Решение № 290 от 27.10.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 290 гр. Пловдив, 27.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Миглена Площакова при участието на секретаря Красимира Хр. Н. Кутрянска като разгледа докладваното от Миглена Площакова Въззивно търговско дело № 20265001000319 по описа за 2026 година

Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството по делото е образувано въз основа на въззивна жалба вх. № 4707/21.04.2026 г. по вх. регистър на ОС – Хасково, подадена от името на ответника в първоинстанционното производство Застрахователна компания „Лев инс“ АД против решение рег. № 35/25.03.2026 г., постановено по т.д. № 67/2025 г. по описа на Окръжен съд – Хасково.

С посоченото съдебно решение на ОС - Хасково е постановено следното:

ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД да заплати на Н. П. Р., ЕГН **********, сумата от 30 677,52 евро, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 27.07.2023 г., ведно със следващата се законна лихва върху тази сума, считано от 17.05.2024 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД да заплати на Н. П. Р. сумата от 490,84 евро, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на ПТП настъпило на 27.07.2023 г., ведно със следващата се законна лихва върху тази сума, считано от 17.05.2024 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД да заплати на Н. П. Р., сумата от 1807,17 евро направени по делото разноски.

Осъжда ЗК „Лев Инс“ АД ДА ЗАПЛАТИ на Адвокатско дружество „Г. и М.“, 1 представлявано от К. К. Г., сумата от 3390,97 евро с вкл. ДДС адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 от ЗА.

Решението се обжалва от ЗК „Лев инс“ АД в частта, с която предявеният иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е уважен за разликата над сумата 5 112,92 евро, равняващи се на 10 000 лева до пълния уважен размер от 30 677,52 евро /60 000 лева/.

Решението не се обжалва в частта, с която предявеният иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е уважен за сумата 5 112,92 евро, ведно със законната лихва, както и в частта, с която в полза на ищеца Н. Р. е присъдена сумата 490,84 евро, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва. В тези негови части решението е влязло в законна сила и въз основа на него първоинстнанционният съд е постановил издаване на изпълнителен лист.

Жалбоподателят счита, че решението на ОС - Хасково в обжалваната част е немотивирано, неправилно и незаконосъобразно. Счита, че определеният от първоинстанционния съд справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди е изключително висок, прекомерен и несъответстващ на установения характер на травмите на ищеца.

Жалбоподателят счита, че ОС - Хасково необосновано е изградил изводите си относно интензитета и продължителността на болките и страданията на основата на констатации, че ищецът има дискови хернии в гръдния отдел на гръбначния стълб. Акцентира, че причинната връзка между произшествието и тези телесни увреждания не била установена по делото по категоричен начин.

Херниите били установени за първи път значителен период след произшествието и липсвали несъмнени доказателства за травматичния им произход. Вещото лице по медицинската експертиза изрично посочило в съдебно заседание, че е налице възможност установените изменения при ищеца да са повлияни от дегенеративни процеси, които не са непременно резултат от конкретното събитие. Установените след произшествието увреждания били значително по-леки, лекувани били консервативно, без необходимост от оперативна намеса, като липсвали данни за тежка неврологична симптоматика или трайно инвалидизиране. При определянето на размера на обезщетението бил нарушен принципът на справедливост по чл.

52 ЗЗД.

Предвид изложеното жалбоподателят настоява първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната част и да бъде постановено друго решение по съществото на спора, с което искът за неимуществени вреди за разликата над сумата 5 112,92 евро /10 000 лева/ до пълния претендиран размер от 60 000 лева или 30 677,52 евро, ведно със законната лихва, бъде отхвърлен. Претендират се сторените по делото пред двете инстанции 2 разноски. Жалбоподателят не сочи нови доказателства.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от процесуалния представител на ищеца в първоинстанционното производство. В него подробно е аргументирано становище за нейната неоснователност.

Въззиваемата страна счита, че първоинстанционният съд правилно е приложил критериите по чл. 52 ЗЗД за справедливост при определянето на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди. Според ищеца съдът правилно е преценил тежестта на уврежданията и продължителността на възстановителния период, тежките психични травми, създадените битови неудобства. Твърди се, че възстановителният период на ищеца продължава и към момента, отстоящ на повече от три години от датата на инцидента, тъй като Р. упражнява професия, изискваща седене на стол, което допълнително натоварва гръбначния стълб, а според експерта-медик дисковите хернии не подлежат на пълно възстановяване. Оспорват се доводите за неустановена по делото причинно-следствена връзка между произшествието и дисковите хернии на гръбначния отдел на гръбнака. Подлагат се на анализ свидетелските показания, установяващи по убедителен начин значителни болки и страдания.

Претендира се адвокатско възнаграждение за предоставената на въззиваемата страна безплатна правна помощ. Не са направени доказателствени искания.

Като се запозна с материалите по делото АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ констатира следното:

С искова молба, подадена на 30.05.2025 год. от Н. П. Р., са предявени осъдителни искове за присъждане на сумата 60 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца вследствие на пътно-транспортно произшествие и сумата 960 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, като и двете обезщетения са претендирани ведно със законната лихва, считано от 17.05.2024 год. до окончателното плащане. Въз основа на исковата молба е образувано т.д. № 67/2025 год. по описа на ОС – Хасково.

Исковата молба е основана на следните фактически твърдения:

На 27.07.2023 г. около 12.55 часа в гр. Димитровград, на кръстовището на ул. „Д.

