Решение № 566 от 09.10.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 566 гр. София, 09.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емил Томов

Членове:

Драгомир Драгнев

Геновева Николаева при участието на секретаря Росица Ал. Иванова като разгледа докладваното от Емил Томов Касационно гражданско дело № 20258002100630 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.290 от ГПК.

Образувано е на касационна жалба на „Алекс Био Рум”ЕООД, представлявано от управител Т. Д. П. ,чрез пълномощник адв. И. Р. от АК-Пловдив срещу решение №176 от 14.10.2024г по в.гр.дело №276/2024г. на Апелативен съд -Пловдив , с което макар и с други мотиви е потвърдено решение №528 от 17.04.2024г. постановено по гр.д. № 2839/2021 г. по описа на Пловдивски окръжен съд. Отхвърлен е иск на касатора да бъде обявен за окончателен на основание чл. 19 ал.3 от ЗЗД предварителен договор , сключен на 03.07.2015 г. между дружеството като кувач и Л. М. П..Предмет на договора е поето задължение за сключване на окончателен договор за покупко-продажба в срок от четири години при цена 30 000лева , от които сумата 27 000лева била вече получена от продавача на описания недвижим имот в землището на [населено място] ,ПИ№......... с площ 0,369дка ведно с построената в този имот сграда от 314 кв.м. Имотът е бил прехвърлен на продавача по предварителния договор Л. П. /с нот. акт №.... от ..........г т.II ,н.д №.........г на Нотариус Л.Т./ от ищцовото дружество, чрез тогавашния управител И. Д. , с договор за покупко-продажба в деня преди сключването на предварителния договор , при същата посочена цена, за плащането на която е бил уговорен срок. Поради това въззивният съд е посочил в решението си ,че с процесния предварителен договор от 03.07.2015г ответникът по иска се е задължил 1 да прехвърли имота обратно,чрез продажба,за същата сума. В отговор на заявената искова претенция ответникът е оспорил автентичността на подписа си за продавач в договора от 03.07.2015г ,в тази връзка и съгласието си /което оспорване въззивният съд не е приел за успешно проведено/.Изтъкнал е също така липсата на плащане по договора ,както и че у него била създадена невярна представа за неговите последици .Навел е обстоятелството,че към момента на прехвърлянето на собствеността ,при сключването на предварителния договор и понастоящем е в брак с украинската гражданка Т. П.,без чието съгласие договорът не може да бъде обявен за окончателен.Въззивният съд е приел възраженията за унищожаемост на договора за недоказани,за неоснователни е приел доводите отричащи приложимостта на чл.362 ГПК , доколкото част от цената в размер на сумата от 3000лева безспорно не е платена. Предвид установяване на обстоятелствата по последното възражение на ответника /че съпругата му не е съгласна с продажбата/ и приложимото право между съпрузите,както първоинстанционният, така и възззивният съд при отхвърлянето на иска са основали решението на настъпили в хода на делото факти, обективирани в следната последователност :

След изготвянето на доклада по делото пълномощикът на ищцовото дружество адв. И. Р. с молба вх.№17558/30.06.2022г, позовавайки се на обстоятелството, че за да бъде уважен иска по чл.19, ал.3 ЗЗД действително е необходимо към момента на решението на съда съгласието на съпруг на обещателя да е налице , е отправил изявление за разваляне на договора поради виновно неизпълнение от страна на продавача,позовавайки се на клаузи в него .В същата молба е направил искане за изменение на иска: ответникът да бъде осъден да върне получената цена и да плати обезщетение.Препис от тази молба Пловдивски ОС е връчил на пълномощник на ответника в съдебно заседание на 04.07.2022г ,като в същото заседание е оставено без уважение искането за изменение на иска /чл.214 ГПК/.Приети са писмени доказателства и делото е отложено за събиране на други доказателства , включително с оглед постъпване на официални данни за граждански брак на ответника,чрез съдебна поръчка.В следващо насрочено съдебно заседание е приета и оспорена първата изготвена графологична експертиза. Последвало е спиране на производството по гр.дело №2839/2021г на Пловдивски ОС със съгласие на двете страни и на основание чл.229,ал.1т.1 ГПК.Делото е възобновено по молба на ищцовия пълномощник с вх.№26155/24.08.2023г,в която се изтъква ново обстоятелство – бил е подписан нов предварителен договор между страните с дата 07.07.2023г, в който продавачи на същия поземлен имот /актуално индивидуализиран / са двамата съпрузи Л. М. П. и Т. В. П.. Този договор, представен към молбата, съдържа и декларативна част ,в която страните потвърждават действието на процесния договор от 03.07.2015г. Поради това ищецът настоява именно тези изявления съдът да вземе предвид при уважаване на иска и поддържа,че всички условия и изисквания за обявяване на предварителния договор от 03.07.2015г за окончателен вече са налице ,вкл. съгласието на съпругата на обещателя, което веднъж дадено, не може да бъде оттеглено.

