Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 88 от 30.06.2026, Окръжен съд - Добрич

Съд
Окръжен съд - Добрич
Дело
Търговско дело 155/2024
Вид
Решение № 88
Подписан
30.06.2026
Състав
Георги Методиев Павлов

Цитирани разпоредби

  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 28 · Закон за арендата в земеделието
  • чл. 121 - 127 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 121 - 127 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 121 - 127 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 121 - 127 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 121 - 127 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 121 - 127 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 121 - 127 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 261, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 50 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 53 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55 - 58 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55 - 58 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55 - 58 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55 - 58 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 59, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 59, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 70, ал. 1 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 304 · Търговски закон
  • чл. 534 · Търговски закон
  • чл. 76 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 88 гр. гр. Добрич, 30.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Георги М. Павлов при участието на секретаря Криста Ст. Кирова като разгледа докладваното от Георги М. Павлов Търговско дело № 20243200900155 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Търговско дело № 155/2024 г. по описа на Добричкия окръжен съд е образувано по искова молба рег. вх. № 6586/21.10.2024 г., подадена от М. И.

М. ЕГН ********** с пост. и наст. адрес ***, с която срещу „АТАНАСОВ БИОЕНЕРДЖИ“ ЕООД ***, ЕИК *** и „АТАНАСОВ ГРУП“ ЕООД ***, ЕИК ***, при условията на субективно съединяване е предявен иск за солидарното осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумата от 68 753.89 евро ( 134 470.92 лв. ), с която ответниците са се обогатили без основание за сметка на ищеца от ползване на 1 145.591 дка земеделски земи, находящи се в землището на селата К., П. Г. и П., община Д., област Д., през стопанската 2023/2024 г., претендиран на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД.

В петитума на исковата молба се съдържа искане за присъждане на законната лихва върху главницата, начиная от датата на предявяване на иска 21.10.2024 г. до окончателното й изплащане, както и на сторените по делото разноски, в т. ч. и адвокатско възнаграждение.

Ответниците оспорват иска по основание и размер.

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, на основание чл. 235, ал. 2 ГПК, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

1

Между ищеца М. И. М. и ответника „АТАНАСОВ БИОЕНЕРДЖИ“ ЕООД - Добрич са съществували дългогодишни облигационни отношения, възникнали въз основа на сключените между тях договори за аренда за земеделски земи, собственост на ищеца, находящи се в землището на селата К., П. Г. и П., община Д., област Д., а именно: Договор №93/15.12.2000 г. и Анекс № 178/13.11.2013 г. за 548.271 дка; Договор № 694/12.09.2005г. и Анекс № 179/13.11.2013 г. за 165.373 дка; Договор № 822/03.10.2008 г. и Анекс № 180/13.11.2013г. за 141.134 дка; Договор № 978/08.09.2011 г. и Анекс № 181/13.11.2013г. за 72 дка и Договор № 182/13.11.2013 г. за 227.74 дка, всички със срок на действие до 01.10.2024 г. С влязло в законна сила Решение № 260008/15.02.2022 г. по т. д. № 166/2020 г. Окръжен съд – Добрич е развалил процесните договори за аренда на основание чл. 28 ЗАЗ и е осъдил ответника „АТАНАСОВ БИОЕНЕРДЖИ“ ЕООД – Добрич да предаде на ищеца М. И. М. владението върху горепосочените земеделски земи.

След развалянето на договорите за аренда, ответникът „АТАНАСОВ БИОЕНЕРДЖИ“ ЕООД – Добрич е продължил въпреки противопоставянето на ищеца да обработва горепосочените количества земеделски земи през стопанската 2023/2024 г. В тази насока са изявленията на г-н А. А. – *** на „АТАНАСОВ БИОЕНЕРДЖИ“ ЕООД- Добрич и „АТАНАСОВ ГРУП“ ЕООД– Добрич, в отговорите на исковата молба, в допълнителната искова молба и в проведените по делото съдебни заседания, съгласно които процесните земеделски земи се обработват от единствено и само „АТАНАСОВ БИОЕНЕРДЖИ“ ЕООД–Добрич, но не и от „АТАНАСОВ ГРУП“ ЕООД– Добрич. В тази насока е и заключението на вещото лице по съдебносчетоводната експертиза, което е установило, че „АТАНАСОВ БИОЕНЕРДЖИ“ ЕООД – Добрич е подало до ОСЗ-община Д., област Д. декларация и заявление по чл. 70, ал. 1 ППЗСПЗЗ вх. рег. № 744/26.07.2023 г. за стопанската 2023/2024 г. Според експертното мнение на вещото лице, средното арендно плащане, респ. наемна цена за стопанската 2023/2024 г., за земеделски земи в землището на селата К., П. Г. и П. възлиза на сумата от 83.00 лв./дка, като размерът на вземането по чл. 59 ЗЗД за ползваните без основание 1 145.591 дка земеделски земи, собственост на ищеца възлиза на сумата от 48 615.70 евро ( 95 084.05 лв. )

