Решение № 787 от 17.04.2018, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

Р

Е Ш Е Н И Е

№ …

Гр. София, 17.04.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3 състав, в публичното съдебно заседание на деветнадесети март две хиляди и осемнадесета година в състав:

СЪДИЯ: Венета Цветкова при секретаря Р.Аврамова, като разгледа т.д. № 7289 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищецът е предявил обективно кумулативно и евентуално съединени искове, както следва: главен иск с правна квалификация по чл. 647, ал. 1, т. 1 ТЗ; а при условията на евентуалност – иск по чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ и иск по чл. 135 ЗЗД, както и кумулативно предявен обусловен осъдителен иск за предаване владението върху недвижимите имоти, предмет на недействителните сделки, поради отпаднало основание, при уважаване на който и да е от обуславящите искове.

Синдикът на „Н.х.г.” ООД твърди, че с апортна вноска, извършена от дружеството е увеличен капиталът на ответника „Л.И.” ЕООД с описаните в исковата молба вещи, за което е взето решение от Общото събрание на дружеството в несъстоятелност и апортирането е вписано по съответния ред. Твърди се, че към датата на апорта, двете дружества /ответници по делото/ са свързани лица и апортът уврежда кредиторите на несъстоятелността, като намалява възможността за удовлетворяването им, доколкото са придобити дружествени дялове, чиято стойност зависи от имущественото състояние на търговското дружество /впоследствие продадени на трето дружество/. Твърди се, че към датата на апорта, вече са били налице задължения на дружеството към описаните в ИМ кредитори, включени в списъка на приетите вземания. Тоест, твърди се знание за увреждането, вкл. и у втория ответник, който се явява свързано лице. Приема се, че обективно апортът може да се приравни на безвъзмездна сделка по смисъла на чл. 647, ал. 1, т. 1 ТЗ, а евентуално твърди, че апортът уврежда кредиторите, като е налице и хипотезата на свързани лица. Претендира разноски.

Ответникът „Л.И.” ЕООД оспорва исковете. По иска по чл. 647, ал. 1, т. 1 и т. 6 ТЗ – тъй като е налице еквивалентно разместване на престации при последващото прехвърляне на придобитите дружествени дялове и придобиване на вземане на стойност на апортната вноска, а и увреждане не е възможно и при възмездна сделка. Отделно твърди и че за част от вещите са учредени ипотеки, а върху други – учредени особени залози. Счита, че не е налице знание за увреждане у двамата ответници.

Претендира разноски.

Другият ответник – несъстоятелен длъжник не изразява становище по предявените искове.

По иска по чл. 647, ал. 1, т. 1 ТЗ на доказване от ищеца подлежат следните обстоятелства: действителна безвъзмездна сделка /породила целените правни последици/, същата да е осъществена в 3-годишен срок преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност, качеството на съконтрахента, в чиято полза е извършено безвъзмездното разпореждане с длъжниковото имущество, на свързано лице с длъжника, по смисъла на § 1, ал. 1, вр. ал. 2 от ДР на ТЗ. По конститувния иск по чл. 647, ал.

1, т. 6 ТЗ в тежест на ищеца е да докаже сделка, сключена в двугодишен срок преди подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност, увреждане на кредиторите на несъстоятелността, качеството на страните по сделката на свързани лица по смисъла на § 1, ал. 1, вр. ал. 2 ДР на ТЗ. По иска по чл. 135 ЗЗД, ищецът следва да докаже твърдяното от него извършено от дружеството действие - апорт, последният да уврежда кредиторите на несъстоятелността, както и че към момента на сключване на сделката ответниците са знаели за увреждането, вкл. да докаже наличието на предпоставките за прилагане на презумпцията по чл. 135, ал. 2 ЗЗД спрямо ответниците.

В тежест на ответниците е – ако се установи приложимост на презумпцията по чл. 135, ал. 2 ЗЗД – да я оборят.

Ответникът следва да докаже и възраженията си.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Като безспорни между страните, съдът приема за доказани в процеса следните факти от значение за предмета на делото.

