Решение № 40 от 10.02.2025, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 40 гр. Варна, 10.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анета Н. Братанова

Членове:

Ванухи Б. Аракелян

Дарина Ст. Маркова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Анета Н. Братанова Въззивно търговско дело № 20233001000309 по описа за 2023 година

Производството е с правно основание чл. 258 и следв. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от „Свети Никола“ ООД – Добрич, против Решение № 98/12.10.2022 год., постановено по т.д.№ 81/2021 год., поправено с Решение № 44/25.04.2023 год., с което страната е осъдена да заплати на „ПОЛ АГРАР КАМПАНИ“ АД - Варна:

Сумата от 30 000 лева, част от вземане от 39 044,28 лева, представляваща неустойка по договор за изпълнение на СМР от 04.11.2015 год. за неизпълнение в срок на дължимата престация, ведно със законната лихва, начиная от датата на предявяване на иска – 18.12.2021 год., до окончателното плащане.

Сумата от 20 000 лева, част от вземане от 79 821,05 лева, представляваща неустойка по договор за изпълнение на СМР от 04.11.2015 год. за неизпълнение в срок на дължимата престация по Приложение № 3 към допълнително споразумение от 23.02.2016 год. към договор за изпълнение на СМР от 04.11.2015 год., ведно със законната лихва, начиная от датата на предявяване на иска – 18.12.2021 год. до окончателното плащане.

1

В предявената въззивна жалба се излага, че съдът не е дал правилна правна квалификация на насрещните възражения на ответника, не е разпределил правилно доказателствената тежест и не е указал необходимостта от допълнителни доказателства. Съдът не е допуснал събирането на доказателства, поискани от ответника, и не е формулирал мотиви по насрещните защитни възражения на страната. Поддържа се още, че ищецът е възпрепятствал изготвянето на първоначалното заключение на СЕ, но съдът не е приложил чл.161 ГПК. Съдът е назначил вещо лице в нарушение на чл.

396, ал.1 и ал.2 ЗСВ. На експертизата са поставени правни въпроси като установяване на дните на забавата. Решението е постановено в нарушение на чл.114, ал.4 ЗЗД, а претендираните вземания са погасени по давност.

Поддържа се още, че е присъдена неустойка при неизправност на самия ищец. Оспорват се фактическите и правни изводи за ДОС за неизправност на ответника, изразяваща се в забава за изграждане на предвиденото в договора силажохранилище. От друга страна, ищецът не е дал възможност на изпълнителя да изпълни в срок поетите от него задължения, вкл. да подготви цялата строителна документация за обекта. Ищецът е сключил договор за упражняване на строителен надзор едва на 20.05.2016 год. Протоколът за откриване на строителна линия и ниво на строежа е съставен на 27.05.2016 год. Изграждането на административната сграда и на доилната сграда е обвързано от дейността на други подизпълнители, с които възложителят е договарял за изграждането и монтажа на стоманени конструкции, поставяне на кофраж, монтаж на техническо оборудване. Излага се, че решението е постановено в нарушение на чл. 264, ал.3 ЗЗД. Претендира се отмяна на постановеното решение. Претендира се още присъждане на сторените разноски за двете инстанции.

Въззивната жалба е редовна и надлежно администрирана.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор от „Пол аграр кампани“ АД, в които са изложени доводи за неоснователност на предявената въззивна жалба. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски.

Съдът след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По наличието на предпоставките за спиране на производството с 2 оглед наличието на висящо т.д.№ 778/2021 год. по описа на ВОС, на основание чл. 229, ал.1, т.4 ГПК, съдът се е произнесъл с определение, постановено в о.с.з. на 22.01.2025 год.

По иска с правно основание чл. 92 ЗЗД вр. чл. 59 и чл.60 от договор, сключен на 04.11.2015 год.

Не е спорно между страните по делото, че на 04.11.2015 г. е сключен Договор за изпълнение на строително-монтажни работи, по силата на който „СВЕТИ НИКОЛА“ ООД като строител се е задължил да извърши строително-монтажни работи в стопански обекти

( подобект

Силажохранилище – закрито ), находящи се в с. Красен, общ. Генерал Тошево, област Добрич, съгласно поръчката на възложителя „ПОЛ АГРАР КАМПАНИ“ АД, срещу възнаграждение в размер на сумата от 195 221.17 лв. с включен в цената ДДС, което възложителят се е съгласил да заплати.