При така установената фактическа обстановка се налагат следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

2

Контроверстният въпрос по делото е относно наличието на вземане на ищеца към ответниците, произтичащо от неоснователно обогатяване по смисъла на чл. 59 ЗЗД.

Искът по чл. 59 ЗЗД е проекция на принципа за недопустимостта на неоснователното обогатяване в българското право, чиято същност се изразява в правната забрана на лишените от основание имуществени трансфери.

Правната уредба на фактическия състав на иска по чл. 59 ЗЗД е обединена от идеята за уравнение на едно неоправдано имуществено разместване, чието запазване би противоречало на принципите на справедливостта, добросъвестността и еквивалентността.

Вземането за неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД се поражда при осъществяването на пет предпоставки: 1. Обогатяване на едно лице ( обогатен ) за сметка на друго ( обеднял ); 2. Обедняване на това лице ( обеднял ), свързано с обогатяването на първото( обогатен ); 3. Връзка между обедняването и обогатяването; 4. Липса на основание за обогатяването и 5.

Липса на друг иск, с който обеднелият може да се защити.

Обогатяването е първият елемент от фактическия състав на вземането по чл. 59 ЗЗД. Обогатяването следва да се дефинира като всяко позитивно изменение в имуществото на даден правен субект, което е резултат от добавяне към неговия патримониум на икономически оценими права.

Обогатяването по смисъла на чл. 59 ЗЗД се изразява в следните проявни форми - увеличаването на актива на едно лице чрез придобиване на реални имуществени ползи за сметка на друго лице, намаляване на пасива и спестяване на имуществени разходи, което е следвало да бъдат направени от обогатилото се лице, но не са направени от обеднилото се лице. Обогатяване чрез увеличаването на активите може да бъде резултат от придобиване на вещи и права, придобиване на фактически положения като владение и държане, които дават възможност да се ползва вещта и да се извличат добиви от нея, получаване на резултат от работа/услуга. Обогатяването може да се осъществи под формата на спестяване на разходи, които при нормално стечение на обстоятелствата обогатилото се лице би трябвало да понесе.

Обогатяването може да бъде и под формата на намаляване на пасивите на едно лице за сметка на друго лице. Обогатяването е критерий за определяне на размера на вземането по чл. 59 ЗЗД – правото на обеднелия не може да 3 надвишава предела на обогатяването.

Обедняването е следващият необходим елемент от фактическия състав както на иска по чл. 534 ТЗ, така и на иска по чл. 59 ЗЗД. Обедняването е обратното състояние на обогатяването. Обедняването се определя като негативно изменение в имуществената сфера на даден правен субект, изразяващо се в лишаване от блага, които имат материален характер ( от икономическа гледна точка ) или в загуба на права ( от правна гледна точка ) в резултат на намаляване на актива ( ефективно изгубване на имотни блага ), увеличаване на пасива или сигурен пропуск да бъде увеличен активът.

Намаляването на актива е израз на обедняването по смисъла на чл. 59 ЗЗД, осъществен чрез ефективно изгубване на имуществени блага, изразходване на средства, излизане на определено право от патримониума на обеднилото се лице.

Друга проявна форма на обедняването по смисъла на чл. 59 ЗЗД е увеличаването на пасива ( отрицателно изражение на обогатяването ), реализирана чрез извършване на разходи от страна на обеднялото лице, които при нормално и естествено развитие би трябвало да се направят от обогатилото се лице. Сигурният пропуск да бъде увеличен активът на обеднялото лице е също форма на обедняването по смисъла на чл. 59 ЗЗД. В тази хипотеза имуществото на обеднилото се лице е могло ефективно да се увеличи чрез придобиване на определена имуществена облага или да намали пасива н своето имущество, но това не се е осъществило, тъй като облагата се е оказала в патримониума на друго лице. Обедняването определя активната материална легитимация, обема и обхвата на претенция за имуществено уравнение по чл. 59 ЗЗД - обеднилото се лице има право на по-малката стойност измежду неговото обедняването и обогатяването на обогатилото се лице. Искът по чл. 59 ЗЗД има за максимален размер предела на обогатяването, но този размер никога не трябва да превишава раздела на обедняването.

