Решение № 1706 от 11.04.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1706 гр. Пловдив, 11.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диляна В. Славова при участието на секретаря Десислава В. Кръстева като разгледа докладваното от Диляна В. Славова Гражданско дело № 20235330116071 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба подадена от А. Д. В., ЕГН **********, с адрес: *** против „Кредит тайм” ЕООД, ЕИК 203615520, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ж.к. „Младост – 1“, ул. „Димитър Моллов“ № 16, представлявано от М.Т.И., с която са предявени обективно съединени искове с правна квалификация по чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, т. 9 и т. 10, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, с които се претендира да бъде прогласена нищожността на клаузата на „Еднократна такса за експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем“ и клаузата „Изготвяне на индивидуално кредитно предложение“ по Договор за паричен заем № *** от *** г., поради противоречие с добрите нрави и неспазване нормите на ЗПК и ЗЗП и осъдителен иск с правна квалификация по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 50 лева, недължимо платена като допълнителни услуги „Еднократна такса за експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем“ и „Изготвяне на индивидуално кредитно предложение“ по Договор за паричен заем от *** г., получени в периода 11.05.2022 г. – 31.10.2023 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 02.11.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че между страните е бил сключен договор за кредит от *** г., по силата, на който на ищеца са предоставени заемни средства в размер на 3500 лева, с ГПР - 10,13% и срок за погасяване на заема 10 месеца. Съгласно договора за заем, същият дължи такса експресно разглеждане и такса изготвяне на индивидуално кредитно предложение в общ размер на 4447,60 лева. Така предвидените клаузи очевидно заобикалят закона и накърняват правата на другата страна по облигационното отношение. Таксата за експресно разглеждане и такса изготвяне на индивидуално кредитно предложение е във фиксиран размер или в случая надхвърлят заемната сума. Липсва каквато и да е еквивалентност между таксите и извършените услуги от заемодателя. Съгласно чл. 144, т. 9 ЗЗП неравноправни са клаузите, които налагат на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора. В чл. 146, ал. 1 ЗЗП е посочено, че неравноправните клаузи са нищожни, освен ако са уговорени 1 индивидуално, а не са такива дефинираните в чл. 146, ал. 2 ЗЗП - клаузи, изготвени предварително, при които потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им. Ищецът е потребител на финансова услуга по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП. Оттук така предвидените клаузи имат неравноправен характер по смисъла на чл. 144, т. 9 ЗЗП, като с тях се цели неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, без реално да е извършена конкретна услуга, тези такси, представляват и скрит разход по договора за кредит, който привидно е уговорен като такси преди отпускането и усвояването на кредита и с тях се цели реално заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Съгласно пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В този смисъл, макар да е предвидена като такса експресно разглеждане в договора и такса изготвяне на индивидуално кредитно предложение, сумата представлява предварително отчетена в падежните вноски сума, която не е. Поради невключването на такса експресно разглеждане и такса изготвяне на индивидуално кредитно предложение в посоченият в потребителския договор размер на ГПР, последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение, тъй като реалния лихвен процент не отговаря на реализирания, увеличен със скрития добавък от неустойката. Посочването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за защита на потребителите. Нищожността на неравноправната клауза в договора, сочеща неверен ГПР води до недействителност на кредитната сделка поради неспазване на изискванията на чл.

11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Не е изпълнено и изискването по чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК в договора да бъде посочен лихвения процент по кредита, тъй като потребителят е бил заблуден относно действителния му размер в разрез с изискванията на добросъвестността. Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, г. 9 и т. 10, да бъде посочен точният размер на дължимия лихвен процент и на ГПР договорът за потребителски кредит като недействителен не поражда права и задължения за страните по заемното правоотношение. По силата на чл. 23 от ЗПК, в този случай потребителят дължи само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита, поради което ответникът няма правно основание да претендира исковите суми, тьй като е следвало в ГПР и във ГЛП да бъде посочено вземането на кредитора за лихва, прикрито като такса експресно разглеждане и такса изготвяне на индивидуално кредитно предложение, представляващо част от компонентите на ГПР.

Моли за уважаване на предявените искове.

