Решение № 96 от 20.05.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 96 гр. Пловдив, 20.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Славейка Ат. Костадинова

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Елена Й. Захова при участието на секретаря Нина Б. Стоянова в присъствието на прокурора Марина В. Белчева и М. В. Б., като разгледа докладваното от Елена Й. Захова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20255000600266 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава XХІ от НПК.

Образувано е по жалба на подс.С. М., депозирана чрез защитника й адв.Р.

И.,срещу присъда №10/15.02.2024 г., постановена по НОХД 925/2023 г. на Пловдивският окръжен съд, с която подсъдимата М. е призната за виновна в извършването на престъпление по чл.256, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, поради което при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК е осъдена на осем месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 1000 лева. По повдигнатото обвинение за престъпление по чл.255, ал.3 вр. чл.26, ал.1 от НК подсъдимата е призната за невинна и оправдана.

На основание чл.66, ал.1 от НК съдът е отложил изпълнението на наложеното наказание от осем месеца лишаване от свобода с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл.45 от ЗЗД подсъдимата С. М. е била осъдена да заплати на Държавата, чрез Министерство на финансите, сумата от 73 488,12 лв.обезщетение за причинени от престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва, като до пълния му предявен размер от 89 482,03 лв. гражданският иск е бил отхвърлен като неоснователен.

В тежест на подсъдимата са били възложени направените по делото разноски, както и д.т. върху уважената част на гражданския иск.

1

По основателността на депозираната жалба се е произнесъл въззивният съд, като с решение №123/ 11.07.2024 г. по ВНОХД №227/2024 г. по описа на АС- Пловдив е изменена първоинстанционната присъда в наказателно – осъдителната й част. По отношение на деянията, извършени в рамките на продължаваното престъпление през м.октомври 2009 г. и м.ноември 2009 г. е прието, че те представляват „опит“, подсъдимата е призната за невинна в това деянията по тези два пункта от продължаваното престъпление по чл.256, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК да са „довършени“ и е оправдана в тази част. Присъдата е била изменена и в гражданско-осъдителната й част. Подсъдимата М. е била осъдена да заплати на Държавата, чрез Министерство на финансите, юрисконсултско възнаграждение. В осТ.лата част първоинстанционната присъда е била потвърдена.

Решението на Апелативен съд – Пловдив е обжалвано пред ВКС от подсъдимата С. Й. М., от защитника й адв. Р. И. и от гражданския ищецМинистъра на финансите, представляващ Държавата, чрез юрисконсулт М. С..

С Решение № 620 от 12.2024 г., постановено по к.н.д. № 821/2024 г. по описа на ВКС, е отменено изцяло Решение №123 от 11.07.2024 г. по ВНОХД №227/2024 г. на Апелативен съд Пловдив и делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен на същия съд състав от стадия на съдебното заседание.

С решение № 4/15.01.2025г. по ВНОХД № 564/2024г. на АС-Пловдив е отменена изцяло присъда №10/15.02.2024 г. по НОХД 925/2023 г. по описа на Окръжен съд Пловдив, наказателното производство е прекратено при условията на чл.24, ал.1, т.3 от НПК, а предявеният от Държавата, чрез Министъра на финансите против подсъдимата С. М. граждански иск е отхвърлен. На основание чл.190, ал.1 от НПК е постановено разноските по делото да осТ.т за сметка на държавата.

По касационна жалба на гражданския ищец – Министъра на финансите на Република Б. като представляващ държавата, чрез гл. юрисконсулт М. С., въззивното решение е подложено на касационен контрол в гражданскоотхвърлителната му част. С Решение 270/11.06.2025 по КДН№199/2025г. на ВКС е отменено въззивно решение № 4/15.01.2025 г. на Пловдивския апелативен съд по ВНОХД № 564/2024 г. в гражданско-отхвърлителната му част и делото е върнато за ново разглеждане в тази част от друг съдебен състав на същия съд, от стадия на съдебното заседание. В изпълнение на това е образувано настоящето въззивно производство.

Въззивната жалба, съдържаща оплакване срещу присъдата в гражданскоосъдителната й част, се поддържа изцяло от подсъдимата и защитника й.

Молят атакуваната присъда да бъде отменена изцяло и да се постанови нова, с която гражданският иск да бъде отхвърлен.