Предпоставка на вземането за неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД е наличието на връзка между обогатяването и обедняването. В хипотезата на чл.

59 ЗЗД, между обогатяването и обедняването съществува връзка, която няма причинно–следствен характер, а генетичен характер. Обедняването и обогатяването не могат да бъдат съотнасяни като причина към следствие.

4

Обогатяването и обедняването са правни последици от общия правопораждащ ги факт, обща последица на някакво трето обстоятелство.

Този възглед се споделя от съдебната практика – както е разяснено в т. 5 от ПП-1-1979-ВС връзката между обогатяването и обедняването в хипотезата на чл. 59 ЗЗД не е причинно-следствена, а както обогатяването, така и обедняването са последица на общ факт или обща група факти.

Основанието като предпоставка на вземането за неоснователното обогатяване по смисъла на чл. 59 ЗЗД се дефинира като правоотношение, породено от определени юридически факти, между обеднилия се и обогатилия се или обеднилия се и третото лице, което оправдава имущественото разместване между правните субекти. Несъществуването на такова правоотношение квалифицира обогатяването, респ. обедняването като осъществени без правно основание.

Правата по чл. 534 ТЗ и по чл. 59 ЗЗД имат субсидиарен характер Субсидиарността може да се дефинира като концепция, обозначаваща хипотезите, в които определен принцип или институт или иск ограничават съществуването на други принципи или институти или искове, като отричат възможна конкуренция между тях, тъй като съществуването на един принцип или институт или иск прави съществуването на друг алтернативен принцип или институт или иск нежелано и ненужно. Субсидиарността на общия иск за неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД е нормативно уредена - съгласно чл.

59, ал. 2 ЗЗД вземането за неоснователно обогатяване възниква, когато няма друг иск, с който обеднелият може да се защити. Субсидиарността изключва конкуренцията между иска по чл. 59 ЗЗД с други средства за отстраняване на настъпилото неоснователно обогатяване, респективно за осигуряване възможност за реституция на претърпяното от обеднелия имотно намаление паралелното съществуване на двата иска е невъзможно, тъй като наличието на „друг иск“ по смисъла на чл. 59, ал. 2 ЗЗД дерогира наличието на общия иск за неоснователно обогатяване по чл. 59, ал. 1 ЗЗД.

Граматическото, историческото и телеологическото тълкуване на правилото на чл. 59 ЗЗД дават основание за извода, че докрината и съдебната практика възприемат както виждането за конкретната ( слаба ) субсидиарност, така и разбирането за абстрактната ( силна ) субсидиарност. Според концепцията за т. н. конкретна ( слаба ) субсидиарност, вземането за 5 неоснователно обогатяване не се поражда, когато обеднелият разполага или е разполагал с друго право за защита на своя интерес, с което да компенсира обедняването. Вземане за неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД не може да се конкурира с предоставен от правния ред на разположение на обеднелия друг иск за реституция на претърпяното от него имотно намаление, принадлежащ към други дялове и клонове на правото ( кондикции по чл. 55 – 58 ЗЗД, договорен, деликтен, вещен иск, гестия, подобрения на чужда вещ от владелец и пр. ), който се явява алтернатива по отношение на общия иск за неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД . Вземане по чл. 59, ал. 1 ЗЗД възниква в случай, когато няма друга възможност за правна защита при настъпилото неоснователно разместване на имуществени ценности. Съгласно концепцията за абстрактна ( силна ) субсидиарност, вземането за неоснователно обогатяване не възниква, ако фактите, обусловили обогатяването, попадат в приложното поле на даден правен институт ( включително и в случаите, когато правните норми на този институт не признават право на обеднелия за компенсиране на обедняването). Двете разбирания относно съдържанието на правилото за субсидиарността на общия иск за неоснователно обогатяване – за конкретна ( слаба ) и за абстрактна ( силна ) субсидиарност, нямат противоположно значение и не са взаимноизключващи се.