Решение № 450 от 28.06.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 450 гр. София, 28.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Рени Ковачка Въззивно търговско дело № 20211001001211 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.258 от ГПК .

Образувано е по жалба вх.№ 264885/15.07.2021год., подадена от „Кодиа Груп „ ООД срещу Решение № 260029/27.05.2021год. по т.д.№ 51/2017год. по описа на Окръжен съдКюстендил , с което е признато за установено по предявения от „ Шипинг Навигейшън ЛтД“ против „ Кодиа Греп“ ООД и „ Ойл БГ“ ЕООД в несъстоятелност иск по чл. 694,ал.3, т.1 от ТЗ , че не съществува вземане на „ Кодиа груп“ ООД“ срещу „ Ойл БГ“ ЕООД в несъстоятелност за сумата о 8 109 069,включващо дължима цена за продадени акции,прехвърлени с договори за цесия от 16.12.2008год. и 16.11.2016год., споразумение от 07.12.2010год. и споразумение от 31.05.2013год.,в размер на 3 480 000.00лева , част от парично вземане за цена с първоначален общ размер 5 000 000.00лева , дължима от „ Ойл БГ“ ЕООД в несъстоятелност- на Д. К., за продадени на 03.12.2007год. от същия на „ Ойл БГ“ ЕООД акции в „ Газтрейд“ АД, представляващи цялото участие на Д. К. в капитала на посоченото дружество, за сумата от 2 870 000.00 лева, договорна възнаградителна лихва върху главницата 3 480 000.00 лева за целия период от време от възникване на вземането на 03.12.2007год. до 31.05.2013год. съгласно споразумение от 31.0.2013год. респ. от 23.06.2010год. до 31.05.2013год. съгласно списък на приетите вземания от 31.11.2006год., обявен в ТР на 09.12.2016год., вземане за сумата от 1 759 069.00лева договорна възнаградителна лихва от 15 % годишно върху главницата за периода от 01.06.2013год. до 13.10.2016год., вземане за договорна възнаградителна лихва в размер на 15 % годишно върху главницата 3 480 000.00 лева за периода от 14.10.2016год. до окончателното й изплащане , включени в списъка на приетите вземания обявен в ТР на 09.12.2016год.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди се ,че правилната преценка на събраните по делото доказателства сочи на извод за съществуване на възникналото в полза на продавача Д. А. К. парично вземане срещу „ Ойл БГ“ ЕООД за цена на продадените акции в размер на сумата от 5 000 000 лева ,което в последствие е прехвърлено на „ Кодиа груп“ ООД с договор за цесия от 16.12.2008год. Възприемането на противното не почивало 1 на данните по делото и не било съобразено с материалния закон. Сочи се като несъобразено от първоинстанционния съд и наличието на подписано на 07.12.2010год. между Г. Я. и „ Ойл БГ „ЕООД споразумение, с което длъжникът- „Ойл БГ“ ЕООД признавал съществуването на вземането на Г. Я. в размер на 3 480 000 лева, както наличието на последващо споразумение в същия този смисъл от 31.05.2013год. Тези споразумения се сочат и като основание на вземането за договорна лихва в размер на 2 870 000лева , както и на договорната лихва в размер на 1 759 069 лева, но неправилно не били зачетени от първоинстанционния съд. Счита се за неправилен извода на последния за извършено нарушение на разпоредбата на чл.38 от ЗЗД при договарянето между Д. А. К. и собственото му дружество „ Ойл БГ“ ЕООД като се поддържа неприложимост на ограничението на договарянето сам със себе си. Излагат се доводи за неоснователност на възражението изтекла погасителна давност с твърдение , че същата е прекъсната с подписването на цитираните по-горе споразумения, както и за неоснователност на възражението за привидност на процесните договори за цесия, поради липса на доказателства за противното.

По изложените в жалбата , поддържани и в проведеното въззивно производство доводи се прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново за отхвърляне на предявения отрицателно установителен иск.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от „ Шипинг Навигейшън ЛтД“, с който се оспорва въззивната жалба като неоснователна и немотивирана. В отговора са изложени доводи за правилност и обоснованост на направения от първоинстанционния съд извод за несъществуване на първоначалното вземане, прехвърлено от цедента Д. К. на цесионера Г. Я. и оттук – за несъществуване и на вземането на „ Кодиа Груп“ ЕООД към „ Ойл БГ“ ЕООД. Поддържа се необвързаност на Ширинг Навигейшън БТД със споразуменията от 2010год. и 2013год., както и правилност на извода на първоинстанционния съд за погасяване на процеснато вземане по давност.