Видно от Протокол от 28.12.2011 година, едноличния собственик на капитала на Л.И. ЕООД – Б.И.А.е взел решение за увеличение на капитала чрез приемане на нови съдружници, които записват нови дялове, вкл. Н.Х.Г. ООД срещу извършване на непарична вноска – апорт с предмет право на собственост върху описаните в Протокола на л. 63 и сл. от делото 26 броя недвижими имота, два броя леки автомобила и движими вещи, като придобитите дялове са съответни на паричната оценка на извършения апорт. Извършването на непаричната вноска е вписано на 06.04.2012 година в търговския регистър, както и в съответните Служби по вписванията в гр. Исперих и гр. Варна, съответно – на 10.05.2012 г. и на 11.05.2012 година и по съответния ред и с тази вноска е увеличен капиталът на ответника „Л.И.” ЕООД с описаните в исковата молба движими и недвижими вещи. За извършване на апорта и съответно придобиване на дружествени дялве е взето единодушно решение от Общото събрание на „Н.х.г.”ООД също на 28.12.2011 година,както и е дадено съгласие от управителя с нотариална заверка на подписа.

От протокол, съставен на 06.03.2012 г., е видно, че едноличният собственик на капитала на Л.И. ЕООД – Б.И.А.е взел решение за увеличение на капитала на 2 825 369 лева, разпределени в толкова дяла, всеки на стойност от 1 лев. и за приемане на нови съдружници, вкл. Н.Х.Г. ООД, който придобива

2 672 769 дружествени дяла от увеличения капитал, всеки от които на стойност от по 1 лев. Във връзка с извършения апорт е приет и нов дружествен договор на ЛЦ И. ООД на 06.03.2012 година, видно от който Н.Х.г. ООД /н./притежава 2 672 769 дяла от по 1 лев от капитала на ЛЦ И. ООД, съотвестващи на оценката на непаричната вноска, изготвена в съответствие с изискването на чл.

72, ал. 2 ТЗ.

Съгласие за извършения апорт е дал управителят на Н.Х.г. ООД /н./- Н.Сали Аликузу, видно от нотариално завереното такова от 12.03.2012 година /л. 72 и сл. от делото/.

От протокол, съставен на 23.04.2010 г., е видно, че съдружниците в дружеството Н.Х.г. ООД /н./- Н.А.и С.П., са взели решение за продажба на дружествените дялове от ЛЦ И. ООД. С писмен договор с нотариална заверка на подписите от 23.04.2012 година, ответникът Н.Х.Г. ООД /н./е продал всички притежавани от него дружествени дялове от капитала на ЛЦ И. ООД на П.И. енд Т. Лтд, дружество, регистрирано на Сейшелите за цена от 2 672 769 лева. Цената е платима в срок до 31.12.2012 година.

Страните не спорят и че към датата на апорта и придобиване на дружествените дялове Н.А.и Б.И.А., участващи в управителните органи на двете търговски дружества и съответно – съдружник и едноличен собственик на капитала в тях са съпрузи.

Производството по понесъстоятелност по отношение на „Н.х.г.” ООД /н./ е открито със съдебно решение по т.д. № 3750/2013 година на СГС на 06.03.2015 година, като начална дата на неплатежоспособността е приета 31.12.2012 година. Молбата за откриване на производство по несъстоятелност е подадена на 24.06.2013 година. За синдик в производството е назначена А.М. – ищец и процесуален субституент на кредиторите на несъстоятелността в настоящото производство, предвид разпоредбата на чл. 649 ТЗ.

Няма спор и относно индивидуализацията на вземанията, описани в исковата молба като такива, включени в списъка на приетите вземания.

От извършената справка в търговския регистър по партидата на ЛЦ И. ООД се установява, че на 06.04.2012 г. е извършено вписване на направения апорт на описаните недвижими имоти, собственост на Н.Х.Г. ООД, както и вписване на това юридическо лице като съдружник в ЛЦ И. ООД с участие в капитала на дружеството в размер на 2 672 769 лв.

По главния иск с правна квалификация чл.

647, ал. 1, т. 1 ТЗ:

Искът е конститутивен и с него се упражнява потестативното право да се обяви за недействителен по отношение на кредиторите на действието по извършване от длъжника на процесния апорт.