Съгласно чл. 2 вр. чл.10.1 и 10.2 от договора, същият влиза в сила от датата на получаване на аванс в размер на сумата от 50 000.00 лв., платима както следва – 35 000.00 лв. до 05.11.2015 г. и 15 000.00 лв. – платима до 25.11.2015 г. Уговорката за влизане в сила на договора е свързана с пълното изплащане на уговорения аванс. Частичното изпълнение на авансовото парично изпълнение е ирелевантно за настъпване на договорното условие.

От доказателствата по делото се установява, че на 04.11.2015 г. възложителят е платил на строителя сумата от 42 000.00 лв., (представляваща първата вноска от аванса – 35 000.00 лв. и ДДС от 7 000.00 лв.). На 27.11.2015 г. възложителят е платил на строителя сумата от 24 000.00 лв.

(представляваща втората вноска от аванса – 20 000.00 лв и ДДС от 4 000.00 лв). Следователно – договорът е влязъл в сила на 27.11.2015 год. – датата на пълното изплащане на договорения аванс.

Крайният срок на изпълнение на договорената работа е четири месеца от датата на влизане на договора в сила – чл. 3 от Договора. Същият, изчислен по правилото на чл. 72, ал.1 ЗЗД изтича на 27.03.2016 год.

Констатираното в производството по-късно сключване на договор за строителен надзор /20.05.2016 год./ и издаване на протокол за определяне на строителна линия и ниво на строежа /27.05.2016 год./ е ирелевантно за определяне на срока за изпълнение. Изпълнителят, комуто е възложено строителството по занятие, е бил обвързан с договорно определения срок 3 независимо от сключването на договор за строителен надзор и датата на определяне на строителна линия и ниво на строежа /Решение № 50143 от 4.07.2023 г. на ВКС по т. д. № 1707/2020 г., II т. о., ТК/. Следва да се има предвид и че в настоящия договор срокът е уговорен като съществен елемент - чл.5.

Съдът приема, че възложената работа не е извършена в уговорения срок.

Страните не са съставили приключвателен протокол по смисъла на чл. 4 от договора, удостоверяващ пълното изпълнение на възложената работа. Не са съставяли и други двустранни протоколи, отчитащи частично изпълнение на дължимите СМР. Съобразно заключението на ССЕ осъществените плащания, двустранно осчетоводени, преимуществено касаят авансово парично изпълнение от възложителя и не могат да служат като индиция за приемане на изработката с конклудентни действия.

От представения констативен акт обр.15/22.02.2020 год. се установява, че Акт обр.7 за обект „Силажохранилище“ ниво от -1,85 до 0 е издаден след изтичане на срока, т.е. на 22.06.2016 год. Акт обр.7 за приемане на СМР за последващото ниво е издаден на 12.07.2016 год. Акт обр.14 за приемане на конструкцията е съставен на 20.07.2016 год. В този смисъл са изброените документи по позиции 1.11, 1.12 и 1.52 от раздел I на Акт обр.15. Изброените доказателства в Акт обр.15 съответстват на представени по делото констатации на строителния надзор, проектантът по част „конструктивна“ и техническия ръководител, сочещи, че към 04.07.2016 год. обектът е бил в процес на строеж с предстоящ монтаж на метални колони и бетониране на носеща конструкция, а към 12.07.2016 год. - с предстоящ монтаж на метална покривна конструкция. На 20.07.2016 год. е разрешено извършването на довършителни работи и обшивка фасади.

С оглед на изложеното, съдът не кредитира показанията на св.Красимир Каракашев, според които силажохранилището било завършено в края на 2015 год. Свидетелят е заинтересован от показания в полза на изпълнителя, тъй като е съпруг на дъщерята на представляващия и същевременно – работещо лице в „Свети Никола“ ООД. На основание чл. 172 ГПК показанията му, преценени с оглед неоспорените писмени доказателства, не се кредитират от съда в разглежданата част.

