Решение № 10033 от 28.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10033 гр. София, 28.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Б С при участието на секретаря А А като разгледа докладваното от Б С Гражданско дело № 20231110153644 по описа за 2023 година

Производството е по реда на глава XIII от ГПК.

Постъпила е искова молба на „Т С” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр. С.........., срещу Н. И. Ч., ЕГН **********, с адрес гр.

С.........., с която се иска да бъде признато за установено, че дължи на „Т С“ ЕАД сумата от спрямо ищеца, че ответникът дължи сумата от 1300,34 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението- 16.03.2023 г., до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 137,50 лв. за периода от 15.09.2020 г. до 01.03.2023 г., и мораторна лихва върху цена на извършена услуга за дялово разпределение в размер на 1,86 лв. за периода от 15.06.2020 г. до 01.07.2022 г., както и сторените по делото разноски.

В исковата молба ищецът „Т С“ ЕАД, ЕИК ******, поддържа, че ответникът, в качеството си на собственик на топлоснабден имот- Апартамент № 83, находящ се в гр. С............., с присъединен абонатен № ..., по смисъла на 153, ал. 1 ЗЕ, се явява клиент на топлинна енергия за битови нужди относно топлоснабдявания имот. Твърди се, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия, които имат характер на договор между топлопреносното предприятие и потребителя, а именно одобрените ОУ, влезли в сила на 11.07.2016 г., за продажба на топлинна енергия от „Т С” ЕАД на потребители за битови нужди, които са в сила и съответно са относими към процесния период.

Поддържа, че с ОУ от 2016 г. е установено задължение за изплащане на месечните задължения в определения за това срок, считано от датата на публикуването на фактурите на интернет страницата на ищеца, като 1 обезщетение за забава се начислява само по изготвените изравнителни сметки. Посочва, че публикуването на данни за дължими суми за ТЕ в интернет страницата на дружеството ищец се извършва в присъствието на нотариус, за което се съставят констативни протоколи. Твърди, че топлоснабденият имот се намирал в сграда-етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от „Т С“ ЕООД съобразно сключения между това дружество и сградата в етажна собственост договор, като цената за услугата се заплаща от потребителя на ищеца, а последният, от своя страна, заплаща на дружеството топлинен счетоводител.

Моли за уважаване на предявените искове.

Ищецът представя писмени доказателства. Моли да се допусне изслушване на съдебно-техническа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза, със заключенията по които вещите лица да отговорят на поставени в исковата молба въпроси, касаещи топлоснабдяването и заплащането на отоплителната услуга през процесния период. Прави искане по чл. 190 ГПК за задължаване третото лице помагач да представи всички относими към процесния имот и период документи. Моли да бъде приложено за послужване заповедното дело.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил oтговор на исковата молба от ответника, с който се оспорват предявените искове като неоснователни и недоказани по размер. Оспорва наличието на договорни отношения между страните за доставка на топлинна енергия до процесния имот. Оспорва имотът да е топлоснабден, респективно твърди, че в имота няма монтирани отоплителни тела, нито технически средства за дялово разпределение.

Признава факта, че през имота преминават 4 бр. вертикални тръби, захранващи съседни апартаменти, като на същите няма монтирани средства за техническо измерване. Сочи, че в банята няма монтирана лира. Твърди, че за отчетен период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. е заплатил сумите за дялово разпределение. Оспорва да е ползвал доставената ТЕ в посоченото количество. Оспорва „Т С“ ЕООД да е изготвило отчети на база реален отчет на уредите за дялово разпределение, доколкото няма монтирани такива. Сочи, че приложеният като писмено доказателство от ищеца Протокол от общо събрание на СЕС е неотносим към спора. Моли за отхвърляне на исковите претенции. Претендира разноски.

С отговора на исковата молба моли за допускането на съдебнотехническа експертиза, по която вещото лице, след оглед на място, да отговори и по допълнителен въпрос във връзка липсата/ наличието на отоплителни тела в (монтирани радиатори/ щрангове/ лири) в процесния имот.

Третото лице помагач не е взело становище по исковата молба.

Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и правна страна намира следното:

Предявени са искове с правно основание с чл. 79, ал. 1, предл. първо 2

ЗЗД във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да докаже, че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения ответника и ищеца за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума; суми за дялово разпределение и 2. по исковете за законната лихва за забава – че главните парични задължения са възникнали, че е настъпила тяхната изискуемост, както и че размерът на законната лихва възлиза именно на спорната сума. Ищецът следва да докаже наличие на обстоятелства спиращи и прекъсващи давността.

В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните факти е да докажат погасяване на задълженията.

Първият спорен въпрос е има ли ответника качеството на потребител.

Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал.

1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и страните по договора при публично известни общи условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“, който според легалното определение в т. 2а от пар. 1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от 17. 07. 2012г., е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди.

При действалите преди изм. в ДВ, бр. 54 от 17. 07. 2012г. редакции на чл. 149, чл. 150 и чл. 153, ал. 1 ЗЕ, страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е потребителят на топлинна енергия за битови нужди, който ползва енергия за домакинството си (т. 42 пар. 1 ДР ЗЕ (отменена), в редакции от ДВ, бр. 107 от 09. 12. 2003г. и ДВ, бр. 74 от 08. 09.

2006г.). Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна 3 енергия за битови нужди при публично известни общи условия.

Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

Ето защо установяването на качеството на потребител на ответника зависи от две групи факти, установяването на сключен договор за доставка на топлинна енергия и/или от установяването на обстоятелството, че той е собственик или вещен ползвател на процесния топлоснабден имот.

В настоящия случай е представено заявление-декларация за откриване на партида, подадено от ответника Ч. на 16.01.2019г.

Заявлението-декларация по своето правно естество е предложение (оферта) за сключване на договор за доставка на топлинна енергия - арг. чл.

13 ЗЗД. На база на представените по делото фактури и обстоятелството, че ищецът е приел офертата за сключване на договор за доставка на топлинна енергия- в този смисъл т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК.

По делото са представени фактури и разписки с извършена проверка от които е видно, че партидата на процесния топлоснабден имот се води именно на ответника.

По делото е представен нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имот по силата на който ищецът придобил собствеността върху процесния недвижими имот апартамент № 83, находящ се в гр. С..............

Ето защо съдът намира, че е установена първата предпоставка за уважаване на иска, а именно налице е облигационна връзка между страните.

По отношение на втората предпоставка съдът намира следното:

По делото е допуснато заключение по съдебно техническа експертиза, което не е оспорено от страните и съдът го кредитира като пълно, подробно компетентно и обосновано. Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че Сградата на адрес ...... е с непрекъснато топлоснабдяване за период 05.2020г. - 04.2022г. ’’Т С”ЕАД ежемесечно е извършвала отчет на общ топломер, които е от търговски тип и е преминавал метрологичен контрол съгласно нормативните документи, отчислявани са технологични разходи за сметка на ищеца по действаща методика. Дяловото разпределение, извършено от фирма „Т С”ЕООД за ЕС и процесния имот е в съответствие с методиката, нормативната уредба, проверените документни данни от уреди за сградата и имота. Изравнителната сума за процесния период: +568.41лв. (за доплащане). Общата сумата за топлинна енергия начислена от "Т С” ЕАД във фактури за абоната през процесния период е 4

820.62лв., от която 642.28лв за отопление на имот и сградна инсталация общо и 178.34лв за битово горещо водоснабдяване. Извършените измервания в АС , начисления по фактури, дялово разпределение и остойностяване на потребена ТЕ за имота на Н. И. Ч. аб. ... са в съответствие с изискванията на действащите Наредби за топлоснабдяване и актуални цени на ТЕ за процесния период.

От представеното по делото заключение по допуснатата съдебносчетоводна експертиза се установява че количеството топлинна енергия отговаря на стойностите които са претендирани от ищеца. Ето защо съдът намира, че искът за главница за доставена топлинна енергия се явява основателен.

По отношение на мораторната лихва върху главницата за доставена топлинна енергия.

По исковете за обезщетение за забава. Падежът на задължението за главница за ТЕ е определен в ОУ.

Разпоредбата на чл.33 ОУ, приложими след 2016г., предвижда следното:

Ал.1 Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ по чл.32,ал.1 и 2 в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

Ал.2.Клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.32,ал.2 и ал.3 за потребеното количество за отчетния период, в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.