Поддържа се направено възражение за привидност и антидатираност на приложените вземането документи като се акцентира и върху свързаността между лицата, страни по сделките. Поддържа , че разгледани в съвкупност и взаимовръзка доказателствата по делото обосновават извод за несъществуване на процесното вземане, поради което и постановеното в този смисъл първоинстанционно решение се иска да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

При отхвърляне на въззивната жалба се претендират разноски.

„Ойл БГ“ ЕООД в несъстоятелност и Синдика на „ Ойл БГ“ ЕООД в несъстоятелност не са подали писмен отговор на въззивната жалба.

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, във връзка с доказателствата по делото, съобразно чл. 235 от ГПК, във връзка с чл.273 от ГПК, приема следното :

Въззивната жалба е подадена в процесуално- преклузивния срок по чл.259, ал.1 от ГПК, срещу валиден и допустим съдебен акт и от надлежно легитимирана страна с правен интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима.

Пред ОС-Кюстендил е предявен иск с правно основание чл.694, ал.3 от ТЗ с искане да бъде признато за установено, че „ Кодиа Груп“ ООД няма вземане към „ Ойл БГ“ ЕООД в размер на 8 109 069 лева ,произтичащо от Договор за цесия от 16.11.2016год.,сключен между Г. Н. Я. в качеството му на цедент и „ Кодиа Груп“ ООД, в качеството му на цесионер, което вземане се състои от сумата от 3 480 000 лева -съставляваща продажна цена на прехвърлени акции от капитала на „ Газтрейд“ АД на „Ойл БГ“ ЕООД, 2 870 000лева – договорна възнаградителна лихва върху главницата от 3 480 000лева за периода от 03.12.2007год. до 31.05.2013год. и 1 759 069 левадоговорна възнаградителна лихва върху главницата за периода от 01.06.2013год. до 13.10.2016год.

В исковата молба е поддържано, че цедента – Г. Я. не е бил титуляр на прехвърленото вземане ,тъй като не е придобил такова с предходна цесия , сключена между нето в качеството му на цесионер и Д. А. К. в качеството му на цедент. В тази връзка са изложени доводи , че сключеният между Д. К. и Г. Я. и нищожен и като такъв не е породил желаните правни последици- прехвърляне. С неосъществен транслативен ефект относно главницата е обоснована невъзможността последващият притежател на вземането – Г. Я. да се договаря с длъжника – „Ойл БГ“ ЕООД и да уговаря дължимостта на възнаградителни лихви върху главницата. Несъществуването на процесното вземане е обосновано и с доводи за погасяваното му по давност , както и с привидността на договорите за цесия, правещи ги нищожни по смисъла на чл.26, ал.3 от ЗЗД.

Ответникът –„ Кодиа груп“ ООД е оспорило така предявения иск като неоснователен.

Изложило е доводи за валидност на двата цесионни договори и оттук-за съществуване на 2 процесното вземане.

Ответникът –„ Ойл БГ“ ЕООД е депозирало писмен отговор, в който е изразило становище за неоснователност на предявения отрицателно установителен иск. Поддържало е ,че цесиите са валидни,че същите са отразени в счетоводството му , че договорите за цесия и приложените към тях документи не са антидатирани, че процесното вземане не е погасено по давност, както и че размерът на вземането за договорна лихва е правилно и законосъобразно определен.

Писмен отговор е подаден и от Синдика на „ Ойл БГ“ ЕООД- А.М., който е изразил становище за неоснователност на предявения иск. Разяснил е че процесното вземане е включено в списъка на приетите от синдика вземания, тъй като приложените към предявяването на вземането документи съдържали всички данни, установяващи възмездност на сделката,цена, срокове и начин на плащане, а размерът на възнаградителната лихва бил установен с представените двустранно подписани споразумения. Поддържал е становище , че вземането не е погасено по давност, предвид сключените на 07.12.201год. и 31.05.2013год. споразумения, както и за липса на данни за симулативност на цесиите. Отрекъл е необходимостта в процесния случай да се установява каузалност на придобиването на акции и твърдението за недействителност на сделката за прехвърляне на акции от „ Газтрейд“ „ АД като сключена в противоречие с разпоредбата на чл.

38,ал.1 от ЗЗД.

По така предявеният отрицателно установителен иск по чл. 649, ал.3 от ТЗ ОС- Кюстендил се е произнесъл с обжалваното в настоящото производство решение като го е уважил.