Представителят на въззивната прокуратура изразява становище, че гражданския иск, предявен от Държавата в лицето на Министъра на финансите, е доказан по основание и размер за сумата от 73 487.52 лв., така както е предоставена на дружеството “У.” във връзка с данъчна измама за ДДС.

2

Процесуалният представител на гражданският ищец счита, че присъдата е правилна и законосъобразна, поради което следва да бъде потвърдена в гражданско-осъдетелната й част. Отправя претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, за което представя списък на разноските.

Адв. И.- защитник на подсъдимата, отстоява позиция, че гражданската претенция на Държавата е погасена по давност, защото от привличането на подсъдимата до предявяване на иска пред съда са изтекли повече от пет години. Наред с това пледира да отсъстват доказателства за невярно деклариране на обстоятелствата, за които е водено настоящето производство и за които е предявен гражданският иск, респ.- отсъствие на реализирано от подсъдимата деликтно поведение, което да позволява ангажирането на гражданската й отговорност. Счита, че присъдата следва да се отменени в гражданско- осъдителната й част. Подсъдимата М. се солидаризира с изразеното от защитника.

В предоставената й последна дума заявява, че не е виновна и иска да бъде оправдана и за гражданския иск на НАП, т.е, присъдата да се отмени, а гражданският иск да бъде отхвърлен изцяло.

Пловдивският апелативен съд, след като обсъди доводите в жалбата, тезите, изложени от страните в съдебно заседание и в съответствие с чл.

314 от НПК провери правилността на атакуваната присъда в гражданскоосъдителната й част, констатира следното:

Жалбата е допустима. Депозирана е от легитимирана страна, предвидения за това срок. в

Разгледана по същество е неоснователна.

За да постанови присъдата си, Пловдивският окръжен съд е намерил за несъмнено установена следната фактическа обстановка на извършеното:

Към инкриминираният период подсъдимата С. Й. М. е била с фамилия К.. Свид.Х. Д. и подсъдимата С. М./тогава К./ се познавали отдавна и поддържали добри приятелски отношения. Първоначално двамата работели няколко години заедно в общ офис в гр.Пловдив. Подсъдимата се занимавала с документи за пенсиониране, а свид.Д. извършвал адвокатска дейност.

Междувременно, свид.Д. решил да регистрира търговско дружество„У.”ООД, вписано в търговския регистър със седалище и адрес на управление гр. С., обл. Пловдивска, ул.”Д. Е.” №**. Като собственици на капитала били вписани майка му- свид.Т. Х. Д. с 60% дял от капитала на дружеството и свид.Х. Д. с 40% дял. За У. на дружеството била вписана свид.Т. Д., но дружеството се управлявало фактически от упълномощения за това съдружник свид.Х. Д., защото с пълномощно от 07.03.2007г. свид.Т. Д. упълномощила свид.Х. Д. да я представлява като У. в отношенията на “У.” ООД с други лица, държавни органи, банки и др.

С пълномощно от 05.06.2007г. свид.Д. бил упълномощен да представлява дружеството пред държавни органи, физически и юридически лица, като извършва действия от името и за сметка на дружеството, вкл. да сключва 3 договори, да поема задължения и др.

Междувременно, подс.М. започнала работа в счетоводна кантора „К.“Пловдив, собственост на свид.А. П. и ръководена от нея, поради което все по рядко посещавала съвместно ползвания със св. Д. офис. В счетоводната кантора подсъдимата работела като специалист „Труд и работна заплата“ /ТРЗ/. След като започнала работа в счетоводна кантора „К.“ Пловдив, подс.М. се запознала със свид.Б. Н.- служител в Ю. Е. Д. Ад /П. Б. АД/, отговаряща за фирмено кредитиране. При нея подс.М. водела различни клиенти- както такива на счетоводното дружество, така и други лица, за да ползват възможностите за кредитиране.

Дружеството “У.” ООД не извършвало търговска дейност, каквито били първоначалните намерения на свид.Д., тъй като не разполагало с капитал. По тази причина с пълномощно от 16.05.2008г. свид.Х. Д. упълномощил подсъдимата М. да представлява “У.” ООД пред ТД на НАП гр.Пловдив във връзка с подаване и получаване на молби, декларации, заявления и др.