Благоев“ и бул. „Г. С. Раковски“ водачът на лек автомобил „Пежо 806“ с рег. № *** А.А.А. нарушил правилата за движение и не пропуснал движещия се по път с предимство лек автомобил „Волво“ с рег. № ***, управляван от Н. Р., при което настъпило произшествие. На водача Ангелов бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 939658/27.07.2023 г. и издадено НП № 23-0254-000515.

Непосредствено след произшествието пострадалият Н. Р. бил откаран в МБАЛ Хасково и приет за лечение в отделение по неврохирургия с оплаквания от гадене, болки в 3 областта на врата, рамото и кръста. След проведените изследвания било установено, че в резултат на ПТП Р. получил следните увреждания: статична аномалия - рефлексия на физиологичните лордози в цервикален и лумбален отдел; патологична позиция лекостепенна дясноконвексна цервикална сколиоза; травма на нервните коренчета в лумбалния отдел на гръбначния стълб. След стабилизиране на състоянието му, на 30.07.2023 г. бил изписан от болничното заведение и продължил възстановяването си в домашни условия. През първият един месец предвид получените наранявания на гръбначния стълб, бил изключително трудно подвижен и всяко рязко движение водело до силни и непрестанни болки. За периода от 27.07.2023 г. до 19.08.2024 г. бил нетрудоспособен. Тъй като продължил да се чувства зле, с времето болките не отшумявали, а напротив се усилвали, движенията му в областта на кръста били все така ограничени и болезнени, се наложило да извърши нови изследвания - МРТ на 18.11.2023 г., при което било констатирано, че в резултат на пътния инцидент е получил следните травматични увреждания: дискови хернии на нива от Тh5-6 до Тh7-8 с компресия на дуралния сак; на ниво Тh6-Тh7 и на ниво Тh7-Тh8 компресия на медулата. При проведеното на 28.10.2024 г. ЯМР изследване се установило, че ищецът е получил ниво Тн6-Тн7 медианна към лявомедианна дискова протрузия без сигнификантна стеноза на вертебралния канал и неврофораментите; ниво Тh7- Тh8 - лявомедианна и форминална дискова протузия с релативна стеноза на рецесуса и неврофорамена.

Ищецът твърди, че в резултат на получените увреждания за продължителен период от време бил изключително трудно подвижен и изпитвал силни и режещи болки при наймалкото движение. Това налагало да бъде в покой на легло, без да извършва каквито и да е движения, които да натоварват кръста, крака и гръбнака, да приема силни болкоуспокояващи средства и да бъде подпомаган от близките си в ежедневното си обслужване.

Възстановителният период продължавал и към момента на подаването на исковата молба.

Здравословното му състояние се влошило, което дало отражение и на психиката му.

Изпитвал тревожност, бил с понижено настроение и притеснения. Към момента все още изпитвал болки и дискомфорт.

Виновният за настъпилото ПТП водач имал сключена валидна застраховка „ГО“ в ответното дружество. На 17.05.2024 г. ищецът депозирал пред ответното дружество застрахователна претенция за заплащане на обезщетение за претърпените неимуществени и неимуществени вреди, но застрахователят определил обезщетение в значително занижен размер, с който той не бил съгласен.

Отправил е искане към съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от сумата от 60 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и стрес в резултат на увреждане, получено при ПТП настъпило на 27.07.2023 г., ведно със следващата се законна лихва върху претендираното обезщетение, считано от 17.05.2024 г. до окончателното й изплащане.

Ответникът в подадения отговор на исковата молба счита предявения иск за допустим, но по същество за неоснователен. Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение към момента на процесното ПТП. Оспорва механизма на настъпване на ПТП, вината за настъпилото ПТП на водача на лек автомобил „Пежо“. Счита, че ищецът има изключителна вина за настъпилото ПТП, респ. че е съпричинил настъпването на вредоносния резултат. Твърди, че ищецът, като водач на лек автомобил „Волво“ се е движел с превишена и несъобразена с пътните условия и интензивност на движението скорост; извършвал е движението в крайна дясна лента, с което подвел останалите участници в движението, че ще напусне кръстовището. В тази връзка е направено възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия.

Допълнително се твърди от ответника, че ищецът е управлявал МПС без поставен предпазен 4 колан, с което също значително допринесъл за получаване на посочените увреждания.

Оспорва се вида, характера и интензитета на претърпените от ищеца травматични увреждания и причинно-следствената връзка с настъпилото ПТП. Оспорва наличието на пряка причинно-следствена връзка между процесното ПТП и дисковите хернии на ниво Тh6Тh7 и на ниво Тh7-Тh8. Тези увреждания били констатирани повече от година и половина след произшествието и по никакъв начин не били обект на диагностика, оплаквания или клинична изява в хода на първоначалното и последващото лечение, нито били описани в представените медицински документи.

Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, а в случай че приеме същия за основателен, да го уважи в справедлив размер, като уважи направеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат. Претендират се направените по делото разноски.

В допълнителната искова молба се оспорва твърдението на ответника, че ищецът е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат; оспорва, че ищецът е допуснал посочените в отговора на исковата молба нарушения на правилата на ЗДвП. Счита, че предвид механизма на настъпването на ПТП - удар отдясно на автомобила на ищеца, наличието на предпазен колан не би могло да предотврати движението на тялото на ищеца надясно към удара.