Направеният от първоинстанционният съд краен извод за основателност на исковата претенция се споделя от настоящият състав на въззивната инстанция ,но по различни от изложените в обжалвания съдебен акт съображения.

Правилно първоинстанционният съд е установил фактите по делото, релевантни за процесуалната легитимация на ищеца да предяви иск по реда на чл. 694, ал. 3, т.1 от ТЗ обуславящи правото му да оспори съществуването на вземане .

От направената по реда на чл. 23, ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ се установява, че с Решение №38/13.10.2016год., постановено по т.д.№ 73/2016год. по описа на ОС-Кюстендил е обявена неплатежоспособността на „ Ойл БГ“ ЕООД . В откритото по отношение на дружеството производството по несъстоятелност са предявени вземания на Г. Н. Я. спрямо несъстоятелното дружество както следва : вземане в размер на 3 480 000.00 лева , представляваща част от парично вземане за цена с първоначален общ размер от 5 000 000.00 лева , дължима от „ Ойл БГ“ ЕООД на Д. А. К. за продадени на 03.12.2007год. от същия на „ Ойл БГ“ ЕООД акции в „Газтрейд“ АД, вземане в размер на 2 870 000.00 лева, представляваща договорна възнаградителна лихва върху главницата от 3 480 000.00лева за периода от 03.12.2007год. до 31.05.2013год., вземане в размер на 1 759 069.00 лева, представляваща договорна възнаградителна лихва от 15 % годишно върху главницата за периода от 01.06.2013год. до 13.10.2016год. и вземане за договорна възнаградителна лихва от 15% върху главницата, считано от 14.10.2016год. до окончателното й изплащане. Така предявените вземания са включени в списъка на приетите от синдика вземания, като с Определение № 247/ 26.04.2017год., постановено по т.д. № 133/2016год. по описа на ОСКюстендил е оставено без уважение направеното срещу тях възражение по чл.690 от ТЗ от „Шипинг Навигейшън ЛТД“. Последният има качеството „ кредитор“ на несъстоятелното дружество и това му качество е признато с влязло в сила на 05.12.2019год. Решение № 34/03.05.2018год., постановено по т.д.№ 47/2017год. по описа на ОС-Кюстендил . С него е признато за установено по иск по чл.694, ал.2, т.1 от ТЗ, че съществува вземане на „ Шипинг Навигейшън ЛТД“ към „Ойл БГ“ ЕООД в несъстоятелност за сумата 79 052.95лева,придобита по договор за цесия от 01.11.2016 годи. ,сключен с кредитора „ Първа инвестиционна банка“ АД и представляваща начислена комисионна за управление по т.13 от договор за кредит от 26.01.2009год.,равняваща се на 1 % от усвоения кредит на 01.06.2016год. , по който договор ответникът е солидарно отговорен като поръчител във връзка с договор за поръчителство от 19.01.2012год. и анекс 4 към договора за кредит от 29.12.2015год., наред с кредитополучателя „ Данс Енерджи“ ЕООД,.

В производство по иск с правно основание чл. 694, ал.3, т.1 от ТЗ , в тежест на ответника- „ Кодиа Груп“ ООД , в качеството си на кредитор , предявил своето вземане в производството по несъстоятелност на „ Ойл БГ“ ЕООД, е да докаже неговото съществуване .

В случая „ Кодиа груп“ ООД се легитимира като носител на спорното вземане с договор за 3 цесия от 16.11.2016год. , сключен между него в качеството му на цесионер и Г. Н. Я. в качеството му на цедент. Правата на прехвърлителя /цедент/ върху част от прехвърленото вземане –главница в размер на 3 480 000.00лева се основават на договор за цесия , сключен на 16.12.2008год. между него в качеството му цесионер и Д. А. К. в качеството му на цедент, а и останалата част от вземането, представляваща възнаградителна лихва в размер на 2 870 000.00лева за периода от 03.12.2007год. до 31.05.2013год. и на възнаградителната лихва в размер на 1 759 069.00лева за периода от 01.06.2013год. до 13.10.2016год. – на със сключени между него и „ Ойл БГ“ ЕООД споразумения от 07.12.2010год. и 31.05.2013год. Правата на цедента по договор за цесия от 16.12.2008год., а именно Д. К. върху част от спорното вземане в размер на 3 480 000.00 лева се основават на извършено от последния джиросване на притежавани от него поименни акции в каритала на „ Газтрейд“ АД на „ Ойл БГ“ ЕООД , обективирано върху приложени по делото временни удостоверения.