Уговорили се, че по силата на това пълномощно подс.М. ще подава съответните годишни данъчни декларации пред НАП – Пловдив, които следвало да бъдат нулеви, тъй като дружеството не извършвало търговска дейност. Печатът на дружеството стоял в ползвания от двамата офис.

През лятото на 2008г. подс.М. предложила на свид. Х. Д. да изтегли от името на “У.” ООД кредит от Ю. Е. Д. Ад /П. Б. АД/ по проект „Гаранционен фонд за микрокредитиране”, сключен между банката и Министерството на труда и социалната политика. Свид.Д., който не разполагал с капитал за извършване на търговска дейност чрез представляваното от него дружество, се съгласил. На 04.08.2008г., в качеството си на пълномощник на У.я на “У.” ООД той разкрил в банката разплащателна сметка с

IBAN

*************************, както и представил спесимен от подписа си.

На същата дата между Ю. Е. Д. Ад /П. Б. АД/ и “У.” ООД, представлявано от У.я Т. Д., бил сключен договор за банков кредит - продукт „Бизнес оборудване-ГФМК” №BL20084. Несъмнено е установено по делото, че положените за св. Т.Д.а подписи в този договор не са изпълнени от нея и св.Д., а са положени от подс. М. чрез имитиране на началните букви името на Д.а.

За обезпечаване изплащането от кредитополучателя на главницата, лихвите, таксите, комисионните и другите разноски по кредита бил сключен договор за поръчителство с подс.М.. Тя се подписала в личното си качество на поръчител и на ддоговора за банков кредит. Съществено е да се отбележи, че макар в договора да е посочено “У.” ООД да е представлявано при подписването от У.я Т. Д., то според заключението на назначената от въззивния съд тройна съдебно- графическа експертиза/ изследвала и приложения по делото оригинал- л.128-134, т. 2 от ДП и ксерокопието, приложено на л. 129- 135, т. 1 от ДП, а и на предходно изготвените експетизи, изследвали същия факт/- той не съдържа подпис на соченото лице, нито на упълномощения към онзи момент от У.я св. Х. Д.. Подписите положени под печатните текстове на всеки лист отдолу, четвърти отляво надясно /първи отдясно наляво/ и на последния лист в реквизит «Кредитополучател: «У.» ООД 1..............подпис /Т. Х. Д./ и в 4 двата договора не са изпълнени от Т. Х. Д.. Отсъстват подписи на двете посочени лица сред подписите, положени под печатните текстове на всеки лист отдолу, четвърти отляво надясно /първи отдясно наляво/ и на последния лист в реквизит «Кредитополучател: «У.» ООД. Но, положените подписи под печатните текстове на всеки лист отдолу, трети отляво надясно и на последния лист в реквизит «Поръчител: 1..............подпис /С. Й. К. / и в двата договора са изпълнени от С. Й. К.. Подписите, положени под печатните текстове на всеки лист отдолу, четвърти отляво надясно /първи отдясно наляво/ и на последния лист в реквизит «Кредитополучател: «У.» ООД 1..............подпис /Т. Х. Д./ и в двата договора са изпълнени също от С. Й. К. с инициалите «Т», «Д» на Т. Х. Д.. В идентичен смисъл са и заключенията на предходно изготвените по делото експертизи, изследвали същия обект.

Следва да се отбележи, че обсъжданата деятелност не е сред инкриминираните по делото обстоятелства, респ.- не е ред фактите, на които се основава и гражданската претенция. Тя е значима за установяване на обстоятелствата, способствали за извършване на деятелността, очерТ. в обвинителния акт като престъпна, респ.- за която е предявен гражданският иск.

Така посоченото относно договора за банков кредит очертава истинността на твърденията и на св. Хр.Д., и на св. Т.Д.а- още в процеса на документалното оформяне на кредита, от банката поставили условия договорът да бъде подписан лично от свид.Т. Д., както и да се задължи същата с подписването на запис на заповед. Свид.Т. Д. не пожелала да стори това, съответно синът й- свид.Д. нямало как да изпълни условията на банката и се отказал от кредита. Т.е., очевидно е, че контактите на св. Д. с банката досежно отпускането на кредита са приключили още преди съставянето на договора.