В срока по чл. 131 ГПК, ответното дружество не е депозирало писмен отговор, нито е изразено становище по иска, като ответника не се явява на първото по делото съдебно заседание, не ангажира доказателства и не е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от ищеца доводи, намира за установено следното:

От пълномощника на ищеца е направено искане за постановяване на неприсъствено решение при наличие на предвидените в чл. 238 от ГПК предпоставки, което се поддържа, видно от депозираната преди съдебното заседание молба.

Препис от исковата молба е редовно връчен на ответната страна. Същата е редовно 2 призована и за първото по делото заседание, като в изпратеното й съобщение, изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание без да е направено изрично искане делото да се гледа в отсъствие на представител на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските.

От друга страна, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и ангажираните от ищеца, приети по делото писмени доказателства и заключенията на съдебносчетоводните експертизи, се налага извод, че искът е вероятно основателен.

В тази връзка съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238 и сл. от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради което предявените искове следва да бъдат уважени, без решението да се мотивира по същество.

На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски за настоящото производство, които се претендират и са налице доказателства, че са действително заплатени в размер на общо 527,90 лева, от коитозаплатена ДТ в размер на 227,90 лева и депозит за експертизи в размер на 300 лева.

Ищецът освен това е представляван от свой пълномощник в процеса, на когото не е заплатен хонорар, в която връзка същият моли за определяне на неговото възнаграждение на основание чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата. По делото в представения договор за правна защита и съдействие на ищеца е посочено, че той се представлява безплатно от адв.

Е. И., поради затрудненото си материално положение, което по смисъла на чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА представлява основание за оказването му на безплатна адвокатска помощ. Изрично в подобни хипотези законодателят е предвидил възможността съдът да определи размер на адвокатското възнаграждение, което с оглед цената на предявените обективно съединени искове, конкретната фактическа и правна сложност на делото и осъществените процесуални действия следва да се определи в минималния предвиден в Наредба № 1/09.07.2004г. размер от 893,64 лева с ДДС.

Поради изложеното и на основание чл. 239 ал. 2 от ГПК, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните А. Д. В., ЕГН **********, с адрес: *** и „Кредит тайм” ЕООД, ЕИК 203615520, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост – 1“, ул. „Димитър Моллов“ № 16, представлявано от М.Т.И., че клаузата за „Еднократна такса за експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем“ и клаузата „Изготвяне на индивидуално кредитно предложение“ по Договор за паричен заем № *** от ***г. са нищожни, поради противоречие с добрите нрави и неспазване нормите на ЗПК и ЗЗП.

ОСЪЖДА ответника „Кредит тайм” ЕООД, ЕИК 203615520, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост – 1“, ул. „Димитър Моллов“ № 16, представлявано от М.Т.И. да заплати на ищеца А. Д. В., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 50 лева /петдесет лева/, недължимо платена като допълнителни услуги „Еднократна такса за експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем“ и „Изготвяне на индивидуално кредитно предложение“ по Договор за паричен заем от *** г., получени в периода 11.05.2022 г. – 31.10.2023 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 02.11.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА ответника „Кредит тайм” ЕООД, ЕИК 203615520, със седалище и адрес 3 на управление: гр. София, ж.к. „Младост – 1“, ул. „Димитър Моллов“ № 16, представлявано от М.Т.И. да заплати на ищеца А. Д. В., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 527,90 лева /петстотин двадесет и седем лева и деветдесет стотинки/, от които- заплатена ДТ в размер на 227,90 лева и депозит за експертизи в размер на 300 лева.

ОСЪЖДА ответника „Кредит тайм” ЕООД, ЕИК 203615520, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост – 1“, ул. „Димитър Моллов“ № 16, представлявано от М.Т.И. да заплати на ЕАД Е. И. с Булстат: ***, с адрес на кантората в *** адвокатско възнаграждение за осъществено на ищцата безплатно процесуално представителство по делото, в размер на 893,64 лева с ДДС (осемстотин деветдесет и три лева и шестдесет и четири стотинки), определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Решението не подлежи на обжалване, а ответникът разполага със защита срещу него, съобразно чл. 240 от ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ____________/п/___________

4