Елементите от фактическия му състав, установяване на които обуславя уважаване на иска са: извършена от несъстоятелния длъжник безвъзмездна сделка; страна по тази безвъзмездна сделка да е свързано с длъжника лице; безвъзмездната сделка да е извършена в тригодишен срок преди подаване на молбата по чл. 625 ТЗ, въз основа на която е открито производство по несъстоятелност по отношение на длъжника.

Апортът /непарична вноска/ на недвижим имот и движима вещ /както е и в настоящия случай/ е вид сделка с прехвърлителен ефект за правото на собственост, което преминава в патримониума на търговското дружество, в което е направен апортът, като лицето, което го извършва, придобива участие в това търговско дружество. В конкретната хипотеза, се установява, че се касае до последващ апорт, при който с внесената вещ се е увеличил капиталът на приемащото дружеството, поради което транслативният ефект на сделката настъпва от момента на вписване на апорта в търговския регистър по партида на дружеството /на 06.04.2012 година/, чийто капитал се увеличава с непаричната вноска.

От представените по делото доказателства се установява, че едноличният собственик на капитала на втория ответник е изразил воля за приемане на апортираните вещи /протокол на едноличния собственик на капитала от 28.12.2011 година/, като е взел решение за увеличение на капитала чрез записване на нови дялове и приемане на нови съдружници, сред които и несъстоятелния длъжник. Налице е и съгласие на собственика и вносител на вещите, предмет на апорта /Н.Х.г. ООД /н.//, което е обективирано в два акта, съобразно изискванията на закона - в дружествения договор /от 06.03.2012 година на л. 49/ и в писмено изразено съгласие на собственика с описание на вноската, с нотариална заверка на подписа, като по този начин е спазена установената от закона облекчена форма за извършване на сделката, доколкото в апортната вноска се съдържат недвижими вещи и леки автомобили. Волята за апортиране е формирана от върховния орган на ООД, за което е взето решение на ОС на съдружниците от 28.12.2011 година /което съдът констатира при справка в търговския регистър и представените във връзка с извършения апорт документи по партидата на Л.И. ЕООД/, както и за участие като съдружник в ЛЦ И. ООД, а тази воля е изразена от законния представител – управителя на Н.Х.г. ООД /н./ в нотариално завереното писмено съгласие, с което са спазени са изискванията на чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 ТЗ.

Или, от доказателствата по делото и вписаните обстоятелства по партидата на втория ответник, се налага извод, че първият ответник е извършил непарична вноска в капитала на ЛЦ И. ООД, като е прехвърлил правото на собственост върху описаните в исковата молба недвижими имоти и движими вещи, което обстоятелство е вписано в търговския регистър по партидата на ЛЦ И. ООД на 06.04.2012 година.

Атакуваната в настоящото производство осъществена сделка, обаче, няма безвъзмезден характер, доколкото срещу извършения апорт Н.Х.г. ООД /н./ е получило насрещно имуществено благо – придобило е дялове от капитала на дружеството, за чийто съдружник е приет, тоест, налице е разместване на материални блага.

Налчието на възмездност прави искът по чл. 647, ал. 1, т. 1 ТЗ неоснователен, тъй като не е налице една от предпоставките за уважаването му. Поради това и не следва да се обсъждат останалите предпоставки за уважаване.

При това положение, се е сбъднало процесуалното условие за разглеждане на евентуално предявения иск по чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ.

По иска по чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ.

Разпоредбата на чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ урежда фактическия състав, чието осъществяване е основание за обявяване на сключената от несъстоятелния длъжник разпоредителна сделка за недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността, а именно: 1./ сделката трябва да е извършена в двугодишен срок преди подаване на молбата по чл. 625 ТЗ;

2./ да уврежда кредиторите и 3./ страна по нея да е свързано с длъжника лице.

Разпоредбата на чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ не съдържа презумпция, че сделката уврежда кредиторите, щом като е сключена със свързано с длъжника лице, което означава, че увреждането подлежи на доказване от страна на ищеца.

Първата от посочените предпоставки е налице, а именно – извършване на сделката – 06.04.2012 година е в двугодишния срок преди подаване на молбата по чл. 625 ТЗ /на 24.06.2013 година/.