Заедно с това/,в същата молба пълномощикът адв.И. Р. предявява инцидентно иск за прогласяване нищожност на новия предварителен договор /с дата 07.07.2023г/, тъй като цената от 220 000 лева,посочена в него, и нейният начин на плащане, е била уговорена в 2 противоречие със закона и липсва съгласие за тази цена – чл. 26,ал.1 ,предл първо и чл.

26,ал.2, предл второ ЗЗД Иска се и конституирането на Т. В. П. като ответник .С определение от 24.08.2023г Пловдивски ОС е възобновил делото, като с протоколно определение от 15.05.2024г е оставил без уважение искането в настоящето производство да бъде разгледан инцидентен установителен иск ,като бъде прогласен за нищожен договора с дата 07.07.2023г и да бъде конституирана Т. В. П. като ответник Ответникът Л. М. П. е възразил ищцовата страна да се ползва само установителната част на документа , който е договор. Депозирана е и изрична декларация от Т. В. П., че не е съгласна съпругът й да се разпореди с имота ,който е СИО.

В решението първоинстанционният съд е посочил ,че подписаният от страните договор с дата 07.07.2023г е ново обстоятелство ,което следва да съобрази съгласно чл.253,ал.3 ГПК.Разгледал е възраженията на ищеца за нищожност на договора от 07.07.2023г, като ги е приел за неоснователни. Изтъкнал е,че първоначално договорената цена е изменена,договорена е нова цена, изменено е действието на сключения предварителен договор от 03.07.2015г, договорен е нов срок за нейното плащане и за сключване на окончателен договор/до 05.08.2033г/. Поради това и след като не е настъпил падежа на задължението за сключване на окончателен договор , първоинстанционният съд е приел,че искът е неоснователен. Въззивният съд е приел за установено, че към датата на закупуване на имота ответникът П. е бил в брак, имотът е придобит в режим на съпружеска имуществена общност и съгласие на съпругата за прехвърлянето му не е било дадено ,била е налице невъзможност за ответника да изпълни задължението си и при това положение за ищеца е възникнало потестативно право да развали договора Въззиният съд е намерил за допустимо обжалваното първоинстанционно решение -произнесено по предявения иск , след като първоинстанционният съд е приел ,че посредством сключения в хода на произвоството договор е изменен договора от 03.07.2015г. На свой ред въззивният съд не е обсъждал ищцовите възражения по действителността на договора от 07.07.2023г.след като предмет на иска е обявяване за окончателен договора, сключен на 03.07.2015г. Защитаваното субективно право произтича от конкретното правоотношение,породено от определен юридически факт и ако новонастъпилият факт касае различно от индивидуализираното с основанието на иска право ,то тогава той е допустимо да бъде зачетен само при изменение основанието на иска ,или при предявяване на нов иск, основаващ се на този факт /чл.6, ал.2 ГПК/