В чл. 59 от Договора е уговорена неустоечна клауза, съгласно която при 4 неспазване на договорените срокове по вина на изпълнителя, последният дължи неустойка в размер на 1 % от стойността на договора за всеки един ден забава, като съгласно чл. 61 от Договора общата сума на неустойките се ограничава до 20 % от общата стойност на договора.

В отговора на исковата молба ответникът е навел своевременно възражение за погасяване на претенцията по давност. Защитното възражение е наведено в срока по чл. 367, ал.1 ГПК. Редовността му не е обусловена от формулирането на конкретния твърдения за начало и край на давностния срок. Възражението се поддържа и в подадената въззивна жалба и съставлява част от дължимата въззивна проверка.

Клаузата за неустойката, дължима едновременно като процент от главния дълг за всеки ден забава, но едновременно с това и с фиксиран максимален процент от задължението, определя както размера, до който вземането може да достигне, така и срока, за който се начислява неустойката.

Такава договорна уговорка, без да определя точния момент, до който неустойката нараства, съдържа определяемост по отношение на последния ден за начисляването й, от който започва да тече погасителната давност по правилото на чл. 114, ал. 4 ЗЗД . С формирането на неустойката в размер, до който същата се начислява предвид постигнато между страните съгласие в този смисъл, вземането за неустойка е определено по основание и размер, изискуемо е и съответно подлежи на погасяване по давност. / Решение № 106 от 10.12.2020 г. на ВКС по т. д. № 1632/2019 г., I т. о./.

В настоящия случай максималният размер на неустойката от 20 % върху пълната стойност на възложената работа при 1 % на ден, е достигнат на 20 - тия ден, т. е. на 16.04.2016 год. Исковата молба е постъпила в съда на 18.02.2021 год., към който момент е изтекъл предвиденият в чл. 111, б. "б" ЗЗД 3-годишен давностен срок. Предявеното вземане е погасено по давност, поради което искът с правно основание чл. 92 ЗЗД следва да се отхвърли като неоснователен.

Дори и да се приеме, че началният момент за изпълнение следва да бъде определен от определянето на строителна линия /27.05.2016 год./, то тогава 4-месечният срок за осъществяване на СМР изтича на 27.09.2016 год.

Максималният размер на неустойката от 20 % върху пълната стойност на възложената работа при 1 % на ден, е достигнат на 20 - тия ден, т. е. на 5

16.10.2016 год. Следователно - и при посочените модалитети вземането за неустойка е погасено по давност.

По иска с правно основание чл. 92 ЗЗД, основан на допълнтелно споразумение от 23.02.2016 год. вр. чл. 59 и чл.60 от договор, сключен на 04.11.2015 год.

Предявеният иск е основан на твърдения, че с допълнително споразумение на ответника е възложено изпълнението на СМР за конкретни допълнителни обекти - Административна сграда /Приложение № 3/ и Доилна зала – Карусел /Приложение № 4/. Двата обекта, макар и свързани функционално, имат отделни КССметки, самостоятелно ценообразуване, и различни срокове за изпълнение.

Предявен е частичен иск в размер на 20 000 лева, съставляващи част от максимална неустойка за забавено изпълнение в размер на 20% от стойността по Приложение № 3 /399 105, 26 лева/, равняващи се на 79 821, 05 лева.

Препращането към Приложение № 3, което има за предмет СМР за администривната сграда, както и посочването на сумата от 399 105, 26 лева по същото приложение като база за изчисляване на неустойката, сочи, че предмет на разглеждане е иск за заплащане на неустойка за забавено изпълнение единствено на административната сграда. Забавеното изпълнение на другия възложен обект – доилна, не е надлежно въведено като предмет на спора.

С допълнително споразумение от 23.02.2016 г. към Договора за строително-монтажни работи от 04.11.2015 г. „СВЕТИ НИКОЛА“ ООД като строител се е задължил да извърши строително-монтажни работи в стопански обекти ( Административна сграда и Доилна зала – Карусел ), находящи се в с.