнолетни лица с психични разстройства“ - гр. Твърдица, кв.
Индустриален, м. „Метанит“ № 1, за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане в сила на настоящото решение.
ДОПУСКА на основание чл. 98, ал. 1 ЗСУ предварително изпълнение на решението.
Препис от решението да се връчи на Дирекция „Социално подпомагане“ - Твърдица за незабавно изпълнение.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Сливен в седемдневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________ 4