Договорът от 03.07.2015г е сключен единствено от съпруга П. като продавач,декларирал в чл.3 от него,че е единствен собственик,както и клаузата на чл.7,ал.2 в която е уговорено обезщетение в размер на 25% от продажната цена от 30 000 лева ако се окаже ,че не е единствен собственик ,е съглашение за разваляне .Освен това според чл.87,ал.2 ЗЗД кредиторът може да развали договора и без да дава скок,ако изпълнението е станало невъзможно. След като е установено, че обещаният имот е притежаван в СИО и почти седем години след сключване на договора съгласие за продажбата от съпругата не е дадено,потестативното право да развали договора е възникнало за ищеца ,което право той надлежно е упражнил с депозираната по делото молба . С развалянето на договора към 04.07.2022г , когато изявлението е достигнало до ответника,последиците на развалянето са 3 настъпили Действието на договора,чието обявяване за окончателен се иска,въззивният съд е приел за прекратено от ищеца.Тъй като предварителият договор от 03.07.2015г е развален в хода на пръвоинстанционното производство , правото на ищеца да иска обявяването му за окончателен е отпаднало,вече не съществува. При тези решаващи съображения, въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение.

Касаторът,чрез пълномощник адв. И. Р. обжалва решението като незаконосъобразно ,постановено в нарушение на процесуалния закон и необосновано.

Макар съдът правилно да е приел необходимостта от съгласие на съпругата на Т. П. за сключване на окончателен договор за продажба поради института на СИО, не е съобразено и обсъдено действието на направено от двамата потвърждение, във връзка с изменение на предварителния договор с дата 07.07.2023г. Не са обсъдени и доводите на ищеца по инцидентия иск за нищожност на самия договор за изменение на предварителния договор от същата дата, нито пречките за оттеглянето на изразеното от Т. П. съгласие.В разрез с правилото на чл.34,ал.3 ГПК е и решаващото съображение на въззивния съд, тъй като адв.И.

Р. не е имал изрично пълномощно да се разпорежда с предмета на делото ,да заявява разваляне на процесния договор Действията му не са потвърдени , съответно не са произвели последиците , на които въззивнят съд е основал решението си. Поддържа ,че всички материално-правни предпоставки за уважаване на иска са налице ,но не са обсъдени от въззивния съд.

В постъпил отговор ответникът Л. М. П. , чрез пълномощник адв Л.К., счита оплакванията на касатора от мотивите на съдебния акт и решението по съдебния спор за неоснователни.Въззивният съд също е приел, че не е възможно да бъде сключен, съответно обявен за окончателен договор за имот СИО без съгласие на съпруга/ съпругата. В случая не е налице изявено от пълномощника оттегляне или отказ от иска,за което се изисква изрично пълномощно. Претендират се разноски .

В хода на касационното обжалване е постъпила молба вх.№8256 от 05.05.2025г, с която пълномощникът на касатора е поискал Върховен касационен съд да постанови спиране на делото поради заведена на 29.04.2025г от „Алекс Био Рум”ЕООД искова молба срещу Л. М. П. и Т. В. П., за прогласяване нищожност на договора за покупко-продажба ,легитимирал ги като собственици на процесния имот поради сключването му при абсолютна симулация, както и за нищожност на процесния предварителен договор от 03.07.2015г, на същото основание. Предявен е и установителен иск от дружеството за признаване правото на собственост върху имота.

Допълнително е представено и удостоверение за предмета и висящността на делото по така депозираната искова молба , като се изтъква преюдициален характер.

С определение №3142 от 19.06.2025г настоящият състав на ВКС , ІІІ г.о е оставил искането на касатора за спиране на производството пред касационната инстанция на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК без уважение ,съобразно разясненията в Тълкувателно решение № 1 от 19.07.2019г по т.д №1/2017г ОСГТК на ВКС .Със същото определение въззивното решение е допуснато до касационно обжалване ,за да се даде отговор на въпроса произвежда ли материалноправен и/ или процесуалноправен ефект изявление за разваляне 4 на предварителен договор ,отправено в процеса от пълномощник на ищеца / чл.31, ал.1 ГПК/по иска за сключване на окончатен договор/, ако в пълномощното за процесуално представителство липсва изрично упълномощаване за : разпореждане с предмета на спора ,отказ от иска, оттегляне /чл.34, ал.3ГПК/; разваляне на предварителния договор /чл.36 и сл.